№ 13432
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110145363 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото e предявеният от ищеца А. Н. М., ЕГН **********
срещу ответното дружество ЗД „фирма“ АД частичен иск с правно основание
чл.432 КЗ, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
1560 лв., представляваща част от искова претенция в пълен размер на 2938,31
за причинени имуществени вреди, настъпили в следствие на увреждането на
собственото на ищеца МПС марка и модел „марка“, с рег.№**** в резултат на
ПТП настъпило на 01.07.2020г. в гр.София по вина на водачът на МПС марка
и модел „марка“ с рег.№**** А.А., чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника ЗД „фирма“ АД, което оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Сочи, че е
изплатило по претенцията на ищеца сумата от 2061,69 лв., която
представлява 70% от стойността на увредения автомобил, като този размер на
обезщетение е определен съобразно общите условия на дружеството за
ликвидиране на щети. Счита, че с изплащането на тази сума е изпълнило
задълженията си.
В съдебното заседание ищецът не се яви лично, той беше представляван
от пълномощника му адв.Й., която поддържа предявения иск, моли съда да го
уважи изцяло и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото.
Ответното дружество не изпрати представител в съдебното заседание и
1
не ангажира окончателно становище по спора.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса са обстоятелствата, че
ищецът е бил собственик на увредения автомобил „марка“, с рег.№**** , че
произшествието е настъпило на 01.07.2020г., че гражданската отговорност на
виновния за настъпване на произшествието водач към 01.07.2020г. е била
застрахована от ответното дружество, както и че преди завеждане на делото
последното е изплатило на ищеца по неговата претенция обезщетение в
размер на 2061,69 лв.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства
регистрацията на МПС марка и модел „марка“, с рег.№**** е била прекратена
на 10.08.2020г. поради тотална щета, ищецът е заявил претенцията си пред
ответника и е представил нужните документи за изплащане на
обезщетението.
От приетото заключение на вещото лице по изслушаната съдебна авто-
техническа експертиза се установи, че действителната пазарна стойност на
увредения автомобил към датата на произшествието е била 4833 лв., 70 % от
тази стойност са 3383,10 лв., а стойността на разходите за поправка на
увредените в следствие на произшествието части на автомобила е 4307 лв. В
случая е била налице тотална щета.Стойността на запазените части в
конкретния случай е била 1200 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В чл.386, ал.2 КЗ е посочено, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
Според чл.390, ал.2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Съгласно чл.429, ал.1 и чл.432, ал.1 КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
2
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, като увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи
нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена
разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.Предвид така
очертаната релевантна правна уредба, настоящият съд намира, че клаузата от
Общите условия на ответното дружество според която то дължи обезщетение
в размер на 70 % от стойността на увредения автомобил е нищожна, поради
противоречието й с чл.386, ал.2 КЗ и чл.429, ал.1 КЗ. Освен това, съгласно
чл.143, ал.1 ЗЗП тази клауза е и неравноправна, тъй като представлява
уговорка във вреда на потребителя на застрахователната услуга, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на застрахователя и
застрахования.
Съгласно съдебната практика дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. В случаите на тотална щета при определяне на застрахователното
обезщетение следва да се вземат предвид запазените, неувредените части и
детайли на автомобила, които могат да бъдат реализирани на вторичния
пазар, като стойността им се приспада от стойността на моторното превозно
средство към датата на застрахователното събитие.
В производството по делото се установи, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер 4833 лв., които са настъпили в причинно-
следствена връзка с процесното произшествие, че виновен за настъпването
му е бил водач на МПС, чиято гражданска отговорност към момента на
катастрофата е била застрахована от ответното дружество. Стойността на
запазените части е 1200 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество дължи на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на
автомобила, но не повече от разликата между нея и стойността на запазените
части. Така, след като действителната стойност на автомобила към датата на
увреждането му е била 4833 лв., а стойността на запазените му части 1200 лв.,
то дължимото от застрахователя на ищеца обезщетение е в размер на 3633 лв.
При положение, че преди завеждане на делото ответното дружество е
изплатило на ищеца обезщетение в размер на 2061,69 лв., то последното му
3
дължи още 1571,31 лв. Предвид това, че ищецът претендира частично само
1560 лв., то предявеният иск следва да бъде уважен изцяло до този размер.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по делото за
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото, които възлизат на 862,50
лв., от които 62,50 лв. за внесена държавна такса, 300 лв. за заплатен депозит
за вещото лице и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „фирма“ АД с ЕИК **** да заплати на А. Н. М., ЕГН
********** сумата от 1560 лв., представляваща част от искова претенция в
пълен размер на 2938,31 за причинени имуществени вреди, настъпили в
следствие на увреждането на собственото на ищеца МПС марка и модел
„марка“, с рег.№**** в резултат на ПТП настъпило на 01.07.2020г. в гр.София
по вина на водачът на МПС марка и модел „марка“ с рег.№**** А.А., чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗД „фирма“ АД с ЕИК **** да заплати на А. Н. М., ЕГН
**********, сумата от 862,50 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4