Р Е Ш Е Н И Е
№........................../31.08.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8763
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от М.Ц.Б. от гр. София, чрез пълномощника му
– адв. Я.Д. от САК, против „Д.з.“ АД ***, иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на
ПТП от 28.09.2017г., изразяващи се във физически болки и душевни страдания,
ведно със законната лихва, считано от 10.01.2019г. – датата на определеното
обезщетение от застрахователя до окончателното изплащане на задължението.
В исковата
молба се твърди, че на 28.09.2017г. около 06.40 часа в гр. София, ул.“С.“ в
района на №***л.а.“ВАЗ 2107“ с рег.№ *******управляван от В.Б. *** с посока на
движение от ул.“Стубела“ към ул.“Осоловръстен
път“ и в района на №***реализирал ПТП с пресичащия пътното платно пешеходец –
ищеца М.Ц.Б.. Поддържа се, че ПТП настъпило поради противоправното и виновно
поведение на водача на лекия автомобил, който не съобразил поведението си с
чл.5 ал.2, чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП. При ПТП пострадал ищецът.
Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП О“ПП“ – СДВР, който съставил Констативен протокол № к-706/28.09.2017г., където
описал обстоятелствата и причините за ПТП. По случая било образувано НОХД №
8798/2019г.по описа на СРС, НО, 6 състав, приключило със споразумение, съгласно
което на водача на лекия автомобил В.Б.Б. било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение било
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. При инцидента
ищецът получил работна диагноза контузия
на мозъка, опасност за живота.
След ПТП
пострадалият е откаран с екип на БМП в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и настанен в протовошокова зала в тежко увредено общо състояние, седиран, с Джаксънов гърч с леви
крайници, отслабено везикуларно дишане с единични
свиркащи хрипове двустранно, объркан, неадекватен и трудно контактен, без ясен
спомен за случилото се поради загуба на съзнание.При извършено КТ изследване на
главен мозък са установени: хеморагична контузия вляво париетално,
зони с по-ниска плътност вляво челно и вдясно темпоробазално,
дължащи се на постравматична поренцефалия,
вътрешна и външна хидроцефалия/натрупване на
гръбначномозъчна течност в кухините на мозъка и корова
атрофия. Поставена е окончателна диагноза контузио церебри/контузия на главния мозък/, мозъчно сътресение, кръвоизливен фокус в левия теменен дялна главния мозък,
контузия и разкъсно-контузна рана на носа, по
отношение на която е осъществена сутура и ТАР 0,5,
гръдно-коремна травма.Предвид тежестта на получените травматични увреди, ищецът
е настанен в Неврохирургична реанимация за динамично
лечение, а след стабилизиране на общото състояние и неврологичен статус е
приведен в отделение по Невротраматология, а след това е продължил лечението си
амбулаторно в домашни условия.
Твърди се,
че получените, вследствие на ПТП, множество травматични увреди са причинили
болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първите 3
месеца на ПТП. Ищецът е следвало да спазва щадящ постелен режим, като не можел
със собствени сили да задоволява обикновените си битови потребности и се
наложило да бъде подпомаган от свои близки. Изпитвал силни остри болки,
засилващи се и при най-малкото движение – дишане, хранене, завъртане, които
допълнително са повишили дискомфорта и неразположението му. Получените
наранявания на главата и мозъка и отражението им върху пострадалия – главоболие
и световъртеж, могат да са индикация за натовареност със сериозни последствия и
късни прояви на усложнения. Получената черепно-мозъчна травма е довела до
разстройство на здравето на ищеца, временно опасно за живота му. Състоянието му
е било изключително тежко, като леталния изход е предотвратен единствено поради
навременната лекарска намеса. Последиците от ПТП се отразили изключително тежко
на емоционалното състояние на ищеца, който станал тревожен и неспокоен, лесно
раздразним и напрегнат, чувствал се безпомощен и безполезен, в тежест на
семейството. Затворил се в себе си, често сънувал кошмари и изпитвал страх от
силни шумове и автомобили, а изживения стрес и душевните страдания ще
съпътстват пострадалия до края на живота му.
Поддържа се,
че по отношение на л.а.“ВАЗ 2107“ с рег.№ ****** е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника със срок на действие от 26.09.2017г. до
25.09.2018г. По повод пътния инцидент ищецът сезирал застрахователното
дружество с претенция за изплащане на обезщетение вх.№
310В060844/03.08.2018г., като с писмо от 10.01.2019г. ищецът бил уведомен, че
експертната комисия при застрахователя е взела решение, с което определя
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11 000лв., но поради
нееквивалентността на определената сума на получените от ищеца неимуществени
вреди, същият поискал преразглеждане, като искането му за промяна на размера на
обезщетението не било уважено. Прави се искане за уважаване на предявения
иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпили са
отговор и допълнителен отговор от ответника, като предявения иск се оспорва по
основание и размер. Излага се, че непредоставянето на данни за банкова сметка, ***т
застрахователя обезщетение е причина за неизплащане на обезщетението. Оспорва
се, че ПТП и настъпилия вредоносен резултат са се осъществили изключително по
вина на водача на застрахования в дружеството автомобил. Твърди се, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат в значителна степен, от страна на ищеца, който като пешеходец, движещ се на място от пътното
платно, неустановено за пешеходци в тъмната част на денонощието е имал
неадекватно поведение и е станал причина за ПТП, като се поддържа, че той е
нарушил чл.108 от ЗДвП. Оспорва се механизма на ПТП, описан от ищеца, като
се излагат съображения и за завишен размер на исковата претенция, несъобразен с
кретерия за справедливост.
Третото лице
помагач на страната на ответника - В.Б.Б., не
изразява становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С определение от съдебно заседание от 31.05.2019г. по НОХД № 8789/2019г. по
описа на СРС, НО, 6 състав е одобрено споразумение, с което подсъдимият В.Б.Б. се е признал за виновен в това, че
на 28.09.2017г. около 06,40 часа в гр. София, при управление на МПС –
л.а.м.“ВАЗ“, модел“2107“ с рег.№ ******по ул.С., с посока на движение от ул.Стубела към ул.Околовръстен път и в района на № 54, нарушил
правилата на движение по пътищата, а именно: чл.20 ал.2 от ЗДвП „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, чл.116 „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“, чл.150 ал.1 от ЗДвП
„Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач…“, като водачът В.Б.Б. не бил внимателен и
предпазлив към намиращия се на пътното платно пешеходец М.Ц.Б., не намалил
скоростта на движение и не спрял, в резултат на което ударил със скорост около
60 км/ч с предната челна част на управлявания от него автомобил пешеходеца М.Ц.Б. в задната част на тялото, като по
непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2
вр.ал.1 от НК на Б., изразяваща се в следното травматично увреждане: черепно-мозъчна
травма, проявена с контузия на главния мозък и кръвоизливен
фокус в левия теменен дял на главния мозък, реализирала медико-биологичния
квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
като Б. е управлявал горепосоченото МПС без да има необходимата правоспособност
– свидетелство за управление на МПС – престъпление по чл.343 ал.3 пр.5 б.”а”,
пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.”б”, пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Със споразумението
на подсъдимия е определено наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
От показанията на свид. К., който по време на
инцидента пътувал в автомобила, управляван от В./третото лице помагач на страната
на ответника/, се установява, че при движението по ул.“С.“ в гр. София, рано
сутринта при мъгливо време и лек дъжд, на пътното платно изскочил човек, който
шофьорът забелязал, но въпреки, че намалил скоростта, не успял да предотврати
удара. Пешеходецът, който бил на средата на пътя, където нямало пешеходна
пътека, скочил направо върху автомобила, като след произшествието В. се обадил
на полицията и за линейка и оказал първа помощ на пострадалия.
От неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, прието от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че същото е изготвено въз основа на данни от констативен протокол
за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум със снимки от
местопроизшествието и свидетелски показания. Съгласно същото заключение, по
делото няма данни, чрез които да може да се изчисли скоростта на автомобила по
технически път. Въз основа на повредите и деформациите по автомобила, наличните
данни в досъдебното производство/ДП/ за механизма на удара експертът дава
заключение, че в момента на удара скоростта на процесния автомобил е била около
50 км/ч. Приетият от вещото лице механизъм на ПТП е следния: Процесното ПТП е настъпило на ул.С. в гр. София на пръв пътен участък.
Улицата се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието с добра метереологична
видимост. Пътната настилка е асфалтова и мокра към момента на настъпилото ПТП.
Процесният лек автомобил „ВАЗ“ се е движел по ул.С. в дясната пътна лента с
посока от гр. София към с. Суходол със скорост на движение 50 км/ч.
Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в същото време, пострадалият
пешеходец се е движил върху платното за движение върху дясната пътна лента и в
същата посока на лекия автомобил. Водачът на автомобила е имал възможност да
забележи движещия се пред него пешеходец, осветявайки го с фаровете на автомобила,
но не е предприел намаляване на скоростта и е продължил в първоначалната му
посока. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си средна част челно е
ударил пешеходеца от задната му страна. Вследствие на удара, който е бил под
масовия център на тялото на пешеходеца, той е бил качен на предния капак на
автомобила, като е достигнал с главата си до предното стъкло и го е счупил.
След удара пешеходецът е бил отхвърлен напред от автомобила, като се е
установил на мястото, където е констатирано петното от кръв в протокола за
оглед. По данни от протокола за оглед, платното за движение се състои от две
пътни ленти, всяка с широчина по 3,5 м., разделени с двойна линия, като за
посоката на движение на процесния автомобил лявата лента е прекъсната, а
дясната е непрекъсната. Широчината на процесния автомобил е 170 см.
По данни от протокола за оглед в района на настъпилото ПТП не е имало
локално електрическо осветление.
Мястото на удара между л.а. ВАЗ и пострадалия пешеходец по широчина на
платното за движение на ул.С., е на около 2,5 м.вляво от десния бордюр по
посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение е на
около 12 м преди линията на ориентира по посока движението на същия автомобил.
Ударът е настъпил върху дясната пътна лента за посоката на движение на
автомобила.
По данни от протокола за оглед и скицата към него, в района на настъпилото
ПТП и в близост до него не е имало обособена пешеходна пътека. Ударът на
пешеходеца е настъпил върху платното за движение. Пострадалият пешеходец е имал
възможност да предотврати настъпването на удара и настъпването на ПТП, ако се е
движил извън платното за движение върху обособения банкет на пътя.
Не се спори между страните, а и видно от приложения констативен протокол №
К-706/28.09.2017г. на СДВР, отдел „Пътна полиция” е,
че автомобилът, управляван от В.Б.Б., е имал
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съгласно застрахователна полица № BG/08/117002578878,
валидна към датата на ПТП, както и че застраховката е сключена в ответното застрахователно
дружество.
Видно от претенция за изплащане на обезщетение от М.Ц.Б., подадена чрез
пълномощника му и заведена в ответното дружество с вх.№ 310В060844/03.08.2018г. е, че ищецът е предявил претенция за обезщетяване на причинените
му неимуществени вреди пред ответното дружество, като с писмо от
10.01.2019г. е бил уведомен, че експертната комисия при застрахователя е взела
решение, с което е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на
11 000лв. и застрахователят е поискал да бъде посочена банкова сметка, ***а
сума, предложил е извънсъдебно споразумение на ищеца, но такова не е било
постигнато.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, неоспорено от страните и прието
от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е
изготвено въз основа на приетите по делото доказателства – констативен протокол
за ПТП, фиш от БМП № 103675, лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 018051/28.09.2017г.,
ИЗ № 32802/17г. с епикриза от УМБАЛСМ Пирогов, Отделение по Невротравматика,
протокол от компютърно- томографско изследване на
главен мозък и шийни прешлени/28.09.2017г. и др.
Видно от същото заключение е, че непосредствено след съобщено ПТП, като
пешеходец на 28.09.2017г., при проведени изследвания и прегледи на М.Ц.Б. са
установени: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
контузия на главния мозък с данни за сътресение и контузионен/хеморагичен/ фокус, локализиран в левия
теменен дял на главния мозък; лицева травма, изявена с
контузия и разкъсно-контузна рана на гърба на носа; данни за
гръдно-коремна травма, без засягане на органи в гръдна и коремна кухини.
Според експерта, констатираната черепно-мозъчна
травма е с характер да обуслови реално опасно за живота състояние и реализира
критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно
опасно за живота, по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. След приложеното по
спешност лечение, обусловената пряко от травмата опасност за живота на
пострадалия е преодоляна. Поотделно и заедно мекотъканните
травми на носа и гръдно-коремната контузия са довели до болки и страдания, като
реализират критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Според наличното описание на травмите при Б., следва да се приеме, че са
причинени от действието на твърди тъпи предмети, по директен механизъм на удар
за травмиране на мекотъканните увреждания и
индиректно за мозъчната контузия. В съвкупност причиняването на установените в
деня на съобщения инцидент травми, може да се обясни със следния механизъм на
ПТП – блъскане от лек автомобил като пешеходец, каквито данни са изложени в
исковата молба и констативен протокол на КАТ, като експертът дава заключение,
че тези травми са в причинно-следствена връзка с ПТП.
Последиците от мекотъканните увреждания са
отшумели до 2-3 седмици след инцидента.
По делото не е представена проследяваща медицинска
документация за състоянието на пострадалия след изписването му от болничното
заведение на 02.10.2017г., като според медицинската документация към този
момент той е изписан с подобрение и е бил с нормален неврологичен и соматичен
статус, като му е дадена препоръка за продължаване на лечението и проследяване.
При липса на медицински данни за проследяване на пострадалия, само
теоретично може да се посочи, че последиците от мозъчната контузия –
главоболие, отпадналост, лесна уморяемост и др., са налице поне около един
месец след травмата.
Съгласно разясненията на вещото лице в съдебно заседание при изслушване на
заключението му, черепно-мозъчната
травма в случая е съчетана с контузия на главния мозък, не с мозъчно
сътресение. Когато има контузия на главния мозък, винаги съществува опасно за
живота състояние, защото
около контузионното огнище се развива т.нар. перифокален, околоогнищен оток,
понеже черепа е затворена кутия, която не може да се разширява. Този нарастващ
оток води до опасност от вклиняване на жизнено важните центрове на дишането и кръвообръщението в мозъчния ствол и винаги съществува
опасност за живота от развитието на контузия на мозъка. Лечението е
терапевтично и сложно. Използват се както неотропни
средства и противооточни медикаменти, като може да се
стигне и до неврохирургична операция, но в случая не се е
наложило.
От показанията на свид. Т. се
установява, че същата познава ищеца от около 10 години. Приятелят на
свидетелката го съжалил и му предоставил възможност да ползва негова къща,
която е към Суходол без да плаща наем, защото нямало къде да живее. Получавал
пенсия от 115лв. и работел като пазач, но след това го съкратили, а
катастрофата, в която пострадал и за която свидетелката разбрала едва след като
М. се появил с епикриза от болницата, станала след съкращаването му от работа.
Когато се прибрал, М. бил унесен, не знаел какво се е случило и разбрал за
това, че е пострадал от катастрофа от свидетелката и приятеля й, които се
запознали с епикризата от болницата. Като се прибрал стоял и се чудел какво
трябва да направи, за разлика от преди катастрофата бил със забавени движения,
преди на направи нещо мислел дълго. Често го боляла главата и свидетелката му
давала течен аналгин и други хапчета. Повече от седмица след прибирането си от
болницата не искал да излиза навън, не можел да пази равновесие., бил
неадекватен. Ищецът нямал близки и свидетелката се грижела за него, но той не
разрешавал да го събличат и затова тя и приятелят й не могли да видят какви
наранявания има по тялото му. Вече се бил възстановил, но не бил същия като
преди инцидента. Преди катастрофата излизал навън, а сега нямал желание за това
и излизал само в двора, стоял затворен. Бил отнесен и не
смеел да премине през улицата. След прибирането си не бил ходил на лекар,
като свидетелката не знае дали е имал някакви заболявания пред произшествието.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо когото застрахованият
по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да отправи писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане/чл.477 ал.1
и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставена от това
по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на ПТП/противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да
се установи, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в
исковата молба дата – 28.09.2017г., е настъпило ПТП, при което ищецът е получил
следните увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в контузия на главния мозък с данни за сътресение и контузионен/хеморагичен/ фокус, локализиран в левия
теменен дял на главния мозък, като констатираната черепно-мозъчна травма е с
характер да обуслови реално опасно за живота състояние; лицева травма, изявена
с контузия и разкъсно-контузна рана на гърба на носа;
гръдно-коремна травма, без засягане на органи в гръдна и коремна кухини, като мекотъканните травми на носа и гръдно-коремната контузия са
довели до болки и страдания, като реализират критериите на медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установи се, че вина за настъпилото
ПТП има водачът на л.а.“ВАЗ
2107“ с рег.№ ****** - третото лице
помагач на страната на ответника В.Б.Б.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установиха, както от приетите по делото писмени доказателства, така и от
заключенията на вещите лица по допуснатите САТЕ и СМЕ.
В случая е налице и влязло в сила на
31.05.2019г. споразумение по НОХД № 8789/2019г. по описа на СРС, НО, 6 състав, с което
водачът на на л.а.“ВАЗ 2107“ с рег.№ ****** В.Б.Б. е признат за виновен за настъпването на ПТП и причиняването на
телесни увреждания на ищеца – средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1
от НК на Б., изразяваща се в следното травматично увреждане: черепно-мозъчна
травма, проявена с контузия на главния мозък и кръвоизливен
фокус в левия теменен дял на главния мозък, реализирала медико-биологичния
квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ .
Със споразумението, имащо характер на присъда, по
горепосоченото наказателно дело са установени авторството, противоправността
и вината в поведението на водача на л.а.“ВАЗ 2107“ с рег.№ ****** В.Б.Б., който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20
ал.2, чл.116 и чл.150 ал.1 от ЗДвП, и от това са настъпили вредните последици
за ищеца. Влязлата в сила присъда на наказателния съд, на каквато е приравнено
одобреното от съда споразумение, е задължителна за гражданския съд в пределите
на чл.300 от ГПК,
поради което съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
ищеца за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди.
Безспорно е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства,
че към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", за автомобила, управляван от прекия причинител на вредата/третото
лице помагач на страната на ответника/ и ответното застрахователно дружество,
като по силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че предявения главен иск е доказан по
основание.
Съдът, като взе предвид вида на уврежданията на
ищеца, за които се събраха доказателства, че са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП, а именно – получената черепно-мозъчната травма, съчетана с контузия на
главния мозък, причинила му разстройство на здравето временно опасно за живота, последиците от мозъчната контузия – главоболие,
отпадналост, лесна уморяемост и др., които са били налице поне около един месец
след ПТП, получените лицева травма, изявена с контузия и разкъсно-контузна
рана на гърба на носа и гръдно-коремна травма, като съобрази, че мекотъканните увреждания са отшумели до 2-3 седмици след
инцидента, както и че няма
проследяваща медицинска документация за състоянието на ищеца след изписването
му от болницата, като взе предвид, че след ПТП ищецът променил начина си на
живот, като спрял да излиза извън двора на къщата, в която живеел, бил отнесен и не смеел да премине през улицата, установено посредством свидетелските
показания, по справедливост, при съобразяване на чл.52 от ЗЗД, намира, че
справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза
на 40 000 лв.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено. Съпричиняването на
вредата предполага наличието на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Предвид установеното от
фактическа страна, посредством писмените доказателства, свидетелските
показания и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, съдът намира,
че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, доколкото като
пешеходец, в нарушение на чл.108 от ЗДвП, се е движел на място от пътното
платно, неустановено за пешеходци и по този начин е станал причина за ПТП. С оглед събраните по делото
доказателства, съдът счита, че съпричиняването на вредоносния резултат е в размер
на 1/2, поради което и посочената по-горе сума, необходима за обезщетяване
на причинените вреди на ищеца, след отчитане на съпричиняването, следва да бъде
намалена на 20 000лв., в какъвто размер следва да бъде присъдена на ищеца
за обезщетяване на причинените му в резултат на процесното
ПТП неимуществени вреди. За разликата над тази сума до претендираната от ищеца
сума в размер на 100 000лв. искът се явява неоснователен, като недоказан
по размер, поради което и следва да бъде отхвърлен в посочената част.
Като законна последица от частичната основателност на главния иск за
обезщетяване на неимуществените вреди и основателността на главния иск за
обезщетяване на имуществените вреди, доколкото е поискано с исковата молба,
следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва в случая е дължима от по-късен момент, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ застрахователят изпада в забава от
датата на уведомяването му и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496
ал.1 от КЗ за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде
платено застрахователно обезщетение. В случая се установи, че с писмо от
10.01.2019г. ответникът е определил обезщетение на ищеца за причинените му в
резултат на ПТП неимуществени вреди по заявената пред застрахователя претенция,
като ищецът не се е съгласил с размера на обезщетението и няма данни такова да
му е било изплатено. Предвид изложеното, съдът намира, че законната лихва върху
главницата от 20 000лв. се дължи от 10.01.2019г. – датата на определеното обезщетение от
застрахователя до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, направените от страните искания за присъждане на разноски
и като съобрази, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по реда
на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, сумата
от 1000лв., от които 800лв. – държавна такса и 200лв. – изплатеното
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
както и че ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител
на ищеца – адв. Я.Д.Д. от
САК, осъществил процесуално представителство и безплатна правна помощ на ищеца,
на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1130лв.,
определена в този размер, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото исковата
претенция за обезщетяване на неимуществените вреди е частично неоснователна, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата в размер общо на
690лв., от които юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450лв., на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.25 ал.2 вр.ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ и 240лв. – разноски за възнаграждение
на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, за издадени съдебни удостоверения и внесени суми за разпит на
свидетели, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Ц.Б., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 20 000лв./двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 28.09.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 10.01.2019г. – датата на определеното обезщетение от
застрахователя до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди за разликата
над 20 000лв./двадесет хиляди лева/ до 100 000лв./сто хиляди лева/.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в размер общо на 1000лв./хиляда лева/, представляващи дължимата държавна такса
и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Я.Д.Д.
от САК, с адрес: ***, сумата от 1130лв./хиляда сто и тридесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществените от него процесуално
представителство на ищеца М.Ц.Б. и оказаната му по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА М.Ц.Б., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, да заплати на „Д.з.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер общо
на 690лв./шестстотин и деветдесет лева/, представляващи направени по делото
разноски, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: