Решение по дело №1644/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1611
Дата: 8 октомври 2018 г. (в сила от 27 октомври 2018 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20183110201644
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1611/8.10.2018г.

                                   Година 2018                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На осми октомври                                              Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1644  по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на   „ С.Т.” ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.М.Ч., чрез адв.Е. М., ВАК срещу НП № 03-0089538 01.11.2017 год. на Директор Дирекция „ Инспекция по труда” Варна, с което за извършено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2, и чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв..

            В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения,неправилно приложение на материалния закон, и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Излага се тезата, че НП е незаконосъобразно, тъй като не било връчено съгласно изискванията на чл.58 от ЗАНН. Посочва се, че С. е  била принудена от служителите на Д ИТ Варна да подпише документи на български език,чието съдържание не е могла да разбере, тъй като е чужд гражданин. Оспорва се  фактическата обстановка, като се твърди, че С. не е била допуснато до работа, както и че между нея и дружеството не е възниквало трудово правоотношение с посочените в АУАН и НП характеристики за работно място, работно време и възнаграждение. Твърди се, че С. не е разбирала какво подписва. В условията на евентуалност се моли за приложението на чл.28 от ЗАНН, респ. да бъде намалена санкцията до минимума предвиден в закона.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв. М., ВАК, която поддържа жалбата на наведените в нея основания.

            Въззиваемата страна – Д „ИТ“ Варна се представлява от ст юк Ошавкова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

На 25.09.2017 год. представители на Д „ИТ“ Варна, свидетелите Н. З. и Д.Д. извършили проверка / обективирана в Протокол ПР 1735212/20.10.2017  год./ по законосъобразно извършване на посредническа дейност по наемане на работа и спазване на трудовото законодателство на дружеството „ С.Т.” ЕООД, БУЛСТАТ 203 253 990.  При проверката било установено, че в обект на ул. Доктор Пискюлиев № 1,ет.3, вляво, осъществява трудови функции като „ технически секретар” лицето  Н.П.С. ЕГН **********.

Работодателят  „ С.Т.” ЕООД, БУЛСТАТ 203 253 990 при осъществяване на неговата дейност е приел на работа в посочения по-горе обект С. да осъществява трудови функции като „ технически секретар” при определено работно място – офис в гр.Варна, ул.”Доктор Пискюлиев” № 1,ет.3, работно време – от 09.00 часа до 17,30 часа , договорено възнаграждение в размер на 500 лв. месечно, почивни дни – събота и неделя и почивка в работния ден – 1 час, без с нея да е бил сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването и.

Констатираното дало основание на св.З. да приеме, че е осъществено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 от КТ, за което и бил съставен АУАН № 03-008953/20.10.2017 год., въз основа на който било издадено и атакуваното НП.

Акта бил съставен в присъствието на упълномощено лице, предявен му  е бил и подписан от него без възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН  не било направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № 03-0089538 01.11.2017 год. , с което за извършено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2, и чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ наложил на дружеството  имуществена санкция в размер на 5000 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Н. З., която потвърждава констатациите в АУАН. Посочва, че през септември 2017 год. извършили проверка на дружеството във връзка с притежаване на удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност за наемане на работа, издадено от Агенцията по заетостта. В офиса находящ се на ул. Доктор Пискюлиев имало две лица.След като се легитимирали служителите на Д ИТ Варна попитали кой работи в офиса, при което едно от лицата Н.С. казало, че работи от две седмици за дружеството.Служителите на Д ИТ Варна я помолили да ги свърже с управителя на дружеството, след което му се представили и го уведомили за проверката. Дали на С. да попълни декларация по образец, в която тя саморъчно и на български език декларирала отделните обстоятелства, а именно, че работи като технически секретар, посочила работно време от 09.00 часа до 17.30 часа, че работи от две седмици, трудово възнаграждение в размер на 500 лв., почивни дни и обедна почивка. С. саморъчно декларирала, че няма сключен писмен трудов договор с дружеството. Във връзка с обстоятелството, че С. била чужд гражданин З. направила справка в МВР, откъдето и било отговорено, че С. е постоянно пребиваваща на територията на страната и е с български произход. Според З.С. владее български език, тъй като е учила в България. Посочва, че в т.1 от декларацията С. саморъчно е посочила в какво се изразява дейността и в дружеството – че подготвя документите на кандидатите за работа и пуска обяви за свободни работни места в социалните мрежи. Попълнила и обяснения във връзка с посредническата дейност, като изложила какви документи събира, както и че се свързва с университета в Молдова, намирала желаещи за работа там, като контактувала с работодатели, които имат свободни работни места и ги свързва. Предоставила на служителите от Д ИТ Варна списък с имена на граждани, търсещи работа, с които тя е установила контакт и имат желание да работят като сезонни работници в България.

Показанията на св. З. се потвърждават от тези на св. Д.. Свидетелката посочва, че през цялото време на проверката С. говорила на български език, разбирала всичко, като попълнила саморъчно всички данни в предоставената и декларация. С. заявила, че има българска диплома, че е учила в България . След като в офиса се явил и управителя на дружеството, С. говорила и с него на български език.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите З. и Д. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на Д „ИТ“ Варна, въз основа на Заповед № 071/12.01.2010 год. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, като АУАН също е съставен от компетентно лице. 

АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението.  

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование, седалище и адрес на управление, ЕИК по БУЛСТАТ, представляващ, имена, ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 ал.1 Кодекса на труда, трудовият договор се сключва в писмена форма.

          По силата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61 ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществената санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          Съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличава от гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка е този, че дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни са още подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и многократност и продължителност на изпълнението. Тези белези съдът намира, че в конкретния случай са налице, изхождайки от представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от С. работа „ технически секретар”.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите З. и Д., като последователни, логични и взаимнодопълващи се. Още повече, че свидетелските показания са подкрепени и от декларацията на С., в която тя е описала елементите на своето правоотношение с дружеството „ С.Т.” ЕООД.

Показанията на свидетелите кореспондират и с приложените към АНП писмени обяснения дадени по реда на чл. 402 от КТ от С., в което тя саморъчно описва задълженията си в дружеството.

В този смисъл съдът намира възраженията на въззивното дружество срещу законосъобразността на наказателното постановление за неоснователни. Твърдението, че пред Дирекция ИТ Варна е била депозирана декларация, в която С. е заявила, че не е разбрала какво е попълнила са неоснователни . Не са представени и  доказателства, които да опровергаят констатациите на инспекторите от дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна за елементите на правоотношението, възникнало между „С.Т.” ЕООД и Н.С., което по своя характер е изцяло трудово правоотношение, предвид наличието на фиксирано работно време от 8 часа на ден, фиксирана обедна почивка, трудово възнаграждение, наличието на конкретно работно място и регламентирана седмична почивка.

В случая според съда правилно са били определени както субекта на нарушението така и датата на неговото извършване – 25.09.2017год., която дата съвпада с началната дата на която С. е следвало да има сключен трудов договор .

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че нарушението за което е била наложена санкция на въззивното дружество е доказано по безспорен и категоричен начин.

 По отношение вида и размера на наложеното наказание.

  За извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, се предвижда съответно в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда административно наказание „имуществена санкция” в сравнително широк размер от 1500 до 15 000 лева. В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лева.

В тази им част съдът намира възраженията на жалбоподателя за основателни.

 Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга предвид на това, че нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на данни в подкрепа на противното, съдът счете, че така наложеното наказание е прекомерно. Счете, че дори наказание наложено в минимален размер в случая би постигнало целите предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложената санкция до минималната предвидена в закона, а именно 1500лв.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

 

         ИЗМЕНЯ НП № 03-0089538 01.11.2017 год. на Директор Дирекция „ Инспекция по труда” Варна , с което на   „ С.Т.” ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.М.Ч. за извършено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2, и чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция  на 1500 лв..

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: