РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Велико Търново, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря и прокурора ……………., изслуша докладваното от
СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №349 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на „ТЕДИ“ ООД с ЕИК ********* от гр. София, чрез процесуален представител
адвокат М. Н., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0352-000059/12.05.2021г. на началника на РУ Свищов с която заповед на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство с рег.№ *** за срок от 6 месеца.
Жалбоподателя счита, че оспорваната заповед е неправителна и незаконосъобразна,
тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство, които са в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона, а
твърдяното нарушение – управляване на МПС от водач без наличието на СУМПС, не е
надлежно установено. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – началник РУ на МВР – Свищов към ОДМВР В.Търново, не е взел становище
по нея.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Заповед №21-0352-000059/12.05.2021г. на началника на РУ на МВР – Свищов е
връчена на Т.П.К., в качеството на законен представител на „ТЕДИ“ ООД, като не
е надлежно отбелязана дата на връчването й. Жалбата, задвижила настоящото
производство, е подадена чрез РУ Свищов при ОДМВР В.Търново на 04.06.2021 г.,
което се установява от пощенското клеймо върху плика, с който е подадена
жалбата, стр. 9 от делото. При липса на доказателства за редовно връчване,
съдът приема жалбата за подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на
правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспорваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0352-000059/12.05.2021г. на началника на РУ на МВР – Свищов на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
– товарен автомобил „***“ с рег. №***, собственост на жалбоподателя, за срок от
6 месеца. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че
автомобилът е бил управляван от трето лице – Ц.А.Р., който не е притежавал
свидетелство за управление на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Съгласно
Заповед №366з-659/26.02.2021г. на директора на ОД но МВР – В. Търново са
оправомощени началниците на отдели и сектори „Охранителна полиция“ да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки/ПАМ/ по ЗДвП. С оглед на горното, съдът намира,
че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и
материална компетентност.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното.
В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването
й, административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за
установена в хода на административнонаказателното производство, образувано с
издаването на АУАН №277784/11.05.2021./стр. 7 от делото/, като е възпроизвел
направените констатации в него. Изложеното обстоятелство в процесната жалба, че
не е цитиранa точнaта дата на издаване на ЗППАМ, с което е отнето
СУМПС на лицето управляващо процесното МПС по никакъв начин не освобождава от
отговорност същия, както и не изключва действието императивната разпоредба на закона да се
прекрати регистрацията на МПС на собственик,
чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление. Следователно тази ПАМ може да
бъде наложена само на носителя на правото на собственост върху автомобила
/физическо или юридическо лице/. В подкрепа на този извод е и начинът, по който
е формулирано последното предложение на чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление, т.е. законът императивно повелява, че
адресатът на ПАМ трябва да е собственик на пътното превозно средство, какъвто е
настоящия случай. Относно твърдението на оспорващия, че в процесната ЗЗПАМ не е
посочено кое е лицето установило описаното нарушение, това обстоятелство само по себе си
не опорочава изложените от фактическа страна изводи, при положение, че те са
ясно формулирани и са подкрепени от събраните в хода на производството
доказателства, а именно от издадения АУАН с №277784/11.05.2021 г. против лицето
водач на МПС с рег. № *** – Ц.А.Р.. По този начин оспорваната заповед съдържа
мотиви, кореспондиращи с установените факти, както и правните основания за
издаването на заповедта, поради което е налице дължимото съдържание по чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК.
Изложени
по този начин претенции на жалбоподателя за липсата на материална предпоставка
за прилагането на процесната ПАМ се явяват неоснователни и не следва да се
кредитират като абсолютно или съществено процесуално нарушение в случая, тъй
като административнонаказващият орган действа при условията на обвързана
компетентност, а фактите в производството се установяват служебно и без
намесата на засегнатото лице. Нарушението би било съществено само тогава,
когато то само по себе си опорочава процедурата – допускането му се отразява на
съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би могъл да бъде
разрешен по друг начин и крайният резултат би бил различен. В случая приетото
за установено от административният орган от фактическа страна се основава на
доказателства, които се представят от други органи, а не от жалбоподателя или
от трети заинтересовани лица, поради което и при активното участие на
жалбоподателя тези факти не биха били променени. По тези съображения съдът
преценява като неоснователни и оплакванията за нарушения по чл. 60, ал. 2 от АПК.
Съгласно
чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е
благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания,
посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени
предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от
представените по делото писмени доказателства.
Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до
една година. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни
властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по
отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на
една от посочените в чл. 171, т. 2а от ЗДвП хипотези, а именно – моторното превозно
средство, чиито собственик е дружеството жалбоподател, е управлявано от лице,
непритежаващо свидетелство за управление на МПС.
Видно
от представеното Наказателно постановление № 21-0352-000393/17.05.2021 г.,
издадено от началник РУ на МВР – Свищов, с него е наложено наказание „глоба“ на
Ц.А.Р. за нарушение по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП – за управляване на МПС без да е
правоспособен водач. В изготвена справка от ОДМВР Монтана за извършени
нарушения на водач /стр. 36 и сл. от делото/ е видно, че СУМПС е отнето считано
от 12.06.2020 г. със ЗППАМ
№20-0996-000348/12.06.2020 г., издаден от ОДМВР Монтана, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
МОНТАНА. Поради това съдът приема, че е безспорно установено соченото в
оспорвания акт обстоятелство – управление на МПС от неправоспособен водач,
което попада в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
При наличие на
посочените фактически основания за издаването на акта, непълното посочване на
правното основание, дори да се приеме че е налице такова в случая, не води до
материална незаконосъобразност на акта, след като е посочена нормативната
разпоредба, която овластява административния орган да наложи съответната ПАМ –
чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Налице е
основание за налагане на принудителната административна мярка, която е с период
на действие в минимално предвидения в закона срок.
По
делото не са установени факти, различни от тези в административното
производство, поради което издаването на обжалваната ПАМ е съобразено със
закона. Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея
оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора разноски не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на „Теди“ ООД от
гр. София срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0352-000059/12.05.2021г. на началника на РУ на МВР – Свищов.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172,
ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: