РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Перник , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500262 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД чрез ю.к. Т.Т.
срещу решение № 260156 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 1881/2020 г. по описа на Районен
съд – Перник, в частта му, в която е уважен предявения иск за сумата от 1131.20 лева –
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС.
Решение № 260156 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 1881/2020 г. по описа на Районен
съд – Перник, е влязло в законна сила, като необжалвано, в частите на уважените
претенции за следните суми: 1) сумата от 2833.04 лева - нетен размер на
застрахователното обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2016
г., ведно със сумата от 626.68 лева - законната лихва върху брутния размер на
главницата за периода 26.03.2016 г. до 30.05.2018 г. (датата на подаване на
първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ ЕООД); 2) сумата от 424.17
лева - законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018 г. до 19.11.2019 г.-
датата на изпадане в забава на ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и
изплащане; 3) сумата от 427.50 лева - застрахователно обезщетение за нетния размер
на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2016 г.; 4) сумата от 94.53
лева - законната лихва върху главницата за периода от 26.03.2016 г. до 30.05.2018 г.
(датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“
ЕООД); 5) сумата от 67.05 лева - законна лихва върху главницата за периода от
30.05.2018 г. до 19.11.2019 г. - датата на изпадане в забава на ответника ; 6) сумата от
1
17.81 лева -законна лихва върху главницата за периода 19.11.2019 г.- 16.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и изплащане; 7) сумата от 9310.20
лева - застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие; 8) сумата от 1393.94
лева - законна лихва върху главницата за периода 30.05.2018 г. до 19.11.2019 г.- датата
на изпадане в забава на ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и
изплащане, както и в частта, в която е отхвърлен иска на А. Г. А. срещу „ОЗК-
Застраховане“ АД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3683/2018
г. на ПРС за разликата над 1131.20 лева, до пълния претендиран размер от 1631.20
лева.
Във въззивната жалба поддържа, че сумата от 1131.20 лева, представляваща
адвокатски хонорар по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС, е била присъдена по посоченото
дело, в производството по което въззивният жалбоподател е бил подпомагаща страна.
Счита, че с присъждането на ищеца, последният би получил двойно плащане, тъй
като тази сума представлява разноски сторени в друго съдебно производство и няма
характер на имуществена вреда. Сумата била извън покритието по застрахователния
договор по смисъла на чл.429, ал.1 от КЗ и не представлявала покрит риск по
застрахователната полица. Твърди, че тази сума се дължи от ответника по гр.д. №
3683/2018 г. на ПРС. Поддържа, че в случая не е налице причинна връзка между
вредите и неизплащането на застрахователното обезщетение, като плащането на
адвокатския хонорар не е следствие на причина от поведението на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, а било свързано с желанието на застрахования да сключи договор за
правна защита.
С жалбата се моли се решението на ПРС да бъде отменено в обжалваната му
част, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция поради прекомерност. Моли да му бъдат присъдени направените пред двете
инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на адвокатското
такова.
Въззиваемата страна А. Г. А. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подал отговор по
жалбата, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна. По изложените в
отговори доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди решението, като правилно,
законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материално-правните
разпоредби, като му се присъдят и направените във въззивното производство съдебни
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК третото лице помагач "Електрисите" ЕООД не е
подал отговор на въззивната жалба.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
2
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
От приложената към първоинстанционното производство застрахователна
полица № *** г. по застраховка "Обща гражданска отговорност, секция I "Отговорност
на работодателя"“ се установява, че между "Електрисите" ЕООД и ответника ЗАД
"ОЗК-Застраховане" АД е бил сключен договор за застраховка със застрахователно
покритие за сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати
на работниците и служителите, представляващи вземанията на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани от застрахования, по трудов договор за
осигуряване на временна работа, със срок на валидност от 12 месеца, с начало от
17.04.2016 г. до 16.04.2017 г. Установено е, че ищецът и "Електрисите" ЕООД са имали
валидно сключен трудов договор, в периода на действие на застраховките.
С влязло в сила решение по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС работодателя -
"Електрисите" ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумите по исковата молба, като със
същото решение „Електрисите“ ЕООД е осъден да заплати на А. Г. А. и сумата от
1131.20 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, в
съответствие с уважената част от исковете.
Решението по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС е постановено при участието на трето
лице- помагач на страната на ответника, а именно въззивния жалбоподател ЗАД "ОЗК-
Застраховане" АД.
Както пред районния съд, така и пред въззивната инстанция не са представени
доказателства, че уважените с решението суми са заплатени на ищеца от
„Електрисите“ ЕООД.
С решение № 260156 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 1881/2020 г. по описа на РС-
Перник „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на А. Г. А. сумата от 2833.04
лева - нетен размер на застрахователното обезщетение за неизплатено трудово
възнаграждение за м.02.2016 г., ведно със сумата от 626.68 лева - законната лихва
върху брутния размер на главницата за периода 26.03.2016 г. до 30.05.2018 г. (датата на
подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ ЕООД), сумата
от 424.17 лева - законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018 г. до
19.11.2019 г.- датата на изпадане в забава на ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до
окончателното и изплащане; сумата от 427.50 лева - застрахователно обезщетение за
нетния размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2016 г., сумата
от 94.53 лева - законната лихва върху главницата за периода от 26.03.2016 г. до
30.05.2018 г. (датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу
„Електрисите“ ЕООД), сумата от 67.05 лева - законна лихва върху главницата за
периода от 30.05.2018 г. до 19.11.2019 г. - датата на изпадане в забава на ответника,
сумата от 17.81 лева -законна лихва върху главницата за периода 19.11.2019 г.-
16.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и изплащане; сумата от
9310.20 лева - застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, сумата от 1393.94 лева -
3
законна лихва върху главницата за периода 30.05.2018 г. до 19.11.2019 г.- датата на
изпадане в забава на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и
изплащане; сумата от 1131.20 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3683/2018 г.
на ПРС; сумата от 1804.11 лева, представляваща направени в настоящето производство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената
част от исковете, като със същото решение е отхвърлен иска на А. Г. А. срещу „ОЗК-
Застраховане“ АД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3683/2018
г. на ПРС за разликата над 1131.20 лева, до пълния претендиран размер от 1631.20
лева.
Както вече бе посочено, предмет на въззивен контрол е решението на
първоинстанционния съд в частта му, в която е уважен предявения иск за сумата от
1131.20 лева , представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3683/2018 г. на
ПРС. В останалата му част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Съгласно чл.429, ал.5 от КЗ, застрахователят заплаща до размера на
застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за
установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса.
В случая са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на
застрахователя, тъй като в производството по гр. д. № 3683/2018 г. на ПРС е бил
привлечен като подпомагаща страна. От приложената към първоинстанционното
производство застрахователна полица е видно, че ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е поел
задължението да обезщети сумите, за които застрахованият е отговорен да заплати на
работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов
договор за осигуряване на временна работа, като лимита на отговорност е до 200 000
лева за едно събитие.
Няма представени доказателства, че поради извършени от застрахователя
плащания лимитът е изчерпан.
Във връзка с горното неоснователно е възражението в жалбата, че
претендираните суми не влизат в покритието на застрахователната полица и не
представляват покрит риск по „Гражданска отговорност“ по КЗ, тъй като правото на
ищеца произтича от законовата разпоредба на чл.429, ал.5 от КЗ.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че ищецът ще удовлетвори едно
свое вземане два пъти на законно основание. Това е така, тъй като съгласно
тълкувателно решение № 2 /2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, при уважен
иск срещу делинквента по чл.45 от ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице
чл.432 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". В
същото тълкувателно решение е посочено, че плащането на сумата, присъдена на
увреденото лице, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ,
но е от евентуално значение за неговата основателност.
Във връзка с горе изложеното правилно и законосъобразно районният съд е
уважил предявеният иск за имуществени вреди, представляващи заплатен от ищеца
адвокатски хонорар по гр.д. № 3683/2018 г. по описа на ПРС, предвид липсата на
4
доказателства, че тази сума е заплатена на ищеца от работодателя „Електрисите“
ЕООД, поради което първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Страните са поискали присъждане на разноски.
Предвид изхода на делото във въззивната инстанция на жалбоподателя не се
дължат разноски във въззивното производство, поради неоснователността на жалбата.
На въззиваемата страна се дължи присъждане на разноски, за което пред
въззивната инстанция е представен списък на разноските. Съгласно същия страната
претендира присъждане на заплатено от нея адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 400.00 лева.
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД са противопоставили възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК за прекомерност на заплатеното от А. адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно направеното от жалбоподателя възражение, предвид
фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от делата със сходен
предмет. С оглед на това заплатеното от въззиваемата страната адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева, при минимално такова от 309.18 лева,
изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие е завишено, и същото следва да бъде намалено да
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение от 309.18 лева. При това
положение и с оглед изхода от въззивното обжалване, върху ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД следва да бъдат възложени разноски във въззивното производство направени от
въззиваемата страна в размер на 309.18 лева.
Във въззивната жалба е направено искане за намаляване размера на присъдения
адвокатски хонорар пред първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав
намира, че жалбата в тази ѝ част има характер на молба по чл.248 от ГПК, за изменение
на решението в частта за разноските, поради което делото следва да се върне на
районния съд, същия съдебен състав за произнасяне по искането на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД по чл.248 от ГПК.
Воден от горното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260156 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 1881/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник, в частта, в която ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с
ЕИК:********* е осъден да заплати на А. Г. А., ЕГН ********** сумата от 1131.20
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. №3683/2018 г.по описа на
ПРС.
В останалата му част решението, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на А. Г.
5
А., с ЕГН:********** сумата от 309.18 (триста и девет лева и осемнадесет стотинки)
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник, същия съдебен състав за произнасяне
по искането по чл.248 от ГПК на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за изменение на
решението в частта за разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответника Електрисите“ ЕООД- гр.Перник, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6