Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 21.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на
секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 156 по
описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Р.Х.Я. против “З. ”Б.и.”АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищецът твърди, че на 03.06.2015г. между с.Л. и с.******* на 42+100км., настъпило ПТП между л.а ”Опел Астра”
с рег.№ ******* и л.а „Мерцедес” с рег.№ *******. Виновен за настъпилото ПТП
бил водачът на л.а ”Опел Астра” с рег.№ ******* В резултат на ПТП ищецът
претърпял телесна повреда – разкъсно-контузна рана на главата, която била
обработена хирургически и получил девет шева на челото. В рамките на месец след
ПТП изпитвал силни болки и страдания в областта на получената рана. Шевовете от
раната оставили белег върху челото на ищеца, което се отразявало негативно в
психически план на пострадалия. Ищецът определя стойността на претърпените
неимуществени вреди на 45 000лв. Моли съда да осъди ответника да му
заплати горепосочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: поведението на
водача, чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност”, не било противоправно и
виновно; оспорва механизма на настъпване на ПТП; катастрофата настъпила в
резултат противоправното и виновно поведение на водача на л.а „Мерцедес” с
рег.№ *******; прави възражение за съпричиняване на телесните повреди от ищеца,
който пътувал без поставен предпазен колан; оспорва наличието на причинно-следствената
връзка между уврежданията и процесното ПТП; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен този иск, ищецът следва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/ за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/ за юридическите факти от състава на чл.
45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/ да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че за л.а ”Опел Астра” с рег.№ ******* е имало сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Спорен въпрос е какъв е механизмът на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
Видно
от представения по делото констативен протокол от 03.06.2015г. и заключението
на автотехническата експертиза, което съдът приема, на 03.06.2015г. е настъпило
ПТП, при което л.а ”Опел Астра” с рег.№ ******* се е движил по път в посока от гр.Мездра за гр.София, като на път
ІІ-16, км. 42 + 100, на излизане от мост,
е навлязъл в насрещната пътна лента и е ударил л.а „Мерцедес” с рег.№ *******,
който се е движил в посока към гр.МеЗ.ра. Според вещото лице, водачът на л.а
”Опел Астра” с рег.№ ******* е навлязъл в моста със скорост от 65 км./ч и при
употреба на спирачките се е отклонил наляво, като е навлязъл частично в платното за насрещно
движение. Водачът на л.а ”Опел Астра” с рег.№ ******* е успял да намали
скоростта до 50 км./ч. непосредствено преди ПТП. Скоростта на на л.а „Мерцедес”
с рег.№ ******* при ПТП е била 40
км/ч. На мястото на произшествието има пътен
знак за ограничение на скоростта до 40 км/ч. Причина за ПТП е внезапното отклонение
наляво от страна на водача на л.а ”Опел Астра” с рег.№ ******* и преминаване в
платното за насрещно движение, където се е движил л.а „Мерцедес” с рег.№ *******, при
което ударът е бил непредотвратим за двамата водачи.
С оглед заключението на автотехническата експертиза,
съдът приема, че ПТП е настъпило в резултат на противоправното и виновно поведение
на водача на л.а ”Опел Астра” с рег.№ *******, който се е движил с несъобразена
с пътния знак и пътните условия скорост, в резултат на което е навлязъл в
платното за насрещно движение и е ударил л.а „Мерцедес” с рег.№ *******.
Спорен въпрос е какви телесни повреди е получил ищецът,
дали същите са в причинно-следствена връзка с ПТП и дали ищецът е допринесъл за
настъпването на вредите.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът
приема, се установява, че ищецът е
получил леки телесни повреди - контузия на главата и разкъсно-контузна
рана в челната област на главата, които са причили временно разстройство на З.равето,
неопасно за живота. Според вещото лице, травмите могат да се получат от пътник,
пътувал на задната седалка зад шофьора, при
челен сблъсък на две моторни превозни средства, тъй като при такъв удар се съЗ.ават условия главата на
пострадалия да достигне и да се травмира от удар във вертикалната част на
шофьорската седалка. Вещото лице е посочило в заключението, че липсват данни в
медицинските документи по делото за проведено лечение на травмите, отразен е
само диагностичен процес и статус на пациента. Правилното лечение, според
експерта, изисква подобна травма да бъде обработена хирургически и да бъде
зашита, за да се спре кървенето. Травмите са причинил болки и страдания, които
са били с по-значителен интензитет в първите часове и дни, като за около 2-3
седмици са отшумели. За този период е зарастнала и раната и следва да са
свалени конците. От раната, независимо от това дали е обработена хирургически
или не, е останал белег, който е постоянен
и не би могъл да се заличи с козметични манипулации. Според вещото лице травма
на главата може да настъпи, независимо от това, дали е поставен или не,
обезопасителен колан, тъй като главата и шията са свободни и при такъв удар
биха се придвижили напред, където е вертикалната седалка на шофьора. Тъй като
между моторните превозни средства е настъпил челен удар, а травмите по главата
на ищеца не са причинени с голяма травмираща сила/липсват счупвания или
черепно-мозъчна травма/, вещото лице приема, че вероятно ищецът е пътувал с
поставен обезопасителен колан.
При така събраните по делото доказателства съдът приема,
че е осъществен съставът на всеки един от юридическите факти от състава на
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Не бе доказано съпричиняване на вредите от ищеца, а тежестта
на установяване на това обстоятелство е върху ответника. Вещото лице от
медицинската експертиза заявява, че, независимо дали е бил поставен
обезопасителен колан или не, вредите
биха настъпили, като според експерта, вероятно е бил поставен обезопасителен
колан, поради по-слабия интензитет на удара и характера на телесните
увреждания.
Страните спорят относно размера на дължимото обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. При
определяне размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, съдът
отчете следните обстоятелства: възрастта на пострадалия към
датата на ПТП – 48 години, вида на причинените телесни
повреди, които са леки телесни повреди,
изразили се в контузия на главата и разкъсно-контузна рана в челната област на
главата. Според вещото лице, възстановителният период е продължил 2-3
седмици. Ищецът е изпитвал болки и страдания, които са били с
по-значителен интензитет в първите часове и дни и в рамките на възстановителния
период постепенно са отшумели. От друга страна, съдът отчете обстоятелството,
че разкъсно-контузната рана, макар да представлява лека телесна повреда, е
оставила белег върху челото на ищеца, който е постоянен, видим, и не би могъл
да бъде заличен чрез козметични манипулации, което се отразява негативно в
психически план, тъй като пострадалият ще бъде принуден да се приспособи към промените във външността си и до края
на живота му белегът ще му напомня за преживяната катастрофа. Като отчете всички тези обстоятелства и съобрази съдебна
практика на ВКС по сходен казус
/определение №1358/01.12.2014г. по гр.д. № 4768/2014г. на ВКС, IV г.о/, съдът определи размера на дължимото обезщетение, по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗ., на 7 000лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 45 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 31,11лв., съобразно
уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1857.77лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г.В.Д., на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
1880лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 280лв. върху
уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. ”Б.и.” АД със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Р.Х.Я., ЕГН **********,***, на основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 7000лв. /обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от леки телесни повреди: контузия на главата и
разкъсно-контузна рана в челната област на главата, причинени в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.06.2015г., причинено по вина
на на водача Ю.А.И., при управление на л.а
”Опел Астра” с рег.№ *******, по време на действие на застрахователен договор
за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от
03.06.2015г. до окончателното изплащане, като иска, в останалата част, до
пълния предявен размер от 45 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗД ”Б.и.” АД да заплати на Р.Х.Я., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 31.11лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р.Х.Я. да заплати на „ЗД ”Б.и.”
АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 1857.77лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД ”Б.и.” АД да заплати на адв. Г.В.Д.,***, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1880лв.
ОСЪЖДА „ЗД ”Б.и.” АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения
иск в размер на 280лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :