№ 931
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330200223 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4344188 за
нарушение извършено на 05.01.2021 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Г.
А. Т. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, като се
посочва на първо място, че нарушението е извършено в присъствието на контролен
орган и съответно не можело да се отнесат към разпоредбата регламентираща
издаването на електронни фишове, нямало стационарно АТСС или знак, че има такова.
Спорен бил въпросът дали АТСС е от одобрен тип. Моли се да бъде отменен фишът. В
съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично. Процесуалният му представител
прави допълнително следните възражения, а именно: не било доказано, че към момента
на извършване на нарушението на пътя е бил наличен знак В 26, който въвеждал
ограничение на скоростта и не се установявало на колко метра от контролирания
участък бил разположен знакът.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, като счита, че обжалваният акт
е законосъобразен като издаден съобразно всички законови изисквания. Не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, подадена е от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 05.01.2021 г. в 13:21 ч. на път ІІ-64, км.34 посока на движение от гр. Пловдив
към гр. Карлово, МПС лек автомобил марка „Пежо“, модел „307 2.0 Д“ с рег. № *** се
е движил със скорост от 85 km/h, при отчетен толеранс от 3 км/ч, при ограничение от
60 км/ч, въведено със знак В26, т.е. водачът се е движил със скорост превишаваща
разрешената с 25км/ч. и това е установено с автоматизирано техническо средство и
система /АТСС/ TFR1-M511.
Не се установява дали към момента на нарушението преди контролирания
участък е имало знак В 26, който да оповестява на водачите на МПС, че във въпросния
участък е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Установява се АТСС TFR1-M511 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. АТСС е минало последваща
проверка след ремонт за съответствие с одобрен тип средство на 26.10.2020 г.,
съгласно Протокол № 9-33-20.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС клип № 14383, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по
метрология /БИМ/ и Протокол 9-33-20 на ГДНП сектор „Управление на собствеността“
гр. София, протокол за използване на АТСС рег. № 273р-175/06.01.2021 г., разпечатка
на фиш серия К № 4344188, разпечатка за собственик на МПС, справка на нарушител/
водач, писмо от ОПУ Пловдив, ведно с приложение – снимки и доклад от служител на
ОПУ Пловдив.
От правна страна съдът намира следното:
Тъй като електронния фиш не се ползва с доказателствената сила придадена на
АУАН по силата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, то в настоящото производство следва да се
докажат извън съмнение всички субективни и обективни елементи на нарушението
преди изобщо да се обсъдят процесуалните правила за налагане на наказание чрез
издаване на електронен фиш.
Видно от писмо от ОПУ в сочения да е контролиран участък от пътя ІІ-64
действително има въведено ограничение на скоростта за МПС от 60 км/ч, което е
следвало да се обективира със знак В 26. От попълнения протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
2015 г., който е официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от
длъжностни лица в кръга на службата им и същият следва да се ползва с материална
доказателствена сила относно възприетите от тях обстоятелства, действително се
установява, че АТСС е било разположено на километър 34 на ІІ-64, от където е минал
нарушителя, и е бил заснет от АТСС TFR1 - M511 с клип № 14383, който е в цифровия
диапазон на първото и последните изображения, като и часът е в диапазона посочен в
Протокола. Установява се, че АТСС TFR1-M511 е било трайно закрепено към МПС с
ДКН ****. В протокола е отразено, че в участъка от пътя контролиран от АТСС е
въведено ограничение от 60 км./ч. със знак В26, но не може да се направи категоричен
извод за неговата наличност към 05.01.2021 г.
Съдът счита, че нарушителят, настоящ жалбоподател, действително е извършил
вмененото му с електронния фиш нарушение, но същият не е сторил това виновно или
поне няма неоспорими доказателства това да е така. Видно от изготвения доклад от
писмото от Областно пътно управление Пловдив не е установено, че към датата на
извършване на нарушението действително на км 33 – 34 е имало знак В26, който да
указва на водачите, че ограничението на скоростта в този участък е 60 км./ч, а не
общото ограничение за скорост на МПС извън населено място 90 км./ч. В тази връзка
не се доказа, че от субективна страна водачът на лек автомобил Пежо 307 е съзнавал,
че нарушава нормата на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. Това само по себе си е
основание за отмяна на електронния фиш.
2
Правилно е бил отчетен толеранса от 3 км./ч., колкото е и възможната грешката в
отчитането на измерваната от АТСС скорост.
Правилно е подведено извършеното нарушение под нормата на чл. 21, ал. 2, вр.
с ал. 1 от ЗДвП, както и е определена административно наказателната санкционна
норма чл. 189, ал. 4 вр . с чл. 182, ал. 2 т. 3 от ЗДвП за твърдяното нарушение.
Правилно е и определена санкцията, доколкото същата е фиксирана и не подлежи на
индивидуализация от органа и респ. от съда. Не се установиха факти, които да
свидетелстват за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на
закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, прикрепени към ППС. То се характеризира с винаги автоматизиран
контрол. Контролният орган не участва в процеса по установяване на нарушението
чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, самият
електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Това обаче
не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство
или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Затова и за процесното
АТСС е необходим контролен орган, който да го постави, да стартира и прекрати
режима на заснемане без това да се отразява на дефиницията за мобилно АТСС и
попадането на издаваните фишове на база на данните заснети от него в хипотезата на
чл. 189 ЗДвП. Затова и възражението в този смисъл се прие за неоснователно.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
3
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е
вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с №
511, тъй като тя е била в употреба към 05.01.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а
използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че
нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. Конкретното АТСС е
преминало последваща техническа проверка релевантна за датата на установяване на
нарушението и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС, в него е посочено вида на АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на
скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността към общата пътна мрежа,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото
и края на работата на АТСС по час и минута, отразени са номерата на първото
изображение и на последното заснети изображения и процесното е между тях.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
административнонаказателно отговорното лице, макар и да са спазени задължителните
формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова
регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание
електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен и последицата от това – да
бъде отменен.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 24.11.2021 г. и представен списък.
Размерът на адвокатското възнаграждение е на минимума посочен в НМРАВ, поради
което обсъждането на възражението за прекомерност е безпредметно.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К 4344188 от 05.01.2021 г., издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който на Г. А. Т. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Г. А. Т. с ЕГН ********** с адрес
*** сумата от 300 лв., представляващи разноски за адвокатско представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5