Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
гр. Варна, ...................................г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
с участието на прокурора
при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА, разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 985/2022 г. на АдмС - Варна,
като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба от П.Й.Н., подадена чрез адв. П.М., срещу Решение № 358 от 13.03.2022
г. по АНД № **********4982/2021 г. на Районен
съд - Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0439-000556 от 03.11.2021 г., издадено от Началника
на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна. С посоченото НП за нарушение на чл.
140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на касатора са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100 лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП.
С жалбата се настоява,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Твърди се, че неправилно е квалифицирано вмененото нарушение, като в
обстоятелствената част на НП е описано, че се касае за автомобил, който не е
надлежно регистриран и е без поставени регистрационни табели, а след това е прието,
че нарушението е по чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управлява МПС, което не е
регистрирано. Сочи се, че от „всички приложени по делото документи“ става
видно, че автомобилът е регистриран, но поради вина на служителя в сервиза
табелите не са били поставени на място. Изтъква се, че веднага регистрационните
табели са били донесени и е безспорно установено, че те са били издадени точно
за този автомобил и той е бил регистриран. Не се установява по делото
автомобилът да не е бил регистриран, а и съдът не е изпълнил функцията си за
пълно и точно изясняване на фактическата обстановка и не е изискал от сектор
Пътна полиция информация дали автомобилът е бил регистриран или не. На следващо
място, касаторът твърди, че не става ясно какво наказващият орган е приел за
установено – дали, наказаното лице е управлявало нерегистрирано МПС или че е
управлявало регистрирано МПС, но без табели с регистрационен номер, или
табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
Не е ясно, според касатора, за кое от трите, алтернативно посочени нарушения в
санкционната норма – чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказанието. Настоява
се, че посочените неясноти, неточности и противоречия са преградили правото на
защита на наказаното лице и представляват съществено процесуално нарушение. Касаторът
сочи, че обжалваното решение е лишено от мотиви, като само са описани
текстовете на законовите норми, без да се обсъди тяхното приложение или да се
направят каквито и да е правни изводи. Алтернативно касаторът излага доводи за
маловажност на случая. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение и на
НП. В хода по същество на делото адв. П.Б. - процесуален представител на
касатора, поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.
Ответникът – Началникът
на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна, с писмени бележки чрез ст. юриск. К. Л. - А., поддържа
становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Искането е да се остави в сила решението на ВРС, като
се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за основателност на жалбата, като споделя по същество
възраженията в касационната жалба. Сочи се, че установените факти по делото
обосновават възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН. Пледира се за отмяна на
решението на РС – Варна и за отмяна на НП.
Касационната жалба е
редовна и допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното
съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният съд,
съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища
на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства,
установява следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу НП № 21-0439-000556 от 03.11.2021 г., издадено от
Началника на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на П.Й.Н. са наложени административни наказания "глоба" в размер
на 100 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП. Според НП нарушението се състои в следното: На 21.06.2021
г., около 12:30 ч. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“, посока магазин
„Метро“, непосредствено преди кръстовището с бул. „Цар Освободител“ и ул.
„Димитър Пешев“, П.Н. управлява лек автомобил Тойота Ярис Хибрид с номер на
рама VNKKD3D360A060028, „без регистрационни
табели – нерегистрирано по надлежен ред в Р България“. Същевременно в НП
нарушението е формулирано и като „управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред“. Посочено е в НП, че е бил съставен акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия АВ с бл. № 241403/21.06.2021 г., като е
образувано досъдебно производство № 688/2021 г. на ІІІ РУ – Варна, а настоящото
административнонаказателно производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН и НП се издава на основание Постановление № 8132/2021 г. за прекратяване
на наказателното производство на прокурор при Районна прокуратура – Варна.
За да потвърди
процесното НП, районният съд приема следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения
– НП и АУАН
съответно са издадени и съставени от компетентен лица, а вмененото нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен.
Направен
е извод от РС - Варна, че се установява, че наказаното лице е управлявало
процесния автомобил без постановен регистрационни табели, в нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, като са цитирани и разпоредбите на чл. 10, ал. 4, ал. 5 и ал.
6 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за мястото, където следва да се закрепят
табелите с регистрационен номер. Прието е, че правилно е ангажирана
отговорността на водача, доколкото се установява извършеното нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП от субективна и обективна страна, в резултат на което правилно
е санкционирането по реда на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП. Изложени са и
мотиви за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
С обжалваното
решение районният съд е осъдил П.Н. да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от
80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за
неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон -
касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК, във вр. с чл. 63в
ЗАНН за отмяната му.
По възражението на касатора за наличие на съществено нарушение на
процесуалните правила, основано на твърдението за неяснота на вмененото
нарушение:
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП са изброени кумулативно
предпоставките, на които трябва да отговаря едно МПС, за да бъде допуснато за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Тези изисквания са МПС
да са регистрирани и с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
В случая при описание на нарушението в НП е посочено, че процесното МПС е
„без регистрационни табели – нерегистриран по надлежния ред“. Като нарушена е
посочена материалноправна норма на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която изисква, както се
посочи МПС да е и регистрирано, и с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Изрично обаче в НП е посочено и че водачът
„управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“. Същевременно
административнонаказателната разпоредба – чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП се
отнася само до управление на МПС, на което табелите с регистрационния номер не
са поставени на определените за това места. Изложеното действително сочи на
неяснота на вмененото нарушение, доколкото не става ясно дали касаторът е
наказан поради това, че е управлявал нерегистрирано МПС или за това, че е
управлявал МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените места или че е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Посоченото описание на нарушението не се явява в съответствие с изискванията на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В този смисъл с основание касаторът настоява, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяната на НП, тъй като с
посочената неяснота на вмененото нарушение се засяга правото на защита на
наказаното лице.
Стигайки до извод за липса на съществени нарушения на процесуалните правила
при преценката на законосъобразността на обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е допуснал неправилно приложение на материалния
закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 НПК, във
вр. с чл. 63в ЗАНН за отмяна на съдебния акт на въззивната инстанция.
Решението на въззивния съд следва на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222,
ал. 1 АПК да се отмени и да се разреши спора по същество, като се отмени и
наказателното постановление.
Дори да се приеме, че не е налице посоченият по-горе порок на наказателното
постановление, то е налице и друг негов порок.
Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда санкция за водач, който
управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер
не са поставени на определените за това места. Следва да се посочи, че в
касационна жалба е налице несъстоятелно позоваване на недействаща редакция на
чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно тази, преди изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП предвижда санкция за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Тълкуване на двете норми налага извод, че за да бъде наложено
административното наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП и двете
табели с регистрационния номер трябва да са поставени върху МПС, но едната или
двете от тях да са поставени не на определените за това места. По друг начин
казано, МПС трябва да има две табели с регистрационен номер, които да са закрепени/поставени
някъде върху него, но не и на определените да това места.
При липса/непоставяне на едната или двете табели с регистрационния номер на
МПС следва да се приложи санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП,
предвиждаща санкция за управление на МПС без табели с регистрационен номер.
По делото не е спорно, че управляваното от касатора МПС се е движело по път,
отворен за обществено ползване въобще без поставени табели с регистрационен
номер. Тоест, независимо че няма данни по делото дали е регистрирано или не
превозното средство (а само наказаното лице твърди, че е регистрирано),
административнонаказателната отговорност на касатора е следвало да бъде
ангажирана на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а не
на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което административнонаказващият
орган не е приложил законът, който е трябвало да приложи. Процесното неправилно
приложение на закона опорочава в случая НП и обуславя отмяната му.
Като не е отчел горепосоченото въззивният съд е допуснал също неправилно
приложение на закона.
С нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП са предвидени административни наказания
глоба от 200 до 500
лв. и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6
до 12 месеца. Тоест тези и минимални размери са по-високи от наложените с процесното НП
(глоба 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца) и от предвидените
с нормата на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Изложеното сочи, не е
налице възможност за преквалифициране, дори ако въззивният съд бе съобразил
неправилното квалифициране на деянието.
Налага се извод, че и извън първото основание за неправилност на обжалвания
съдебен акт, е налице и друго основание за отмяната му, отново съответно и отмяна
на НП като незаконосъобразно.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци,
които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността
му.
Съдът не дължи
произнасяне по разноските, тъй като касаторът не прави искане в този аспект.
На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 358 от 13.03.2022 г. по АНД № 20213110204982/2021
г. на Районен съд – Варна.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0439-000556 от 03.11.2021
г., издадено от Началника на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на П.Й.Н.
са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100 лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 3
месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т.
1, пр. 1 ЗДвП..
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.