Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 336
гр. Димитровград, 26.07.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Димитровградският
районен съд, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при
секретаря Дарина Петрова в присъствието на прокурора …………… като разгледа
докладваното от съдията Стоянова гр.д. №
678/2019г. по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният от ищеца иск е за делба
във фазата по допускането й, като производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от П.К.М., ЕГН ********** ***,
против П.Й.М.,
ЕГН ********** ***, с която иска от съда да се допусне извършване
на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ САМОСТОТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор №************** /двадесет и една хиляди петдесет и две точка
хиляда и петнадесет точка двеста и петдесет точка пет точка три/ по
кадастралната карта на гр.Димитровград одобрена със заповед
№РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, с адрес: град Димитровград ул.“Христо
Смирненски“ №4 /четири/ вход Б етаж 1 /първи/
апартамент 3 /три/, който самостоятелен обект се намира в сграда № 5 /пет/, в поземлен имот с идентификатор №*********** /*********** /,
с предназначение Жилище, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, с площ 64.11 кв.метра
/шестдесет и четири цяло и единадесет стотни кв.метра/, ведно с прилежащо
избено помещение №3 /три/ с площ 3.05 кв.м./три цяло и пет стотни кв.м./, ведно
е 1.92% /едно цяло деветдесет и два процента/ идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **********,
под обекта: няма, над обекта: ***********,
при квоти: по 1/2 идеални части за П.К.М. и П.Й.М..
Ищцата твърди, че с ответника са бивши
съпрузи, бракът им е прекратен е развод на основание влязло в сила решение по
гр.д.№776/2018г. на PC Димитровград.По време на брака е ответника придобили недвижимо имущество,
което не могат да поделят доброволно.Предмет на иска за делба е недвижимо
имущество, представляващо САМОСТОТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №******** /******* точка ******* * *
**/ по кадастралната карта на гр.Димитровград одобрена със заповед №РД-
18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, с адрес: град Димитровград ул.********* №************/,
който самостоятелен обект се намира в сграда № ****/, в поземлен имот с
идентификатор №***** /*********** /, с предназначение Жилище, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, с площ 64.11 кв.метра /шестдесет и четири цяло и
единадесет стотни кв.метра/, ведно с прилежащо избено помещение №*******/ с
площ 3.05 кв.м./три цяло и пет стотни кв.м./, ведно с 1.92% /едно цяло
деветдесет и два процента/ идеални части от
общите части на сградата и правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ************* под обекта: няма. над обекта: ************.Описаният
по-горе имот е придобит по време на брака, представя договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на ЗОС от 5.03.2004г., със статут на СИО. След развода
семейната имуществена общност преминавала в обикновена дялова съсобственост при
квоти на по 1/2 идеална част за всеки един от тях.
Ответникът депозира
отговор в срок, в който възразява, че предявеният от страна на ищцата П.К.М.
иск за делба на недвижим имот - апартамент в град Димитровград, придобит по
време на брака бил изцяло неоснователен. Жилището било закупено изцяло с лични
средства и бившата му съпруга нямала никакъв принос в придобиването му.При
условието на евентуалност прави искане за възлагане на жилището на него, на
основание чл.349, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
По направеното възражение от ответника на основание чл.23 ал.1 от СК.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез възражение
е оспорил иска за делба по отношение на процесното жилище-апартамент, находящо
се в град Димитровград, с твърдението, че макар и придобит по време на
брака с ищцата, този имот бил лична собственост на ответника, тъй като при
придобиването му покупната цена била заплатена изцяло със средства дарени лично на него от родителите му, с
цел закупуването на този апартамент.
При законовия режим на общност,
съгласно чл.21, ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
на чие име са придобити. Съвместният принос според ал.2, може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а
според ал.3 съвместният принос се предполага до доказване на противното.
В ал.1, ал.2 и ал.3 от чл.22 СК,
законодателят е посочил, че лично имущество са вещните права, придобити преди
брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение,
придобитите от единия съпруг вещни права, когато кредитор е насочил изпълнение
за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от
Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска
имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по
време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на
професия или занаят. Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен
търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени
в неговото предприятие.
Искът по чл.23 от СК е
коректив на съпружеската общност, като при режим на имуществени отношения по СК
и съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеската
имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпруг
по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име
са придобити – чл.21, ал.1 СК.
Съвместният принос на съпруг
се предполага оборимо при възмездните придобивни основания - чл.21, ал.3 СК.
Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака
имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването
средства.
Според практиката на ВКС - решение № 355 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о.,
ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл.
23, ал.1 и ал.2 от СК, по същество не е
оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за
съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който
поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.3 СК, а за този,
който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на
презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични
средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при
условията на пълно и главно доказване, влагане
на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за
съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната
хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или
отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.
По делото са представени като доказателства
от ответника писмени доказателства – Договор
за отдаване на жилище под наем от 01.09.2003г., Заповед №216/25.02.2004г. на
Кмета на Община Димитровград, Съдебно удостоверение № 1708/09.05.2019г. на
РС-Димитровград, от които се установява, че на 28.2.2003г. е била входирана
искова молба от ответника с правно основание чл.99 ал.1 от СК-молба за развод и
е било образувано г.д.№123/03г. по описа на Районен съд-Димитровград, което е
било прекратено по чл.184 ал.1 от ГПК с определение на съда от 14.4.2004г.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за отдаване на жилище под
наем от 1.9.2003г. се установи, че процесното жилище-апартамент е било отдадено
под наем на ответника М., на основание Настанителна заповед №825/1.8.2003г. Съгласно
приетата като доказателство Заповед от 25.2.2004г. на Кмет на Община
Димитровград, последният е наредил на основание чл.47 от ЗОбС, съгласно Решение
№554/30.1.2002г. на Общински съвет Димитровград, да се продаде на П.М.
процесното жилище за сумата от 4111 лева.
От показанията на свидетелите Й. З. М. и Г. П. М., допуснати по искане
на ответника по делото и съответно негови родители, се установи, че като младо
семейство след сватбата им двамата заживели заедно с тях/родителите/ в едно
жилище, но се наложило те двамата да го напуснат и заживели под наем в процесното
такова в Димитровград, което „служебно“ синът им получил.По време на Коледните
празници през 2003г., след като разбрали от сина си, че е възможно да закупи
отдадения му под наем апартамент за сумата от 5000 лева, взели решение като
родители да дарят тази сума и на ръка същата вечер му я предали, като
присъствали само тримата, тъй като по това време съпрузите били временно
разделени и не живеели заедно, били в процес на развод, но след това делото
било прекратено. Искали да помогнат за закупуването на жилище, не желаели
връщане на парите. Други доказателства в подкрепа на това твърдение не се
представиха. И двамата свидетели установиха, че сватбеното тържество на
страните по делото било голямо, с гости над 100 човека, които им подарили както
предметни подаръци, така и парични средства.След сватбата младоженците не били
купували по-голяма придобивка.
В тази насока са показанията на
втората група свидетели, допуснати по искане на ищцата-Бонка Иванова Димитрова-колежка
и приятелка на ищцата, без родствени връзки и Тодорка Добрева Грозева-майка на
ищцата.И двете установиха, че сватбата на страните по делото е била пищна и с
много гости, като предварително близките на младоженката се разбрали да не им
купуват предметни подаръци, защото все още нямали жилище, а да им дават парични
средства, за да ги подпомогнат в тази насока.По данни на ищцата младоженците
събрали парични средства на сватбата в общ размер на 6500 лева, които прибрал
ответника, за да закупят подходящо жилище.Не им било известно нито от страните
по делото, нито от родителите на ответника, които да споменат, че последните ги
подпомогнали с финансовата сума от 5000 лева за закупуване на апартамента.
Между страните не се спори, а това
се установява по безспорен начин и от представеното по делото заверено копие от
решение на РС-Димитровград от 10.12.2018г., постановено по гр.дело №776/2018г.,
влязло в законна сила на 10.12.2018г., че същите са сключили граждански брак на
30.6.2001г., който е прекратен с развод по силата на цитираното решение.
Както
това се установява от представения по делото договор за продажба на жилище,
сключен по реда на Закона за Общинската собственост, от 5.3.2004г. по време на
брака си с ищцата ответникът закупил недвижим имот-апартамент в гр.Димитровград,
с площ 64.11 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение от 3,05 кв.м., с 1,92%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.Видно от
представената по делата схема от 5.4.2019г.на СГКК-Хасково, така закупения
апартамент съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.250
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Димитровград, одобрени
със заповед №РД-18-38/5.7.2006г. на изп.директор на АК. Съгласно договора,
жилищният имот бил закупен за сумата от 4111 лв., внесени с платежно нареждане
от 5.3.2004г. на Банка“Хеброс“АД клон Димитровград и 2% режийни разноски-70
лева с платежно нареждане по банкова сметка ***.3.2004г.
Във
връзка с възникналия по възражението на ответника спор за това чии са
средствата, с които е закупен процесния
недвижим имот, ищцата е ангажирала гласни доказателства, като е представила и
писмено доказателство-заверено копие от молба, подписана от ответника П.М. ***
за закупуване на процесното жилище, недатирана, от съдържанието на която се
установи, че същият е декларирал, че е наемател на жилище общинска собственост
и е настанен със заповед, на основание списъка по чл.14 от ППЗОбС, като
правоимащ по смисъла на чл.5 ал.1 от същия закон.В тази молба като приложение е
посочил, че прилага и декларация за семейно и имотно състояние, неоспорени от
ответната страна.
В
подкрепа на възражението си за пълна трансформация ответникът е ангажирал
единствено гласни доказателства, които съдът обсъди по-горе.
При така
възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Районният
съд е сезиран с предявен иск за делба на съпружеска имуществена общност /СИО/,
като в рамките на делбеното производство, под формата на правопроменящо
възражение, ответникът е поискал признаване на пълна трансформация на лично
имущество при придобиване по време на брака на недвижимия имот с получени по
дарение парични средства от родителите му. Това възражение се явява обуславящо
допускането на делбата, доколкото при основателност на същото, искът за делба
на СИО следва да бъде отхвърлен.
Съдът
намира, че така направеното от ответника възражение за пълна трансформация
следва да бъде квалифицирано като такова по чл.23, ал.1, във вр.с чл.22, ал.1
от СК/2009г., на основание §4, ал.1 от ПЗР на СК/2009г.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че възражението за
пълна трансформация не е доказано от ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК, съпружеската имуществена общност е
съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време
на брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос.
Съвместния принос е общо формулиран от законодателя като влагане на средства,
на труд, грижи за децата и работа в домакинството, поради което съдебната
практика непротиворечиво приема, че такъв принос е налице всякога, щом като са
установени общи усилия на съпрузите, без оглед формата на съдействие, за
набавянето на паричните средства, за полагането на труд за семейството, за
работа в домакинството и пр. По силата на чл.21 ал.3 от СК, съвместния принос
се предполага до доказване на противното.
Извън обхвата на
СИО Семейният кодекс е поставил както изрично упоменатите в чл.22 от СК
имущества, в т.ч. придобити преди брака и придобити по време на брака, но по
наследство или по дарение, така и имуществата по чл.23, ал.1 от СК- вещни права,
придобити по време на брака, но с изцяло лично имущество. Следователно, за да
се признае пълна трансформация на лично имущество при придобит по време на
брака недвижим имот с получени по дарение парични средства от близки на единия
съпруг, следва да бъде доказано, че вложените в имота средства са лични на
единия съпруг, тъй като с тези средства е надарен лично той.
Постановената
по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС, последователно и непротиворечиво
приема както, че признаването на пълна трансформация изисква доказване на
влагане на лични средства по лично дарение, така и че доказателствената тежест
за това се носи от съпруга, който твърди трансформацията. Този извод се налага поради обстоятелството,
че липсва законова презумпция, че дареното от родителите на единия съпруг е
само за него, а не за семейството, като с оглед на това, съгласно изискванията на
чл.154, ал.1 от ГПК въпросът за волята на дарителите подлежи на доказване
именно от страната, която черпи права от този факт. Другият съпруг, в случая
ищцата, няма процесуално задължение да доказва, че също е приела дарението, щом
като изначално се позовава на придобиване на имота под режима на СИО в резултат
на съвместен принос.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че в разглеждания случай ответникът не доказа
твърдяната от него трансформация по следните групи съображения:
На първо
място, ангажирани са единствено гласни доказателства, които обаче в основната
си част следва да бъдат ценени съобразно чл.172 от ГПК. Освен че са роднини на
ответника, както св.Й. М., така и св….. М. следва да се приемат за
заинтересовани, доколкото от признаването на трансформацията те черпят права, в
т.ч. наследствени такива.Показанията на тези свидетели не са конкретни, поради
което и съдът следва да ги съпостави и с другите събрани по делото
доказателства, за да ги кредитира като достоверни.В тази връзка се установи
безспорно от обсъдените писмени документи, приети като доказателства по делото,
че молбата до Община Димитровград за закупуване на жилище е депозирана на
2.2.2004г., видно от съдържанието на Заповед №216/25.2.2004г., т.е. повече от
месец след като родителите на ответника, според показанията им са дарили
паричната сума за закупуване на жилището, а цената за покупката на процесното
жилище е била определена на 25.2.2004г./отново от съдържанието на Заповед №216/25.2.2004г.Извода,
който съдът може да направи е, че свидетелските показания в тази си част са
непоследователни и житейски нелогични, предвид установеното от тях, че по
Коледните празници на 2003г. те са знаели от сина си каква ще е покупната цена,
преди тя да е установена по съответния нормативен ред. На този извод налага
обстоятелството, че твърденията на свидетелите са в посока, че са дали на
ответника, без уговорка за връщането им сумата от общо 5000 лв., без по делото да са събрани други доказателства,
че така получената сума е вложена от него по предназначение, т.е. за заплащане
на паричната стойност по закупуване на имота .
На второ
място събраните по делото свидетелски показания не доказват по никакъв начин
дарствени намерения на родителите единствено в негова полза. Както това бе
посочено по-горе, презумпция за лично надаряване на единия съпруг не
съществува, поради което и щом като той твърди трансформация, следва да докаже
както, че сумата, с която е закупен имотът представлява дарение от родителите
му, така и че това дарение е предназначено и е прието само от него. За последното
обстоятелство по делото няма никакви доказателства, доколкото нито един от
свидетелите не твърди дори косвено, че целта на дарението е била не да се дари
семейството, а само ответника.
С оглед
така изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията за
признаване на пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1
във вр.с чл.22, ал.1 от СК, доколкото ответника не е провел успешно доказване
на твърденията си за влагане на лични средства в придобития по време на брака
недвижим имот, представляващи дарение от родителите му.
С оглед така представените
писмени и гласни доказателства, настоящият състав на съда намира, че не се
доказа при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че процесния
имот находящ се в град Димитровград е закупен изцяло с лични средства
собственост на ответника по делото П.М., като по този начин не следва да уважи
и направеното възражение на ответника, че същият е заплатил стойността на имота
с лични средства дарени му от родителите за тази цел.
При извода за недоказаност
на възражението за трансформация, следва да намери приложение презумпцията на
чл. 21, ал.3 СК, вр. чл. 28 СК и дяловете на страните да се счетат за равни.
По отношение на иска за делба:
Правото на
делба е потестативно субективно право, което съгласно член 34 от ЗС може винаги
да се упражни, освен ако закона разпорежда друго. В случая делбата се води
между съсобственици, като съсобствеността е възникнала въз основа на правни
сделки в режим на съпружеска имуществена общност.
Процесното жилище е придобито
на възмездно основание по време на брака на двамата съделители, за което
свидетелстват представените като доказателства писмени документи, обсъдени
по-горе от съда.
По отношение на този имот представляващ САМОСТОТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №…***************/ по кадастралната
карта на гр.Димитровград одобрена със заповед №РД- 18-38/05.07.2006г. на ИД на
АК-София, с адрес: град ********* ул.******************/, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 5 /пет/, в поземлен имот с идентификатор
№21052.1015.250 /двадесет и една хиляди петдесет и две точка хиляда и
петнадесет точка двеста и петдесет /, с предназначение Жилище, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, с площ 64.11 кв.метра /шестдесет и четири цяло и
единадесет стотни кв.метра/, ведно с прилежащо избено помещение №3 /три/ с площ
3.05 кв.м./три цяло и пет стотни кв.м./, ведно с 1.92% /едно цяло деветдесет и два процента/ идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ******************,
под обекта: няма, над
обекта: ************* не се доказа
пълна трансформация на лично имущество на ответника по делото, затова съдът
намира, че следва да го допусне до делба при равни квоти, като придобит по
време на брака на възмездно основание.
По отношение на разноските:
На основание чл.355 от ГПК,
съдът намира че разноските на страните следва бъдат присъдени във втора фаза на
съдебна делба съобразно стойността на дяловете им.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба
между П.К.М., ЕГН ********** *** и П.Й.М., ЕГН ********** ***, на съсобствен недвижим имот, представляващ САМОСТОТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №********** по кадастралната карта
на гр.Димитровград одобрена със заповед №РД- 18-38/05.07.2006г. на ИД на
АК-София, с адрес: град Димитровград ул.***********/, който самостоятелен обект
се намира в сграда № 5 /пет/, в поземлен имот с идентификатор №**************двадесет
и една хиляди петдесет и две точка хиляда и петнадесет точка двеста и петдесет
/, с предназначение Жилище, АПАРТАМЕНТ, на едно
ниво, с площ 64.11 кв.метра /***************** с площ 3.05 кв.м./три цяло и пет
стотни кв.м./, ведно с 1.92% /едно цяло деветдесет и два процента/ идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: **************,
под обекта: няма, над обекта: *****************, ПРИ КВОТИ: по 1/2(една втора) идеални
части за П.К.М., ЕГН ********** *** и П.Й.М., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните пред Окръжен съд – Хасково, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия:/п/ не се
чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е обявен на 26.07.2019 г.
Секретар: Д.Петрова