РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Монтана, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500189 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на „хххх чрез процесуалния представител срещу
Разпореждане на ЧСИ А.В с което е прекратено изпълнителното производство по изп.д.№
178/2016 г. на основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В жалбата се твърди, че не е изтекъл
предвидения в закона двугодишен преклузивен срок с оглед обстоятелството,че не е налице
бездействие от страна на взискателя в този период . Иска се да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
производство.
Постъпило е писмено становище от ЧСИ, в което се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Не е подадено писмено становище от длъжника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните , приема следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА ,а по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя на 25.05.2016 г. на
основание изпълнителен лист ,издаден на 14.04.2010 г. от СГС по гр.дело № 14704 /2010
г.,като с молбата е поискано и налагане на запори и възбрани.
С тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. -
т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК/чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.). Според мотивите на тълкувателното решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
1
на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на
изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В настоящата хипотеза съдът намира,че не е налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.8
ГПК.
От приложените писмени доказателства се установява следното:
След образуване на изпълнителното дело взискателят е заявил извършване на
следните изпълнителни действия:
На 18.07.2016г. е подадена молба за извършване опис на движими вещи, който е
насрочен за 12.09.2016г.
На 09.08.2017г. с молба е искана справка за собственост върху пътни превозни
средства и налагане на запор.
На 20.11.2017г. е изпратена молба за запор върху установеното МПС.
На 18.10.2018г. е подадена молба за справка в Регистъра за банковите сметки и
сейфове на БНБ и налагане на запор върху банкова сметка.
На 28.10.2018г. с молба е искан опис на МПС.
На 27.04.2020г. е изпратена молба за справка за трудов договор и налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника. Молбата е подадена до ЧСИ Момчил Нелов,
per. № 723 КЧСИ, който към оня момент е поел архива на ЧСИ А Я поради прекратяване на
нейните правомощията на осн. чл. 31. ал. 1, т. 7 ЗЧСИ.
На 16.07.2020г. с молба е искан запор върху банкова сметка на длъжника открита в Ти
Би Ай Банк ЕАД.
На 23.02.2022г. е изпратена молба за насрочване на опис на движими вещи.
Съпоставяйки датите на тези молби/които безспорно касаят извършване на
изпълнителни действия/ се налага извода,че липсва изискуемия двугодишен период на
бездействие от страна на взискателя. Обстоятелството ,че запорите върху банковите сметки
и върху трудово възнаграждение не са изпълнени поради липса на средства в сметките и на
трудов договор,не води до извода,че взискателят не е предприел реални действия за
събиране на вземането си/в каквато насока е твърдението на ЧСИ/ .
Предвид гореизложените съображения съдът намира атакуваното разпореждане за
неправилно ,поради което и същото следва да бъде отменено.
Предвид гореизложените съображения съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане на ЧСИ А. , с което е прекратено изпълнителното
производство по изп.д.№ 178/2016 г. на основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ЧСИ А.В за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3