О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 136
27.02.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, проведено
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 72
по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по
въззивна частна жалба на „В Ем ИНВЕСТ” ООД – гр. Варна, ЕИК *, със
седалище гр. Варна, подадена чрез адв.
Д.Т. от ВАК, срещу определение № 4345/06.12.2019г., постановено по т. д. №
1052/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото
е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до окончателно приключване, с
влязъл в сила съдебен акт, на производството по т. д. № 1910/2019г. по описа на
същия съд.
В частната жалба се
твърди неправилност на определението по съображения за заобикаляне на закона от
страна на ответницата относно настъпилата преклузия по чл. 370 ГПК, с предявения
в отделно производство иск за установяване нищожност на процесното
правоотношение, на което ищецът основава висящите осъдителни искове, въпреки
неподаването на отговор на исковата молба, по която е образувано производството
по т. д. № 1052/2019г. по описа на ВОС. Искането е за отмяна на определението и
връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден
отговор от процесуалния представител на насрещната страна – З.М.М., в който е
изразено становища за неоснователност на жалбата. Твърди се, че пропускането на
срока за отговор е процесуален факт, който преклудира правото на страната да
предяви насрещен иск, да въведе фактически твърдения и възражения, с които да
оспори предявените претинции с исковата молба, но не преклудира упражняване на
право на иск в отделен процес.
Частната жалба е
подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Съставът на
ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените
оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по
делото, намира жалбата за основателна по следните съображенията:
Производството по т. д. № 1052/2019г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на „В Ем ИНВЕСТ” ООД – гр. Варна, с
която са предявени осъдителни искове срещу З.М.М., с правно основание чл. 79,
ал.1, предл. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на
главница и договорни лихви по сключен между страните договор за паричен заем от
13.12.2016г. Няма спор между страните и се установява от данните по приложеното
т. д. № 1052/2019г., че в срока по чл. 367 ГПК ответницата не е подала отговор
на исковата молба.
Предмет на производството по т. д. №
1910/2019г. по описа на ВОС, което е преценено като преюдициално, е иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, за установяване нищожност поради
привидност на договора за заем от 13.12.2016г., реално изпълнение на паричните
задълженията по който се претендира с предявените осъдителни искове от „В Ем
ИНВЕСТ” ООД.
За да спре производството по т. д. №
1052/2019г., първоинстанционният съд е приел, че тъй като предмет на
разглеждане в образуваното исково производство по т. д. № 1910/2019г. по описа
на Варненски окръжен съд е иск за оспорване на процесния договор, решението по
който следва да бъде съобразено по вече висящия спор съгласно разпоредбите на
чл. 297 и чл. 298 ГПК, е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Този извод на първоинстанционния ВОС
съд се преценява като неправилен от състава на ВнАпС.
Съгласно
чл. 131, респ. чл. 367 ГПК, възраженията на ответника срещу предявения иск и
фактите, на които те се основават, следва да бъдат заявени в срока за отговор
на исковата молба. С изтичане на този срок всички правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения се преклудират, и
не могат да бъдат въведени по - късно в производството пред първоинстанционния
съд, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства –чл.
133 , респ. чл. 370 ГПК. Съгласно чл. 147 ГПК и във вр. чл. 378 ГПК/ за
търговските спорове/, до приключване на съдебното дирене страните могат да
навеждат нови обстоятелства и да представят нови доказателства, ако не са могли
да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или когато се касае за
нововъзникнали обстоятелства.
Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна,
следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата
във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл
своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на
доказателства за установяването им. Възразяването срещу действителността на
договора на конкретно основание, но чрез предявяване на иск в отделно производство, след преклузията по чл. 133 ГПК, не може да бъде
взето предвид и разгледано от съда, тъй като във вече образувания процес
ответникът е длъжен да изчерпи всички свои правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения срещу правопораждащия юридически
факт.
Ако се приеме обратното становище, то ще се обезсмисли ефектът на
предвидената процесуална преклузия в чл. 133 и чл.
370 ГПК и ще означава да се признае правна възможност за ответника,
при вече висящ процес, в който не е направил възражения, да води неограничен
брой нови дела за оспорване на процесното правоотношение на различни основания.
Поради противоречивите правни изводи на
двете съдебни инстанции относно наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І- ви състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение № 4345/06.12.2019г.,
постановено по т. д. № 1052/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което
производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до
окончателно разрешаване, с влязъл в сила съдебен акт, на производството по т.
д. № 1910/2019г. по описа на същия съд, и
ВРЪЩА
делото на Варненски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.