Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Антоанета Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7215 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от Т.В.Ж.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу С. С.Й., ЕГН ********** и В.И.Й., ЕГН **********
***, с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
1/6 ид. част от поземлен имот № 30497.505.936,
обл. В., площ 500 кв.м.
Ищецът
излага, че като наследник на А.Ж. М.му е признато правото на собственост с
решение на ОСЗ Варна №640/13.09.1999г. на собственост върху нива с площ 2,5дка в терен
по §4 от ЗСПЗЗ
.землище с.З.,м-ст „Е.Е€". Сочи, че подал
заявление вх.№АУ 104284 ВН/ 22.10.2018г. за възстановяване правото на
собственост върху гореописания имот. С писмо рег.№ АУ 104284ВН-001ВН му
отговорили, че за признатия за възстановяване имот трети лица претентдират собственически права, като със Заповед № РД
-06-7705-233/
23.08.2006г.на Областния управител на обл.Варна е
одобрен ПНИ ,в който част от имота , са записани като собственици тези
лица.
Излага, че
признатия за възстановяване имот е разделен на три отделни имота, като
процесния съставлява поземлен имот с идентификатор 30497.505
936, област
Варна, община Варна, с. З., м. ПОД СЕЛО, вид собств.
Частна, вид територия Урбанизирана, МТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 500 кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-18-17/06.03.2015 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГКК. Ищецът сочи, че решението на ОСЗ Варна от което черпи права е постановено
при редакцията на чл.14 от ЗСПЗЗ, с която на бившите собственици само се
признава правото на собственост, като реституционната процедура ще завърши с
издаването на Заповед по реда на §4 от ЗСПЗЗ. При наличие на претенции
върху имота от трети лица спора следва да се реши по съдебен ред.
Моли съда да постанови решение, с което
приемете за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на приемане на установено в отношенията между
страните, че ответниците не са
собственици на 1/6 ид. част от поземлен имот №***,
обл.В., площ 500 кв.м.
В
едномесечния срок за отговор ответниците оспорват иска.
Твърдят, че
имотът е тяхна собственост по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том *, peг. № **, дело № ** от 2009 г. на Е. Г.,
помощник нотариус по заместване при нотариус Р. К., с район на действие Районен
съд Варна, вписан в СВ Варна с вх. per № 9809 от 29.05.2009 г., акт № 43, том XVII дело 5719 описан в Решение №640/13.09.1999г.
, като не е идентичен с имотът, който е
посочен с Решение №640/13.09.1999г. на ПК Варна.
Правят
възражение, че Решение № 640/13.09.1999г. е нищожно, а при
евентуалност -унищожаемо поради пороци във формата на
решението и на процедурата по издаването му.
Излагат, че праводателите на ответниците черпят правото си на
собственост от следните правни сделки:
През 1970 г. по Закона за реда на прехвърляне
вещни права върху някои недвижими имоти М. Д. И. *** е закупил от К. П. И. нива
с площ 1000 кв.м. в
землището на с. З., при граници Р. И. С., блок на ДЗС, за което е съставен
нотариален акт № ***, том X, дело 3952/1970. Съгласно кадастралния план на с. З.от 1981 г., в разписния лист към плана имот
пл. № 607 е записан
на М. И..
Имотът е
включен в ПНИ на с.о. „**", одобрен със Заповед № РД-01-776-37/02.02.2004 г. на Областния управител на Област
с център Варна и е част от ПИ 505.830. По молба на М. Д. И. планът е
изменен със Заповед№ РД-06-7706-233/23.08.2006 г. в тази му част, като имот 505.830 е заличен и в неговите граници са
нанесени имот 900 с площ от 1000 кв.м., записан на М. Д. И. и имот 899 с площ от 798 кв.м. записан на наследници на А.Ж.М.
С нотариален
акт № ***г., том CXXXI, дело №
30869/2006 г. на СВ
Варна, М. Д. И. и М. М. И. продават новообразувания имот № 900 в КР 505 с площ 1000 кв.м. на Т. Г. Б. и Б. И. Б.. В
последствие с нотариален акт № **, *** дело 9298/2007 г. на СВ Варна, имотът е продаден
на Й.Ж.Г. и С.И.Г.. Със Заповед PA-120/12.12.2007 на Кмета на район Аспарухово имот 900 е разделен и заличен като номер и
от него се образуват два нови ПИ 936 и 937, като имот 936 е продаден от Й.Ж.Г. и С.И.Г. на
ответниците С. С.Й. и В.И.Й..
Твърдят, че
собственият им имот никога не е включван в ТКЗС, ДЗС. Видно от нотариален акт
от 1970 г. същият е
граничел с блок на ДЗС и пасище. Индиция за това е и
фактът, че имотът винаги е бил в строителните граници на селото, което се
установява от издаденото разрешение за строеж №
316/31.07.1978 г. на
Варненски градски народен съвет и от Декларация от 1984 г., подписана от кмета на
с.Звездица, от която се установява, че М. Д. И., праводател
на С. А. С. обезщетение за отворен път в лозята на м. Е.
Освен
посочените по-горе нотариални актове, по силата на които ответниците се
легитимират като собственици на процесния имот, а също така и нотариалните
актове на предходните собственици и техни праводатели,
ответниците твърдят, че същите са придобили имота по давностно
владение, като в тяхна полза е изтекла 5-годишната придобивна
давност, тъй като същите са добросъвестни владелци. Налице е и 10-годишна придобивна давност, като в случая доверителите ми,
позовавайки се на давностно владение, присъединяват
към своето владение и давностното владение на праводателите си. С оглед изложеното молят иска да бъде
отхвърлен като неоснователен и им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Процесуалният представител на конституираните като трети
лица помагачи на страната на ответника Й.Ж.Г. и С.И.Г. изразява становище за
неоснователност на иска.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С решение № 640 от 13.09.1999г.
на ПК гр. Варна е признато правото на собственост на наследниците на А.Ж. М.в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 2.500 дка в
терен по пар.4 на с. З.в местността „**“.
Представено от ищеца е писмо от
Община Варна от 30.10.2018г. до ищеца, с което го уведомяват за извършена
проверка във връзка с подаденото от него заявление с вх. № АУ 104284
ВН/22.10.2018г. с искане за възстановяване правото на собственост по реда на
чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с пар.4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот № 505.830 по ПНИ на с.о. „Под село“.
Видно от представеното удостоверение за наследници на А.Ж.
Михалев, същият е починал на 14.10.1986г. и е оставил множество наследници,
един от които е ищеца Т.В.Ж..
Видно от нот.акт за покупко –продажба на недвижим имот №***, том *, рег.№8673,
дело №174 от 2009г. на нотариус Р.К., с район на действие ВРС Й.Ж.Г. и С.И.Г.
продават на С. С.Й. и В.И.Й. ПИ,находящ се в с. З.,целият с площ от 500
кв.м.,съставляващ новообразуван имот № ***, ведно с построената в него жилищна
сграда със застроена площ от 21 кв.м. и
таванско помещение с площ от 21 кв.м.
Видно от нот. акт за покупко –продажба на
недвижим имот №***, том *, рег.№6719, дело 460 от 2007 г. Т. Г. Б. и Б. И. Б.
продават на С. С.Й. и В.И.Й. ПИ, находящ се в с. З, ,целият с площ от 500
кв.м.,съставляващ новообразуван имот № ***, ведно с построената в него жилищна
сграда със застроена площ от 21 кв.м. и
таванско помещение с площ от 21 кв.м.
Видно от нот. акт за покупко –продажба на
недвижим имот №***, том **, рег.№ 11688,
дело 10274 от 2006 г. М. Д. И. и М. М. И.
продават на Т. Г. Б. и Б. И. Б. ПИ, находящ се в с. З., целият с площ от 500
кв.м.,съставляващ имот № **, ведно с
построената в него жилищна сграда със
застроена площ от 21 кв.м. и таванско помещение с площ от 21 кв.м.
От нот акт №**,том **, дело 3952/1970г. на нотариус при ВНС
се установява, че през 1970г. М. Д. И. е закупил от К. П. И. една нива с
пространство от 1000 кв.м. в землището на с. З., В., в местността „Екшелма“, при граници: Р. И. С., блок на ДЗС и пасбище.
Представено по
делото е и решение № 42 от 05.03.1993г. на ПК гр. Варна, с която се
възстановява правото на собственост на наследниците на А.Ж. М.в съществуващи
(възстановими) стари реални граници по отношение на нива с площ от 2.500 дка в
терен по пар.4 на с. З.в местността „ЕЕ“.
Приложено по делото е и решение № 42 от 05.03.1993г.
на ПК гр. Варна, с която се възстановява правото на собственост на наследниците
на А.Ж. М.в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на
нива с площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на с. З.в
местността „ЕЕ“.
Приобщена по делото е приписка на ПК Варна по
заявление от В. Ж. с вх.№60219/03.06.1992г.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява
следното: По Кадастрален
план от 1981 г., приет с техническа комисия процесният поземлен имот попада
в северната част на ПИ 607 по
кадастралният план на селото. В разписният лист към плана за собственик на
имота е записан- М. И.. Поземлен имот с пл.номер 607 граничи: на север с
поземлен имот с пл. номер 566 със собственик-С. А. С. /след поправка в КП
граничи с път/ и с поземлен имот с пл.номер 588 със собственик-Р. П.,
на изток граничи с поземлен с незатворен контур и без пл. номер представлявващ: мера, пасище, на юг граничи с поземлен имот
с пл. номер *
със собственик- /П. Ц. Х. - заличена/ и Г. Н.Г. и на запад с поземлен имот с
пл. номер *
със собственик-Щ. Щ.в и с поземлен имот с пл. номер * със собственик- Н. Г.
Р. Площта на поземленият имот с пл.номер * в който попада процесният
имот получена от оцифрения графичен план е:1523кв.м. По Кадастрален план на
м. "**", одобрен със Заповед № Р-155/13.05Л997г. на Кмет на Община
Варна поземленият имот с пл.номер ** в който попада процесният поземлен имот и
съседните му поземлени имоти по Кадастрален план от 1997г. на м."**"
са идентични на съответните им по КП от 1981г. на с.З.по граници, планоснимачни номера и по вписване на собственици в
разписните листи. Площта на поземленият имот с пл.номер **607 в който попада процесният имот получена от оцифрения
графичен план е:1540кв.м. По план на новообразуваните имоти на селищно образувание
"**", одобрен със Заповед № РД-1-7706/37/02.02.2004г. на Областен управител на област Варна процесният поземлен имот изцяло
попада в северната част на територията на ПИ ** по ПНИ на СО"**".
В кадастралният регистър за собственик на поземленият имот е записан: Н-ци на А.Ж. М.. ПИ 830 е с площ:1942кв.м. и
граничи: на север с ПИ 9540/път/ и ПИ 835 със собственик: Н-ци
на Н. П. В., на изток граничи с територия на земеделска земя по Карта на
възстановената собственост на земеделски земи в земл.
на с.З., на юг граничи с ПИ ** със собственик:Н-ци на
И. С. Я. на запад граничи с ПИ ** с Н-ци на Н. Г. Г.,
ПИ **
със собственик: Ж. И. Д., ПИ ** със собственик:Н-ци
на Р.
И. ***/. Със Заповед М РД-16-7706-233/23.03.2006г. на
Областен управител на област Варна е изменен ПИ ** по ПНИ на СО"**". С изменението се образуват поземлени имоти: ПИ ** с площ: ЮООкв.м.
със собственик:М. Д. И. с документ за собственост: Н.А.№ ** /1970г., ПИ ** с площ:799кв.м. със собственик:Н-ци на А.Ж. М.и ПИ **/път, улица/ с площ:210кв.м. със
собственик: Община Варна. ПИ **900 по ПНИ граничи: на север с ПИ **/път,
улица/, на изток със земеделски земи по КВС на земл.на
с.З, на юг с ПИ ** със
собственик:Н-ци на А.Ж. М., на запад с ПИ ** със собственик:Ж. Д., ПИ * със собственик:Н. Р. и ПИ **-път. Новобразуваният поземлен имот с идентификатор-**
изцяло попада в ПИ ** по
Кадастралния план към Помощен кадастрален план/приложение №6/. М. Д. И. и М. М. И. продават на Т. Г.
Б. и Б. И. Б., обективирано в Н.А. №***, вписан в СВ Варна на 29.12.2006г.
поземлен имот с площ: **.м., съставляващ ПИ 900 по ПНИ на м."**" , ведно с построената жилищна сграда
със застроена площ:21кв.м./стр.89 на делото/. Т. Г. Б. и Б. И. Б. продават на Й.Ж.Г. и С.И.Г. обективирано в Н.А.№**, вписан в СВ Варна на 15.05.2007г.,
поземлен имот с площ: 1000 кв.м., съставляващ ПИ 900 в кад.
район 505 по ПНИ на
м."***" , ведно с построената жилищна сграда със застроена площ:21кв.м. Със Заповед№ РА-120/12.12.2007г.
на Кмет на кметство „Аспару-хово" е изменен ПИ ** по ПНИ на СО"Под село" , като са попълнени ПИ ** с
площ:500кв.м. и ПИ ** с площ:500кв.м. ПИ ** в кад. район ** по ПНИ на СО"**" с
площ:500кв.м. и граници:ПИ **/път/, ПИ **/път/, земи по КВС/граничи на изток
със земеделски земи/, ПИ ** и ПИ 6**06 е идентичен с процесния ПИ ** по КК
на с.З..
Й.Ж.Г. и С.И.Г.
продават на В.И.Й., обективирано в Н.А.№43, вписан в
СВ Варна на 29.05.2009г., поземлен имот с площ:500кв.м., съставляващ ПИ ** в кад.
район ** по ПНИ на
м."**" , ведно с построената жилищна сграда със застроена площ:21кв.м. Помощен кадастрален план към План на
новообразуваните имоти на СО "**", одобрен със Заповед № РД-1-7706/37/02.02.
2004г. на
Областен управител на област Варна. От комбинираният цифров модел между Помощен
кадастрален план , процесният поземлен имот и ПИ ** по ПНИ е видно, че: ПИ ** с площ: 1942кв.м. по ПНИ на СО"**", одобрен
със Заповед № РД-1-7706/37/02.02. 2004г. на Областен управител на
област Варна е идентичен
с ПИ ** по Плана на стари имотни граници. В кадастралният
регистър за собственик на поземления имот е записан- Н-ци на А.Ж. М.. ПИ ** е с граници:ПИ ** със собственик-Н. П. В., от изток
граничи със земеделски земи по КВС на земл. на с.З.,
ПИ ** със
собственик-И. С. Я., , ПИ ** със собственик-Р. И. К., ПИ ** с неидентифициран собственик и ПИ ** със собственик-М. Н. В.. ПИ ** е
с площ:1643кв.м. по КП на
м."**" към ПНИ и попада изцяло в ПИ 124.
В кадастралният регистър за собственици на поземления имот са записани М. И. Д. и В. Ж., без документи за
собственост. ПИ ** граничи с :ПИ ** със
собственици: Н. В. и Р. П., от изток граничи със земеделски земи по КВС на земл. на с.З., ПИ ** със
собственик-Г. Г., ПИ ** със собственик-Ж. Д., ПИ ** със
собственик-Н. Р. и ПИ **/път/. Процесният ПИ *** изцяло попада в територията на
ПИ ** по Плана
на стари имотни граници и в територията на ПИ **, кад.
район ** по Кадастрален план към ПНИ. ПУП-ПУР за СО «**", одобрен
с Решение №797-5 от
19.12.2012г. на Общински съвт Варна-процесният поземлен имот попада в квартал
65/приложение №7/ и е
урбанизирана територия за жилищно строителство, ниско застрояване. Територията в която попада процесният
имот по КП от 1981г. на с.З.и КП от 1997г. на м."**" е извън строителните
граници на населеното място и е земеделска земя с начин на ползване - лозе. В разписните листи към
кадастралните планове за собственик на поземлен имот с пл. номер ** в който попада процесния имот е
записан: М. И. без да са вписани данни за документ за собственост. Територията на ПИ *** по ПНИ на СО. „**", одобрен
със Заповед Заповед № РД-1-7706/37/02.02. 2004г. на Областен управител на
област Варна е урбанизирана и с начин на трайно ползване: двор. В кадастралният
регистър на плана за собственик на поземлания имот е
записан: Н-ци на А.Ж. М.без да е вписан документ за
собственост. Със Заповед№ РД-16-7706-233/23.03.2006г. на Областен управител на
област Варна е заличен ПИ *** по ПНИ
на СО"**" и са образувани два поземлени имота с идентификатори :ПИ ** и ПИ *. В поземлен имот с идентификатор-
30467.505.900 в който
попада процесният имот е записан за собственик-М. Д. И.
на основание н.а.№**, том **, дело3952/1970 и в ПИ ** е записан за собственик: Н-ци на А.Ж. М.без да са вписани данни за
собственост.Налице е идентичност на процесния имот с идентификатор ** по КК с.З., м."***" с площ:500кв.м.
при съседи:**, **, **, **, ** с ПИ
30497.505.936 по ПНИ на
СО"Под село", с площ:500 при съседи: **, **, **, **, **937 и поземленият имот описан в Н.А.№**,
том **, рег.№**, дело №174/2009г. в м."**",
с.З.с площ:500кв.м. с идентификатор-** в кад. район 505 със съседи:**, **,9**, **. Идентичност на поземленият имот
описан в Решение №640/ 13.09.1999г. на ОСЗГ Варна в т.З нива с площ:2500кв.м.
в терен по §4 на с.З.в
м."ЕЕ" без да са описани границите(съседите) не е налице с процесния
имот и ПИ 936 по ПНИ,
защото не може да се определят местоположението и границите му. Поземленият
имот описан в Решение №640/ 13.09.1999г. на ОСЗГ Варна е в
територията на м."**". Идентичност на процесния имот е налице като
част от територията на ПИ 124 по Плана на стари граници на
поземлени имоти преди включването им ТКЗС и ДЗС с вписан собственик:Н-ци на А.М., който е идентичен с ПИ 830 по ПНИ на СО" **", одобрен
със Заповед № РД-1-7706/37/02.02. 2004г. на Областен управител на
област Варна, от който са образувани ПИ 899 и ПИ 900 със Заповед№ РД-16-7706-233/23.03.2006г. на Областен управител на
област Варна и от ПИ 900 са образувани ПИ ** с площ:500кв.м. и ПИ ** с площ:500кв.м. със Заповед№
РА-120/12.12.2007г. на Кмет на кметство „А". Процесният имот е ограден с ограда изградена от бетови колове и оградна мрежа.
Имота е застроен с една едноетажна масивна жилищна сграда, две стопански сгради
и навес. Имота е стопанисван.
От заключението на допълнителната СТЕ се установява,
че с реституционно Решение №42 от 05.03.93г. на Поземлена
комисия Варна и реституционно Решение №640 от 13.09.1999г. на Поземлена комисия - Варна се признава
правото на собственост на наследниците на А.Ж. М.в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на поземлен имот-нива заявен с пореден номер 5 със заявление за възстановяване с
вх. №60219/03.06.92г. и
клетвена декларация с площ: 2500кв.м., находящ се в земи по §4 в м."ЕЕ". В решенията за
възстановяване на поземления имот не са описани границите и съседите на
поземления имот. По данните описани в решенията на Поземлена комисия Варна не
може да се индивидуализира поземления имот-нива с площ: 2500кв. в м."ЕЕ"
признат за въстановяване на наследниците на А.Ж. М.. Със Заповед № 5200/10.12.2019г. на Кмет на Община Варна се
възстановява по реда на §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на А.Ж. М.поземлен имот представляващ новообразуван имот в
урбанизирана територия СО"Под село" с идентификатор: 30497.
505.899 по КК на с.З.. Поземленият имот с признато право на
собственост на наследници на А.Ж. М.е индивидуализиран /припознат с анкета/ с
План на стари имотни граници на м."** одобрен със Заповед № РД-1-7706-37/02.02.2004г.
на Областен управител Варна с идентификатор: 124 /приложение №1/. В кадастралния
регистър към плана за собственик на поземлен имот с идентификатор 124 е записан: наследници на А.Ж. М.без
да е вписано основанието за вписване на собственика. В ПНИ на СО"***", одобрен
със Заповед № РД-1-7706-37/02.02.2004г.
на Областен управител Варна на наследниците на А.Ж. М.е определен новообразуван
ПИ 30497.505.830 . ПИ 30497.505.830 е идентичен с ПИ 124 по План на стари имотни граници. В
кадастралния регистър на ПИ 30497.505.830 за собственик е записан: наследници
на А.Ж. М.без данни за документ за собственост. Със Заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. на Областен управител
Варна е изменен ПИ ** с
попълване на: ПИ 30497.505.900 със собственик:
М. Д. И. с документ за собственост: Н.А.№172/1970г., а за останалата част от ПИ ** е даден нов идентификатор: ** със запис в кадастралния
регистър: наследници на А.Ж. М.без данни за документ за собственост. С реституционно Решение №42 от 05.03.93г. и реституционно Решение №640 от 13.09.1999г. на Поземлена комисия- Варна
за признаване правото на собственост на поземлен имот-нива с площ: 2500кв.м. в
м."ЕЕ " на наследниците на А.Ж. М., не може да се определят границите
на имота и идентичност с процесния ПИ **. В решениета
на Поземлена комисия Варна се признава правото за възстановяване на собственост
на бившите собственици, не се въвеждат в собственост поземлените имоти и не се
описват границите на поземлените имоти. Индивидуализиране /припознаване с анкета/ на поземлен имот-нива на
наследниците на А.Ж. М.е с План на стари имотни граници на м."Под
село". Поземлен имот с идентификатор 124 с площ: 1942 кв.м. по плана на старите имотни
граници е индивидуализиран (припознат) на наследниците на А.Ж. М.. ПИ 124 със собственик:
наследници на А.Ж. М.по План на стари имотни граници е идентичен с ПИ ** по ПНИ одобряван
със Заповед № РД-1-7706-37/02.02.2004г.
на Областен управител Варна и е частично идентичен с процесния ПИ **, попълнен със Заповед
№РА-120/12.12.2007г. на Кмет на кметство Аспарухово.
ПИ ** е част от територията на ПИ **. Имотът описан в Н.А.№ 172/1970г. е
собственост на М. Д. И. и е нива с площ: 100 кв.м. в м."ЕЕ" в земл. на с.З.при граници: Р. И. С., блок на ТКЗС. Имотът описан в Основна данъчна
книга по данъка върху сградите и поземления данък в периода: 1929/1930, 1933-1934г. на с.З.на стр.36 под
номер 9 на
непокрити имоти на Желязко М.е записана нива в м."ЕЕ" с площ:1.5дка.
и нива под.номер 1 в същата местност с площ: 5.5дка. От приложеният към
делото План на парцелираните фондови земи на с.З.се установи, че има поземлен
имот на Ж. М., който граничи с: И. С., П. Н., П. В. и негодно място. Има идентичност между имотите
описани в: Н.А. .№ **/1970г. и имота на Ж. М.описан под номер 9 по местност, начин на ползване и
съседи: местност „ЕЕ", начин на ползване - нива, съсед граничещ от запад: И. С.
/Р. И. С. / и от изток е блок на ТКЗС, както е описана граница в нот.акт и негодно място в парцеларния
план. Между Плана на парцелираните фондови
земи на с.З.от 1930г., с описания имот по ред 129 от протокол 8/1 от 06.07.1930г. към същия план и КП от 1981г.
на с.З.с разписните листи към плана може да се изработи комбиниран цифров
модел, чрез който може да се установи местоположението на двата поземлени имота
отразени в двата плана, вписванията в имотите и вписванията на съседните поземлени
имоти. От комбинирания цифров модел се установи, че ПИ 607 по КП от 1981г. с вписан собственик
в разписен лист: Марин И., попада в поземлен имот по Парцеларен
план на фондовите земи на с.З.от 1930г. с вписан собственик в имота на плана: Ж.
М.при граници написани собственици на плана: И. С., П. Н., П. В. и негодно
място и съответстващ на вписване на описания имот с площ: 1.5дка със собственик
Желязко М.по ред 129 от протокол 8/1 от 06.07.1930г. към същия план със съседи: И.
С., П. Н., П. В.. От комбинирания цифров модел е видно, че процесния поземлен
имот с идентификатор -*** попад изцяло в
територията на имота на Ж. М.по Парцеларен план от
1930г., а ПИ ***
възстановен със Заповед № РА-120/12.12.2007г.
на Кмет на кметство „А" попада в: ПИ **, ПИ ** и имот без вписан собственик. Има идентичност във формата,
местоположението на имота описан в ред 129 от протокол 8/1 от 06.07.1930г. и имот ** по КП от 1981г.. Границите на
двата поземлени имота не се припокриват. Парцеларният
план от 1930 г.е в
дребен мащаб и с малка точност и координирането на плана също е с малка
точност. Съгласно представените документи - списък-декларации на собствениците
на земеделски имоти включени в ТКЗС, поземлените имоти на А.М.са включени в
ТКЗС на с.З. Поземлен имот с площ: 1.5 дка. в м."ЕЕ" е включен в
ТКЗС на с.З./протокол от 1956г. от представените документи от Д.А./. Съгласно Протокол 19.12.1962г. за
причисляване към Държавния поземлен фонд на земи на бивши членове на ТКЗС се
отчуждени безвъзмездно съгласно описа, ниви
на А.Ж. М.с обща площ:
21.5 дка. Статута на процесния поземлен имот
към датата на закупуването му през 1970г. по Закона за прехвърляне на вещните
права върху някои недвижими имоти е бил земеделска земя с начин на позване-нива. От извършената
справка в Служба поземлена реформа при Община Варна и Общинска служба земеделие
Варна не се съхранява информация, с кое решение ищците са се легитимирали за
нанасянето им в ПНИ. Към преписката по Решение №42/05.03.1993. на ПК Варна, Решение
№640/13.09.1999г.
на Служба по земеделие Варна са приложени: Към датата на поставяне на двете
решения на ОСЗ-Варна от 1993г. и 1999г. в поземления имот закупен от М. Д. И.
през 1970г. в м."ЕЕ" е построена сграда с Разрешение за строеж № 316 от 31.07.1978г.
издадено от ГНС-Варна. В КП от 1981г. на с.З.сградата е отразена с надпис - строеж , а в КП от 1997г. на м."Под
село",сградата е отразена като едноетажна полумасивна
жилищна сграда.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ответниците –Ж. Д. и С.
Р.. Свидетелят Димов е закупил своя имот
през 1995г. и тогава собственик на процесния имот е бил М. и съпругата му М..
Тогава имотът бил около декар и се намирал под неговия имот, граничил още със
съседа Н. Р. и С. и горски масив. В имота имало лозе, зеленчукова градина и постройка.
Където е постройката сега имота е на В. и С.. Някъде през 2006г. М. продал
имота на младо семейство-Б. и Т.. След това в имота дошли С. и Й.. Те разделили имота на две, за двете си
дъщери. В началото нямало видима ограда между двата имота.
Свидетелката Р. излага, че С. и В. са нейни съседи по място, което притежава от 93 г. в
Звездица, който граничи с тях . През 93 г., собственик преди тях били М. и М.. Обработва си съвестно местото, като държали
да имат и вода. М. на няколко пъти сондирал мястото, за да изкара изворна вода,
но не успял да намери такава. За това се принудил да продаде мястото и да отиде
на друго място. Местото било доста голямо,
граничи с мястото на свидетелката и на съседа Ж.. Декар-декар и половина,
в последствие по-възрастно семейство , което е закупило мястото го разделило на
две части за двете си деца. Имота се намира, старото име е „ЕЕ“, в последствие
„**“, но е в чертите на селото. М. го
продал на едно младо семейство Б. и Т.. Те обаче прекарали вода. Те го продадали 2007 г. на друго възрастно семейство Й. и С. с
две дъщери. Заради това, че имат две дъщери направили делба на мястото и го разделили на две. Постройка в
местото е имало още от М. и М.. Самото
място е с много голям наклон към гората, защото граничи с гората. Това не се
понравило на това възрастно семейство и затова бяха принудени да го продадат на
С. и В.. Р. и В. купуват поделеният
имот. Между имота на Р. и В. има ограда.
Къщата останала в мястото на С. и В.. Целият имот, първоначално още по време на
М. и М. си е имал ограда, обикновена ограда телена с колове . По-късно когато го продали С., В.
и Р. са го разделили с мрежа. В. и С. ходят непрекъснато на имота лятото,
защото децата отраснали там.
И двамата свидетели не се чували някой да е оспорвал
собствеността на ответницата или на
нейните праводатели преди образуването на настоящото
производство.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите като
дадени от безпристрастни лица, вътрешнонепротиворечиви,
еднопосочни и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената
тежест при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да
докаже фактите, от които произтича неговото право на собственост, а ответникът следва да докаже съществуването на
своето право на собственост върху имота.
Съгласно Тълкувателно
решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012
г. правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Правният интерес
на ищеца се
поражда от твърдението, че се
легитимира като собственик на процесния имот, в качеството си на наследник на А.Ж.
М., бивш собственик. Видно от представеното Решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК
гр. Варна е признато правото на собственост на наследниците на А.Ж. М.в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 2.500 дка в
терен по пар.4 на с. З.в местността „ЕЕ“. Доколкото
със същото само е признато, но не е възстановено правото собственост и за
завършване на процедурата е необходима заповед по пар.4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то за ищеца е налице правен интерес от отрицателния
установителен иск, с оглед завършване на административната процедура.
Независимо от несвоевременно направено възражение от
ответниците, едва в първо по делото заседание, относно съществуването на
Решение № 42/05.03.1993г. на ПК-Варна, с което е възстановено правото на
собственост на наследниците на А.Ж. М.върху същия имот, то и в това решение
имотът е описан без граници и няма скица към него, следователно не е налице конститутивен ефект на възстановяването и за ищеца отново е
налице интерес от отрицателен установителен иск.
Неоснователно е възражението на ответниците за липса
на правен интерес от предявения иск поради неприключила реституционна процедура,
като именно този факт обосновава правния интерес на ищеца от предявения иск.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя какъв е
съставът на поземлените комисии, но не сочи в какъв състав следва да бъдат
постановени решенията им. Тъй като, в специалните нормативни актове /ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ/ този въпрос не е изрично уреден, следва да се приложат правилата на
общия процесуален закон. В случая това е действащия към датата на постановяване
на решенията на поземлената комисия Закон за
административното производство /сега отм./. Съгласно този закон, когато
административният орган е колективен, той взема решение с обикновено мнозинство
от членовете му и това решение се подписва само от председателя и секретаря на
административния орган /чл. 15, ал. 2, т. 6,
изр.2 от ЗАП/. В случая, видно от титулната част на Решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК
гр. Варна,
при вземане на решението са участвали повече от половината от членовете на ПК,
съответно в представения препис е посочено, че решението е подписано. Поради
това решението не е нищожно, нито поради постановяването му от незаконен състав
на административния орган, нито поради нарушение на изискуемата от закона форма
на административния акт. С оглед на което издаденото Решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК
гр. Варна е валидно.
В същото,
възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран по действащ към момента на
издаването му план. Липсата на скица към
него не е порок, обуславящ законосъобразността на административния акт. В тази
връзка неоснователни се явяват и възраженията на ответниците за незавършеност
на реституционната процедура поради липсата на
скица /в този см. решение № 588/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1350/2009 г.
Възраженията на ответника за нищожност на Решение №
640 от 13.09.1999г. на ПК гр. Варна останаха недоказани, поради което е налице
правен интерес за ищеца от предявения иск.
Съобразно
Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 9/2012 г., ОСГК, по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който
противопоставя върху имота права по § 4а
или §
4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална
незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ,
ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е
възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а
или §
4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да
възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ.
неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване
на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията. Съответно в случая ответниците и
трети лица помагачи не ангажираха доказателства за противопоставяне на свои
права за ползване на имота и право на изкупуване по § 4а
или §
4б ПЗР на ЗСПЗЗ които да са упражнили.
Спорен е въпроса дали процесният
имот е идентичен с имота, описан в Решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК гр.
Варна. В него няма описани граници и приложени скици, както и в решение №42 от
05.03.1993г. на ПК Варна. Съгласно
заключението на СТЕ имотът, описан в Решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК гр.
Варна съответства на ПИ 124 със собственик:
наследници на А.Ж. М.по План на стари имотни граници е идентичен с ПИ *** по ПНИ одобряван
със Заповед № РД-1-7706-37/02.02.2004г.
на Областен управител Варна и е частично идентичен с процесния ПИ *** попълнен със
Заповед №РА-120/12.12.2007г. на Кмет на кметство Аспарухово.
ПИ *** е част от територията на ПИ 30467.505.830. От своя страна процесният
имот с идентификатор 30497.505.936 попада в границите на стар имот № 124. Поради което
съдът намира, че може да се направи извод, че процесният
имот попада в границите на възстановения на ищеца имот, следователно е налице
правен интерес от предявяване на иска.
При това положение и
съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест ответниците следва да докажат съществуването в патримониума
им на отричаното право, т.е. че е собственик на процесния имот.
Първото заявено от ответниците придобивно
основание е покупко-продажба.
Безспорно се
установява сключването на договор за покупка-продажба между С. С.Й. и В.И.Й. и
техните праводатели – третите лица помагачи Й.Г. и С.Г..
Устаноява се и сключването на предходните
разпоредителни сделки – покупко-продажби. Първата от тях е тази, с която М. И.
купува имота от К. П. през 1970г. Не се установи основанието на което К. П. е
придобила имота. Доколкото покупко-продажбата е деривативно
придобивно основание за собственост, то в случай, че праводателят не е собственик,то и приобратателят
не придобива собствеността. Съотвенво ответниците не
доказаха с категоричност собственическите си права, основани на
покупко-продажба.
В условията на евентуалност ответниците са навели
твърдения за придобиване на процесния имот по давност.
В Решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК гр. Варна
и решение №42 от 05.03.1993г. на ПК Варна имотът не е индивидуализиран и те
нямат конститутивен ефект. Последният би могъл да
настъпи едва с индивидуализацията на имота, а именно след приемане на ПНИ. Установава се от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че ПНИ на м. „**“ е приет със Заповед № РД-1-7706/37/02.02.2004г. на Областен управител на област Варна, която е
влязла в сила по отношение на процесния имот, като новообразуван поземлен
имот № ** с площ от 1942,25 кв.м. (в
който се установи, че попада и процесния) е записан на наследници на А.Ж. М.. С
последващото изменение на ПНИ със Заповед №
РД-06-7706-233/23.08.2006г. на Областен управител на област Варна по молба на М.
И. Д. от имот ** са образувани нови имоти – ** и *** , като имот ** е записан
на М. Д. И. на основание НА № ***/1970г., а ** е записан на наследници на А.Ж.
М.. Съответно възстановеният имот е индивидуализиран с ПНИ от 2004г., от който
момент би могла и да тече придобивна давност върху
него за всяко лице, което владее, за да свои.
Неоснователно е възражението на ответниците, че
началният срок на давността, започва от първият следващ ден за които ищецът е
уведомен чрез обнародване в Държавен вестник, за КК от 2015г. Това е така
защото процесният имот, като част от възстановения на
наследниците на А.Ж. М.в неговата цялост е станало с ПНИ от 2004г.
След
изменението на ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията на земеделските земи в
територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти, т.е.
само ако този план е одобрен и е влязъл в сила е възможно обособяването на
съответните самостоятелни обекти, съответно придобиването им, по който и да е
от предвидените в закона способи – реституция по ЗСПЗЗ, давност и пр. - в този
смисъл е решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г. на ВКС.
От свидетелските показания се установява, че от 2004г.
фактическа власт върху имота е осъществявана от М. и М М.,
впоследствие Т. Б. и Б. Б. и третите лица помагачи, а след възмездна правна
сделка от 2009г. от ответниците. М. И. и съпругата му са имали къща в имота,
поддържали са го, имали са лозе, садили са овошки, прекарали са ток. ББ е прекарал и вода. Ответниците
В. и С. си ходят често в имота събота и неделя, поддържат имота излага
свидетеля Д. Сведетелката Р сочи, че посещават
непрекъснато имота лятото, децата им са
пораснали там. Владението е било спокойно, няма данни да е било смущавано от
трети лица. Ответниците са добросъвестни владелци,
който са придобили имота на възмездно правно основание без знание, че праводателят им не е бил собственик. Исковата молба, с
която се прекъсва давността е подадена на 14.05.2019г. По този начин
ответниците са придобили собствеността върху имота по силата на изтекла кратка придобивна давност в периода от сключване на сделката
28.05.2009 г. до изтичане на пет годишен срок.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците направените по делото разноски. Съобразно списъка по чл.80 от ГПК
ответницата е направила разноски за депозит за вещо лице в размер на 450 лева,5лв.
съд.удостоверение, 12лв. препис документ, 7.75лв. копия от преписка и за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. По отношение на
последното ищецът е направил възражение за прекомерност. Съдът намира, че за
отрицателния установителен иск по аналогия следва да се приеме, че минималният
размер на адвокатския хонорар се определя по чл.7, ал.5 от Наредбата, като в
настоящия случай същият е 400 лева, към който следва да се прибавят 100 лева за
всяко проведено съдебно заседание по смисъла на чл.7, ал.8 от Наредбата. Предвид
и високата фактическа и правна сложност на делото, то заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева не се явява прекомерно и следва да се
присъди в пълен размер.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.В.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** срещу С. С.Й.,
ЕГН ********** и В.И.Й., ЕГН ********** ***, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 1/6 ид. част от поземлен имот с
идентификатор 30497.505.936, по КК и КР на с. З, общ. В, обл.
В, м. „**“, с площ от 500 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори ***,
на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.В.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на срещу С. С.Й., ЕГН ********** и В.И.Й., ЕГН **********
сумата от 1974,75
лева (хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трети лица помагачи на страната на ответниците Й.Ж.Г. и С.И.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: