№ 472
гр. Варна, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500279 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез
юрк С.Г., срещу Решение № 262595 от 11.10.2021г., постановено по гр.д. №
591 по описа на ВРС за 2021г., В ЧАСТТА на присъдената от съда сума,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца ПЛ. К. Г.
имуществени вреди в резултат на противозаконно отнемане на собствения му
лек автомобил за разликата над 473.50 лева до 7321 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на задължението, на осн.чл.405, ал.1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е незаконосъобразно,
неправилно, недопустимо и необосновано. Счита се, че същото е поставено
при съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон.
Конкретно се като се оспорват изводите на съда, се изтъква, че разполагането
с т.нар. „малък талон“ не способства за увеличаването на риска от
настъпването на застрахователното събитие, тъй като не улеснява
разпореждането с автомобила, нито пререгистрацията му, то неизпълнението
да се оставя част втора от свидетелството за регистрация в автомобила е от
естество да способства настъпването на застрахователното събитие,
предоставяйки възможност за незасичане на автомобила като обект на
1
кражба, управляван от водач, разполагащ с необходимия за контрол по
пътищата документ. Това следва да се счита, че способства окончателното
настъпване на последиците от застрахователното събитие – кражба,
осуетявайки евентуална възможност за предотвратяването му о контролните
органи по пътищата. Счита се, че този вид неизпълнение отговаря на
предпоставките по чл.395 от КЗ за намаляване размера на застрахователното
обезщетение, а договорената с това съдържание клауза на ОУ се явява в
съответствие със закона. Позовава се на практика на касационната инстанция,
в съгласие с която задължението да се оставя която и да е част от рег.талон на
МПС в същото, изрично предвидено в застрахователния договор, не е от
естество да доведе до настъпване на застрахователното събитие, но е
основание за намаляване по реда на обезщетението, но не и за отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение. Настоява се за отмяна на
решението в съответната обжалвана част и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна ПЛ. К. Г. чрез
пълномощник депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Конкретно сочи, че наличието на
документи в кабината на автомобила не води до установяването на
фактическа власт върху него, съотв. не е налице от страна на застрахования
такова нарушение на задълженията му, което да е толкова значимо с оглед
интереса на застрахователя, като създава пречки за последния да осъществява
своята дейност. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, съдържа необходимите приложения, вкл. доказателство за платена
държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
2
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост.
Производството по гр.д. № 2591 по описа на ВРС за 2021г. е образувано
по иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
Ищецът ПЛ. К. Г., въззиваем в настоящото производство, твърди, че е
бил в договорни правоотношения със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕИК *********, произтичащи от договор за имуществено застраховане,
обективиран в застрахователна полица № **************** със срок на
действие от 11.09.2020г. до 10.09.2021г. и предмет л.а. Мазда СХ 5 с рег. №
******* с договорена застрахователна стойност 23 000 лева.
Твърди се, че в периода от 20.00 часа на 10.12.2020г. до 08.00 часа на
11.12.2020г. е настъпило застрахователно събитие – кражба на МПС, за което
ищецът веднага сигнализирал 3-то РПУ на ОД МВР Варна, където е
образувано ДП с вх. № 1435/11.12.2020г.
За настъпилото застрахователно събитие ответникът също бил
уведомен веднага, като е образувана щета № **************.
На 12.01.2021г. ищецът бил уведомен, че действителната стойност на
МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, определена на
база помесечно овехтяване от датата на застраховане до датата на кражбата е
в размер на 22 148 лева, от която сума застрахователят е приспаднал санкция
от 30 % за липсата на регистрационен талон част втора от 6 644 лева. Твърди
се, че определеното застрахователно обезщетение в размер на 15 504 лева му
било преведено по посочена банкова сметка в ОББ АД. Ищецът е предявил
искове за присъждане на сумата от 7 496 лева, дължимо застрахователно
обезщетение, представляваща разликата над платената от застрахователя сума
в размер на 15 504 лева до действителната стойност на застрахованото
имущество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на главницата, както и лихва за забава върху
главницата дължима за периода от 21.12.2020г. – датата, следваща събитието
до 21.02.2021г, датата, предхождаща подаването на исковата молба.
В представения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
ответното застрахователно дружество оспорва така предявените искове.
Не оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между
страните, произтичащо от договор за имуществено застраховане, както и
факта на настъпилото застрахователно събитие – кражба на МПС.
Възражението по основателността на иска се свежда до правото на
застрахователя, визирано в Общите условия за застраховка Каско Стандарт,
които застрахованият е приел с подписването на застрахователния договор
като неразделна част от него „Глава Пета – Особени правила при изплащане
на обезщетение при пълни загуби вследствие на пожар и кражба“, Параграф
III. Санкции при увеличаване на риска, т.2, стр. 12, а именно „Ако при кражба
застрахован – потребител по смисъла на § 13, т.1 от допълнителните
3
разпоредби на Закона за защита на потребителите, а именно за физически
лица, които придобиват стоки и ползват услуги, които не се предназначени за
извършване на търговска и професионална дейност, и физически лица, които
като страна по договор действат извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, не представи част II на свидетелството за
регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части),
застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 30 (тридесет
процента).“
Конкретно соченото неизпълнение от страна на застрахования е, че
оригинален документ - свидетелство – част II "малък талон", се е намирал в
МПС към момента на противозаконното му отнемане, съгласно – съгласно
отразеното от застрахования в предоставения му от застрахователя опис на
документи. Оспорени са твърденията на ищеца за извършени подобрения на
вещта; както и иска за присъждане на обезщетение за забава за периода от
12.12.2020г. до 21.02.2021г.
С решение № 262595, постановено по гр.д. № 2592/2021 съставът на
ВРС осъжда ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", гр. София,
пл."Позитано" №5, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителните
директори Н.Ч. и И.Г. да заплати на ПЛ. К. Г., ЕГН **********, с адрес:
****** сумата от 7321 лв. /седем хиляди триста двадесет и един лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
вследствие на настъпилото в периода от 10.12.2020г. до 11.12.2020г.
противозаконно отнемане на собствения му лек автомобил марка „Мазда“ СХ
5, година на производство 2014г., цвят- черен металик, с рама
***************, с peг. № *******., застрахован при застрахователя със
застраховка „Булстрад каско стандарт“, по застрахователна полица
№**************** от 11.09.2020г., валидна от 11.09.2020г. до 10.09.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ; като
отхвърля за сумата от 175 лева, разлика над присъдената до първоначално
претендираната сума, както и за сумата от 149.97, лихва за забава.
Във въззивната жалба се поддържа възражението за наличието на
предпоставките по чл.395 от КЗ за намаляване размера на застрахователното
обезщетение, което намаляване е определено в ОУ, приети от застрахования
при подписване на договора, на 30 % от действителната стойност на вещта.
Безспорно в първоинстанционното производство и в настоящето е
наличието на валидно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за имуществено застраховане по застраховка Каско
на МПС.
Не е спорен и фактът, че застрахованото лице е уведомило в срок
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, за което е заведена
щета, както и че застрахователят е определил и изплатил по сметка на
застрахования, застрахователно обезщетение в размер на 15 504 лева, след
4
приспадане на сума, формирана от помесечно овехтяване от датата на
застраховане до датата на кражба, както и на сумата от 6 644 лева,
представляваща санкция – 30 % за липсата на рег.талон Част 2.
Съгласно трайната практика на ВКС, постановена при действието на КЗ
(отм.), но актуална и при действието на настоящия кодекс, на изследване
подлежи наличието на причинна връзка между неизпълнението на конкретно
задължение от страна на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие или препятстване доказването на обстоятелствата, при които то е
настъпило (решения по т. д. № 840/2012 г. на І т. о., т. д. № 3394/2015 г. на ІІ
т. о., т. д. № 2284/2014 г. на ІІ т. о., т. д. № 615/2011 г. на І т. о. и др.). В
тежест на застрахователя е вменено да докаже пряка причинно следствена
връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования в
ОУ и настъпването на застрахователното събитие, като не може по договорен
път причинната връзка да бъде презюмирана, а същата следва да се докаже в
процеса.
В касационната практика последователно се застъпва становището, че
след като в производството не е доказано, че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задължението
да не се оставя част втора от свидетелството за регистрация в застрахованото
МПС, то това нарушение не е основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение. Това неизпълнение е от естество да осуети
евентуална възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното
събитие от контролните органи за движение по пътищата, поради което
неизпълнението предпоставя намаляване на обезщетението.
Разпоредбата на чл. 395, ал. 5 от действащия КЗ (обн. ДВ бр.
102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) не въвежда изключение относно
необходимостта от доказване на пряката причинно - следствена връзка между
конкретно неизпълнение на предписано от застрахователя поведение и
настъпването на застрахователното събитие, нито съдържа неяснота, която да
създава съмнение, че се въвежда презумпция за наличие на причинно -
следствена връзка.
Съгласно чл. 395, ал. 4, изр. последно от КЗ, в случай че настъпването
на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението
по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в
договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението.
Разпоредбата на чл. 395, ал. 5 от КЗ обаче, изрично регламентира -
независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато
неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в
причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие
или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. Тази
последна разпоредба няма аналог в КЗ (отм.). Същата е императивна и
изрично изисква наличие и установяване на причинно-следствена връзка
5
между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие, както по повод отказ на застрахователя за
заплащане на застрахователното обезщетение, така и по отношение на
възможността за намаляване на същото (Решение № 143/19.01.2021г. по т.д.
№1505/2020г., ВКС, първо т.о.).
Доколкото в настоящия случай не е установено, че намиращата се в
процесното МПС част втора от свидетелство за регистрация е в пряка
причинноследствена връзка със застрахователното събитие или е осуетило
възможност за откриване на отнетото МПС от органите за движение по
пътищата, претенцията на ищеца за пълно заплащане на застрахователното
обезщетение, което е в определениа от съда размер, се явява основателна.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение, като краен резултат, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, във вр. с чл. 273 от
ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски пред въззивната инстанция, които, съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, са в размер на 700 лв. – адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой, съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие, доколкото същото е определено към минимума по чл.7,
т.3 от Наредба №1/2004г.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262595 от 11.10.2021г., постановено по
гр.д. № 591 по описа на ВРС за 2021г., В ЧАСТТА на присъдената от съда
сума, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца ПЛ. К. Г.
имуществени вреди в резултат на противозаконно отнемане на собствения му
лек автомобил марка „Мазда“ СХ 5, година на производство 2014г., цвят-
черен металик, с рама ***************, с per. № ******* за разликата над
473.50 лева до 7321 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението, на
осн.чл.405, ал.1 от КЗ.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК
********* да заплати на ПЛ. К. Г. ЕГН********** направените разноски
пред въззивната инстанция в размер на 700 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7