гр. Силистра, 02 август 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:съдия: Павлина Георгиева-Железова при секретаря Румяна Пенева, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 69 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс,
вр. чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на ЕT „Н. – 46 - Н. Д.
-Г. Д.“ срещу Решение № 1040-18-8 от
21.03.2023 г. (първоначално погрешно посочено в жалбата като № 1012….) на Директора на ТП на НОИ - Силистра,
с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-18-01293776 от 07.02.2023 г., издадено от
Ръководител на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Силистра. С последното, на
основание чл. 110, ал. 3 от КСО на осигурителя е разпоредено да внесе сумата по влязъл
в сила Ревизионен акт за начет № РА-5-18-01282596 от 16.01.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ
Силистра в размер
на 14 677.34 лв., представляващи главница и лихва. Сумите произтичат от
преценено неправилно изплащане на обезщетение за три осигурени риска от
осигурител - жалбоподателя по делото, спрямо И. П. Г.-внучка на регистрирания
като ЕТ “Н.- 46 - Н.Д. - Г. Д.“.
Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за
допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т.
4 от АПК. Основно вниманието е насочено не към потвърденото разпореждане, а към
влязлото в сила предписание от 16.01.2023 г., което съставлява стабилен
административен, т.е. влязъл е в сила. Според тезата на жалбоподателя,
ответникът е счел, че в конкретния случай е налице фиктивно сключен трудов
договор и възраженията на жалбоподателя се концентрират в това, че не е
доказана формалността на сключения трудов договор между жалбоподателя и
внучката му И. П. Г..
Ответникът, чрез писмен отговор и в съдебно
заседание акцентира, че в мотивите за издаване на оспорения акт не се съдържа
теза за формално сключен трудов договор, а за липса на реално неизпълнение на
задълженията на осигуреното лице И. Г. по действително сключен трудов договор.
Спорът е не дали е налице трудово правоотношение, а дали е налице осигурително
правоотношение, като са развити подробни аргументи за разликата между трудово и
осигурително правоотношение. Обръща се внимание, че и предписанието и
ревизионният акт за начет са административни актове, които са влезли в сила. Моли
се за отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Силистра,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата
на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят е физическо лице,
регистрирано със специална правоспособност като едноличен търговец. Той, в
качеството на осигурител, и осигуреното лице са в родствена връзка по права
линия (собственикът Г. Д.е дядо на И. П. ). По повод на сигнал е извършена
частична ревизия на дейността на жалбоподателя от НОИ за разходите от фонд
„Обществено осигуряване“. Към този момент осигурителят е изплатил на
осигуреното лице суми за обезщетения
за три осигурени риска, свързани с раждане и отглеждане на дете.
На 02.03.2021 г. жалбоподателят е
сключил трудов договор с внучката си за длъжността „сервитьор“ в заведение,
кафе-аперитив. След около три месеца осигуреното лице е влязло в период на
ползвани отпуски за временна неработоспособност поради общо заболяване,
бременност, раждане и отглеждане на дете. Видно от попълнения въпросник от
страна на И. П. , през този период (02.03.2021 г.- 25.05.2021 г.) други
работници не са били назначавани, респ. работещи в заведението. От приложената
по делото справка от НАП-Силистра е видно, че фискалното устройство не е отчело
нито една продажба за този период. В този смисъл са и обясненията на
собственика на предприятието в административната преписка, с мотив за липса на
дейност – „ковид пандемия“. В тази връзка едноличният търговец не е подал и годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Съответно заведението е заработило от 14.07.2021
г.(периодът, след който И. П. е излязла в
посочените по-горе отпуски. За период от 8 месеца преди сключването на трудовия
договор И. П. не е упражнявала дейност,
която да е повод за осигуряване.
В ретроспективен план
за И. П. Г. чрез осигурителя в ТП на НОИ - Силистра са били постъпили данни с
удостоверения -приложение № 9 към НПОПДОО за следните документи:
-
болничен лист № Е20203259076 за периода от 25.05.2021 г. до 16.06.2021 г. с
причина общо заболяване и диагноза „общо заболяване“;
-
болничен лист № Е20201088772 за периода от 17.06.2021 г. до 31.07.2021 г. с
причина общо заболяване и диагноза „бременност“;
-
болничен лист № Е20201088788 за периода от 01.08.2021 г. до 08.08.2021 г. с
причина общо заболяване и диагноза „бременност“;
-
болничен лист № Е20211542210 за периода от 09.08.2021 г. до 19.09.2021 г. с
причина общо заболяване и диагноза „майчинство“;
-
болничен лист № Е20211378470 за периода от 20.09.2021 г. до 29.10.2021 временна
неработоспособност бременност и диагноза „майчинство“;
-
удостоверение приложение № 10 от НПОПДОО (съгласно чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО) за
изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 410 дни
по чл. 50 за периода от 30.10.2021 г. до 31.07.2022 г. вкл.;
-
удостоверение приложение №10 от НПОПДОО (съгласно чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО) за
изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за отглеждане на малко
дете по чл. 53 от КСО за периода от 01.08.2022 г. до 09.08.2023 г. вкл.;
Въз
основа на представените удостоверения приложение № 9 и № 10 от НПОПДОО на
основание чл. 40, чл. 4За, чл. 50 и чл. 53 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 2 от
НПОПДОО на лицето са били изплатени:
-
парично обезщетение за общо заболяване за периода от 25.05.2021 г. до
16.06.2021 г., в размер на 461,37 лева;
-
парично обезщетение за бременност н раждане за периода от 17.06.2021 г. до
31.07.2022 г., в размер на 9 557,24 лева;
-
парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.08.2022 г. до 31.12.2022
г.вкл., в размер на 3 550,00 лева.
По
повод на цитирания по-горе сигнал, е разпоредена частична ревизия на
осигурителя, в рамките на която е издадено задължително предписание от
16.01.2023 г. (л.24), което е влязло в сила. На осигурителя е съставен
Ревизионен акт за начет № РА-5-18-01282596 / 16.01.2023 г. от Контролен орган
на ТП на НОИ - Силистра за общата сума от 14 677,34 (четиринадесет хиляди шестстотин
седемдесет и седем лева и 34 стотинки), ведно с Анализ към Ревизионния акт,
които са връчени на жалбоподателя на 17.01.2023 г. Инициирано е оспорване № 1012-18-15
/ 30.01.2023 г., което е било просрочено (извън преклузивния 7-дневен срок ).
Посоченият ревизионен акт е влязъл в сила.
Издадено
е процесното оспорено Разпореждане № РЖ-5-18-01293776 / 07.02.2023 г. на
Ръководител на КР на ДОО при ТП на НОИ - Силистра, с което на основание чл.
110, ал. 3 от КСО е разпоредено осигурителят ЕТ „Н. - 46 н.д. - г.д.“ да внесе
сумата по Ревизионен акт за начет № РА-5-18-01282596 / 16.01.2023 г. на
Контролен орган при ТП на НОИ - Силистра в размер на 14 677,34 (четиринадесет
хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и 34 стотинки), съставляваща главница
- 13 568,61 (тринадесет хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 61 стотинки)
лева и лихва 1 108,73 (хиляда сто и осем лева и 73 стотинки) лева и 73
стотинки) лева, за неправомерно изплатени парични обезщетения, както следва:
1.
за временна неработоспособност - общо 535,10 (петстотин тридесет и пет лева и 1
стотинки) лева, от които 461,37 (четиристотин шестдесет и един лева и 37
стотинки) лева главница и 73,73 (седемдесет и три лева и 73 стотинки) лева -
лихва;
2.
за бременност и раждане - общо 10 513, 27 (десет хиляди петстотин и тринадесет лева
27 стотинки) лева, от които 9 557,24 (девет хиляди петстотин петдесет и седем
лева и 2 стотинки) главница и 956,03 (деветстотин петдесет и шест лева и 03
стотинки) лева - лихва;
3.
за отглеждане на малко дете - общо 3 628,97 (три хиляди шестстотин двадесет и
осем лева и 97 стотинки) лева, от които 3 550,00 (три хиляди петстотин и
петдесет лева и 00 стотинки лева главница и 78,97 (седемдесет и осем лева и 97
стотинки) лева - лихва.
По
повод на оспорването в рамките на административния контрол е издадено
процесното Решение на горестоящия орган № 1040-18-8 от 21.03.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ-Силистра, с което разпореждането е потвърдено с подробни
мотиви, възпроизвеждащи мотивите на цитираните по-горе актове.
От правна страна:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице по
чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен
акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол
на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ–Силистра,
поради което е процесуално допустима.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в
закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Потвърденото разпореждане е издадено
от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –Силистра издадено
въз основа на извършения последващ контрол по разходите по ДОО. Обжалвано е по
административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено и оспореното решение. В
него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и
правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока
и органа, пред който подлежи на обжалване. В мотивите на акта се съдържат
фактическите и правни основания за постановяването му, а в разпоредителната
част волеизявлението на органа. В обобщение, в производството по
административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание
за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания
по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно спазване на
материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Отпускането и изчисляването
на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване,
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното
обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, регистрите на НАП, както и на
данните, декларирани от осигурителя в подадените удостоверения-приложение № 9
към всеки от болничните листове, относно осигурителния статус на лицето към
настъпване на осигурителния риска, при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет (чл. 54к от КСО) - Наредбата за паричните обезщетение
и помощи от ДОО (НПОПДОО).
Съгласно чл. 50, ал. 1 КСО осигурената за общо заболяване и
майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за
срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е
дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от
01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
Върховният административен
съд многократно е постановявал, че от съдържанието на цитираното определение за
осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са решение № 314/2016 г. по а. д. № 3171/2015 г. на ВАС, решение № 211/2016 г. по а. д. № 3681/2015 г. на ВАС, решение № 292/11.01.2017 г. по а. д. № 14312/2015 г. на ВАС, решение № 220/2014 г. по а. д. № 12497/2013 г. на ВАС и други). Следователно
наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.
Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на
осигурително правоотношение, но не винаги. Изискването на законовата разпоредба
на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява
трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и
валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова
дейност в рамките на това правоотношение. В този смисъл е напр. и решение № 4901 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2019 г.
Доказателствената тежест за
установяване на реално положения труд е на самото лице /Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г. /.
По делото не се спори, че на И.
П. е изплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност в размера, цитиран по-горе. Във връзка с извършен
последващ контрол от контролните органи на ТП на НОИ - Силистра във връзка с
подаден сигнал е извършена частична ревизия, в рамките на която са издадени
влезлите в сила предписание и ревизионен акт за начет. Въз основа на
Задължителните предписания за заличаване на подадените данни за осигурителен
стаж и осигурителен доход в регистъра на осигурените лица, служебно са заличени
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от името на жалбоподателя и
за И. П. . При това положение осигурителните вноски не са били дължими и
съответно И. П. не е била осигурено лице
по см. на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО по правоотношението си с едноличния
търговец. Изложеното до тук налага извод за осъществяване на предпоставките на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за
възстановяване на получената сума за обезщетение за безработица.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт е постановен от компетентен
орган, в предписаната от закона форма и при съответствие с действащите
материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата следва да
се отхвърли като неоснователна.
При този изход от спора
ответната страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно от
участвалия по делото процесуален представител. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се
присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят
по реда на чл. 24 от Наредбата за правна помощ и се присъждат в размер на 200
лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕT „.Н-46-Н.Д.-Г.Д.“ срещу Решение № 1040-18-8 от 21.03.2023
г. (първоначално погрешно посочено в жалбата като № 1012….) на Директора на ТП
на НОИ - Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-18- 01293776 от
07.02.2023 г., издадено от Ръководител на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП
на НОИ - Силистра, с което на основание чл. 110. ал. 3 от КСО на осигурителя е
разпоредено да внесе сумата по Ревизионен акт за начет № РА-5-18-01282596 от
16.01.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ Силистра.
ОСЪЖДА ЕT „.Н-46-Н.Д.-Г.Д.“,
ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на Териториално поделение НОИ–Силистра съдебни разноски в размер на 200
(двеста) лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред Върховния административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: