Р Е Ш Е Н И Е

№ 468

град Горна Оряховица, 20.01.2021 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря М. Къцаркова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1964 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е иск с правно основание чл.45,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД.

Ищецът Д.К.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител : адв. С.С. ***, със съдебен адрес ***, .., посочва в исковата си молба, че ищецът Д.К.Д. е управител на фирма „ДАНИ ЕКСТРИЙМ” ЕООД, чийто предмет на дейност е полагане на вертикална и хоризонтална пътна сигнализация. Заявява, че на 09.07.2019г. е бил в района на град Елена, тъй като представляваното от него дружество било ангажирано с полагане на хоризонтална маркировка на път II53 при 44 км + 398. Посочва, че в процеса на работа, без никаква провокация от негова страна, бил нападнат от куче, което не било вързано и нямало намордник. Пояснява, че една преминаваща кола подплашила кучето, то се отдалечило и така той успял да се скрие в служебния бус, без да бъде захапан, като в буса междувременно били избягали придружаващите го колеги К. Д.Д. и В.Ж.А.. Ситуацията го изплашила страшно много, тъй като е нападан и хапан от бездомни кучета, знае за други такива случаи с много близки, а и твърде скоро в нашето общество имало интензивен дебат по въпроса във връзка с факта, че един човек бил жестоко разкъсан и убит от озверели кучета. Твърди, че докато бил в буса, кучето продължавало да се държи изключително агресивно и да прави опит да го нападне, като това станало причина да изпадне в паника и да търси начин, по който да се защити. Агресивното поведение на кучето го накарало да си мисли, че то може би е болно от бяс и по тази причина представлява още по-сериозна заплаха. Сочи, че в буса си имал въздушна пушка, която в този момент му се сторила единственият начин за самозащита срещу освирепялото животно; в паниката си я взел и стрелял по него, с цел да го прогони, но се оказало, че го е уцелил фатално. Заявява, че в следващия момент се появил ответникът, който подходил изключително агресивно към него и започнал да го обижда. От думите на ответника ищецът останал с впечатление, че той има някакво отношение към кучето и че дори то може би е негово. Сочи, че за него е пълна загадка защо едно толкова агресивно куче е оставено на свобода и защо този човек, който се появил веднага след изстрела, не е отишъл да му помогне, когато същото това куче го е гонило и се опитвало да го захапе. Допуска със сериозна степен на вероятност, че кучето може би е било „насъскано" срещу него, с цел стопанинът му да се разнообрази за негова сметка. Предполага, че в рамките на такова разнообразие се е допускало да бъде жестоко нахапан и може би не се е очаквало, че в паниката си ще се защити с въздушна пушка.

Заявява, че тъй като бил наясно, че ответникът търси провокация, която да използва, за да провокира конфликт и дори сбиване, успял да потисне емоцията и раздразнението и да не отвърне. Твърди, че ответникът извадил телефон и започнал да снима клип, като през това време „обяснявал” мнението си за ищеца. Заявява, че въпросните обяснения представлявали „пъстър букет” от обидни епитети и сравнения. По-късно разбрал, че въпросният видеоклип е публикуван във Фейсбук и „споделен” в множество различни групи, а това от своя страна е провокирало огромно количество нецензурни и обидни коментари по негов адрес. Пояснява, че противоправното поведение на ответника се изразява в тиражиране в социалните мрежи на невярна информация за ищеца, която цели да го опозори в очите на обществото. Твърди, че причинната връзка се изразява в това, че в резултат от тиражирането на невярна информация, представяща личността на ищеца в негативна светлина, в обществото се е създало впечатление, че той е отвратителен човек и са се провокирали множество критични и обидни коментари. Уточнява, че ответникът е публикувал изявлението си в социалната мрежа Фейсбук (Facebook) на 09.07.2019 г. в група „Дивотия до шия в Търново”. Твърди, че в своята публикация ответникът е нарекъл ищеца „измекяр”, а отделно е изложил твърдения, че ищецът е „гръмнал” лежащо пред двора куче. Посочва, че по този начин на всички, прочели статията, се внушава, че ищецът е жесток човек, защото е убил животното без никаква причина, а не при самозащита, както реално е станало.

Заявява, че първоначално не приемал сериозно случващото се и гледал с насмешка на въпросния видеоклип, тъй като знаел каква е истината. Твърди, че след време въпросната публикация придобила популярност, хората започнали да приемат сериозно твърденията в нея и се наслоил негативизъм в обществото по отношение на личността му. Заявява, че ищецът започнал да получава обаждания от свои познати, които били гледали клипа; някои хора се шегували, други го критикували, но всички те били под впечатлението, че той е отвратителен човек. Твърди, че няколко дни прекарал в непрестанни разговори, в рамките на които се опитвал да обясни какво всъщност се е случило, а това му генерирало допълнително неприятни усещания, умора и стрес. Оказало се, че значителна част от обществото била несправедливо настроена срещу него и последвали множество нападки и обидни коментари, които оказали цялостно отрицателно влияние върху личния му живот. Твърди, че изпаднал в депресия и животът му коренно се променил, вследствие на натрупалия се негативизъм у хора, които той не познавал, но които си били изградили отрицателно мнение за него, защото за той бил „изрод”, който убива беззащитни животни. Заявява, че започнал да се буди нощем от кошмари, ако въобще успеел да заспи, престанал да се храни редовно, станал раздразнителен и избухлив. Посочва, че приятелите му започнали да избягват неговата компанията и това още повече го потиснало, като целият този стрес се пренесъл и в собствения му дом и оказал влияние дори върху отношенията с приятелката му, с която живее на семейни начала. Счита, че всичко това не би се случило, ако в публичното пространство не е попаднала тази изопачена представа за случилото се. Твърди, че с горното са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, лошо настроение и развалени лични отношения с близките му хора.

Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 2000 лева, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и уронване на репутацията. Претендира сторените по делото разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът Д.К.Д., чрез процесуалния си представител – адв. С.С. от Плловдивска АК, поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск, като му присъди и направените по делото разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Г.Б.Г. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си – адвокат С.Л. от ВТАК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения : град В.Т… депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Изразява становище, че исковата молба е допустима, но по същество е неоснователна. Ответникът оспорва иска както по основание, така и по размер. Признава факта, че на 09.07.2019г. в гр. Елена ищецът е умъртвил четириного гръбначно животно - куче. Посочва, че действието се развива на улицата пред недвижим имот, обитаван през лятото от ответника и неговите родители, като всички те са станали неволни свидетели на убийството на животното и бащата на ответника е сигнализирал 112. Заявява, че в резултат са се отзовали разследващи органи от РУП - Горна Оряховица и РУП - Елена; образувано е досъдебно производство № ЗМ 87/09.07.2019 по описа на РУП - Горна Оряховица. Сочи, че участниците са дали обяснения пред разследващия орган, като обясненията, дадени от ищеца Д.Д. не кореспондират както с неговите обяснения пред разследващия орган, така и с изяснената фактическа обстановка. Твърди, че ответникът не е собственик на убитото животно, нито го е насъсквал, като същият се е намирал вкъщи по време на инцидента. Оспорва и размера на претенцията, тъй като счита, че е завишен с оглед на твърдените неимуществени щети. Моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира и присъждане на направените в производството разноски.

            В съдебно заседание, ответникът Г.Б.Г., чрез пълномощника си – адв. П.С. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан. Излага съображения в писмени бележки. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

           Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

По делото е прието като писмено доказателство препис-извлечение /разпечатка/ от публикация в социалната мрежа „Фейсбук”, публична група „Дивотия до шия в Търново”, извършена на 09.07.2019г., в 20,57 ч., от лице с имена Г.Б.Г., съдържаща 3 броя снимки – две снимки на МПС с рег. № РВ .. и една снимка на лежащо куче, както и следното писмено изявление : „Това е пловдивска хайка цял ден маркирваха пешеходни алей, края на работния ден решиха да отбият пед вкъщи и да гръмнат лежащото куче! Със незакона пушка която ней рег. Бяха принудително спряни от нас на Еленското ханче, докато дойде полицията.. Бог беше с тях! Въпросния измекяр е от гр. П. обл.П.! Нека господ да ги пази…”. Видно от приложената извадка, след горецитираната публикация следват коментари на потребители на социалната мрежа, сред които : „Къде са застреляли кучето тези малоумници?”, „Гадове!”, „Хах, само така. Гледам, че са се изпонасрали”, „Убийци…”, „Боклуци…”, „…Изверги…”, „Комплексирани боклуци! Затвоооооор!”…

            Видно от писмените материали по досъдебно производство № 87/2019г. по описа на РУ-Елена, приложено по настоящото дело, образувано е наказателно производство за извършено престъпление по чл.325б,ал.2,т.3 от НК, въз основа на получен сигнал на телефон 112 от Б. Г.А. ***, за умъртвено домашно куче на 09.07.2019г. около 19,35 часа в гр. Елена, ул….

            С Постановление от 03.12.2019г. на прокурор от РП – Елена, досъдебно производство № ЗМ-87/2019г. по описа на РУ-МВР Елена е прекратено на основание чл.199, чл.213 и чл.24,ал.1,т.1 от НПК, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление по чл.325б,ал.2,т.3 от НК.

С Определение № 3/13.01.2020г. по ЧНД № 3/2020г. по описа на РС – Елена, потвърдено с Определение № 12/17.02.2020г. по ВЧНД № 45/2020г. по описа на ВТОС, двете влезли в сила на 17.02.2020г., съдът е оставил без разглеждане жалба, подадена от Б. Г.А. против Постановление от 03.12.2019г. на прокурора от РП – Елена, както и е прекратил производството по ЧНД № 3/2020г. на Еленски РС.  

По делото е изслушано заключението на допусната и приета Съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, съответстващо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.

            Видно от показанията на свидетеля И.К. /познат на ищеца/, преди около година в социалната мрежа „Фейсбук” му попаднало клипче, където имало насилие над животно. Свидетелят К. се възмутил много, имало доста коментари, доста хора били възмутени и споделили. Свидетелят сочи, че коментарите били насочени негативно, ставало въпрос за едно лице, убило кучето – лицето Д.; повечето коментари били насочени към личността на лицето Д.; не му станало ясно точно каква е ситуацията, а само, че има убито куче с въздушна пушка от Д.. Видно от показанията на св. К., на клипчето се виждало лицето Д. и някой говорел по негов адрес, чували се реплики: „Убиец”; коментарите били обидни по отношение на Д., гласът бил мъжки.

Видно от показанията на свидетеля Г.Д. /брат на ищеца/, преди повече от година брат му разказал, че е полагал хоризонтална и вертикална маркировка в гр. Елена, нападнат бил от куче, стрелял с въздушна пушка, след което кучето умряло. Свидетелят сочи, че публикацията била свързана със снимки, бил сниман буса му, той самия, куче. Свидетелят Д. твърди, че статията била заплашителна по негов адрес : „…видяхме ги, знаем кои са”, а след тази публикация започнали да му звънят негови познати и бизнес партньори да го разпитват за случая. Видно от показанията на св. Д., в един момент брат му започнал по месинджър да получава постоянни заплахи, пишели: „Ще ти направим онова, което си направил на кучето”. Свидетелят твърди, че брат му бил изключително изнервен, телефонът му може би през 5 минути звънял: „Изрод, гадняр. Как си направил това на беззащитното куче. Знаем къде живееш. Знаем къде живеят родителите ти..”, а седмица, след като започнало това нещо, Д. се депресирал, изнервен бил, държал се меко казано неадекватно; оглеждал се; споделил, че се притеснява за родителите им, за момичето, с което живее на семейни начала. Свидетелят Д. посочва, че това продължило месец и нещо, брат му бил неадекватен, отказвал поръчки; споделил, че се страхува да не го нападнат. Видно от показанията на св. Д., брат му се принудил да изтри фейсбук профила си, направил си нов, където не се виждало лицето, а от година насам отказва да работи в района на Велико Търново, независимо от печалбата.

Видно от показанията на свидетеля А.Х. /приятел на ответника/, Г. живее с баща си и майка си в Р.; на 09 юли, около 6-6.30 часа, пред магазина 2 момчета и един по-възрастен маркирали пешеходните пътеки; бусът им бил с пловдивска регистрация. Свидетелят заявява, че те тръгнали в посока Елена да влизат в града, бусът спрял точно пред Г., чул се остър шум, след това той погледнал какво става, а на Г. майка му викала : „Оле майко, убиха кучето”. Свидетелят Х. установява, че във Фейсбук са приятели с Г., но няма представа дали той се е възмущавал от случката. Свидетелят потвърждава, че предявената му в съдебно заседание от съда публикация във Фейсбук му е показвана от приятелката му, той разпознал този бус, а тя му казала : „Виж Г. какво е качил”, като има предвид Г.Б..

            Видно от показанията на св. А.А. /майка на ответника/, вечерта около 18,30 часа тя поливала на двора си, на 100 метра на улицата имало хора със светлоотразителни жилетки, двете кучета спели до камиона на пътя. Свидетелката видяла синия бус спрял; видяла, че слиза човек и се чул гърмеж; кучето лежало на земята, а той го бил уцелил в хълбока. Свидетелката А. установява, че Г. излязъл от дома й, бусът с бясна скорост тръгнал към Елена, а той тръгнал да ги гони. Свидетелката написала номера с пръст в пясъка и решили да се обадят на 112; казала на мъжа си: „Б., убиха бялото куче!”, той излязъл; мъжът й и синът й тръгнали след тях, опитвали са се да ги избутат в скалите или в реката; мъжът й и синът й гонели буса с тяхната кола; настигнали са ги на Еленското ханче. След предявяване от съда на приложената по делото публикация от „Фейсбук”, свидетелката А. заявява, че я свързва със сина си, кучето е снимано там, където е паднало. Св. А. е категорична, че разпознава имената на сина си и снимката, като смята, че е свързана със сина й тази публикация заради имената му само. Не знае дали той ги е публикувал.

Видно от показанията на свидетеля Н. Г. /съсед на ответника/, той видял, че имало хора, които боядисвали пешеходните пътеки. В края на деня, в късния след обяд, видял, че има неприето повикване от Г.Г., обадил му се и той го попитал дали е видял нещо, защото са застреляли кучето, което е било пред тяхната къща. Свидетелят сочи, че бил заинтересован от случая, тъй като мисли, че не е правилно да се убиват животни по каквато и да е причина; запалил личния си автомобил и отишъл на мястото, където били спрели те колата; там имало полицаи. Свидетелят не е видял някой да заснема нещо. Не знае дали Г. има Фейсбук, тъй като той не поддържа такава социална мрежа.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск се явява допустим, а разгледан по същество – същият е неоснователен и недоказан.

За да бъде ангажирана отговорността по чл.45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че е налице увреждане, което да е причинено виновно и да е налице противоправно поведение, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат. Това означава, че фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативно наличие на следните елементи : деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, като вината се предполага до доказване на противното /чл.45,ал.2 от ЗЗД/.

В конкретния случай, видно от твърденията в исковата молба и в молбата – уточнение към нея, предявеният иск от ищеца Д.Д. срещу ответника Г.Б.Г. е за причинени неимуществени вреди от разпространяване /”тиражиране”/ сред обществото, чрез публикуване на личната страница на ответника в социалната мрежа „Фейсбук” на невярна информация, която представя личността на ищеца в негативна светлина и цели да го опозори в очите на обществото, която информация се съдържа в заснет от ответника с телефона си видеоклип, в който ответникът Г. обяснявал мнението си за ищеца Д. чрез „пъстър букет” от обидни епитети и сравнения, /в т.ч. „изрод”, „измекяр”, „гръмнал кучето”/, споделен в множество различни групи и предизвикал негативно отношение спрямо ищеца сред негови близки, приятели и познати.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство не се установява по безспорен и несъмнен начин наличието на горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за причинени от него на ищеца неимуществени вреди.

Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, описани по-горе, действително се установява, че на 09.07.2019г., около 18,30 ч., в гр. Елена, на улица.., около дом № 10, е възникнал инцидент, по време на който ищецът Д.К.Д. е произвел изстрел с пневматична пушка, която държал в автомобила си, в посока към глутница кучета, след което продължил с автомобила към центъра на гр. Елена, а едно от бездомните кучета, за което ответникът и близките му полагали грижи, без да го регистрират като свой домашен любимец и без то да живее в двора им, било убито в резултат на произведения изстрел /ДП № ЗМ-87/2019г. по описа на РУ-Елена, показанията на свидетелите А.Х., А.А. и Н. Г./. Цитираните писмени и гласни доказателства удостоверяват също и фактите, че веднага след настъпване на инцидента ответникът и неговият баща Б. А. последвали и настигнали в гр. Елена буса, управляван от ищеца, за да поискат обяснения за действията на Д., след което се върнали в дома си и подали сигнал на ЕЕН 112 за убийство на куче. Показанията на свидетелите А.А. и Н. Г., както и писмените материали, съдържащи се в ДП № ЗМ-87/2019г. по описа на РУ-Елена, удостоверяват и фактите, че веднага след това ответникът и неговият баща последвали буса, управляван от ищеца в обратната посока – към изхода на гр. Елена, като според св. А. „тръгнали след тях и се опитвали да ги избутат в скалите или в реката, мъжът й и синът й гонели буса с тяхната кола…и ги настигнали на Еленското ханче”, а св. Н.Г. сочи, че когато той отишъл до ханчето, Г. бил там, баща му и полицаите също, а  тримата били до буса и той ги питал кой и защо е убил кучето. Страните по делото не оспорват фактите, че е образувано ДП № ЗМ-87/2019г. по описа на РУ-Елена против ищеца Д.Д., наказателното производство по което е прекратено на основание чл.199, чл.213 и чл.24,ал.1,т.1 от НПК, с Постановление от 03.12.2019г. на прокурор от РП – Елена, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление по чл.325б,ал.2,т.3 от НК.

Спорни по настоящото дело са фактите осъществено ли е противоправно деяние, изразяващо се в публикация от профила на ответника Г. във „Фейсбук” /„Facebook”/, в публичната група «Дивотия до шия във В. Търново», на видеоклип, в който ответникът изразява своето отрицателно мнение към личността на ищеца по повод гореописания инцидент с убийство на куче, описвайки Д. с обидни епитети и сравнения, сред които «изрод», «измекяр», «гръмнал кучето» и пр., която публикация съдържа неверни твърдения за личността на ищеца, представя личността му в негативна светлина, цели да го опозори в очите на обществото и предизвиква множество критични и обидни коментари по негов адрес.    

За установяването на тези обстоятелства ищцовата страна на първо място ангажира писмено доказателство - препис-извлечение /разпечатка/ от публикация в социалната мрежа „Фейсбук”, което е допустимо в съдебното производство. В случая електронният документ, въз основа на който е изготвена горепосочената разпечатка, не е ангажиран от ищцовата страна и от ответната страна не е поискано да бъде представен, поради което приложеното извлечение от публикация във „Фейсбук” следва да бъде ценено като доказателство в съответствие с чл.184,ал.1 от ГПК. В този смисъл са Решение № 77 от 17.03.2015г. по гр. д. № 2040/2014г. на IV г.о. ВКС, Определение № 838 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/2016г. по описа на ВКС, IV г.о., според които възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, и ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В хода на настоящото съдебно производство обаче, ответникът оспорва авторството на изявлението, като възразява, че не е автор и не е публикувал видеоклип и писмена информация на 09.07.2019г. в публичната група „Дивотия до шия в Търново”, както и че процесната разпечатка с неговото име е направена от фалшив профил в социалната мрежа. Съгласно чл.3,ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017г.), електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3,т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014г.), а именно : „електронен документ” означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като според чл.3,ал.2 от ЗЕДЕУУ (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2017г.), писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Според чл.4 от ЗЕДЕУУ, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител; Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

Тъй като по настоящото дело не е представен електронен документ по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗЕДЕУУ във вр. чл.3,т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г., за изследването на приложеното писмено доказателство - препис-извлечение /разпечатка/ от публикация в социалната мрежа „Фейсбук”, е допусната съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че към настоящия момент под името „Дивотия до шия в Търново” в социалната мрежа „Фейсбук” съществува друга група, която не е идентична с групата със същото име, съществувала през 2019г., в която е направена публикацията от профила „Г.Б.Г.”, тъй като оригиналната е била хакната и е продължила съществуването си с името „Дивотия до шия във Велико Търново”. Заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ е категорично, че процесната публикация от 09.07.2019г. не е възстановена, а също и прилежащите коментари; не е открит профилът „Г.Б.Г.”, нито публикацията от този профил, поради което не може да се установи идентификационният номер на профила „Г.Б.Г.”, нито свързан ли е той с откритите от вещото лице два профила със сходни имена, които са били активни през 2019г. : профил „Г.Б.”, с посочено местожителство Lyaskovets и обвързаност с М.Ц., и профил „Б. Г.” с местожителство Veliko Tarnovo, със снимка на лице, клекнало и прегърнало куче. При така установените факти от заключението на приетата СТЕ, кредитирана изцяло от съда, съдът намира, че в случая не може да се формира извод за идентичност между ангажираното от ищцовата страна писмено доказателство - препис-извлечение /разпечатка/ от публикация в социалната мрежа „Фейсбук” от 09 юли в 20,57 ч., и електронен документ, съдържащ публикация с видеоклип, заснет с телефон от ответника след настъпване на гореописания инцидент, съдържащ «обяснения» на мнението на Б.Г. за ищеца Д. с «пъстър букет» от обидни епитети и сравнения, която да е публикувана на 09.07.2019г. в социалната мрежа «Фейсбук» в група «Дивотия до шия в Търново» от профила на ответника Г.Б.Г. в същата социална мрежа. С оглед на това, съдът не може да приеме за доказано по несъмнен и безспорен начин, че такъв електронен документ действително съществува и че автор на такова електронно изявление, по смисъла на чл.4 от ЗЕДЕУУ, е именно физическото лице Г.Б.Г. с ЕГН **********.

Действително, от представената по делото разпечатка е видно, че същата съдържа посочване на автор с имената «Г.Б.Г.», които съответстват на собственото, бащиното и фамилното име на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ, „електронен подпис” е електронен подпис по смисъла на чл.3,т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно : данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В процесния случай, с оглед изложеното по-горе, електронното изявление, въз основа на което е изготвената процесната разпечатка, не се представя, поради което не може да бъде изследвано от СТЕ и не може да бъде установено наличието на квалифициран електронен подпис, за да се ползва с формална доказателствена сила. Тя обаче не се приема за „правно нищо“ и не е тъждествена на пълна липса на волеизявление. Принципно, представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя, предпоставя, че фактът на неговото авторство ще бъде установяван с други доказателствени средства при оспорване. В този смисъл: Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч.т.д.№ 672/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Решение № 300 по гр.дело № 3715/2013 г. на ВКС, IV ГО. Решение № 482 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1486 по описа за 2010 г. на IV ГО на ВКС. В тази връзка, дори да се приеме, че ангажираната от ищеца разпечатка възпроизвежда електронно изявление, от което ищецът Д. се е почувствал засегнат и стресиран, то при внимателен прочит на статията се констатира, че в същата се споменава „пловдивска хайка”, говори се за осъществени действия от група лица /в множествено число/, като в единствено число е посочено само „Въпросния измекяр е от гр. П.”, но тази конкретна публикация не се съдържа никакво споменаване на името /имената/ на ищеца Д.К.Д. и не се установява към нея да е публикуван и описания в исковата молба видеоклип, съдържащ „обидни думи и изрази” и „невярна информация” за ищеца.

В тази насока, на трето място, ищцовата страна ангажира гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите И.К.и Г.Д.. Свидетелят Ив. К. установява по делото, че преди година му попаднало клипче, където имало насилие над животно, на клипчето се виждало лицето Д. и някой говорел по негов адрес, чували се реплики : „Убиец”, не се виждало убийството, виждало се мъртвото куче, гласът бил мъжки. Свидетелят К. установява също, че доста хора били коментирали и споделили това клипче, като повечето коментари били обидни и насочени към личността на Д., коментарите били насочени към лицето, убило кучето – Д.. От друга страна, св. Г.Д. сочи по делото, че преди около година и няколко месеца, няколко дни след случката с убитото куче, брат му изпратил публикация във Фейсбук група от името на лице Г.Г. или Г.Б., като тази публикация била свързана със снимки, бил сниман буса му, той самия, куче, а статията била заплашителна. Свидетелят Д. установява, че след тази статия много хора започнали да звънят на ищеца, за да го разпитват за случая, телефонът му звънял през 5 минути, брат му започнал да получава и заплахи по месинджър, в резултат на което станал изключително изнервен, депресирал се, държал се неадекватно, притеснявал се за живота и здравето на своите близки. Настоящият съдебен състав намира, че така депозираните от двамата свидетели на ищцовата страна показания си си противоречат съществено относно вида и съдържанието на процесната публикация, за която св. К. твърди да е изготвена и публикувана като видеоклип с негативни коментари и обиди, адресирани към ищеца Д., а св. Д. е възприел като публикация със снимки и заплашителна статия спрямо ищеца. Наред с това, цитираните свидетелски показания не съдържат никакви конкретни данни относно времето, мястото на публикуване, автора и профила, от които е осъществена публикацията. При тези гласни доказателства, по делото не може да се формира категоричен и обоснован извод какви са видът и съдържанието на публикацията, от която ищецът се е почувствал засегнат и стресиран, нито че ответникът Г.Б.Г. е автор на твърдяната в искова молба публикация, съдържаща видеоклип с невярна информация и множество обидни епитети и сравнения, отправени към личността на Д.К.Д..

Не на последно място, от показанията на св. А.А., ангажирани като гласни доказателства от ответната страна, се установяват данни, че е възможно приложената по делото разпечатка от публикация във Фейсбук, предявена на свидетелката, да е свързана със сина й, за което същата съди от имената и снимката, но същевременно заявява категорично, че не знае дали ответникът е публикувал тази статия и снимките, като за публикация от него е разбрала, когато са дошли „обвиненията”. Показанията на св. А.Х., допуснат до разпит по искане на ответната страна, също съдържат данни, че неговата приятелка му е показвала публикацията, предявена на свидетеля в съдебно заседание, като му казала : „Виж Г. какво е качил”, имайки предвид Г.Б.. Свидетелят Ан.Х. обаче заявява, че не е сигурен дали това, което вижда на предявената му разпечатка, е профилът на ответника, който преди бил „Г.Б.”, изписано на латиница и без снимка, а и макар „да са приятели във Фейсбук с Г., няма представа дали той се е възмущавал от случката”. Поради това, съдът намира, че и от така събраните гласни доказателства по делото не се установява публикацията, съдържаща се в приложената разпечатка от Фейсбук, както и изявленията в нея, да са направени от личния профил на ответника в посочената социална мрежа, не се установява тази публикация да съдържа видеоклип със съдържанието, описано в исковата молба, респ. не може да се приеме по несъмнен и безспорен начин, че именно ответникът Г.Б.Г. е автор такива изявления с адресат – ищецът Д.К.Д..

Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява ответникът да е извършил описаното в исковата молба противоправно деяние „тиражиране в социалните мрежи на невярна информация за ищеца, представяща личността на ищеца в негативна светлина, която цели да го опозори в очите на обществото”, чрез публикуване в социалната мрежа „Фейсбук” на видеоклип, съдържащ обидни епитети и сравнения за личността на Д.К.Д., осъществено на 09.07.2019г., като един от елементите от фактическия състав на претенцията по чл.45 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД. Наличието на останалите елементи не би могло да обоснове основателност на иска, тъй като не е налице кумулативно изискуема от закона предпоставка, необходима за ангажиране отговорността на ответника Г.Б.Г., а именно противоправно поведение, което да е в причинна връзка с нанесени и претърпени неимуществени вреди на ищеца. Поради това, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло в пълния предявен размер от 2000 лв.

При този изход на делото, съдът следва да отхвърли като неоснователна и претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК на ищцовата страна за заплащане на направените по делото разноски за платена държавна такса, адвокатски хонорар, депозит за вещо лице и гориво за явява на адв. С. в съдебни заседания, в общ размер от 840 лв.

         На основание чл.78,ал.3 от ГПК, съдът следва да уважи направеното от ответника искане за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 300 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.ОРС ГОРС

 

         Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД, предявен от Д.К.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител : адв. С.С. ***, със съдебен адрес ***, лява секция ет.4, ап.25, против Г.Б.Г. с ЕГН **********,***, за заплащане на СУМАТА от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – „тиражиране в социалните мрежи на невярна информация, представяща личността на ищеца в негативна светлина, която цели да го опозори в очите на обществото”, чрез публикуване в социалната мрежа „Фейсбук” на видеоклип, съдържащ обидни епитети и сравнения за личността на Д.К.Д., осъществено на 09.07.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца Д.К.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител : адв. С.С. ***, за заплащане от ответника Г.Б.Г. с ЕГН **********, на направените по делото разноски за платена държавна такса, адвокатски хонорар, депозит за вещо лице и гориво за явява на адв. С. в съдебни заседания, в общ размер от 840 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         ОСЪЖДА Д.К.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Б.Г. с ЕГН **********,***,  СУМАТА от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

            На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

                                             

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………