№ 24613
гр. София, 21.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110130888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено при условията на разделност /по 1/2 за
всеки от ответниците/ съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 3 563,88 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г.; 530,53 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г.; 74,43 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., както и
13,13 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.03.2022 г. до
окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 11610/2022 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.03.2022 г.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците Н. Д. С. и К. А. С., в качеството им на ползватели, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Яворов“, бл. 27, вх. А,
ет. 1, ап. 4, с аб. № 27999, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите
общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуването на общата
фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в
присъствието на нотариус, за което се съставят протоколи. Заявява, че ответниците са
изпаднали в забава, поради което претендира и мораторна лихва върху всяка от главниците.
Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания в срок, поради което
претендира същите при условията на разделност, както следва: по отношение на Н. Д. С. –
1
1/2, а именно: 1 781,94 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; 265,26 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г.; 37,21
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2021 г., както и 6,56 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 04.03.2022 г. до окончателното плащане; по отношение на К. А. С. – 1/2, а именно: 1
781,94 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г.; 265,26 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г.; 37,21 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., както и
6,56 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.03.2022 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки от ответниците Н. Д. С. и К. А. С. са подали
отговор на исковата молба, които са с идентично съдържание, оспорвайки предявените
искове. Оспорват да са пасивно легитимирани да отговарят по тях, като излагат подробни
съображения в тази насока. Конкретно считат, че клаузата в нотариален акт за дарение №
200, том I, нот. дело № 177/23.08.2016 г., с която дарителят К. А. С. е запазил за себе си и
съпругата си Н. Д. С. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху даряваните имоти,
сред които е и процесният апартамент № 4, е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
– поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност и на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, заявявайки изрично възражение в
тази насока. В тази връзка посочват, че с предходен нотариален акт за дарение № 152 том
ХХХIХ, нот. дело № 6940/27.09.1990 г. дарителите ... С., действащ в лично качество и като
пълномощник на съпругата си .... С., двамата са си запазил пожизнено и безвъзмездно право
на ползване върху същия, поради което въз основа на него надареният К. А. С. се
легитимира единствено като гол собственик на имота, с оглед на което осъществявайки
последващата разпоредителна сделка от 2016 г. той е могъл единствено да се разпореди, но
не и да запази за себе си вещно право на ползване върху него. Заявява, че по делото няма
данни както към 2016 г., така и в рамките на исковия период, носителят на вещното право
на ползване ... С. да е починал, респ. притежаваното от него ограничено вещно право на
ползване да се е погасило на друго основание, каквито данни са налице по отношение на
съпругата му .... С., за която не оспорват, че към 2016 г. вече е била починала. Уточняват, че
ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо включително и по отношение
на собственика, поради което считат, че в частта, с която К. А. С. е запазил за себе си и
съпругата си вещно право на ползване върху имота сделката от 2016 г. не е породила
действие. С оглед на изложеното поддържат, че титуляр на ограниченото вещно право на
ползване в рамките на исковия период е бил ... С., поради което той, а не ответниците, се
явяват страна по облигационното правоотношение с ищеца по силата на договор за
продажба на топлинна енергия, респ. той следва да дължи заплащането на продажната цена
за потребената в имота такава. Оспорват да е изпълнена процедурата по чл. 28 от общите
условия от 2016 г., според който упълномощено лице от етажната собственост следва да
уведоми потребителите за общата изравнителна сметка, след което те да могат в 45-дневен
срок да я оспорят, доколкото не се доказва кое е било това упълномощено лице,
информирало ли е то клиентите и ако да – кога, за да могат те да сторят това. В тази връзка
считат, че ищецът е допуснал неизпълнение на свое договорно задължение, а това означава,
че за ответниците не е възникнало насрещното задължение за заплащане на цената на
начислената топлинна енергия, респ. същите не са изпаднали в забава. Оспорват
2
легитимацията на ищеца да претендира сумата за цена на услуга за дялово разпределение,
тъй като същият не е доказал, че самият той е заплатил такава в полза на фирмата за дялово
разпределение. Оспорват и реалното извършване на услугата от страна на посоченото
дружество. Оспорват и претенцията за лихва за забава върху главницата за цена на услуга за
дялово разпределение, тъй като не става ясно кога се твърди да са изпаднали в забава, още
повече, че не са ангажирани доказателства относно отправена до тях покана за плащане.
Оспорват законосъобразното присъединяване на сградата – етажна собственост към
абонатната станция и топлопреносната мрежа на ищеца. Оспорват абонатната станция да
отговаря на изискванията за техническа изправност. Оспорват наличието на издадени
проектни, архитектурни и технически документи, отнасящи се за абонатната станция, в
съответствие с изискванията на ЗУТ. Оспорват сградата – етажна собственост да е била
топлоснабдена, както и извършването на редовен отчет в нея. Оспорват измервателните
уреди да отговарят на изискванията за техническа изправност. Оспорват обема на
количеството топлинна енергия, което се твърди да е доставено до абонатната станция на
сградата – етажна собственост, както и наличието на радиатори и други елементи от
сградната мрежова система в имота, на които да са монтирани измервателни уреди, които да
са били изправни, както и да отговарят на техническите изисквания. Оспорват извършването
на реален отчет на показанията на измервателните уреди в случай, че се установи, че такива
са налице. Оспорват твърдяните от ищеца данни от показанията, измерени от
индивидуалните разпределители. Оспорват доказателствената стойност на представените от
ищеца документи, тъй като част от тях са неподписани, поради което не е ясно от кого
изхождат, а освен това са едностранно съставени и удостоверяват изгодни за „Т.С.“ ЕАД
факти, поради което не ги обвързват. Оспорват редовността на воденото от ищеца
счетоводство. Навеждат довод за изтекла погасителна давност. Считат за ненеобходимо
допускането на съдебносчетоводна експертиза, а единствено на съдебно-техническа такава,
която би установила стойността на топлинната енергия, която обаче не следва да работи въз
основа на непредставени по делото документи. С тези съображения отправят искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.
Съдът намира, че исковата молба не страда от нередовности, доколкото изложените в
обстоятелствената част фактически твърдения в достатъчна степен очертават предмета на
всяка от заявените искови претенции, които са надлежно индивидуализирани с посочване
както на размера, така и на периода, за който се отнасят.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:
1) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 153 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираните
вземания в случаи, че твърдят това, за което не сочат доказателства. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
2) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е
да установят, че са погасили дълга на падежа в случай, че твърдят това, за което не сочат
3
доказателства.
УКАЗВА на ищеца „Т.С.“ ЕАД, че негова е доказателствената тежест да установи
валидността на оспорената от ответниците клауза, обективирана в процесния нотариален акт
за дарение № 200, том I, нот. дело № 177/23.08.2016 г., за което той не сочи доказателства.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „...“ ЕООД като трето
лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на
неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно. Преценката относно наличието на предпоставките за допускане на искането се
прави въз основа на изложените от отправилата го страна твърдения, а не въз основа на
ангажираните по делото доказателства. В случая, релевираните от ищеца такива
обосновават правния му интерес от исканото привличане, а фактът дали посоченото
дружество реално е извършвало дяловото разпределение в процесната сграда – етажна
собственост, каквото изрично оспорване ответниците са направили, подлежи на изследване
по същество на спора.
Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като
доказателствената им стойност, относимост и годността им да установят релевантни за
спора факти подлежи на изследване по същество на спора. Искането на ищеца за допускане
на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде
уважено, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се в третото лице -
помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в
процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на
водомерите за топла вода. Ето защо, искането на ищеца по чл. 190 ГПК също следва да бъде
уважено. Вещото лице следва да отговори и на въпроса свързана ли е процесната сграда –
етажна собственост, респ. процесният имот с топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД. С
оглед становището на ответниците доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебносчетоводна експертиза не се явява необходимо, поради което следва да се остави без
уважение.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 11610/2022 г. по описа на СРС, 79
състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „...“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, като трето
лице-помагач.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в срок до първото по
делото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер
27999, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение и на водомерите за топла вода.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от
4
ищеца в исковата молба и от съда в мотивната част на настоящото определение, а именно:
свързана ли е процесната сграда – етажна собственост, респ. процесният имот с
топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД.
НАЗНАЧАВА вещо лице инж. Т. Й. К., специалност „Промишлена топлотехника“.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 260 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че следва да изготви
заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както и че при
отговор на въпрос № 4 следва да съобрази изравнителните сметки, но само за месеците,
включени в процесния период, който е от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебносчетоводна експертиза.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 11610/2022 г. по описа на СРС, 79 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2022 г. от
11:30 часа, за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Препис от настоящото определение да се връчи и на конституираното трето лице –
помагач заедно с препис от исковата молба и приложенията, както и отговора на исковата
молба.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след изпълнение на указанията за
внасяне на депозита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5