Присъда по дело №1932/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
от 18.10.2022 г., към Присъда № 188/12.10.2022 г.,
постановена по НЧХД № 1932/2022 г. ПРС, 25 н.с.

Производството по делото е образувано по тъжба на Ц. Н. Н. против А. Г.
В., с която e повдигнато обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.
2, вр. чл. 146, ал. 1 НК, а именно за това, че на на 13.03.2022 г. в град Пловдив
А. Г. В. е нанесъл обида по отношение на Ц. Н. Н., с изразяваща се в публична
публикация във фейсбук профил, разпространена във фейсбук
пространството сред неограничен кръг от хора, достигнала до знанието на
тъжителката на 13.03.2022 г., със следното съдържание: „Е тва е когато
тъщата ти е обикновен **“.
Приет за съвместно разглеждане е и граждански иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД, предявен от тъжителката против подсъдимия, като обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението, а именно 3000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
престъплението, като частната тъжителка Н. е конституирана и като
граждански ищец.
В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка, адв. Т. Т.,
счита, че престъплението е безспорно доказано. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да уважи предявения граждански иск в пълен
размер.
Защитникът на подсъдимия, адв. И. Н., оспорва обвинителната теза,
като моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по
повдигнатото с тъжбата обвинение, като отхвърли и гражданския иск, като
неоснователен.
От своя страна подсъдимият В. отрича извършването на повдигнатото
му обвинение и моли да бъде признат за невинен.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият А. Г. В. е роден **, б., български гражданин, неосъждан,
неженен /във фактическо съжителство/, със средно-специално образование,
работещ като о**, с ЕГН: **********.
Подсъдимият В. съжителствал от дълги години с една от дъщерите на
частната тъжителка – свид. Т.М., като от съвместното им съжителство им се
родили две деца. През годините между свид. М. и нейната ** – частната
тъжителка възникнал конфликт заради имотни спорове, което довело до
влошаване на отношенията между ** и дъщеря. Тъй като подс. В. също бил
косвено засегнат от този конфликт, същият нямал добри отношения с
частната тъжителка.
В началото на 2022 г. частната тъжителка Н. узнала от своя близка, че
1

във Фейсбук профила на нейния ** – подс. В. фигурира публикация с обидно
съдържание, касаещ частната тъжителка. Тъй като частната тъжителка била
блокирана от този профил и не можела да достъпи съдържанието му, същата
решила да помоли своята съседка – свид. Д.К. да й услужи с телефона си, за
да може през нейния профил да види въпросната обидна публикация. На
13.03.2022 г. частната тъжителка посетила дома на свид. К., като последната й
предоставила телефона си. През профила на свид. К. частната тъжителка Н.
достъпила фейбук профил с име А. В., за когото знаела, че е на нейния ** –
подсъдимия. Профилът бил с отворен достъп до всички потребители в
платформата, както беше посочено с изключение на този на частната
тъжителка, която била блокирана, поради което не можела да види
публикациите в профила. Достъпвайки профила А. В., частната тъжителка
видяла публикация от 19.02.2022 г. с текст: „Е тва е когато тъщата ти е
обикновен **“, като до текста имало и нейна снимка. Видяното разстроило
частната тъжителка, която се почувствала засегната и обидена. Горното я
мотивирало да повдигне обвинение срещу А. В. за престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
По доказателствата:
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били
разпитани съседката на частната тъжителка – свид. Д.К.. В своите показания
последната заявила, че тя е предоставила мобилния си телефон на частната
тъжителка, за да може последната да достъпи чрез нейния фейсбук профила
А. В., за да възприеме лично касаещата я публикация на стената на визирания
профил. От показанията на тази свидетелка се потвърждава заявеното в
тъжбата, че на 13.03.2022 г. в профила А. В. е имало публикация с обидно
съдържание за частната тъжителка. От друга страна, по инициатива на
защитата като свидетел е била разпитана дъщерята на частната тъжителка и
жената, с която подсъдимият съжителства – свид. Т.М.. Последната от своя
страна заявява, че не подсъдимия, а тя е създател на визирания профил, както
и че тя, наред с подсъдимия и големия им син, е имала достъп до него и
възможност също да прави публикации, отричайки да е правила, респ. да е
възприемала наличието на процесната публикация.
Съдът кредитира показанията на свид. К. в цялост, доколкото съдът
оцени показанията на същата като обективни и съответни на останалите
доказателства – приетата като доказателство по делото разпечатка от фейсбук
профил, поради което ги възприе като достоверен източник на информация.
Съдът кредитира и показанията на свид. М. доколкото по делото не се
установи причина за обратното. Вярно е, че за тази свидетелка е налице
хипотеточна заинтересованост (като живееща на семейни начала с
подсъдимия от седна страна и от друга – предвид факта на влошените й
отношения с нейната ** – частната тъжителка), но последното не е
автоматично основание нейните показания да не бъдат кредитирани, а
единствено създава задължение за съда да ги подложи на по-задълбочен
2

анализ и съпоставка с останалите събрани доказателства при преценката дали
и в каква степен да ги кредитира. В конкретния случай по делото не бяха
събрани доказателства, които да опровергаят заявеното от тази свидетелка, че
тя е създател на визирания фейсбук профил, че тя също е правила публикации
посредством този профил, в това число, че тя е закрила същия, разбирайки за
поредното инициирано дело от нейната **, насочено спрямо нея и
семейството й. Ето защо съдът прие, че визираната хипотетична
заинтересованост не намира проявление в конкретния случай, доколкото тези
показания не се опровергават от събраните по делото доказателства.
Изключение от последното правят показанията в частта, касаеща наличието
на въпросната публикация в профила А. В., но така или иначе обстоятелството
видяла ли е или не подобна публикация във визираният профил е
неустановимо, доколкото е обстоятелство, съществуващио единствено в
субективните предстви на свиидетелката. Така или иначе по делото няма
доказателства, които да сочат на това, че тази свидетелка е възприела
процесната публикацияв в създадения от нея профил с имената на мъжа, с
когото съжителства. Ето защо и въпреки заинтересоваността на тази
свидетелка от крайния изход на делото, доколкото по същото не се събраха
доказателства, които да опровергаят заявеното от нея, съдът кредитира и
нейните показания.
Съдът остави без уважение доказателствените искания за събиране на
данни, касаещи обстоятелството с кой имейл адрес е създаден процесният
профил, кога е създаден и кога е закртит, като прие, че правната конструкция
на обвинението страда от недостатък, който не може да бъде преодолян със
събирането на доказателства в посочената насока, от една страна, а от друга –
доколкото от страна на защитата се ангажираха доказателства, които
разколебаха по необратим начин авторството на деянието, което
обезпредмети влагането на по-нататъшен ресурс в изследването на
посочените обстоятелства.
От своя страна подс. В. е дал обяснения, с които е отрекъл да е
извършител на инкриминираната обида, посочвайки, че е технически
неграмотен и потвърждавайки заявеното от жената, с която съжителства –
свид. М., че тя е създател на профила и че тя и синът им имат достъп до него,
респ. възможност да правят публикации чрез същия. Макар обясненията на
подсъдимия да са от една страна защитно средство, поради своята двояка
природа, същите са и доказателствено средство, поради, което и доколкото по
делото не са налице причини за обратното, съдът ги кредитира.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав прие на първо място, че по делото остана
недоказано, с изискуемата от закона степен на несъмненост, фактът на
отправените обидни реплики посредством Фейсбук, и то от страна на подс.
3

В.. В тази връзка от страна на защитата се ангажираха доказателства, които
успяха да внесат съмнение в авторството на деянието. Така в показанията си
свид. М., същата заяви, че не мъжът й (подсъдимият), а тя е създател на
визирания профил, респ. тя също е имала достъп до него, респ. възможност да
прави публикации на снимки, текстове и др. съдържание – показания, които
останаха неопровергани от доказателствата по делото. Макар тези показания
да не изключват възможността сам подс. В. да е направил инкриминираната
публикация, доколкото същият също е имал достъп до създадения на негово
име профил, същите са достатъчни за да внесат съмнение в обвинителната
теза, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 НПК, при наличието на
съмнение в тази насока, съдът е обвързан да тълкува същото в полза на
подсъдимия.
Така или иначе съдът прие изначална несъставомерност на
обвинителната теза. В тази връзка, видно от посоченото в тъжбата е, че
тъжителката е била блокирана от потребителят, опериращ с профила А. В.,
при което дори и да бе установено, че именно подсъдимият е написал
инкриминираните реплики, то с факта на блокиране на частната тъжителка,
същата е била изключена като адресат на направената публикация на стената
на посоченото потребителско име.
Няма спор в съдебната практика и теория, че обидата е съставомерна
само когато е присъствена, т.е. само когато е казана в присъствието на нейния
адресат или е адресирана конкретно до него, т.е. присъствието на пострадалия
е същностен белег от обективната страна на престъплението по чл. 146, ал. 1
НК, /с изключение, разбира се, на чл. 378 НК, инкриминираща
„неприсъствената”, или „задочната” обида, когато се касае до военни лица/.
Поради това и отправянето на обида, която не е адресирана до лицето, за
което се отнася, не съставлява престъпление по смисъла на НК. В тази насока
е и трайната съдебна практика, поставила началото си с Решение № 390/1970
г. на І н.о. на Върховния съд, произнесено във връзка с новоприетия
Наказателен кодекс от 1968 г. В случая се касае до публикация на текст с
обидно съдържание, но в същото време изначално с тъжбата е заявено, че
частната тъжителка не е била техен адресат, доколкото същата не е имала
достъп до профила, където е била направена инкриминираната публикация,
тъй като е била блокирана от неговия собственик.
Ето защо и предвид липсата на елемент от обективната страна на
повдигнатото обвинение, съдът намери, че деянието е несъставомерно. В тази
насока и е безсмислено обсъждането на наличието или липсата на
квалифициращите престъплението белези.
По изложените съображения съдът призна подс. В. за невинен в това да
е извършил престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК,
поради което и съдът го оправда по повдигнатото му в този смисъл
обвинение.
По въпроса за претенциите с правно основание чл. 45 ЗЗД:
4

В процесния случай неимуществените вреди се претендират на
деликтно основание – чл. 45 и сл. ЗЗД. По делото обаче не се установи подс.
В. да е извършил престъпление в т.ч. от вида на посоченото в тъжбата. При
отсъствието на деликт в случая предявеният граждански иско като
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, както
следва: 3000 лева - за причинени неимуществени вреди от престъплението по
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на престъплението до окончателното
изплащане на присъдената сума, съдът отхвърли, като неоснователни и
недоказани тъй като не се доказа виновно и противоправно поведение на
подсъдимия В.. Същият бе оправдан по повдигнатото обвинение, поради
което не е деликтно отговорен, респективно не може да бъда ангажирана
неговата отговорност по чл. 45 от ЗЗД. По тази причина съдът отхвърли и
предявената акцесорна претенция за лихви от дата на деянието 13.03.2022г.
По въпроса за разноските:
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 190, ал. 1 НПК
съдът постави в тежест на частната тъжителка и граждански ищец Н.
направените от подсъдимия В. разноски по делото в размер на 600.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	188
Дата:	12 октомври 2022 г.
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20225330201932
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	4 април 2022 г.

Присъда по дело №1932/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите