РЕШЕНИЕ
№ 3907
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100509192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 7585 от 05.07.2022 г. по гр.д. № 62345/2021 г. на Софийски районен
съд, 74 състав, са отхвърлени предявените от П. А. В. срещу „Т.С.” ЕАД искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и
отмяна на дисциплинарното уволнение на П. А. В., извършено със Заповед № 18/07.10.2021
г. на изпълнителния директор на „Т.С.” ЕАД, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „монтьор топлофикационни съоръжения” и за заплащане на сумата
6709,76 лв., представляваща обезщетение за разликата между получаваното от ищеца
възнаграждение на заеманата преди уволнението длъжност и новозаетата такава за периода
от 08.10.2021 г. до 08.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до
окончателното плащане на сумата. Ищецът е осъден да заплати на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 100 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца, чрез пълномощника му адв. Ст. Ч.-Н., като
постановено в нарушение на материалния закон, с искане същото да бъде отменено и
постановено друго, с което се уважат предявените искове. Излагат се възражения срещу
извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение”. Поддържа се в жалбата, че от събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че посочените в заповедта действия на ищеца –
източване и напълване на абонатната станция и смяна на спирателните кранове в
апартамента на клиента на ответното дружество Л.А., са извършени от него в изпълнение на
служебни задължения, възложени му от прекия ръководител, а именно - да отиде на място и
да отстрани повредата, по повод писмо на посочения клиент. Тези обстоятелства според
жалбоподателя сочат, че той не се е възползвал от факта, че е служител на „Т.С.” ЕАД за
1
извличане на лични облаги, а и в заповедта липсват изложени мотиви за такова нарушение
на трудовата дисциплина. Сочи, че ищецът не е извършил действия по източване, пълнене
на абонатната станция и смяна на спирателни кранове в качеството си на частно лице през
работното време. Жалбоподателят твърди, че не е извлякъл и имотна облага, с което да
урони престижа на работодателя. В тази връзка поддържа, че подобен извод не може да се
направи от показанията на св. А., а други доказателства за получаване на пари от ищеца
няма. Навежда се и довод за недоказаност извършването на нарушение по чл. 187, ал. 1, т.1
от КТ – „неуплътняване на работното време”. Ищецът бил изпратен на адреса на клиента А.
от прекия си ръководител и там той изпълнявал трудовите си задължения. Не било
извършено каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина или неизпълнение на
установените с длъжностната характеристика трудови функции. Навежда се довод, че съдът
не е обсъдил възражението на ищеца, че не е бил запознат с Правилника за вътрешния
трудов ред – на представения по делото такъв правилник липсвал негов подпис. В жалбата
се излага и възражение, че така наложеното на ищеца най-строго дисциплинарно наказание
е несъразмерно тежко спрямо поведението му. Във връзка с този довод жалбоподателят
изтъква обстоятелството, че директорът на дирекция „София изток” е предложил налагане
на наказание „забележка”, но въпреки това работодателят му е наложил дисциплинарно
наказание „уволнение”, което обстоятелство не било обсъдено от първоинстанционния съд.
В писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че обжалваното решение е постановено
при изяснена от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, от които по
категоричен начин се установява, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за
което е привлечен към отговорност, осъществявайки състава на злоупотреба с доверието на
работодателя. Сочи, че изложените в жалбата твърдения, че ищецът е бил изпратен от името
на работодателя си да отстрани авария, не означава, че не е злоупотребил с доверието му,
след като от свидетелските показания е установено, че свидетелят е получил пари от ищеца
и последният е извършил некачествено ремонта. Обстоятелството, че впоследствие ищецът
е възстановил щетите говорело именно за негово виновно поведение и за съгласие с
фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Н., поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. Въззиваемата страна, чрез юрк. А., оспорва жалбата и настоява
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
В исковата молба ищецът П. А. В. твърди, че по силата на трудов договор от
28.04.2015 г. е заемал длъжността „монтьор топлофикационни съоръжения” при ответника
„Т.С.” ЕАД, с място на работа „ТР София Изток – Пренос и разпределение на топлинна
енергия – отдел „Експлоатация на ТПМ – звено „Топлопроводи и абонатни станции” –
Първа искърска магистрала, при основно месечно възнаграждение от 1205 лв. Твърди, че със
заповед № 18/07.10.2021 г. на изпълнителния директор на ответното дружество му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, която заповед е незаконосъобразна, тъй
като не е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Ищецът
сочи, че така описаната в заповедта фактическа обстановка, а именно - че на 04.08.2021 г.
през работното време срещу уговорено заплащане от клиента Л.А., е източил и напълнил
абонатната станция и е сменил спирателните кранове на посочения адрес, като за
извършване на ремонтните дейности да е получил в качеството на частно лице парична
сума, е невярна в частта, че е извършил горните действия като частно лице срещу парична
сума. Твърди, че на посочената в заповедта дата е посетил адреса на клиента Л.А. след
обаждане от прекия му началник, който му разпоредил да се свърже с последния във връзка
получено от него запитване по електронната поща на дружеството, и след обаждане от
същия клиент за смяна на два аварийни крана на парното на вътрешната инсталация. При
2
отиването на адреса ищецът установил, че двата крана пропускат вода и са за смяна, за
което било необходимо да се източи абонатната станция. Ищецът пуснал за източване
кранчето и след като се уверил, че водата се поема от канала, отишъл да закупи
необходимите части, след което предоставил на Л. А. касовата бележка за закупените части
и последният му възстановил сумата. След ремонта ищецът отишъл да напълни абонатната
станция и установил, че каналът не е поел цялата вода, защото бил запушен – на абонатната
станция била направена течна хидроизолация, на която не бил спазен наклона към канала и
той не поемал целия дебит вода. На 30.08.2021 г. постъпила молба от Л. А., с която
последният уведомил дружеството, че щетите са отстранени и оттегля претенциите си към
дружеството. Ищецът излага възражение, че от съдържанието на заповедта не става ясно кое
точно нарушение на трудовата дисциплина е извършил. Сочи, че след като прекият
началник му е наредил да се свърже с клиента Л. А., а на последния му е бил предоставен
служебния номер на ищеца, за да се свърже с него за отстраняване на проблема, не може да
се говори за извършвана нерегламентирана дейност през работно време. Твърди, че не се е
възползвал от факта, че е служител на „Т.С.” ЕАД за извличане на лични облаги, и в
заповедта липсват мотиви за такова нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че не е
извлякъл и имотна облага, с което да урони престижа на работодателя, като оспорва
посочените в заповедта твърдения в този смисъл. Навежда довод, че липсва каквото и да
било нарушение на трудовата дисциплина с оглед задълженията му, установени в
длъжностната характеристика. Твърди, че като дългогодишен служител на ответното
дружество, няма нито едно наложено наказание за нарушение на трудовата дисциплина.
Отправено е искане за признаване за незаконно и отмяна на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност, за осъждане на ответника да му заплати сумата 6928,44 лв. -
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 08.10.2021 г. до 08.04.2022 г.,
представляваща разлика между последното брутно трудово възнаграждение при ответното
дружество и получаваната от него работна заплата при настоящия му работодател, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Поддържа, че
дисциплинарното наказание на ищеца е наложено законосъобразно при спазване на всички
установени в чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ изисквания. Сочи, че ищецът е извършил
нарушенията, за които е наказан, като на 04.08.2021 г. през работно време същият, срещу
уговорено заплащане от клиента на дружеството Л.А., е източил и напълнил абонатната
станция и е сменил спирателните кранове в апартамента на посочения адрес, като тези
дейности ищецът е извършил в качеството си на частно лице, злоупотребявайки с доверието
на „Т.С.” ЕАД и извличайки лична облага. Твърди, че ищецът, освен гореизложеното, е
извършил посочените дейности некачествено, като е причинил имуществени вреди, а
именно при източване на абонатната станция е била нарушена положената хидроизолация
на гаражните помещения на кооперацията. В тази връзка клиентът А. подал жалба до
дружеството, в която подробно описал ситуацията. Ответникът счита, че с неправомерните
си действия ищецът е накърни имиджа и е уронил доброто име на „Т.С.” ЕАД, като е
предизвикал негативна реакция и е допринесъл за съмнения в законосъобразността на
действията на служителите на „Т.С.” ЕАД.
В съдебно заседание на 13.04.2022 г. по молба на ищеца от 13.04.2022 г. е допуснато
изменение на размера на предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, като
същият е намален на 6709,76 лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че по силата на трудов договор № 25/28.04.2015 г.,
сключен за неопределено време, ищецът е работел при ответното дружество на длъжността
3
“монтьор, топлофикационни съоръжения”, с място на работа ТР „ София Изток” – Пренос и
разпределение на топлинна енергия – Отдел „Експлоатация на ТПМ” – Звено
„Топлопроводи и абонатни станции”- Първа искърска магистрала, при основно трудово
възнаграждение от 540 лв., впоследствие променен на 1205 лв.
Видно от представената длъжностна характеристика на длъжността „монтьор,
топлофикационни съоръжения”, с която ищецът е бил запознат на 04.05.2015 г., основната
трудова функция на заемащия тази длъжност включва поддръжка и ремонт на поверените
му топлофикационни съоръжения /АС и топлопреносната мрежа/.
Видно от представената разпечатка от електронната поща на ответното дружество
/info *@*****.**/, на 03.08.2021 г. е постъпило писмо от електронен адрес *******, със
съдържание: „Моля да ми изпратите телефон на кварталния техник отговорен за квартал
Полигона”. На същата дата е изпратен отговор на писмото със съдържание: „Моля за точен
адрес на Вашия имот, Вашият абонатен номер и телефонен номер за контакт”. На същата
дата е подаден отговор от електронен адрес *********, в който е посочен адрес: кв. *******
4, телефонен номер и абонатен номер. На 05.08.2021 г. на същия адрес е изпратено писмо, в
което е посочено името П. В. и телефонен номер.
На 25.08.2021 г. в ответното дружество е постъпила жалба от Л.А. с адрес ж.к.
„******* вх. *******, относно „нанесени имуществени вреди по време на източване на
абонатна станция в бл. *******”. В жалбата е посочено, че след проведено запитване по ел.
поща на дружеството и разговор с техника П. В., последният на 04.08.2021 г. посетил
апартамента на А. и уговорили смяна на 2 бр. авариен спирателен кран за инсталацията за
парно в апартамента, тъй като крановете са развалени и не могат да се затварят плътно,
което възпрепятства извършването на последваща ремонтна дейност в апартамента. Сочи се
в жалбата, че с техника уговорили дейности и цени, както следва: източване и напълване на
абонатната станция – 30 лв.; смяна на 2 бр. спирателни кранове – 60 лв.; смяна на 2 бр.
уплътнитеи за тръби към инсталацията – 10 лв., или общо 100 лв. за труд, отделно от
материали, за които била представена фактура за покупката им. В жалбата подробно са
описани извършените от техника на 04.08.2021 г. В. действия, свързани с източване на
абонатната станция, заплащането му от А. на сумата 100 лв. за труд, както и възникналите
впоследствие проблеми в абонатната станция, изразяващи се в наводняване на
хидроизолацията на пода на абонатната станция. В жалбата се сочи, че по вина на г-н В. е
увредено чуждо имущество поради некачествено и безотговорно извършен ремонт от В., и
че собственикът на гаража с нарушената хидроизолация има претенции към жалбоподателя
А.. Отправено е искане до „Т.С.” ЕАД за компенсиране на нанесените вреди в резултат на
действията на служителя В..
С писмо изх. № ЧР-114/01.10.2021 г. от изпълнителния директор на „Т.С.” ЕАД на
основание чл. 193, ал.1 от КТ са изискани писмени обяснения от ищеца П. В. относно
извършени на 25.08.2021 г. нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.1 предл. 4 от
КТ – неуплътняване на работното време, и по т. 8 – злоупотреба с доверието и уронване на
предприятието, и чл. 187, т. 10 от КТ- неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в ПВТР, а именно: работниците и служителите са длъжни при изпълнение на
възложената им работа да използват цялото си работно време – чл. 21, т. 3; да бъдат лоялни
работодателя като не злоупотребяват с неговото доверие и не разпространяват поверителни
за него сведения, както и да пазят доброто име на дружеството – чл. 21, т. 9. В писмото е
посочено, че писмените обяснения се искат за извършените от В. действия, а именно: На
25.08.2021 г. в ТР „Соия Изток” е постъпила жалба рег. № Г-15113/25.08.2021 г. от Л.А. -
клиент на дружеството, в която подробно е описал ситуация, в която поради необходимост
от източване и напълване на абонатна станция, смяна на спирателни кранове за апартамент
в бл. 44 в кв. П.и смяна на уплътнителни тръби към инсталацията, г-н А. се е свързал с В. е
поискал за извърши посочените дейности срещу заплащане. Съгласно жалбата поисканите
4
дейности са извършени от В. на 04.08.2021 г. в 11,42 ч. /т.е. през работно време/, за което
същият е получил уговорената сума, но клиентът е изказал неудовлетворението си, тъй като
извършените дейности са некачествени, безотговорни и са причинили имуществени вреди, а
именно при източването на абонатната станция е бшла нарушена положената хидроизолация
на гаражните помещения на кооперацията.
В горепосоченото писмото е посочено, че на 30.08.2021 г. клиентът Л.А. е депозирал
молба, с която съобщава, че щетите са отстранени и оттегля жалбата си.
На 04.10.2021 г. ищецът е депозирал писмени обяснения, съгласно които на 04.08.
след обаждане от Л.А. за смяна на два аварийни крана от парното за вътрешна инсталация
отишъл на адреса и установил, че двата крана не пускат вода и са за смяна. Сочи, че отишъл
да източи АС като пуснал кранчето за източване на половин оборот, и след като видял, че
водата се стича от канала, отишъл да купи необходимите части. След ремонта отишъл да
напълни АС и установил, че каналът не е поел цялата вода, защото е бил запушен, на
АС била направена хидроизолация, на която на бил спазен наклона към канала и той не
можел да поеме целия дебит.
Със заповед № 18/07.10.2020 г. на управителя на ответното дружество на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. В заповедта е посочено, че
дисциплинарното наказание се налага за извършени от него нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал.1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, по т. 7 –
други тежки нарушения на трудовата дисциплина, вр. чл. 187, ал.1, т. 1 от КТ –
неуплътняване на работното време, по т. 8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто
име на предприятието, по чл. 187, ал. 1, т 10 от КТ – неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в чл. 21, т. 3 и т. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред -
работниците и служителите са длъжни при изпълнение на възложената им работа да
използват цялото работно време само за изпълнение на възложената им работа, и да бъдат
лоялни към работодателя, като не злоупотребяват с неговото доверие и да не
разпространяват поверителни за него сведения, както и да пазят доброто име на
дружеството. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 04.08.2021 г. през
работното време П. А. В. срещу уговорено заплащане от г-н Л.А. – клиент на дружеството, е
източил и напълнил абонатната станция и сменил спирателни кранове за апартамент на
адрес ж.к. **********, като за извършване на ремонтните дейности в качеството си на
частно лице е получил 100 лв. В заповедта е описана подадената от А. жалба рег. № Г-
15113/25.08.2021 г. и подадената от същия молба от 30.08.2021 г., с която оттегля жалбата
си. В заповедта е посочено, че действията на П. В. са явна злоупотреба с доверието на
работодателя, възползвайки се от факта, че е служител на дружеството с цел извличане на
имотни облаги, както и че тези действия са довели до накърнявана имиджа и уронване на
доброто име на „Т.С.” ЕАД , предизвикали са неготивна реакция и са допринесли за
съмнения в законосъобразността на действията на служителите на дружеството. Заповедта е
връчена на ищеца срещу подпис на 07.10.2021 г.
Съгласно показанията на св. Л. А., поради проблеми със спирателните кранове в
апартамента му в бл. *******” той се свързал по имейл с „Т.С.” ЕАД, от където му
съобщили името и телефона на кварталния техник. След разговор с посочения техник П. В.
се уговорили да посети адреса. В. дошъл на адреса и направил оглед, след което казал колко
ще струват материалите и труда за ремонта. В. заедно с друг негов колега извършили
ремонта, свидетелят платил и те си тръгнали. За заплатената сума за труд свидетелят не
получил от В. фактура, а получил такава само за закупените материали. След няколко дни
домоуправителят се обадил на свидетеля и му казал: „Ела да видиш твоя човек какво е
направил”. Свидетелят слязъл долу, където бил майсторът на съсед, който си ремонтирал
гаража, и видял, че хидроизолацията на гаража била размекната на места и с нарушено
покритие. Собственикът на гаража предявил към свидетеля претенция за възстановяване на
5
щетите. Свидетелят се свързал с В. и му съобщил за възникналия проблем, в отговор на
което В. му обяснил, че не е бил добре изчистен канала и не могъл да поеме цялата вода, а
отделно от това наклонът на абонатната станция не бил съобразен, поради което е преляла
водата. Свидетелят казал на В., не е отговорен за проблема и си е платил за ремонта, при
което В. му казал, че ще помисли какво мое да направи. След като минало време, в което В.
не се обадил, свидетелят се обадил в „Топлофикация” и подал жалбата. След няколко дни
дошъл В. и му казал, че заради жалбата може да го уволнят, и върнал на свидетеля парите,
които му бил дал за ремонта, тъй като свидетелят му казал, че трябва по някакъв начин да
компенсира съседа му. Свидетелят дал на съседа върнатите от В. пари и с това спорът между
тях приключил. След това свидетелят оттеглил жалбата си до „Топлофикация”.
На 07.10.2021 г. ищецът е сключил трудов договор с „Е.С.***” ЕООД на основание
чл. 70, ал. 1 от КТ - със срок за изпитване 6 месеца, при основно трудово възнаграждение от
650 лв. Ищецът е постъпил на работа на 08.10.2021 г.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, дължимо от ответника за един работен ден /07.10.2021
г. – датата, от която е прекратен трудовия му договор с оспорената заповед/ е 67,26 лв.,
изчислен на база брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ
уволнението. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ за останалата част от 6 –
месечния период, считано от 08.10.2021 г., представляващ разликата между трудовото
възнаграждение, което би получавал при ответното дружество за този период, и
възнаграждението, което получава на по-нископлатената работа при новия си работодател
„Е.С.-***” ЕООД, е, както следва: За периода от 08.10.2021 г. до 31.12.2021 г.
обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ е 2 941,66 лв., а за периода от 01.01.2022 г. до
07.04.2022 г. – 3 768,10 лв. /съгласно първи вариант от заключението/. Или общо
обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ за целия период от 08.10.2021 г. до 07.04.2022 г.
възлиза на сумата 6709,76 лв.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ.
В тежест на работодателя е да докаже предпоставките за законосъобразно упражняване
на правото му да прекрати трудовия договор с оглед наведените от ищеца конкретни
оплаквания и възражения срещу законосъобразността на уволнението.
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено едностранно от работодателя на
основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ - поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” със заповед № 18/07.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Т.С.” ЕАД.
Дисциплинарните наказания се налагат при регламентирана в КТ процедура,
подчиняваща се определени закона изисквания, неспазването на които води до
незаконосъобразност на наложеното наказание и отмяна на извършеното уволнение.
Съгласно чл.195 ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която следва да бъдат посочени нарушителят, нарушението, времето на
извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
Задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с
оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване
на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на
съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ - нарушението
на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са
посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със
закона или с въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата
6
функция. За законосъобразността на наказанието от значение е текстовото
индивидуализиране на нарушението /т.е. фактическото основание на дисциплинарното
наказание/ чрез посочване на извършените от работника действия/бездействия в разрез със
закона и/или с въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата
функция, което е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел.
Съдът следи служебно за спазването на установените в чл. 195, ал. 1 от КТ изисквания
относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй
като тази разпоредба е императивна.
В случая с оспорената заповед ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно:
нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – „злоупотреба с доверието на работодателя” и
нарушение по чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ – „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”,
изразяващи се в: „неуплътняване на работното време” / чл. 187, ал.1, т. 1/, „злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието” /чл. 187, ал.1, т. 8/, „неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред” /чл. 187,
ал.1, т. 10/, а именно в чл. 21, т. 3 и т. 9 от правилника за вътрешния трудов ред в „Т.С.”
ЕАД.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 04.08.2021 г. през работно
време, срещу уговорено заплащане от клиент на дружеството Л.А., ищецът е източил и
напълнил абонатната станция и сменил спирателните кранове в посочения апартамент, като
за извършване на посочените ремонтни дейности в качеството си на частно лице е получил
100 лв. Посочено е, че тези действия съставляват явна злоупотреба с доверието на
работодателя, тъй като ищецът се възползвал от факта, че е служител на дружеството, с цел
извличане на имотни облаги, и същите са довели до накърняване на имиджа и доброто име
на „Т.С.” ЕАД.
Така изложените в заповедта мотиви удовлетворяват изискванията на чл. 195, ал. 1 от
КТ – в нея са посочени нарушителят, нарушенията, времето на извършването на всяко едно
от тях, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. По ясен и разбираем
начин са описани обективните признаци на извършените нарушения, а именно
неуплътняване на работното време, както и действията на работника, съставляващи
злоупотреба с доверието на работодателя и водещи до уронване на доброто име на
предприятието. От мотивите на заповедта става ясно какво е фактическото основание на
вменените на ищеца нарушения, а това е извършване в работно време на ремонтни
дейности в обект на клиент на дружеството срещу заплащане в качеството му на частно
лице. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е цитирана жалбата на клиента
Л. А., съставляваща източник на информация за извършените от ищеца действия, които
според работодателя представляват нарушения на трудовата дисциплина, като тази жалба е
станала известна на ищеца преди налагане на наказанието, видно от съдържанието на
писмото - искане до ищеца за даване на писмени обяснения, както и от съдържането на
дадените обяснения. Словесното описание на нарушенията в заповедта покрива
обективните съставомерни признаци на разпоредбите на КТ, съставляващи нарушенията на
трудовата дисциплина, за които на ищеца е наложено дисциплинарното наказание.
Спазена е процедурата по чл. 193 от КТ като преди налагане на дисциплинарното
наказание от ищеца са поискани писмени обяснения относно нарушенията, за които
впоследствие е наказан. Искането съдържа достатъчно ясно описание на нарушенията на
ищеца, като по ясен и разбираем начин за него е изложено за какво точно се искат
обясненията, като в уволнителната заповед не са въведени различни от изложените в
искането по чл. 193 от КТ обстоятелства във връзка с извършените нарушения, за които е
образувано дисциплинарното производство срещу ищеца.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването
7
от ищеца на вмененото му с оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал. 1, т. 1, предл. 4 от КТ – „неуплътняване на работното време”. Това нарушение се
изразява в частично неизпълнение на уговорения режим на работното време. В случая от
съвкупната преценка на представената ел. кореспонденция между дружеството и клиента Л.
А., жалбата на последния до дружеството и показанията му пред съда, се установява, че на
посочената дата ищецът е посетил топлоснабдения имот на този клиент във връзка с
възникнал проблем в спирателните кранове. Проверката на състоянието на елементите от
топлопреносната мрежа в съответния район е част от трудовите функции на изпълняваната
от ищеца длъжност „монтьор, топлофикационни съоръжения” при „Т.С.” ЕАД, съгласно
предсавената длъжностна характеристика. Установено е, че в отговор на отправеното от
клиента А. запитване на официалната електронна поща на ответното дружество, е посочено
името на ищеца като отговорен техник за района, в който се намира посетения от ищеца
обект, по отношение на който е отправено запитването. В изпълнение на трудовите си
функции, възложени му от работодателя, ищецът е посетил обекта и е предприел действия
по отстраняване на повредата на съответното съоръжение. Следователно, не е налице
нарушение, свързано с установения работен режим на ищеца, в частност – неуплътняване на
работното време на посочения в заповедта работен ден. Ищецът се е отзовал на място по
искане на клиент на дружеството за отстраняване на проблем в топлопреносната мрежа, в
качеството му на служител на това дружество и в изпълнение на трудовите му задължения,
а не е като частно лице, както се твърди в оспорената заповед. По делото няма
доказателства, които да сочат, че на процесната дата ищецът е посетил адреса и е извършил
ремонтните работи по силата на лична уговорка и възлагане от св. А. като частно лице.
Както твърди А. в показанията си, той е потърсил услугите на „Топлофикация” за
отстраняване на проблема с теча от спирателните кранове в топлоснабдения си имот, поради
което е направил запитване на официалната страница на дружеството, като е получил
отговор, че отговорен техник за неговия район е именно ищецът. Поради това следва да се
приеме, че посещението на ищеца в имота на св. А. е било в изпълнение на служебните му
функции. В уволнителната заповед е посочено, че ищецът е извършил ремонтните дейности
по източване и напълване на абонатната станция и смяна на спирателните кранове в
апартамента на А. срещу уговорено заплащане като частно лице, за което е получил 100 лв.,
както и че ремонтните дейности са извършени от ищеца некачествено и са причинили
имуществени вреди, които обстоятелства са въведени като основания на вмененото
нарушение „неуплътняване на работното време”. Нерегламентираното получаване от
работника на възнаграждение от клиента за извършване на услуги в изпълнение на трудови
задължения, както и некачественото изпълнение на тези задължения, са обстоятелства,
които са извън съставомерните признаци на нарушенията по чл. 187, ал.1, т. КТ, свързани с
нарушаване на установения режим на работното време. Тези обстоятелства могат да
съставляват обективни елементи на други нарушения на трудовата дисциплина, но нямат
връзка с на нарушението „неуплътняване на работното време”, каквото е вменено на ищеца
с обжалваната уволнителна заповед, и което по същността си е свързано с неточно в
количествено отношение изпълнение на трудовите задължения.
При горния извод за липса на извършено нарушение относно установения режим на
работното време, не е налице и нарушение чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, вр. чл. 21, т. 3 от
Правилника за вътрешния трудов ред на „Т.С.” ЕАД, каквото е посочено като извършено от
ищеца в оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Посочената
разпоредба от Правилника за вътрешния трудов ред въвежда задължение на работника да
използва цялото работно време само за изпълнение на възложената работа. По същество
тази разпоредба от Правилника установява задължение за пълноценно използване на
работното време, нарушаването на което стои в основата на съставите по чл. 187, ал.1, т.1 от
КТ. Неуплътняването на работното време веднъж е било въведено като нарушение по чл.
187, ал.1, т.1 от КТ обжалваната заповед, след което същото втори път е вменено на ищеца,
8
но като нарушение по чл. 187, ал.1, т. 10 от КТ, вр. с чл. 21, т. 3 от Правилника за вътрешния
трудов ред, като и двете вменени нарушения са основани на едни и същи обстоятелства.
След като по изложените по-горе съображения е прието, че с поведението си ищецът не е
накърнил установения режим на работното време, т.е. не е налице неизпълнение на трудови
задължения във времево отношение в рамките на работния график, няма осъществен състав
и на нарушението по чл. 187, ал.1, т. 10 – неизпълнение на задължение, предвидено в чл. 21,
т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че за извършване на
ремонтните дейности в обекта на клиента Л. А., ищецът е получил от последния сума от 100
лв. Показанията на свидетеля за това обстоятелство се потвърждават от подадената от него
жалба до ответното дружество, която жалба е станала повод за образуване на
дисциплинарното производство срещу ищеца. Тези доказателства относно уговарянето
между ищеца и А., както и получаването от ищеца на уговорената сума от 100 лв. за
подмяна на спирателните кранове, източване и напълване на абонатната станция, не са
опровергани от други доказателства. По делото няма данни за регламентирано задължение
на клиентите на ответното дружество да заплащат за извършените от служители на
дружеството услуги, свързани с поддръжката или ремонта на топлофикационните
съоръжения, а няма и данни за отчитане на получената от ищеца сума на дружеството, от
името на което са извършени услугите. При това положение следва да се приеме, че
поведението на ищеца, изразяващо се в получаване на възнаграждение за извършената
работа, има за цел извличане на имуществена облага, която не му се следва. Такова
поведение е от естество да накърни доверието на работодателя, както и да урони доброто му
име пред клиентите, следователно формално осъществява обективните признаци на
нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т. 8 от КТ.
Злоупотребата с доверието на работодателя е сред изброените в чл. 190, ал. 1 от КТ
нарушения на трудовата дисциплина, за които работодателят може да наложи
дисциплинарното наказание „уволнение”. Изброяването в посочената разпоредба на
видовете дисциплинарни нарушения, обуславящи налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание, не е императивно правило, а създава само възможност на
работодателя при наличието на осъществено такова нарушение да наложи това наказание, и
съставлява един общ ориентир относно съответствие на тежестта на нарушението с това на
наказанието. На общо основание при преценката за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение” и в случаите на дисциплинарни нарушения по чл. 190 ал. 1 от КТ са
приложими критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, което следва от изричната разпоредба на чл.
190, ал. 2.
В случая въззивният съд намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание
„уволнение” не е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ за индивидуализация на
дисциплинарната отговорност. Съгласно посочената разпоредба при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника. Осъщественото от ищеца
поведение, изразяващо се в получаване на парична сума от клиент на дружеството, макар и
формално да осъществява признаците на нарушението по чл. 190, ал.1, т. 4 от КТ –
„злоупотреба с доверието на работодателя”, не се отличава с такава съществена тежест,
която да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Получената от
ищеца имотна облага в размер на дадената му от клиента парична сума от 100 лв.
действително не му се следва, тъй като извършването на съответните ремонтни дейности е в
рамките на служебните му задължения. От показанията на св. А. не става ясно как и при
какви обстоятелства е постигната уговорка за предоставяне на тази сума на ищеца. Видно е
от съдържанието на отправената от А. до ответното дружество жалба, че същият е бил
недоволен не от факта, че ищецът му е поискал съответната сума, а от последвалите
претенции спрямо него от страна на трето лице /негов съсед/ относно вреди от нарушаване
9
на хидроизолацията на гаража му, които според него били резултат от наводнение поради
източването на абонатната станция, като искането му е било за компенсация на тези вреди.
Именно тази жалба е била повод за образуване на дисциплинарното производство срещу
ищеца. Според показанията на същия този свидетел, впоследствие ищецът е върнал
получената сума, която сума била предоставена на съседа, който от своя страна се съгласил
да не предявява претенции за нанесените му щети на изолацията на гаража. След това
свидетелят оттеглил жалбата си срещу „Т.С.” ЕАД с нарочна молба, в която съобщава, че
щетите са отстранени и няма претенции към дружеството. Всички тези обстоятелства
относно механизма на извършване на нарушението, последвалите действия на ищеца по
възстановяване на получената сума, действията на клиента А., предизвикал дисципинарната
процедура спрямо ищеца, както и липсата на данни поведението на ищеца да е било
насочено към увреждане на работодателя, обосновават извод за сравнително невисока
тежест на извършеното нарушение. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че
прекият ръководител на ищеца – директор на ТР „София Изток” е предложил за му се
наложи дисциплинарно наказание „забележка”. По делото няма данни за предходни
извършени от ищеца дисциплинарни нарушения. С оглед на това и предвид чистото
дисциплинарно минало на ищеца, наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение” не
съответства на нарушението съобразно критериите за индивидуализация на
дисциплинарната отговорност по чл. 189, ал. 1 от КТ.
По горните съображения наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”
е незаконосъобразно, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
основателен.
С оглед основателността на главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и
предвид обстоятелството, че до уволнението си ищеца е изпълнявал трудовата си функция
по трудов договор, сключен за неопределено време, основателен е и акцесорният иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди незаконното уволнение
длъжност „монтьор, топлофикационни съоръжения”.
Съгласно чл. 225, ал. 2 от КТ, при незаконно уволнение работникът има право на
разликата в заплатите, когато е работил на по-нископлатена работа, в период от 6 месеца от
уволнението. Установено е по делото, че на 08.10.2021 г. ищецът е започнал работа при друг
работодател „Е.С.***” ЕООД, при по-ниско възнаграждение от това, което е получавал при
ответното дружество. При това положение същият има право на разликата в заплатите,
които е получавал при първия работодател и новия работодател, за период от 6 месеца, на
основание чл. 225, ал. 2 от КТ, тъй като тази разлика съставлява пропусната полза в резултат
на незаконното уволнение. По делото не са налице данни към момента на изтичане на 6
месечния период /07.04.2022 г./ трудовият договор между ищеца и „Е.С.***” ЕООД да е бил
прекратен, или ищецът да е получавал по-високо възнаграждение от уговореното в
трудовия договор с този работодател и допълнителното споразумение към него от
01.11.2021 г. С оглед на това следва да се приеме, че за целия 6 – месечен период от
08.10.2021 г. до 07.04.2022 г. ищецът има право да получи от ответника разликата между
получаваното при същия брутно трудово възнаграждение и това, което получава при новия
си работодател. Съгласно приетото заключение на СЧЕ размерът на обезщетението по чл.
225, ал. 2 от КТ за този период възлиза общо на сумата 6709,76 лв., поради което
предявеният иск е изцяло основателен.
С оглед на горното и поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и
вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.
2 и т. 3, вр.чл. 225, ал. 2 от КТ.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззивника
искане на разноски, въззиваемият следва да бъде осъден да му заплати разноските за
10
заплатено адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции, в общ размер от
1200 лв. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд дължимите държавни такси и разноски в производството, за
заплащането на които ищецът е бил освободен, а именно: 268,39 лв. държавни такси и 250
лв. платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, или общо сумата 518,39 лв.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7585 от 05.07.2022 г. по гр.д. № 62345/2021 г. на Софийски
районен съд, 74 състав, с което са отхвърлени предявените от П. А. В. срещу „Т.С.” ЕАД
искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ,
дисциплинарното уволнение на П. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. *******,
извършено със Заповед № 18/07.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Т.С.” ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, П. А. В. на заеманата преди
уволнението длъжност „Монтоьор, топлофикационни съоръжения” при „Т.С.” ЕАД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, да заплати на П. А.
В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. *******, сумата 6709,76 лв., представляваща
разликата между получаваното от П. А. В. трудово възнаграждение на заеманата преди
уволнението длъжност „монтьор, топлофикационни съоръжения” при „Т.С.” ЕАД, и
трудовото възнаграждение на по-нископлатената работа на длъжността „общ работник,
строителство на сгради” при „Е.С.***” ЕООД, за периода от 08.10.2021 г. до 07.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „*******, да заплати на П. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. *******,
сумата 1200 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „*******, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата 518,39 лв. за дължима
държавна такса и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12