РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Русе, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20224520200050 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от ИВ. Д. М., с ЕГН-**********, против НП № 21-
1085-002972/25.11.2021г. издадено от ВПД Началник на Сектор „ПП“ към
ОДМВ - Русе, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за
застраховането /КЗ/ му е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 250 лв., на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно. Посочва, че НП е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
моли да бъде отменено. В с.з. се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Административнонаказаващият орган - редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Районна прокуратура - Русе, редовно уведомени, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 17.11.2021г., около 18,00ч. в гр.Русе, била извършена проверка от
св.Д.Ч. и Т.Г. /служители към сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе/ по повод
получен сигнал на тел.112 за настъпило ПТП между няколко МПС с
1
материални щети, едното от които било марка „Лексус“ с рег.№*****,
собственост на жалб.И.М., паркирано в района на ул.“Самодивец“№18 /до
жил. бл. „Виталина“/. По време на провирката пол. служители служебно
установили, че за автомобила марка „Лексус“ с рег.№Р 1551 КМ, собственост
на жалб.И.М., нямало сключен и действащ договор “Гражданска отговорност
на автомобилистите за 2021г.” При така установеното актосъставителят
съставил на жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл.638, ал.1,
т.1 от КЗ.
Актът бил връчен на жалбоподателя, последният го подписал, а
допълнителни възражения по АУАН постъпили в 3-дневния срок по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено на 25.11.2021г.
атакуваното НП, с което била ангажирана административно-наказателната му
отговорност. Видно от НП, за извършеното от нарушителя нарушение на
основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 250 лв.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства – АУАН, НП, както и от изслушването на актосъставителя и
свидетеля Д.М..
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна
проверка както акта, така и НП при така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от лице, което има право на обжалване, в
преклузивния срок и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
от компетентно лице по смисъла на чл.647, ал.1 от КЗ във вр. с чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН. АУАН съдържа всички необходими по
чл.42 от ЗАНН реквизити. Издаденият в съответствие със закона акт е
подписан от нарушителя, актосъставителя и свидетеля на нарушението.
Нарушителят не е направил възражения при съставянето на акта, като
допълнителни такива са депозирани пред АНО в 3-дневния срок по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП. По
2
делото не възниква съмнение относно компетентността на органа, издал НП.
Според чл.647, ал.2 от КЗ наказателните постановления за нарушения по чл.
638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено
нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. В НП е
посочено доказателство/ Заповед № 336з-1191 от 21.07.2016г. на Директора
на ОД МВР Русе/, материализиращо това оправомощаване на ВПД Началник
на Сектор „ПП“ към ОДМВР- Русе да издава НП по посочените текстове от
КЗ, поради което НП е издадено от административнонаказаващ орган,
притежаващ съответната компетентност. Съдът не констатира при
проверката допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на административнонаказателното производство.
Съдът, при извършване на служебната проверка чрез допустимите от
закона доказателствени средства относно това извършено ли е
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е
извършено и при обсъждане на представените доказателства, намира, че
фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от
представените в с.з. писмени и гласни доказателства. Установи се, че по
време на проверката, за лек а-л марка „Лексус“ с рег.№******, собственост на
жалб.И.М., не е бил валидно сключен застрахователен договор “Гражданска
отговорност на автомобилистите за 2021г.” Според състава на чл. 638, ал.1,
т.1 от КЗ - на санкция подлежи лице по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Такова лице несъмнено е собственика
процесния л.а. – жалб.И.М.. В случая са налице всички елементи от
обективната страна на нарушението – МПС, което е регистрирано по
надлежен ред на територията на Р България, собственост на жалбоподателя.
По тези обстоятелства няма спор, предвид събраните гласни и писмени
доказателства. Налице е и отрицателния факт – липса на действаща към
момента на проверката валидно сключена застраховка “Гражданска
отговорност”. Този извод на контролните органи, на наказващия орган и на
съда по никакъв начин не е оборен, като по делото не е представено
доказателство, опровергаващо извода, а именно наличие на сключен
застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите за 2021г.” с действие/валидност по време на
3
проверката. Процесуалния представител на жалбоподателя твърди, че
паркираното в района на ул.“Самодивец“№18 и до бл.“Виталина“ процесно
МПС, собственост на жалбоподателя, не било използвано за повече от 6
месеца от една страна, а от друга, че било спорно обстоятелството дали така
паркирано, това МПС било ситуирано на път отворен за обществено
ползване. Тези обстоятелства /второто описано в АУАН/ не са от съществено
значение за решаване на административно-наказателното производство и не
са го опорочили до степен, че жалбоподателя да не може да разбере в
извършването на какво нарушение е санкциониран и обстоятелствата при
които е осъществено. Самото негово бездействие – да не е сключил такъв
застрахователен договор преди установяване на нарушението, потвърждава
констатираното в АУАН и НП, че към момента на проверката такъв договор
не е съществувал.
Оспорването и обжалването на НП в процесния случай е
неоснователно, тъй като съдът не констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя му е вменено
нарушение, което реално той не е извършил. Това е така, защото от една
страна няма представени доказателства, които да подкрепят твърденията на
жалбоподателя за незаконосъобразността на издаденото НП, а от друга, от
събраните писмени и гласни доказателства се установи фактическа
обстановка, която съответства на посочената в акта и НП и е изцяло
съставомерна по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Съдът констатира частично
несъответствие в текстовото изписване на АУАН и НП, т.к. в АУАН е
записано, че мястото на извършване на нарушението било на път отворен за
обществено ползване, а в НП такова обстоятелство не е описано. В случая
това несъответствие между АУАН и НП не от решаващо за предмета на
делото значение и НП е издадено законосъобразно във връзка с
правомощията на АНО по чл.53, ал.2 от ЗАНН, като в НП коректно и в
съответствие с чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН са описани всички факти и
обстоятелства касаещи несъмнено извършеното от жалбоподателя и
законосъобразно установено от АНО нарушение.
От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на
престъпна небрежност, тъй като, жалбоподателят като собственик на МПС и
гражданин на Република България е длъжен да знае и спазва законите на
страната. Жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, за който по
4
силата на закона е бил длъжен да сключи или да знае че за автомобила има
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, след като
несъмнено не е направил никакви действия по дерегистрацията му в Р
България по съответен законов ред.
Съдът намира, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Осъществен е състав на формално нарушение,
свързано с несключване на задължителна застраховка. Липсата на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ застрашава обществени
отношения, гарантиращи бързото и ефикасно уреждане на последиците,
настъпили при застрахователни събития, свързани с неспазване правилата за
движение по пътищата, а нарушението е отстранено в кратък възможен срок.
Предвид характера на обществените отношения, които се защитават, техният
ежедневен оборот, касаещ много голяма част от обществото, не може да се
приеме, че случаят е маловажен, поради което да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че при определяне на наказанието
административнонаказаващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на
чл.27 ЗАНН, като е определил наказанието за извършеното нарушение в
точно предвидения от КЗ размер от 250 лв., като не е имал оперативна
самостоятелност да определи друг размер на наказанието. При така
посоченото, съдът счита, че е правилно и законосъобразно е наложена
„Глоба“ в размер на 250 лв.
С оглед на установеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, а разноските за процесуално
представителство, направени от жалбоподателя не следва да се присъждат в
негова полза.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1085-002972/25.11.2021г. издадено от
ВПД Началник на Сектор „ПП“ към ОДМВ – Русе против ИВ. Д. М., с ЕГН-
**********, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за
застраховането /КЗ/ му е наложено административно наказание “Глоба” в
5
размер на 250 лв., на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд – гр. Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6