Решение по дело №1514/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……../……….11.2019 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА                                                                                                  

                                ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН ИВАНОВ                                                                                     

                                                       ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия  

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гражданско дело № 1514 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на A.Ж.Г. ***, подадена чрез процеусуален представител срещу Решение № 3087/05.07.2019 год., постановено по гр. дело № 10/2019 год. по описа на РС-Варна, с което в производство по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК и е прието  за установено в отношенията между страните, че ответникът А.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца И.Б.Б., ЕГН ********** *** сумата от 4000, 00 лева (четири хиляди лева), получена без основание на дата 27.04.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда – 20.08.2018 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед № 6254/22.8.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело № 12554/2018г., по описа на РС-Варна, ХIV–ти състав и в полза на ищеца са присъдени и сторените разноски, вкл. и за заповедното производство.

           В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Неправилно е прието, че в случая е налице хипотезата на чл. 55 ЗЗД, без да е съобразено и обсъдено обстоятелството, че според писмените доказателства процесната сума е била дадена от ищеца на ответника като капаро (задатък) и изводът на съда, че по делото не е доказано наличието на договор между страните е необоснован. Твърди се, че сумата не е получена без основание, а като „капаро“ по договор за продажба на МПС и факта на получаване на сумата от ответника, не е достатъчен да обоснове извод, че тази сума е получена без основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД.

           Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

          В писмен отговор насрещната страна И.Б.Б. ***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, решението за правилно и настоява да бъде потвъредно. Претендира разноски. 

           След съобрази следното:

          Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И.Б.Б., ЕГН ********** ***, с която против А.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес *** е предявен иск по реда на чл. чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът А.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на ищеца И.Б.Б., ЕГН ********** *** сумата от 4000,00 лв. (четири хиляди лева), получена без основание на дата 27.04.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда – 20.08.2018 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед № 6254/22.8.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело № 12554/2018г., по описа на РС-Варна, ХIV–ти състав.

           В първоинстанционното производство ответникът не е намерен на посочения от ищеца адрес. След извършени справки е установено, че регистрираният постоянен адрес на ответника съвпада с този, посочен от ищеца в исковата му молба, а регистрираният настоящ адрес на ответника е в с. K., общ. С.; установено е, че  липсват регистрирани трудови договори за ответника. При връчване на ИМ по настоящия адрес на ответника, кметът на селото е удостоверил, че адресатът A.Г. не пребивава на адрес в селото и няма жилище в делото. При тези данни ответникът е призован чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и в установения в закона срок същият не се явил за получаване на книжата. В съответствие с чл. 47, ал. 6 от ГПК първоинстанционният съд е назначил на ответника особен представител на разноски на ищеца.

           Особеният представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК е адвокат, чиято представителна власт произтича от акта на съда за назначаването му. Трудът на особения представител е възмезден, възнаграждението се определя от съда за всяка инстанция поотделно, а самото възнаграждение се дължи от ищеца.  

          В хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, независимо по чия инициатива (жалба) се е развило производството в следващата инстанция – на ищеца или на особения представител на ответника, участието на последния е задължително. Участието на особения представител в исковото производство е условие спорът между ищеца и ответника бъде разрешен със сила на присъдено нещо, а задължение да осигури реализирането на това условие е на ищеца като финансира назначения от съда особен представител на ответника и внесе предварително разноските за възнаграждението му. Т. е., в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, предпоставка за приключване на спора със сила на присъдено нещо е внасянето от страна на ищеца на възнаграждението за назначения от съда особен представител на ответника за съответната инстанция, в която се е развило производството. В противен случай при условията на чл. 129, ал.  3 от ГПК спорът не подлежи на разглеждане по същество (в този смисъл е Определение № 211/01.04.2013г. по ч. гр. дело № 11/2013 г. на ІV-то ГО на ВКС на РБ, ГК), а ако е постановено решение в предходна инстанция, то подлежи на обезсилване.

           В случая с протоколно определение от съдебно заседание от 14.10.2019 год. въззивният съд е указал на въззиваемия – ищец да внесе възнаграждение за особения представител на въззивника – ответник; указал е и отрицателните последици от неизпълнението на вмененото задължение за внасяне на възнаграждение за особения представител – обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на исковото производство.

           Препис от определението е връчен на пълномощника на ищеца на дата 24.10.2019 год., но до приключване на въззивното производство ищцът не е внесъл определеното от съда възнаграждение за особения представител на ответника за настоящата инстанция.

           Поради изложеното и на осн. чл. 129, ал. 3, вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ОБЕЗСИЛВА Решение № 3087/05.07.2019 год., постановено по гр. дело № 10/2019 год. по описа на РС-Варна, с което в производство по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът А.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Т.“, ул. „В.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, ДЪЛЖИ на ищеца И.Б.Б., ЕГН ********** *** сумата от 4000, 00 лева (четири хиляди лева), получена без основание на дата 27.04.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда – 20.08.2018 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед № 6254/22.8.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 12554/2018г., по описа на РС-Варна, ХIV–ти състав и в полза на ищеца са присъдени и сторените разноски, вкл. и за заповедното производство;

           ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 10/2019 год. по описа на РС-Варна и по в. гр. дело № 1514/2019 год. по описа на ОС-Варна.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

Членове:1.  

 

 

              2.