№ 1309
гр. София, 20.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601279 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпил е въззивен частен протест от прокурор при СГП,
срещу определение №995 от 24.09.2021г. по НЧД №3110/2021 г. по описа на
СГС, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 435/ 18 г. по описа на СГП —
СО, пр. пр. № 18410 / 2018 г. по описа на СГП, образувано за извършено
престъпление по чл. 123 от НК, и делото е върнато за изпълнение на дадени
указания.
В протеста са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваният акт. От материалите по досъдебното производство било видно, че
са събрани всички относими към предмета на делото доказателства, които е
било обективно възможно да бъдат събрани. Същите били достатъчни, за да
бъде изведено обосновано заключение относно сложилата се фактическа
обстановка, съставомерните деяния и тяхното авторство. Не съответствало на
наличните по делото доказателства, отразеното в определението на съда, че
не е установено дали нарушението на правилата за безопасност, намиращо се
в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, е осъществено на
територията на строителната площадка, че не е изследвано естеството на
възникналите между пострадалия П. и обвиняемия Н. И. правоотношения,
1
както и че не била анализирана правната уредба, регламентираща безопасните
условия на труд, с цел преценка на ролята в извършеното престъпление и
процесуалното качество на свидетеля С. С.. Иска се определението да бъде
отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство
да бъде потвърдено.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки
наведените в протеста оплаквания съдът намира следното:
Протеста е процесуално допустим съгласно разпоредбата на
чл.243, ал.6 от НПК.
Разгледани по същество протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С обжалваното определение е отменено постановление на
Софийска градска прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 435/ 18 г. по описа на СГП — СО, пр. пр. № 18410
/ 2018 г. по описа на СГП . Производството е било образувано по реда на чл.
212, ал. 2 от НПК на 29.08.2018 г. за извършено на същата дата в гр. Банкя
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. На 25.03.2019 година в качеството на
обвиняемо лице бил привлечен Н. Л. И. за това, че на 29.08.2018 година в гр.
Банкя, ул. „Стефан Стамболов“ № 118, причинил смъртта на А. П. П., поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена
опасност, в качеството на работодател, не спазил изискванията на чл. 16, ал.
1, б. „д “ и б. „е“ от Наредба № 2/22.03.2004 година за минимални изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд, като не осигурил провеждането
на начален инструктаж по БХТ и ППО на пострадалия П. и не му осигурил
необходимите предпазни средства и работно облекло - престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК.
Прокурорът е приел за установено от фактическа страна, че обв. Н.
И., неговата съпруга св. М. И. и синът му св. П. И. като собственици на
недвижим имот - УПИ V - 458, кв. 18а, гр. ***, кв. „***“, бул. „***“, № ***.,
на 10.05.2018 година в качеството на възложители сключили договор със св.
инж. С. Д. С., в качеството му на изпълнител и технически ръководител на
обекта „Жилищна сграда, с двоен гараж и магазини“, които предстояло да се
построят в горепосочения имот. Освен това св. С. в качеството му на
технически ръководител следвало да осъществява техническото ръководство
на обекта, както и да осъществява контрол на строителната площадка.
На 29.08.2018 година на обекта имало няколко работника, между
които бил и пострадалият А. П. П.. Той нямал сключен трудов договор, но
бил ангажиран от техническия ръководител - св. С. С. фактически да
извършва обща работа в района на строителния обект. Същия ден св. И. И.
2
лично възприел как св. С. С. поставил конкретна задача на пострадалия П. —
да изкърти част от изградена в имота бетонна пътека. За целта пострадалият
взел един къртач и започнал работа. В един момент казал на св. И. И. „че
нещо го хваща ток“. Тогава св. И. заявил на П. повече да не ползва този
инструмент и за по- сигурно изключил щепсела на кабела му от контактната
мрежа. Малко по-късно обаче пострадалият взел лично решение да продължи
работа с очевидно технически неизправната вещ. За целта увил дръжката на
къртача с монтажна лента, включил кабела му в контакта и продължил да
работи. Скоро след това обаче по инструмента протекъл електрически ток,
който установил контакт с пострадалия. Токът протекъл през тялото му и
предизвикал спиране на сърдечната дейност и дишането. В резултат на това
А. П. починал почти незабавно след възникване на токовия удар.
Съобразявайки така изложените от прокурора факти, съдът е приел
за основателни наведените в частната жалба оплаквания и е отменил
постановлението за прекратяване на наказателното производство, в каквато
насока е било и формулираното от жалбоподателя искане. Счел е, че
прокурорът неправилно е определил работодателя на пострадалия П.. Приел
е, че липсват категорични доказателства, че пострадалият е бил нает от обв.
И., но и че няма категорични доказателства за приетото от прокурора, че П. е
бил нает от св. С. за осъществяване на работа като общ работник.
Анализирайки показанията на свидетелите С., И., Е., Ж., Х. и К. съдът е
заключил, че пострадалият П. преимуществено е помагал в грижите за
градината от около месец, както и че съгласно показанията на св. С., не е бил
сред общите работници.
Съдът е заключил, че проверяваното прекратително постановление
се явява необосновано, при изградени в противоречие с доказателствата по
делото изводи, при игнориране на част от доказателствените източници и при
необсъждане, на съществуващи между определени доказателствени
източници противоречия тъй като от него не ставало ясно, въз основа на
какво точно прокурорът приема, че е категорично доказано наемането на П.
от С., а основната дейност, осъществявана от П., за която споделят
свидетелите - грижа за градината, поставяла под съмнение твърдението той да
е бил нает от С., доколкото последният като технически работник е отговарял
за строителството на новоизграждащите се сгради, а не за състоянието на
градината, намираща се в имота.
Въззивинят съд приема, че правилно първоинстанционният такъв е
счел, че атакувания акт е незаконосъобразен и необоснован. Този извод е
формулиран въз основа на обективната констатация, че в постановлението
липсва задълбочен анализ на събраните доказателствени материали, като
прокурорът при СГП е игнорирал част от доказателствените източници,
приемайки неподкрепена от доказателствената маса фактическа обстановка.
Не са анализирани показанията на свидетелите И. И., С. С., С. Х., А. К., Е. Е. и
Ж. Ж. които независимо един от друг твърдят, че пострадалият А. П. е
помагал на И. И., което не съответства на чл.199, ал.2 от НПК относно
3
съдържанието на постановлението. При наличието на противоречиви данни за
това, кой е бил работодател на пострадалия и изпълнявал ли е той функция, за
която е бил нает когато е възникнал инцидента, прокурорът не е извършил
задълбочено изследване на всички събрани по делото доказателствени
материали както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Липсва съпоставка
между отделните доказателства, а част от тях са напълно пренебрегнати.
Прокурорът е бил длъжен да подложи на съвкупен анализ всички събрани в
хода на разследването доказателства, да посочи дали ги кредитира или не,
както и дали те противоречат помежду си или не. Само по този начин,
констатацията че привлеченият към наказателна отговорност по ДП обв. И. не
е имал отношение към наемането на П. на процесния обект, възлагането на
конкретна работа, която е следвало да извърши и преди всичко
упражняването на контрол за безопасност при изпълнение на конкретно
поставената задачи би била обоснована.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че
прокурорът не е извършил анализ на доказателствата, поради което изводите
му по същество са необосновани. Постановлението не е мотивирано съгласно
изискването на чл.199, ал.2 от НПК и е незаконосъобразно. Тази обективна
констатация е напълно достатъчна за да се постанови отмяната му, така, както
е сторил първоинстанционния съд.
Поради това, въззивният съд в настоящият съдебен състав
приема, че частния протест е неоснователен, а атакуваното определение на
СГС, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Обжалваното
постановление е незаконосъобразно, поради което същото правилно е било
отменено. В изпълнение на функциите си по чл.46, ал.2 от НПК и
упражнявайки процесуалните си правомощия по чл.196, ал.1 от НПК,
прокурорът е длъжен да предприеме каквито намери за необходими действия
за изясняване на обстоятелствата по делото, след което, ако прецени, че са
налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство, при
изготвяне на постановлението да подложи на съвкупен анализ
доказателствения материал, спазвайки изискванията на чл.199, ал.2 от НПК.
Поради това, въззивният съд в настоящият съдебен състав приема, че
частния протест е неоснователен, а атакуваното определение на СГС, като
правилно следва да се потвърди. Неоснователно прокурорът твърди, че
независимо от изводите на инспекцията по труда, доказателствата по делото,
които сочели, че задължението по опазване на живота и здравето на П., е била
изцяло за С.. Този извод е формулиран при едностранчив анализ на
доказателствата и не може да се приеме за обоснован. Прокурорът е следвало
да обсъди ролята на обвиняемия И. като възложител на строителния обект и
задълженията му, които възникват в качеството му на такъв. Правилна е
констатацията на съда, че обвинението дърлжи анализ, дали обв. И. като
възложител е изпълнил всичките законово вменени задължения или не.
Мотивиран така и на основание чл.243, ал.8 от НПК
4
Софийският апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №995 от 24.09.2021г. по НЧД
№3110/2021 г. по описа на СГС, с което е отменено постановление за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
435/ 18 г. по описа на СГП — СО, пр. пр. № 18410 / 2018 г. по описа на СГП.,
образувано за извършено престъпление по чл. 123 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5