Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.02.2021 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
и двадесет и първа год., в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно
дело №647 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.198, ал.2 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба
на Д.И.П. – изтърпяващ наказание в Затвора гр. Стара Загора, срещу Заповед №Л-3288/09.10.2020
год. на Началника на Затвора гр. Стара Загора, с която е наредено
жалбоподателя да продължи да изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ при строг
режим и замяната в режим „общ“. в жалбата излага съображения, че действително е
осъден, но има многодетно семейство, къща, в която живее сам със съпругата си,
завършил е средно образование в училището в Затвора Стара Загора. Твърди, че е
осъден за престъпление, което не е извършил. В представената по делото писмена
защита, твърди, че заповедта е незаконосъобразна и началника на Затвора ва
лицето на Светослав Колев има лично отношение спрямо него още от 2010 год.,
когато е изтърпявал предходна присъда. В началото на 2019 год. му е било
обещано, че ще му заменят режима от строг в по-лек такъв, стига да завърши
средното си образование и в края на годината ще бъде изкаран градината. Още
тогава инспекторът му подсказал, че с Началника имал някакви спорове по
предишната присъда. Това го притеснило три.четири месеца и се разболял от
диабет. В края на май 2020 год. отишъл да пита дали няма да го включат в
работа, като му е било предложено да копае канали, с което той се съгласил и
копаел канали до края на август месец. В края на септември месец е пуснал молба
до Окръжна прокуратура и Окръжен съд за замяна на режима. Твърди че са му
нарушени правата по чл.3, чл.2, т.1, т.2 – умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието и му е причинено увреждане на здравето и
моли да бъде приложен чл.276 от ЗИНЗС и чл.284. От месец май до месец август е
работил по специалността на доброволен труд към училището. Твърди, че до
момента е изтърпял от присъдата си четири години и четири месеца и седем месеца
от труд, като му остава от присъдата още две години и 22 дена. Иска от съда да
приеме, че е изтърпял две трети от присъдата, както и да разпореди на Началника
на Затвора да приложи чл.66, ал.1 от ЗИНЗС и чл.64, ал.1 от същия закон.
Направено е искане да се разпореди на Началника на Затвора да бъде назначен на
работа. Отново твърди, че е осъден за престъпление, което не е извършил.
В хода на съдебното производство на жалбоподателят е
предоставена и безплатна правна помощ, като процесуален представител по делото
се явява адв. В.М.. В хода по съществото на спора, изложените от нея
съображения се отнасят до факта, че са налице формалните основания за прилагане
на чл.66а, ал.1 от ЗИНЗС и за замяна на режима от строг в общ. За престоя си в
Затвора е постигнал не-малко, като е завършил средното си образование, придобил
е самосъзнание да се самоусъвършенства и да върви напред. С поведението си е
показал че ще се поправи и показва положителни качества. Не е влизал в конфликт
с никого от Затвора, няма забележки от ръководството на Затвора, с изключение
на заповедта за наказание, което му е изтекло. Въпреки негативните
характеристики, счита че е налице усъвършенстване на жалбоподателят и следва
това да се има в предвид и да се зачете като предпоставка за промяна на режима.
Направено е искане за отмяната на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт П., заема становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че процесната заповед е законосъобразна,
като издадена от материалнокомпетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на правилата на материалния закон. Действително са налице формалните
предпоставки за замяната режима с по-лек, но това не е задължително за да се
удовлетвори жалбата на Д.П.. Нормата на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС, дава възможност
на Началника на Затвора да прецени целесъобразността на преместването.
Преместването в затворническото общежитие и замяната на режима са правни
възможности. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
На
09.10.2020 год. зам. началника „РНОД“ в Затвор – Стара Загора – А.Б.е изготвил становище относно осъдения на лишаване
от свобода Д.И.П., като с това становище е изразил отрицателно становище
първоначално определения „строг режим“ да бъде заменен в следващия по-лек (л.12
от делото). Изготвени са и становища на гл. инспектор НС СДВР от дата 08.10.2020
год. (л.13), Доклад на ИСДВР на осъдените на лишаване от свобода (л.14). Всичките
тези становища са изготвени по повод молба на Д.И.П. *** от 30.09.2020 год. за
замяна на режима му на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Въз
основа на горепосочените документи, е издадена Заповед №Л-3288/09.10.2020 год. на Началника на Затвора - Стара Загора, на
основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, е наредено осъденият Д.И.П. да продължи
да изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ при строг
режим. Именно тази заповед е предмет на настоящето дело.
В
заповедта са изложени данни за осъжданията на лицето и изтърпяваното наказание.
От същата е видно, че Д.И.П. изтърпява наказание „лишаване от свобода“,
определено му с определение №792/26.11.2014 год. на РС – Стара Загора по НЧД №1973/2014
год. на основание чл.25 от НК, като са кумулирани определените му наказания по
присъди по НОХД №2546/2013 год. и №749/2014 год. и двете по описа на Районен
съд Стара Загора. Определението е влязло в законна сила на 12.12.2014 год. Постановен
е строг режим на изтърпяване на наказанието. Постъпил в затвора на 20.10.2017 год.
с начало на наказанието 28.09.2017 год. Към 05.10.2020 год. е изтърпял 4 год.,
7 месеца и 6 дни. Оценката на риска от рецидив е 70 бала /средна/. Зони с
проблеми – настоящето правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението
и умения за мислене. По тези изложени съображения и на основание чл.66, ал.2 и
чл.64, ал.2 от ЗИНЗС и становищата на началник сектор „СДВР“, зам. началник
„РНОД“, органът е оставил без уважение молбата на л. св. Д.И.П. за замяна на
режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек – „общ“ и за
преместване в затворническо общежитие в открит тип.
В
представената и приета като доказателство по делото резолюция № 3523/2020 от 13.10.2020
год., прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора приема, че не са налице
основания за оспорване на процесната заповед с протест по реда на АПК.
По
делото е представена административната преписка по издаване на оспорената
заповед, както и допълнително представени от ответника писмени доказателства,
имащи отношение към повдигнатия спор.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Оспорването, като насочено
срещу подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от
процесуално легитимирано лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен,
в законоустановения 14-дневен срок, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - началника на Затвора – Стара Загора,
при спазване на установената от закона форма съобразно нормата на чл.64, ал.2
от ЗИНЗС. Заповедта е мотивирана в достатъчна степен от административния орган,
с посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване, включително
и чрез препращане към приобщените към акта становища, дадени по реда на чл. 64,
ал. 2 от ЗИНЗС.
При
извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. Изпълнена е предвидената в чл. 64, ал. 2
от ЗИНЗС процедура, съгласно която началникът на затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Заповедта е
издадена и в съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение,
които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип,
могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна
молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.
В конкретния случай и видно от доказателствата по делото към 05.10.2020 год. л.
св. е изтърпял 4 г., 7 м. и 6 д. от наложеното му с влязлата в сила присъда
наказание, като остатъкът от същото се равнява на 2 г., 4 м. и 24 дни т. е. към
датата на издаване на процесната заповед е изпълнена една от предпоставките по
чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно: лишеният от свобода да е изтърпял най-малко
една четвърт от наказанието.
За уважаване
на искането на жалбоподателя - преместването му в затворническо общежитие от
открит тип и замяната на режима с по-лек, е предвидена законова възможност, но
не и задължение за затворническата администрация, която възможност се преценява
конкретно за всяко осъдено лице. Както вече бе споменато началникът на затвора
дължи произнасяне на подобно на отправеното искане с мотивирана заповед, в
която следва да съобрази поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Преценката му следва да се основава на предвидените в закона
становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника
на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието.
В случая,
видно от съдържанието на оспорената заповед е, че при постановяването й
административният орган – началникът на Затвора – Стара Загора е възприел
изцяло представените становища на съответните длъжностни лица, определени в
нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Становищата са обосновани и аргументирани в
необходимата степен, мотивирала административния орган да издаде обжалваната
заповед, като същите са обективни, предвид документираните осъществени факти и
обстоятелства - положителни и негативни, разкриващи в цялост поведението на
лицето по време на престоя му в затвора. Съгласно изнесените и анализирани в
тях данни жалбоподателят не е доказал с поведението си, че е достигнал
необходимото израстване и поправяне по отношение заложените, по плана за
изтърпяване на присъдата критерии, за да може да бъде преведен в затворническо
общежитие от открит тип. Изразените негативни становища изтъкват , че в
емоционален план е егоцентричен и честолюбив, овладян в нестандартни ситуации,
но при силна превъзбуда е склонен към импулсивни реакции. Не приема наличието
на правила и норми и се стреми да ги заобикаля или е на ръба на позволеното.
Сензитивен към критика и потребност да бъде уважаван и ценен. Спрямо
извършените престъпления не проявява нужната самокритичност. Становищата са
еднопосочни и се основават на конкретни преки впечатления от личността на П. и
професионалната оценка на индивидуалния му риск. Отчетено е, че рискът от
рецидив за жалбоподателя е със средни стойности - 70 точки, която оценка в
същността си представлява и доказателство за поправянето му по смисъла на чл.
155 от ЗИНЗС. Взети са предвид и всички други доказателства, имащи отношение на
информация и относими данни за поведението на л. св., като в т. ч. са отчетени
и обстоятелствата, свързани с работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата.
Следва да се
отбележи, че нормата на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС предоставя възможност на
административния орган да извърши преценка, и то по целесъобразност, на
подадените молби за преместване. Законът въвежда като изискване осъществяването
на конкретни, формални предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до
момента наказание, като същевременно е предоставено и правомощие при наличието
на тези предпоставки компетентният да разгледа въпроса орган да прецени доколко
с оглед поведението на л. св., рискът от рецидив и съобразно целите на
наказанието, това преместване е целесъобразно. Преценката на това поведение и
дали същото обуславя изменение на мястото на изтърпяване на наказанието е
предоставена изцяло на административния орган, който действа в условията на
оперативна самостоятелност.
В случая,
въз основа на отразените данни в становищата на длъжностните лица и
предоставената експертна оценка за поведението на Д.П., сочеща към емоционална
нестабилност, незрялост и неосъзнатост, както и необходимост в този смисъл от
продължаване на корекционната дейност, е формирано у началника на затвора
вътрешното убеждение за недостатъчно завършен поправителен процес при л. св.,
въпреки положителната тенденция, отчетена като цяло. Това от своя страна е
обусловило и крайния извод за липсата на условията за преместване на
жалбоподателя в затворническо общежитие от открит тип, на база извършената
цялостна оценка на поведението на осъденото лице.
Наличието на
изтърпяно най-малко една четвърт от наложеното наказание, както и сочените от
л. св. положителни обстоятелства /награди, наличие на едно наказание, което е
изтекло, завършването на средно образование/ не е достатъчно условие за
уважаване на искането му за преместване в затворническо общежитие от открит
тип, тъй като целта на закона е тази възможност да се осъществи на база
извършена цялостна преценка на поведението на лишения от свобода. В този смисъл
изтъкнатите съображения за не добро здравословно състояние /заболяване от
диабет/, които обаче не се установяват от събраните по делото доказателства,
също не може да бъде основание и то самостоятелно за исканата промяна на
мястото за изтърпяване на наказанието, като в частност не се доказва
неблагоприятно въздействие на мястото на изтърпяване на наказанието върху
здравословното състояние на П.. Аналогично е и за социално и семейно положение
на лишеният от свобода, което е ирелевантно за замяната на режима за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
По тези
съображения оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в
съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при
издаването й съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон и целите на наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата
на Д.П. срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.
Съгласно
законовата регламентация, съдът намира, че не съществува процесуална възможност
за задължаването на Началника на Затвора да се произнесе в един или друг
смисъл, ако е постъпила молба по реда на чл.64 или чл.66 от ЗИНЗС. Законодателят
е предвидил, че преместването в затворническо общежитие, както и замяната на
режима на изтърпяване на наказанието е правна възможност и е предоставена в
оперативната самостоятелност на Началника на Затвора, т.е. същият преценя
молбата по целесъобразност. В този смисъл искането на жалбоподателят съдът да
задължи Началника на Затвора да го премести в Затворническото общежитие и да му
замени режима, е процесуално недопустимо.
При този
изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК, който размер се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Старозагорски
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Д.И.П. на Заповед №Л-3288/09.10.2020 год.,
издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, като неоснователно.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********,*** да
заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул.„Н. Столетов“№21
сумата от 100.00 /сто/ лева, представляващи сторени деловодни разноски
Решението
е окончателно на основание чл.64, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
Препис от
решението да ес изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: