Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 28,04,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на пети април през две хиляди двадесета и
първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №2404 по описа за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Р.Х.С., В.Г.Г. и Х.В.Г. срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и здраве ”АД искове с правна квалификация
чл.432, ал.1, от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за суми, както следва:
-150000,00лв., частично от 200000,00лв.- за Р. Х.С., ведно ;
-150000,00лв., частично от 200000,00лв.- за В.Г.Г.;
-100000,00лв.- за Х.В.Г.;
представляващи застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди от смъртта на М. В.Г.-Т.по повод възникнало
на 03,09,2019год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на деликта -03,09,2019год.
до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 03,09,2019год., около
02,50часа, в гр.София, на бул. „Академик Иван
Евстатиев Гешов“, в района на мостовото съоръжение с бул. „Цар Борис ІІІ“ настъпва
пътнотранспортно произшествие -самокатастрофира мотоциклет марка Хонда, модел ЦРБ 900, с рег.№*******, управляван от водача
Х.Ф.Т., на който пътник е била М. В. Г. –Т.а-дъщеря на Р.С. и В.Г. и сестра на Х.Г.. Излагат се доводи произшествието да е
настъпило поради нарушение на правилата за движение по пътищата от водачът Х.Ф.,
който е допуснал причиняване на произшествието. Поддържа деликтната отговорност
на водача да е застрахована при ответното дружество към датата на
застрахователното събитие по Застраховка Гражданска отговорност. В резултат на
пътнотранспортното произшествие е настъпила смъртта на М. Г., довела да неимуществени вреди за
ищците подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендират разноски.
Ответникът ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“АД в указания законоустановен срок по чл.367-373 от ГПК излага
съображения за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на
противоправно деяние осъществено от страна на водача на мотоциклета -Т..
Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата
е предприела пътуване с водач, който не притежава СУМПС и под алкохолно опиянение, за което е имала лични
впечатления. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение като прекомерен. Оспорва настъпването на изложените в исковата
молба неимуществени вреди и причинната връзка с процесното увреждане. По
отношение претенцията на Х.Г. сочи да е налице нормативно определено
обезщетение съобразно §96 от ПЗР на ЗИД на КЗ / до 5000,00лв./. Не оспорва
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност към датата на ПТП. Оспорва дължимостта на законната
лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Не претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие с пострадали лица №К-512/09,09,2019год. се установява да е настъпило ПТП на 03,09,2019год., около 02,50часа,
в гр.София, на бул. Академик Иван Евстратиев Гешов, в района на мостово съоръжение с бул.******,
при което е самокатастрофирал мотоциклет с бордюр,
отводнителна канавка, масивен метален парапет и тръбно-решетъчни пешеходни
парапети. Мотоциклетът е управляван от Х.Ф.Т.,
а пътник на него е и М. В.Г. –Т.а.
Не е спорно и от акт за смърт, издаден от Столична
община, район Красно село се установява да е настъпила смъртта на М. Т.на 03,09,2019год.
Видно от удостоверение за наследници с изх. №УГ01-9557/25,09,2019год.
на Столична Община, ищците Р.С. и В.Г. са родители на починалата.
От удостоверение за родствени връзки на Столична община от 09,09,2020год.
е видно Х.В.Г. да е сестра на М. В. Т.а.
В закрито съдебно заседание проведено на 19,08,2020год.,
на осн.чл.146 от ГПК, е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност между делинквента и ответното дружество към датата на ПТП- 03,09,2019год.
От заключението на
изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява механизма на ПТП, а
именно: Пътнотранспортното произшествие е настъпило в гр. София, на бул.Академик Е.Гешов, в района на мостовото съоръжение с бул.Цар Борис
111, при което мотоциклет Хонда, управляван от Х.Т. самокатастрофира в крайпътни съоръжения -бордюр, отводнителна
канавка, масивен метален парапет и
тръбно-решетъчни пешеходни парапети. Бул. „Гешов ” е
предназначен за двупосочно движение като се състои от две самостоятелни платна за всяка посока,
отделени с разделителен остров и метална
еластична ограда, като платното по което се е движил мотоциклета е от две пътни ленти с широчина по 3,50м. всяка, отделени с единична прекъсната линия и малък низходящ
наклон в посока на движение на
мотоциклета. От дясно на платното за движение е налице тротоар с
широчина 0,5м. с бордюр с височина 0,15м., отводнителна канавка с широчина 1,20м., затревен възходящ
скат като на 10,5м. преди ориентира и на 3,20м в дясно от пътното платно в тревната площ
има храсти и нискостеблени дръвчета.
Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието с добра метрологична
видимост. Мотоциклетът се е движил по бул.
„Гешов” в дясната пътна лента с посока мостово
съоръжение, със скорост на движение 102км/ч. При достигане към края на левия завой, водачът е допуснал
управлявания от него мотоциклет да се отклони на дясно като при допира с десния
бордюр се е качил върху него. Изминавайки
около 5м. по тротоара, мотоциклетът е
достигнал до отводнителната канавка, пропада в нея и след 4,5 м. достига до десния
скат, удря се в него и пада, след
което с плъзгане по възходящия затревен скат достига до металната ограда-мантинела и се удря в нея, мотоциклетът преминава
през десния тротоар на бул. Цар Борис 111, локалното платно и достига до пешеходната предпазна ограда от
тръбен решетъчен тип и се блъска в нея, след което се установява на пътното
платно.
Опасната зона за спиране
на МПС е 113м. като не са налице данни
за предприето аварийно спиране. Причините за произшествието са от субективен
характер, тъй като въпреки движението с превишена за района скорост на движение,
водачът е имал техническа възможност за преодоляване на ляв завой, в случай, че
не е загубил напречна устойчивост.
От изслушаното по делото
заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт
се установява, че в резултат на пътното
произшествие М. Т.е получила съчетана
тежка гръдна коремна и травма на опорно двигателния апарат несъвместима с живота, която е в пряка
причинно-следствена връзка с
настъпилото на 03,09,2019год.
произшествие.
От изслушаната съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице със специалност клинична
токсикология се установява, че в кръвта на водача Х.Т. е установен етилов
алкохол с концентрация от 2,08промила, което отговаря на средно тежка степен на
алкохолно опиване, което сигурно повлиява
лицето като видимите клинични
прояви са неспособност за ориентиране, преценка на ситуацията и правилна
и бърза ответна реакция, нарушена
координация на движенията, стесняване на периферното зрение, забавено време за
реакция и забавена мисловна дейност, които се реализират на фона на повишена
самоувереност или потиснатост и
сънливост. Обективните симптоми са зачервено лице, мирис на алкохол, нарушено
равновесие, размазан говор, промени в обичайното поведение, които са видими за
околните. Въпреки това няма абсолютна корелация между количеството установен
алкохол в кръвта и видимото алкохолно опиване. В диапазона от 2,01 до
2,50промила в около 4 процента от
случаите подобно опиване може да не се
забележи от околните.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на св. Боян Г. и Иван Митов, от които се установяват отношенията между
починалата и ищците.
Изслушани за заключения на съдебно психиатрична експертиза
за всеки от ищците за установяване на психичен статус /стр.233-272/
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45
от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено наличието на осъществено противоправно
деяние от страна на водача на мотоциклет с марка Хонда, който нарушил
разпоредбата на чл.21 от ЗДВП като се е движил със скорост по-висока от
разрешената, а именно 102км.ч. при разрешена 45км.ч. за населено място/мотоциклет/,
при което се е поставил в ситуация да загуби напречна устойчивост на
мотоциклета от което са последвали удари в десен бордюр, приплъзване по
затревен скат и удар в металната ограда. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗДВП не е оборена. Установи се и реализирането на неимуществени вреди
в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от
увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по претенцията за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищците Р.С. и В.Г., в качеството на
родители са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетяване
на неимуществените вреди от смъртта на родното им дете. В този смисъл и ПП на
ВС №4/1961год.
При
определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и
продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на по 130 000,00лв.
за родителите на М. Т.а. При определяне на същите
съдът съобрази младата възраст на починалата -31години при
настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалата /родител-дете/,
близките отношения между родителите и починалата, които на практика са живели
заедно в съседни жилища, макар и в отделни домакинства. Установи се, че ищците са
претърпели много тежко загубата на родното си дете, като и към настоящия момент
същата не е преодоляна. С
настъпването на ненавременната смърт на дъщеря им родителите са лишени от опора
в нейно лице за в бъдеще, от възможността да проследят житейският й път и
споделят емоционални моменти заедно. Смъртта на дете на всякаква
възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките
удари, които човек може да
преживее,
поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психичен
товар. Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно
и болезнено, което се потвърждава и от изслушаните по делото съдебно психиатрични
експертизи.
Установи се събитието да е причинило остра
стресова реакция при родителите, която при Р.С. е протрахирала
в разстройство в адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция. Касае се до
състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство нарушаващо социалното функциониране, но не са констатира
посттравматично стресово разстройство. Състоянието е налично и към момента на
прегледа.
При В.Г. е констатирано остра стресова реакция
протрахирана в посттравматично стресово разстройство, което е с характер на непсихотично психично разстройство, и не отшумяло и към
момента на прегледа от вещо лице / 1година и 5 месеца след инцидента/.
Съобразявайки горните критерии и налични факти,
лимитите на ГО за релевирания период и икономическата
обстановка в страната към датата на събитието, съдът определи размера на
обезщетението от 130000лв.
По отношение на исковата претенция на Х.Г..
В този смисъл съдът е обвързан от
задължителните указания дадени с Тълкувателно решение №1/21,06,2018год., по
т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно разясненията
на същото материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.
и Постановление № 5 от 24.
ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В конкретната
хипотеза ищцата Х.Г. е сестра на
починалата като за изясняване на отношенията между тях съдът следва да цени
ангажираните по делото гласни доказателства. От същите се установява двете
сестри да са били в особено близки отношения, характеризиращи се с взаимна
обич, морална подкрепа и емоционална близост. Налице е била топла връзка и
емоционална привързаност, подлежаща на
изследване в контекста на традиционните за българското общество семейни
ценности. От друга страна
изключително силната привързаност е допринесла за това при смъртта на М. Т.за ищцата да са възникнали морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, още повече, че същата е
поела грижите по отглеждането на децата на сестра си, всички те малолетни,
което неминуемо и за напред ще съживява спомена за починалата. Ето защо съдът
намира ищцата да е активно материално правно легитимирана по претенцията за
справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съобразно изложените по –горе критерии
настоящият състав определя обезщетението в размер на 50000,00лв., доколкото все
пак е налице родство по съребрена линия .
При
определяне на размера на обезщетението, съдът следва да съобрази задължителна
съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС
С-277/12, по повод възможността на държава –членка да ограничи обезщетението по
застраховка Гражданска отговорност до максимален размер под предвидения менимум в общностното право. В този смисъл е разяснението,
че член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската
отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените
в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5. Ето защо
релевираното възражение от ответната страна за приложение на §96 от ПЗР на ЗИД КЗ, респективно
ограничение на максималния размер на обезщетението до 5000,00лв. е
неоснователно.
Възражението за съпричиняване от
страна на пострадалата поради предприето
пътуване с водач който не притежава СУ на МПС, е неоснователно. Действително
видно от приложеното удостоверение рег.№433200-10888/04,02,2021год. на МВР СДВР, Отдел Пътна полиция се установява,
че Х.Т. не е притежавал необходимата
категория за управление на
мотоциклет. Въпреки това по делото няма данни съпругата му М. Т.да е знаела за
този факт и въпреки това да е предприела пътуване с водача, с което да се е поставила
в риск.
Неоснователно е и релевираното
възражение за съпричиняване, поради предприето пътуване на пострадалата с лице
употребило алкохол. От изслушаното по делото заключение на съдебно-токсикологична
експертиза се установи водачът Т. да е управлявал мотоциклет с концентрация на
алкохол в кръвта от 2,08промила, но няма ангажирани доказателства сочещи на
това М. Т.да е знаела за това обстоятелство. Вещото лице сочи на това, че установения
алкохол в кръвта на водача от 2,08промила
отговаря на средно тежка степен на алкохолно опиване и сочи на сигурно
повлияване на лицето от приетия алкохол поради въздействието му върху централната нервна система. Характерни са
видими признаци като зачервяване на лицето, нарушено равновесие, неясен говор,
промени в обичайното поведение-раздразнителност, еуфория, вялост и др., с оглед
характеровите особености на повлияното лице. Въпреки
това с оглед заключението на експертизата, че в 4% от случаите алкохолното
опиване при лица повлияни в рамките на 2,01 до 2,50промила може да не бъде
видимо за околните, съдът намира да не може да се обоснове извод за знание на
пострадалата за употреба на алкохол, с което сама да е неглижирала
живота и здравето си, предприемайки пътуване с водач повлиян от алкохол. Съдът
не споделя изводите на вещото лице за знанието на пострадалата, с оглед това,
че е лице от близкото обкръжение на водача, негова съпруга, която би следвало
да познава добре поведението му, включително състоянието му след употреба на
алкохол. Изложеното се базира на предположение, недостатъчно за обосноваване на
подобен извод по реда на чл.154 от ГПК, като същевременно липсват каквито и да
било данни за обстоятелствата преди инцидента/ кога е предприето пътуването, по
какъв повод, къде са били пострадалите и др./ или за обстоятелства, от които да
се обоснове житейски извод за осъзнат
избор от страна на пострадалата да предприеме пътуване с водач, без
свидетелство за управление на мотоциклет и под влияние на алкохол. Предвид
изложеното не се следва приложение на чл.51, ал.2 от ГПК.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 25,10,2019год. е дължима от 26,01,2020год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на общо 12808,10лв., от които 12400,00лв.- държавна
такса и 408,10лв.от общо 530,00лв.-разноски за вещи лица/280,00лв.-СМЕ,
100,00лв.-САТЕ и 150,00лв.-СПЕ/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, но
такива не се претендират, поради което не се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от Задв. и
съобразно уважената част от исковата претенция на адв.Н.Н. Д. се дължи адв.възнаграждение
в размер на 7338,10лв., от общо 9530,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от
НМРАВ и съобразно цената на исковата претенция./Дължи се адв.
възнаграждение за един адвокат по аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК. Присъжда се
на адв. посочен като първи в договор да правна помощ
и съдействие/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБог:Живот и
здраве“АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Г.М.Д. №1
да заплати на Р.Х.С., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, четвърти полуетаж,
офис 4 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 130 000,00лв., частично от 200000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
пътнотранспортно произшествие на 03,09,2019год.,
във връзка с което е настъпила смъртта на М. В.Г.-Т.а, ведно със законната
лихва върху тази сума от 26,01,2020год. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 130000,00лв.
до пълния предявен размер от 150000,00лв., частично от 200000,00лв., както и за
законна лихва за периода от 03,09,2019год. до 25,01,2020год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБог:Живот и
здраве“АД, с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** Г.М.Д. №1 да
заплати на В.Г.Г., с ЕГН **********, със съд.адрес ***,
четвърти полуетаж, офис 4 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 130 000,00лв., частично от
200000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало пътнотранспортно произшествие
на 03,09,2019год., във връзка с което е настъпила смъртта на М. В.Г.-Т.а,
ведно със законната лихва върху тази сума от 26,01,2020год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 130000,00лв.
до пълния предявен размер от 150000,00лв., частично от 200000,00лв., както и за
законна лихва за периода от 03,09,2019год. до 25,01,2020год. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБог:Живот и
здраве“АД, с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** Г.М.Д. №1 да
заплати на Х.В.Г., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, четвърти полуетаж, офис
4 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 50 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 03,09,2019год., във връзка с което е
настъпила смъртта на М. В.Г.-Т.а, ведно със законната лихва върху тази сума от
26,01,2020год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
50000,00лв. до пълния предявен размер от 100000,00лв., както и за законна лихва
за периода от 03,09,2019год. до 25,01,2020год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБог:Живот и
здраве“АД, с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** Г.М.Д. №1 да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 12808,10лв.–
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБог:Живот и
здраве“АД, с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** Г.М.Д. №1 да заплати на адв.Н.Н. Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 7338,10лв. - адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: