ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185
гр. Перник , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК, вр. чл. 413 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. К. П., като пълномощник на
„СТИК КРЕДИТ“ АД срещу Определение № 260110 от 13.01.2021 г. на Пернишкия районен
съд, постановено по гр.д. № 5942/2020 г., с което е отказано издаване на заповед за
изпълнение и допускане на незабавно изпълнение, както и издаване на изпълнителен лист и
е прекратено производството по образуваното пред съда гражданско дело.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение и иска отмяната му. Поддържа, че тъй като заявлението се
основава на запис на заповед не следва да се прилага договор с потребител към същото.
В производството няма конституирана ответна страна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и
представените с частната жалба, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички
правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, намери
следното.
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване
акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Първоинстанционното ч. гр. д. № 5942/2020 г. на Районен съд – Перник е
1
образувано по заявление от „СТИК КРЕДИТ“ АД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК срещу И. С. И. за вземане в размер на 409,52 лв., представляващо
задължение по запис на заповед от ***г.
С разпореждане № 265480/09.11.2020г. районният съд след извършена
констатация, че предвид предмета на дейност на заявителя, вероятно вземането, произтича
от договор с потребител, обезпечено с процесния запис на заповед, то съгласно чл. 417, т.10
ГПК, в редакцията на ДВ бр. 10 от 2019 г., към заявлението следва да се представи
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия и е оставил без движение производството като е дал съответни
указания на заявителя и е разяснил, че при неизпълнението им в определения срок
производството ще бъде прекратено. Препис от разпореждането е връчено на процесуалния
представител на дружеството адв. П. на 13.11.2020г.
С разпореждане от 30.11.2020г. са дадени нови указания в същия смисъл на
заявителя, като му е посочено, че ако записът на заповед не обезпечава вземане по договор с
потребител, то това изрично да бъде посочено в определения 3 –дневен срок, като са указани
последиците при неизпълнение на указанията. Препис от разпореждането е връчено на
процесуалния представител на дружеството адв. П. на 10.12.2020г.
С разпореждане от 23.12.2020 г. отново на заявителя са дадени същите указания,
като същото е получено на 06.01.2021 г.
С обжалваното определение съдът е констатирал, че в определените срокове
дадените указания не са изпълнени е отказал да издаде заповед за изпълнение и допусне
незабавно изпълнение, както и да издаде изпълнителен лист и е прекратил производството
по образуваното пред съда гражданско дело.
Определението е правилно.
Нормативната цел на ЗИДГПК (сигнатура 954-01-11/28/02/2019 г. в НС) е да се
приведе националната процесуална уредба относно издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК въз основа на потребителски договори в съответствие с правото
на ЕС за защита на потребителите, и по-специално Директива 93/13/ЕИО, във връзка с
принципите на ефективност и равностойност, както се тълкуват от Съда на ЕС.
За да се постигне тази нормативна цел, когато в обезпечение на каузално
задължение, възникнало от потребителски договор, е издаден менителничен ефект,
заявителят трябва да представи и договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови
приложения, включително приложимите общи условия – в този смисъл е допълнението в чл.
417, т. 10 ГПК.
Съгласно Решение на СЕС от 13.09.2018 г. по дело C‑176/17 – “Член 7, параграф 1
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи
2
в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба като тази по главното производство, позволяваща издаването на заповед за
изпълнение по редовен запис на заповед, с който е обезпечено вземане по договор за
потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за
изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на
клаузите по този договор, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение
срещу такава заповед не позволяват да се осигури зачитането на правата, които
потребителят черпи от тази директива”. В този смисъл и Решение на СЕС от 07.11.2019 г. по
съединени дела C‑419/18 и C‑483/18 – “Когато националната юрисдикция е сезирана с
искане, обосновано със запис на заповед, първоначално издаден бланково и впоследствие
попълнен, с цел обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски кредит
вземане, в основателността на което искане тази юрисдикция изпитва сериозни съмнения,
член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, налагат въпросната юрисдикция
да може да изиска представянето на документите, на които се основава искането,
включително менителничното споразумение, ако съгласно националната правна уредба това
споразумение е предварително условие за издаването на този вид запис на заповед”.
Тази нова правна уредба е в съзвучие с чл. 34, ал. 1 ЗПК, респ. чл. 26, ал. 1 ЗКНИП
– “Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез
издаване на запис на заповед или менителница”. Макар кредитното правоотношение да е
обезпечено с издаване от потребителя на менителничен ефект, в производството по чл. 417,
т. 10 ГПК трябва да се представи кредитният договор.
В случая въпреки дадените три пъти указания на съда за представяне на кредитния
договор, такъв не е представен от заявителя. На съда в заповедното производство не е
предоставена информация, на база на която да извърши преценка дали дадена клауза, въз
основа на която се твърди, че е възникнало претендираното парично вземане, е нищожна
поради нейната неравноправност. Дружеството-заявител не е посочил изрично дали записът
на заповед обезпечава вземане по договор с потребител или не, в който случай задължение
за представяне на договор не възниква.
Настоящият съдебен състав намира, че така подаденото заявление не отговаря на
изискванията за редовност на чл. 417, т. 10 ГПК, поради което правилно районният съд на
основание чл. 411, ал.1, т.1, вр. с чл. 410, ал.2 ГПК е отказал издаване на заповед за
изпълнение и допускане на незабавно изпълнение, както и издаване на изпълнителен лист и
е прекратил производството.
С оглед на тези съждения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260110 от 13.01.2021 г. на Пернишкия районен
съд, постановено по гр.д. № 5942/2020 г.
Определението не подлежи на обжалване, съгласно т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4