О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 09.04.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, в закрито заседание на девети април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Савова
ЧЛЕНОВЕ:Татяна
Костадинова Калин Василев
като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №110 по описа за
2021г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид :
Производството е образувано по жалба вх.№264000 / 18.02.2021г.
на *****. С
посочената въззивна частна жалба се
обжалва определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.08.2020г. по
гр.дело №2070/2019г.на Кюстендилския районен съд, с което производството пред
РС – Кюстендил е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС –
Кюстендил.
В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен,
неправилен и постановен в противоречие с процесуалните правила.
Сочи се, че ищецът е поддържал, че е носител
на 45 отделни парични вземания за обезщетение, всяко от които е за различен
период от време и всяко от които може да има различен размер, като съответно в
случая всяко от тях не надхвърля сумата от *** лв. Посочва се като неправилен мотивът на
районния съд , че предявяването на обективно съединени искове за всеки един от
месеците от процесния период представлява ненужно уточнение с оглед
обстоятелството, че търсеното обезщетение нямало характер на периодично
плащане.
Иска се обжалваното определение да бъде
отменено, предвид разпоредбите на процесуалния закон - чл.103 и чл.104,т.4 ГПК , като делото да се върне на РС-Кюстендил за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил е отговор от ответника „****., с който се оспорва жалбата, тъй като
претенцията е в размер на ***.,определена от ищеца като 45 вземания по **. ; респ.поддържа се, че става въпрос за едно обезщетение поради
неизпълнение на задължения на ответната страна за целия период по един договор
между страните. Счита се, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и се иска
неговото потвърждаване.
Отв**,гр.Кюстендил не е депозирало отговор.
Кюстендилският окръжен съд намира следното:
Видно от вписванията в ТР и съгласно
постановените актове по т.д.№27/2019г. на ОС – Кюстендил, ищецът „***,гр.Кюстендил е в производство по несъстоятелност. Делото е образувано на 08.02.2019г. , като с решение от
19.04.2019г. е обявена неплатежоспособността на дружеството и е открито производство
по несъстоятелност, съответно е назначен синдик.
В производството по гр.дело № 2070/2019г.на
КнРС ищецът е представляван чрез ***, който е обжалвал с въззивна частна жалба
определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.08.2020г. по гр.дело
№2070/2019г.на Кюстендилския районен съд. С посоченото определение
производството пред РС – Кюстендил е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на ОС – Кюстендил.След дадени указания с определение от 11.12.2020г.по
в.ч.гр.д.№556/2020г.на КнОС, е налице надлежно съобщаване на акта, който се атакува, на синдика на
дружеството-ищец - ***, депозирала въззивната частна жалба, по
която е образувано настоящото производство.
РС-Кюстендил е прекратил производството пред
този съд и е изпратил делото на ОС- Кюстендил,
по правилата на родовата подсъдност,
приемайки, че е налице един иск .Районният съд се е позовал на разпоредбата
на чл.82 ЗЗД относно обема и границите на отговорността за вреди от виновно
неизпълнение на договорните задължения, предвиждаща, че обезщетението обхваща
всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,
като при недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и
непосредствени вреди. КнРС е посочил, че периодът на обезщетението, т.е. този,
в който се претендира да са пропуснати ползите, „ е един, съизмерим в години,
включващи в себе си съставните част на всяка една година - месеците. При това
положение предявяването на обективно съединени искове за всеки един от месеците
от периода е практически уточнение на исковата- претенция по месеци, което е
ненужно, защото търсеното обезщетение няма характера на периодично плащане, а
обхваща глобален период от време, като не представлява периодично плащане на
искове за всеки един период, още повече, че предварително и изначално е
установено по договор или закон.“
С оглед горното, настоящият въззивен съдебен
състав намира от правна страна следното:
Предвид наличието на производство по
несъстоятелност спрямо ищеца, образувано преди предявяване на исковите
претенции, по които е образувано гр.дело № 2070/2019г.на РС – Кюстендил, както
и с оглед предмета на производството – осъдителни претенции , изходящи от
несъстоятелния длъжник – в качеството му на ищец, срещу негови съконтрагенти,
то тези претенции следва да бъдат квалифицирани като такива за попълване масата
на несъстоятелността.Това изрично е посочено и в самата искова молба, при
обосноваване недължимостта на държавна такса.
Ето защо, приложение следва да намери
нормата на чл.365, т.4 от ГПК, при което родово компетентен се явява окръжният
съд.
Доколкото предмет на разглеждане в настоящото производство е само въпросът
досежно подсъдността, и с оглед цитираната разпоредба на ГПК / чл.365 / , както
и поради това, че за родовата подсъдност съдът следи служебно, атакуваното
определение на Кюстендилския районен съд
– макар и поради различни съображения, следва да бъде потвърдено.
Отделен е въпросът относно останалите
предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, които следва да бъдат
съобразени от съответния компетентен съд .
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен
съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от открито съдебно
заседание на 03.08.2020г. по гр.дело №2070/2019г. на Кюстендилския районен съд,
с което производството пред РС –
Кюстендил е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС – Кюстендил.
Настоящото определение може да се
обжалва с частна касационна жалба пред
ВКС в 1-седмичен срок от връчването му.
Председател:
Членове: 1.
2.