Присъда по ВНЧХД №1264/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 38
Дата: 24 октомври 2025 г. (в сила от 24 октомври 2025 г.)
Съдия: Андроника Ризова
Дело: 20241200601264
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 20 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 38
гр. Благоевград, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева

Андроника Ризова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Андроника Ризова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200601264 по описа за 2024 година
На основание чл. 334, т. 3 от НПК във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК,
Благоевградски окръжен съд
ПРИСЪДИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 47 от 29.08.2024 г. по НЧХД № 535 по описа за 2022
г. на Районен съд - Благоевград, като я

ОТМЕНЯВА в частта в която подсъдимата К. С. Б. е призната за виновна по
обвинението по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК като вместо
това:

ПРИЗНАВА подсъдимата К. С. Б., родена на * г. в гр. Б., живуща в гр. Б., ул.
***, ********, ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, че на 18.03.2022
година, около 08.00 часа, в гр.Благоевград, на публично място – на тротоара
1
пред кооперация на ул.“***, в близост до контейнерите за отпадък, в
присъствието на много хора е казала публично, унизителни за честта и
достойнството на частния тъжител Е. А. М., в нейно присъствие, обидни
думи, а именно: „Ти на каква се правиш ма тъпанарке, сега ще видиш идиотке
…“ , поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдава да е извършила
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК.

ОТМЕНЯВА и в частта относно осъждането на подсъдимата К. С. Б. да
заплати на Е. А. М. обезщетение за претърпени от последната неимуществени
вреди вследствие на нанесените обиди, предмет на престъпление по чл.148
ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК, като вместо това:

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за обезщетение за неимуществени
вреди от престъплението по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК
за уважената от първата инстанция част - сумата от 500 /петстотин/ лева.

ОТМЕНЯВА в частта в която подсъдимата К. С. Б. е призната за виновна по
обвинението по чл.130, ал.2 от НК като вместо това:

ПРИЗНАВА подсъдимата К. С. Б., родена на * г. в гр. Б., живуща в гр. Б., ул.
***, ****, ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, че на 18.03.2022 година,
около 08.00 часа, в гр.Благоевград, на публично място – на тротоара пред
кооперация на ул.***, в близост до контейнерите за отпадък, в присъствието
на много хора чрез нанасяне на удари с дясната ръка по лицето, в областта на
лявото око и слепоочието на Е. А. М. й причинила травматични увреждания,
изразяващи се в умерено изразен травматичен оток на горния клепач на лявото
око и лявото слепоочие, с тестовата консистенция, овална форма и размери 5/4
см., с което й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причинени
болки и страдания, като поради малозначителност на деянието и на основание
чл. 304, пр. последно НПК във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК я оправдава да е
извършила престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

ОТМЕНЯВА присъдата в частта на приложението на чл.23, ал.1 от НК.
2

ИЗМЕНЯВА присъдата в частта за разноските, за които е осъдена
подсъдимата Б., като я ОТМЕНЯВА за сумата над 900 /деветстотин/ лева,
представляваща половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, както
и за сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск за престъплението по чл.148 ал.1 т.1 във
връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА подсъдимата К. С. Б. да заплати на Е. А. М. сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща половината от заплатеното адвокатско
възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция.

ПРИСЪДАТА не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 38/24.10.2025 г. по ВНЧХД № 1264/2024 г. по
описа на Окръжен съд - Благоевград

Подсъдимата К. С. Б., родена на * г. в гр. Б., живуща в гр.Б. ***, **********,
ЕГН **********, е призната за виновна с Присъда № 47, постановена по
НОХД № 535 по описа за 2022 година на Районен съд - Благоевград по чл.130
ал.2 от НК и по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК и е осъдена
на „глоба“ в размер на 300 лева за първото престъпление и „глоба“ в размер на
500 лева за второто престъпление /като съдът е пропуснал да наложи
кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание/“. Определено
е общо наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Уважени са частично и предявените граждански искове.
Съдът осъдил подсъдимата да заплати и разноските по делото.
По отношение на така постановената първоинстанционна присъда е
депозирана въззивна жалба.
С депозираната въззивна жалба от процесуалния представител на осъдената Б.
се иска отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на
подсъдимата по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1,
пр. 1 от НК. В тази насока във въззивната жалба се навеждат доводи, че това
деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. По отношение на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК се иска прилагане института на
реторсията или прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК.
Благоевградският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
делото, обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата К. С. Б. работи като ******. Живее на *** със свидетеля Г. Т.. С
нея живеят още * й и внучката й. Б. ползвала гараж, изграден в жилищна
сграда на ул.“* в гр. Б., както и притежавала лек автомобил, който често
паркирала пред гаража си.
Частната тъжителка Е. А. М. работи като *, същата е омъжена за свидетеля В.
А. М., живее в гр.Б., ул. ***.
Частната тъжителка Е. М. и подсъдимата К. Б. се познавали като съседи и с
времето отношенията между двете семейства се влошили, като най-често
поводите за възникване на скандали били ползването на парко място пред
жилищната сграда, взаимни обвинения в неправомерно поведение на едните
спрямо другите, размяна на жалби, както и честа размяна на обвинения и
обиди.
На 18.03.2022 г. малко след 08.00 часа тъжителката Е. А. М. тръгнала за
работа, като излизайки от дома си се насочила по алеята пред сградата в
посока кръстовището между ул.“М.“ и ул.“П.Д.“ като вървяла по тротоара. В
същото това време, подсъдимата К. С. Б. разхождала кучето си. Двете върВ.
една срещу друга по тротоара като се срещнали в непосредствена близост до
уличен контейнер за смет. В момента на разминаването им К. Б. ударила с
1
отворена длан на ръката си по лявата страна на главата М., в областта на
лявата буза, лявото окото и слепоочието. Дърпали се за дрехите и ръцете, при
което К. С. Б. с дясната си ръка, отново с отворена длан (шамар) й нанесла
втори удар в лявата част на лицето в същата област. По време на конфликта
жените спорели на висок тон, но точните им думи не били възприети от
околните. След приключване на ситуацията, двете продължили пътя си.
Срещата и съприкосновението между К. С. Б. и Е. А. М. било кратко, 15
секунди, а времето между двата удара – 5 секунди.
Случката била възприета от св. Ю. М. И., който преминавал през процесното
кръстовище с управлявания от него таксиметров автомобил и виждайки
случващото се намалил скоростта и спрял на улицата в близост до двете жени,
от свидетеля В. А. М., * на тъжителката Е. А. М., който в това време бил на
балкона на четвъртия етаж на жилищната кооперация, в която живеели
страните и възприел случилото се, както и от свидетелите В. Х. и М. А. К.,
които възприели разправията, но не видели удари. Никой от свидетелите не е
чул точните думи, които си отправят спорещите.
Същият ден, след случая тъжителката Е. А. М. се срещнала със своя приятелка
и колежка – свидетелката В. С. Д., на която разказала за случилото се, като
била много притеснена и разстроена. По-късно посетила и съдебен лекар,
който издал Медицинско свидетелство № 16/2022г. от 18.03.2022г., в което
отразил, че след преглед на Е. А. М. е установил обективни находки: умерено
изразен травматичен оток на горния клепач на лявото око и лявото слепоочие,
с тестовидна констистенция, овална форма и размера 5/4 см, което
представлява контузия на лицето, причинило й болка и страдание и добре
отговаря да е с давност часа – около 08.00 часа на 18.03.2022г.
На 18.03.2022г. пострадалата Е. А. М. подала и жалба срещу К. С. Б. за
случилото се до Началника на 02 РУ на ОДМВР – Благоевград, по която била
образувана преписка № 3723/2022г. по описа на Районна прокуратура –
Благоевград (лист 14-53 от делото). На 24.03.2022г. в 14.30 часа на
подсъдимата К. С. Б. бил съставен и връчен срещу подпис Протокол за
предупреждение, с който на основание чл.65 от ЗМВР била предупредена да
не се саморазправя, отправя обидни думи, закани и заплахи, както и
физически да не се саморазправя с лицето Е. А. М. от гр. Б.. По образуваната
преписка, с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
28.04.2022г., било отказано образуването на досъдебно производство и
преписката била прекратена, поради липса на събрани данни за осъществен
състав на престъпление от общ характер.
Такава фактическа обстановка установи въззивния съд като по отношение
престъплението по чл. 130, ал. 2 приема изцяло установеното от
първоинстанционния съд, но счита, че деянието на подсъдимата Б. покрива
признаците на чл. 9, ал. 2 от НК – същото е малозначително, което води до
несъставомерност, по следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е ценил гласните, писмените и
веществените доказателства относно доказване на деянието по чл. 130, ал. 2 от
НК като същото е безспорно доказано.
2
Правилно съдът е кредитирал заключението по назначената съдебно-
техническа експертиза, от което се установява, че след изследване на видео
запис – видеофайл записан в МР“ формат върху оптичен носител CD-R, 700
МВ, марка Verbatim – ВД05122.1 /веществено доказателство/ със
специализиран плеър/редактор за видео изображения, експониране на кадри в
некомпресирана формат и разпечатване на снимки във фотоалбум, че
видеофайлът е цифров презапис, като не се установяват следи от
манипулация/намеса върху записаната информация и същият представлява
непрекъснат видеопоток, следващ логическа последователност, без следи от
монтаж, представляващ черно-бяло изображение, без звук, с резолюция
720х480 пиксела, кадрова честота 16к./сек., с вкопирани кадър данни за дата и
време, заснето от една статична камера, насочена към У-образно кръстовище
и прилежащите му части.
Записът обхваща интервала от 08.08.39 часа до 08.09.18 часа на 18.03.2022г.
като в рамките на записа са заснети действията на две лица от видим женски
пол, условно обозначени на кадрите като Лице 1 и Лице 2, при следната
хронология: в 08.08.52 часа двете лица се приближават едно към друго, при
което Лице 1 вдига дясната си ръка и нанася удар с отворена длан в областта
на главата (от ляво) на Лице 2. Непосредствено след това, Лице 1 хваща с
дясната си ръка лявата ръка на Лице 2, което от своя страна прави движение
наподобяващо опит да освободи ръката си. В 08.08.57 часа Лице 1 отново
вдига дясната си ръка и нанася втори удар в областта на главата на Лице 2, при
което Лице 2 завърта главата си на дясно. Двете лица започват да се дърпат
помежду си, като се хващат за дрехите и ръцете. В 08.09.07 часа Лице 1 се
отдалечава, насочвайки се към платното. Междувременно таксиметров
автомобил с видим надпис на предния капак и отстрани на вратите „ОК
такси“, отговарящ по външни белези на лек автомобил „Хюндай Соната“ (с не
четим регистрационен номер), преминава от ляво на дясно в кадъра и прави
ляв завой на кръстовището.
Макар и кадрите да не са годни за лицево-идентификационно разпознаване,
безспорно е, че двете лица са подсъдимата Б. и тъжителката М., а записите
потвърждават показанията на св. Ю. И. и В. М..
От записите не се установява Е. М. да е ударила Б., т.е. също да й е причинила
телесна повреда.
Правилно е кредитирано и заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, че установените травматични увреждания при пострадалата Е. А.
М., са й причинили болка и страдание, като травматичните увреждания,
описани като контузия на лицето – оток на горен клепач и слепоочието в ляво
не са наложили квалифицирана медицинска обработка, или увредили
функция, или орган у пострадалата. Обективно установеното травматично
увреждане се дължи на директен удар с неизключително твърд и тъп предмет,
какъвто е и човешката ръка – длан. Същото като вид и разположение трудно
може да се обясни с друг начин на причиняване, като например падане от
собствен ръст и кос удар върху твърд, тъп и/или ръбест предмет, когато
обикновено се причинява и охлузване и по изпъкналите части.
3
Безспорно по делото е установено от събраните доказателства, че
отношенията между двете лица и техните семейства са силно влошени.
Горното се установи и от категоричната им позиция, изразена пред въззивната
инстанция, за липса на всякаква възможност за извънсъдебно разрешаване на
спора, при все, че същите продължават да бъдат съседи.
На 21.03.2022г. Е. М. е депозирала жалба в 02 РУ на ОДМВР – Благоевград,
която е заведена под УРИ № 785200-638/22г., която е срещу К. Б.. След
приключване на проверката – същата е изпратена на 21.04.2022г. в Районна
прокуратура – Благоевград (приложена по делото от Районна прокуратура –
Благоевград).
На 19.04.2022г. С. М. е депозирала жалба в 02 РУ на ОДМВР – Благоевград,
която е заведена под УРИ № 785200-923/22г., която е срещу Е. и В. М..
На 27.06.2022г. Е. М. е депозирала жалба в 02 РУ на ОДМВР – Благоевград,
която е заведена под УРИ № 785200-1593, която е срещу С. М..
По делото е приложено писмо от Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112 – София УРИ 105810-234 от 01.03.2023г. от което е видно,
че към спешен телефон 112 за периода от 18.03.2021г. до 18.03.2022г. е
постъпило обаждане на 18.12.2021г. – няколко месеца преди настоящия
инцидент, от телефон * в 18.54 часа от лице, което се е представило като г-жа
Б..
От тези жалби и сигнали се потвърждава извода за влошени отношения и
продължаващи конфликти.
От представеното Медицинско удостоверение от 30.05.2022г., издадено от д-р
К. К. е видно, че К. С. Б. страда от ***. ***.
От Експертно решение № 0596 от 049 от 12.03.2021г. е видно, че К. С. Б. е
**********.
От Медицинско свидетелство № 186/2021г. за пред съда, издадено от д-р Я. З.
– съдебен лекар в СМО при „МБАЛ – Благоевград“ АД от 03.12.2021г. /когато
същата е позвънила на тел. 112/, вследствие на нанесени й няколко юмручни
удари в областта на главата вдясно и в раменете, при К. С. Б. е установена
обективна находка: по хода на дясната ключица във вътрешната й трета се
установява леко, към умерено изразен оток който е напрегнат на пипане и
ограничен в размери около 2/5 см., без промяна на цвета на кожата към
момента на прегледа. Същата се оплаква от болки в горната трета на гърдите,
повече в дясно, усилваща се при движение на дясната раменна става, леко
изразен оток по вътрешната трета на дясната ключица, което й е причинило
болка. Тези удари не са нанесени от частната тъжителка, както и не са от
същия инцидент, поради което не може да се обсъжда института на
реторсията, но се твърди от подсъдимата, че същата е бита от *а на
тъжителката. По делото не са налице доказателства, в това число писмени, че
при процесния инцидент, на Б. също са причинени телесни увреждания.
От Етапна епикриза от 26.05.2022г., издадена от д-Р А. Ш. се установява, че К.
Б. страда от ***********.
Правилно, на база събраните писмени доказателства за *** на подсъдимата,
4
съдът е назначил съдебно *** експертиза, заключението по която е, че към
момента на освидетелстване К. С. Б. *******.
От обясненията на подсъдимата, които в тази им част следва да се кредитират,
става ясно, че същата, * й и внучката също са били обект на обиди и тормоз от
семейството на М., като отправяне на реплики, изхвърляне на предмети и т.н.,
но най-фрапантно е обръщението на Е. М. към внучката на Б. с думите
„******“, което е било отправено на 13.03.2022 г., няколко дни преди
процесния инцидент, поради това, че *******. Б. отрича да е нанасяла удари,
като признава, че двете са се сдърпали, но в тази част обясненията й не следва
да се кредитират, защото се опровергават от свидетелските показания и
заключенията по СМЕ и СППЕ. Свидетелят Г. Т. и свидетелката М. К., съседи,
а първият и живущ на *** с подсъдимата, са категорични, че нееднократно е
имало агресивни прояви от страна на М. към Б. като Т. дори конкретизира
реплики като „***“, които е възприел лично, както й че внучката на Б. е
наречена от тъжителката „*“. А. Ш., също съсед, свидетелства, че Е. е
обиждала *та на подсъдимата, че е *. Този свидетел заявява, че е видял как *ът
на тъжителката блъска на стълбището и се държи грубо с подсъдимата, а
последната пищи. Потвърждава заявеното и от други свидетели, че М. е
обиждала *та на Б.. С. И. М. – * на подсъдимата също свидетелства за подобно
отношение от частната тъжителка към * й и въпреки близката родствена
връзка, няма основание да не бъдат кредитирани показанията й.
В деня на инцидента, при срещата им, Б. е попитала М. защо нарича детето *,
а последната отговорила, че е ***, което е довело и до възникване на
физическия конфликт.
Безспорно насилието е нещо, което в общ план е обществено неприемливо,
морално укоримо, а в случаите, когато се стига до причиняване на телесни
повреди е противоправно и наказуемо. За всяко деяние обаче може да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК когато са налице определени
обстоятелства, които правят деянието с по-ниска степен /или липсваща/ на
обществена опасност.
Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е
сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и
противоправността на престъплението. Поначало деянията, които
осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са
именно общественоопасните прояви, забранени от правната норма. По
изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на
престъплението, но само привидно-без действително да е общественоопасно
или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от
естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект
или пък това засягане може да бъде незначително.Тези две хипотези са
визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК-не е престъпно деянието, което
макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение,
5
тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към едно от основните
качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с
нея противоправност.
Нормата на чл.9, ал.2 от НК е приложима по отношение на всички видове
престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на
подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на
престъплението са възведени определени качества на дееца.
От своя страна, характерът на обществената опасност на деянието се определя
от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на
засегнатите от последното обществени отношения. Това определя и
различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е
обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на
отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху
което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото
засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните
категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на
отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на
действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение,
особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за
конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на
конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
Установените от първоинстанционния и въззивния съд факти, отнесени към
гореизложените разбирания, възприети в доктрината и практиката, сочат, че в
случая действително е налице хипотезата на малозначителност по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК. Дългогодишно влошените отношение между страните,
проблемите, които са създавани на Б. от семейството на тъжителката,
обидните квалификации не само към нея, но и към * й и внучката, нанесеният
и побой, *** и *** водят до извода, че деянието не субсумира в себе си такава
степен на обществена опасност, че да се налага прилагане на наказателна
репресия спрямо Б..
Въпреки липсата на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, правилно и
законосъобразно първият съд е уважил предявения граждански иск от
деянието, като е счел, че същият следва да бъде уважен до сумата от 1200 лева
за причинени от деянието неимуществени вреди на тъжителката М. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2500 лева. С оглед
изложеното за наличие на извършено деяние по чл. 130, ал. 2 НК от
подсъдимата Б. са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимата за извършения от нея деликт по
отношение на гражданския ищец Е. М.. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска с
правно основание чл. 45 ЗЗД, следва да са налице следните две предпоставки:
да има вреди от непозволено увреждане и те да са причинени виновно
другиму, като вината от непозволено увреждане се предполага до доказване
на противното. В настоящия случай тези предпоставки са налице. По
безспорен начин се доказа причинно-следствената връзка между
противоправното и виновно поведение на подсъдимата Б. и настъпилия
6
вредоносен резултат за пострадалата М.. Това е така, защото на тъжителката
М. са причинени телесни увреждания, които реализират медикобиологичния
признак болка и страдание, а съгласно заключението на вещото лице
възстановителният период от няколко дни, без нужда от квалифицирана
медицинска обработка, или същите не се характеризират с продължителен не
само период на възстановяване, но и не са с продължителен интензитет и сила.
По отношение на обвинението по чл. 148 вр. с чл. 146 от НК въззивният съд
намира, че първата инстанция е надценила доказателствената стойност на
показанията на приятелката и колежка В. Д., както и на *а на тъжителката В.
М. като е приела за безспорно доказано, че думите „******“ са казани от
подсъдимата.
Функцията на частния тъжител в процеса, а именно на частен обвинител,
забранява същият да има качеството и свидетел и в тази връзка не могат да
бъдат кредитирани безрезервно показанията на лица, които възпроизвеждат
заявеното пред тях от пострадалото лице. Това е така, защото частният
тъжител е този, който трябва да докаже истинността на описаното в тъжбата
му. Свидетелките М. А. К. и В. С. Х. са видели, че подсъдимата и пострадалата
се дърпат и се разправят на висок глас, но не могат да възпроизведат
репликите, които са изречени от тях. Таксиметровият шофьор Ю. И., който е
наблюдавал непосредствено инцидента също не може да възпроизведе
репликите, отправени от участващите в него. Дори *ът на тъжителката, който
е наблюдавал от терасата, не е чул отправените думи, а те са му били
споделени от *ата му. Ето защо намира, че престъплението по чл.148 ал.1 т.1
във връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК е недоказано, поради което подсъдимата Б.
следва да бъде оправдана по него.
С оглед недоказаността на това деяние, изцяло неоснователен се явява
предявеният граждански иск за вреди от него и същият следва да бъде
отхвърлен в уважената му част.
С оглед горните произнасяния на въззивната инстанция са налице основания
за ревизиране на първоинстанционната присъда и в частта за разноските.
Същите бяха намалени с оглед признаване на подсъдимата за невиновна, но
уважаване на гражданския иск от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК
Водим от горното БлОС измени присъда № 47, постановена по НОХД № 535
по описа за 2022 година на Районен съд – Благоевград като я отмени в частта,
с която подсъдимата Б. е призната за виновна по чл. 130, ал. 2 и по чл.148 ал.1
т.1 във връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК и на основание малозначителност на
деянието, респективно недоказаност, я оправда по обвиненията като отмени
приложението на чл. 23 от НК.
БлОС измени присъдата в частта и по отношение на присъдените разноски, а в
останалата част потвърди присъдата.
Окръжният съд присъди разноски на частната тъжителка за процесуалното
представителство във въззивното производство, като отново размерът им
определи с оглед изхода на делото.
В този смисъл БлОС постанови своя съдебен акт.

7

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.
8
Съобщи за изтекли лични данни