№ 710
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Г.
Радина К. Калева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100604305 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 02.10.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 5255/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101-ви състав, подсъдимият Л. Й. Б. е
признат за виновен в това, че на 11.05.2022 г. около 09:45 часа в гр. София, на бул.
„Проф. Цветан Л.ов“, в района след кръстовището с бул. „Христофор Колумб“ и преди
спирка на масовия градски транспорт, с посока на движение от бул. „Христофор
Колумб“ към бул. „Асен Й.“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с рег. № ****, след употреба на наркотични вещества,
а именно – амфетамин и тетрахидроканабинол, включени в Списък I, Приложение № 1
към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, съгласно чл. 3, т.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието, за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
обнародвана в ДВ бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., чрез протокол за
съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза peг. № И-
6597/05.08.2022 г. на Военномедицинска академия - София, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54 от НК са му наложени наказания лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, и глоба в
размер на 500 лева. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е
1
лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест
месеца.
На основание чл. 189, ал. 3 от НК подс. Л. Б. е осъден да заплати направените
по делото разноски – 801,80 лева по сметка на СДВР и 480 лева по сметка на СРС,
както и сумата от по 5 лева за издаване на всеки изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подс. Л. Б. чрез неговия защитник, с която се иска отмяна на съдебния акт и
постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде оправдан. В допълнение към
жалбата са развити съображения във връзка с така направеното искане. Твърди се, че
обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК не е доказано и че първоинстанционният съд е
формирал изводите си въз основа на непълен и избирателен анализ на доказателствата,
при игнориране на съществени противоречия между свидетелски показания. Навеждат
се оплаквания за нарушения при проверката и последвалите действия на полицейските
служители, включително липса/несъбиране на видеозаписи от патрулни автомобили и
боди камери, както и обстоятелства, поставящи под съмнение безпристрастността на
част от свидетелите. За св. Т.М. се твърди, че е проявил предубеждение към
подсъдимия и е отправял към него заплашителни реплики и натиск при предходни
контакти, поради което показанията му са тенденциозни и ненадеждни. По отношение
на св. Ц.И. се излага, че е бил част от патрула на 08 РУ–СДВР, извършил проверката
на подсъдимия на инкриминираната дата, като се посочва, че той познава както
подсъдимия, така и св. Т.М., което според защитата поражда съмнение за
безпристрастността му и допълнително подкопава доказателствената стойност на
проверката. Излагат се доводи, че са налице съществени процесуални нарушения на
чл. 15, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/19.09.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози при медицинското изследване, тъй като кръвната проба е взета след
изтичане на 45-минутния срок, поради което експертното заключение не следвало да
бъде кредитирано. Подчертава се, че липсват годни доказателства за употреба на
наркотични вещества към инкриминирания момент и за съзнавано управление след
такава употреба.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. Л. Б. поддържа въззивната
жалба и допълнението към нея, като излага доводи, че обвинението по чл. 343б, ал. 3
от НК не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Посочва, че първата инстанция
е формирала вътрешното си убеждение при непълноценен анализ на доказателствената
съвкупност – възприела е гласни доказателствени средства без достатъчна оценка на
тяхната достоверност и е извела релевантните факти въз основа на част от
доказателствата. Защитата акцентира и върху несъхранени записи от камерите на
двата полицейски автомобила, извършили проверката, като сочи, че въпреки
своевременно поисканата информация е получен отговор, че видеозаписите се пазят
30 дни, което е накърнило правото на защита. Навеждат се и възражения за
съществени процесуални нарушения при вземането на кръвната проба по Наредба №
1/2017 г., изразяващи се в това, че подсъдимият е ескортиран до ВМА и се е явил след
изтичане на посочения в талона 45-минутен срок – с 5 минути закъснение. Според
защитата реално пътуването е продължило над 50 минути, поради което резултатът е
компрометиран. Адвокатът уточнява, че не оспорва самото изследване, а годността на
резултата при нарушен ред, и пледира за оправдателна присъда.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата като
2
неоснователна и изцяло споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд. Подчертава, че доказателствата са обсъдени, като изрично
са посочени причините да се кредитират едни и да не се приемат други, и приема, че
наведените твърдения за нарушения на Наредба № 1/2017 г. са били разгледани и
правилно отхвърлени от районния съд. Прави искане за потвърждаване на присъдата
като правилна.
В своя защита подс. Л. Б. поддържа казаното от защитника си, а в последната
си дума иска да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият Л. Й. Б. е роден на ****. г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, баща на непълнолетно дете, със средно образование,
трудово ангажиран като автомонтьор. Същият е правоспособен водач на МПС, като
има издадено СУМПС № **** от **** г., валидно до **** г. Подсъдимият има добри
характеристични данни.
Свидетелите В.В. и Ц.И. – полицейски служители към 08 РУ – СДВР, били
назначени като АП-141 за времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 11.05.2022 г. На
същата дата около 09:45 часа подс. Л. Б. управлявал лек автомобил „Сеат Кордоба“ с
рег. № ****, движейки се по бул. „Проф. Цветан Л.ов“ с посока на движение от бул.
„Христофор Колумб“ в посока към бул. „Асен Й.“. На дясната пасажерска седалка до
него била св. Р.Г., с която подсъдимият живее на семейни начала и двамата имат дете.
В същото време свидетелите В. и И. обхождали района на бул. „Проф. Цветан Л.ов“,
забелязали автомобила, управляван от подсъдимия, и с подаване на звуков и светлинен
сигнал го спрели на бул. „Проф. Цветан Л.ов“ с посока на движение от бул.
„Христофор Колумб“ към бул. „Асен Й.“ в района след кръстовището с бул.
„Христофор Колумб“ и преди спирката за масовия градски транспорт.
В хода на проверката подсъдимият представил лична карта, но не представил
СУМПС и контролен талон, като заявил, че ги е забравил. Полицейските служители
констатирали, че подсъдимият се държи напрегнато и превъзбудено, а зениците му
били разширени, поради което се усъмнили, че може да е под въздействието на
алкохол или наркотични вещества. Поискали съдействие от служители на Отдел
„Пътна полиция“ към СДВР, които да тестват подсъдимия за употреба на алкохол и
наркотични вещества.
Около 12:05 часа на същата дата се отзовали свидетелите Б.З. и И.Б.. На
подсъдимия първо била извършена проба за алкохол с „Алкотест Дрегер 7510“, която
отчела отрицателен резултат. След това в 12:09 часа подсъдимият бил изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drugtest 5000“ с фабр. №
ARAM-0007, проба № 095/11.05.2022 г., при което бил установен положителен
резултат за амфетамин и метамфетамин.
Св. З. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 589663/11.05.2022 г., съгласно който подсъдимия нарушил чл.
5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При предявяването на АУАН
подсъдимият доброволно го подписал без възражения.
3
Със заповед № 1194/18.05.2022 г. на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на
подсъдимия му била наложена принудителна административна мярка отнемане на
свидетелството за регистрация на МПС част II *********, както и табели с
регистрационен № ****. Подсъдимият доброволно подписал заповедта без
възражения.
На подсъдимото лице му бил връчен талон за медицинско изследване №
107209/11.05.2022 г. в 12:50 часа на същата дата с указание да посети болнично
заведение до четиридесет минути от връчването. Свидетелите В. и И. придружили
подсъдимия до Военномедицинска академия – гр. София. Там му били взети
биологични проби от кръв и урина за изследване в 13:40 часа, което било удостоверено
в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В протокола било отразено
заявеното от подсъдимия, че е употребил наркотични вещества. От подсъдимия били
взети четири епруветки с кръвна проба, както и проба с урина. Същите били
изследвани в специализираната химико-токсикологична лаборатория в болницата.
Съгласно изготвената по делото химико-токсикологична експертиза в кръвта и урината
на подсъдимия се доказва наличие на амфетамин и тетрахидроканабинол.
Подс. Б. бил задържан за срок от двадесет и четири часа със заповед за
задържане на лице от 11.05.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в
помещение за временно задържане на 08 РУ – СДВР.
Със заповед № 22-4332-002308/18.05.2022 г. на подсъдимия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, считано от датата на отнемане.
Подс. Б. е психично здрав, при него е налице психична годност за даване на
обяснения, в случай че желае, а психичното му състояние не се явява пречка за
участието му във всички фази на наказателното производство. При него е налице
епизодичен прием на канабиноиди без данни за поведенчески и психични отклонения.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Л. Й. Б. (л. 90 от съд.
д.) и показанията на свидетелите В.П. В. (л. 48-49 от съд. д., вкл. приобщените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 14 от ДП), Ц.М. И. (л. 49-51 от
съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 15
от ДП), Б.Н.З. (л. 51-52 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 12 от ДП), И.И.Б. (л. 52-53 от съд. д., вкл. приобщените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 13 от ДП), Р.Е.Г. (л. 53-54 от
съд. д.), Т.М.Г. (л. 54-55 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 45 от ДП), Д.Л.П. (л. 65 от съд. д.); писмени доказателства и
доказателствени средства: заповед за задържане на лице от 11.05.2022 г. (л. 3 от ДП),
акт за установяване на административно нарушение серия GA № 589663/11.05.2022 г.
(л. 25 от ДП), заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-
4332-002308/18.05.2022 г. по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП (л. 26-27 от ДП), заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 1194/11.05.2022 г. по чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП (л. 28 от ДП), талон за изследване № 107209/11.05.2022 г. (л. 32, 79
от ДП), справка – картон на водача Л. Б. (л. 33-36 от ДП), справка за регистрация на
лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с рег. № **** (л. 37 от ДП), копие на
протокол № *********-10000 за сервизна проверка на Drugtest 5000, идент. № ARAM-
0007 (л. 38 от ДП), протокол за доброволно предаване от 06.07.2022 г. с приложени 12
бр. снимкови материали от чатове и кратки съобщения (л. 46-58 от ДП), протокол за
4
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 11.05.2022 г. (л. 80 от ДП), справка за
съдимост на подс. Л. Б. (л. 86, 131, 132 от ДП, л. 13 от съд. д.), разпечатка от „Drug
Test 5000“, № ARAM – 0007, проба № 95, с който на 11.05.2022 г. е изпробван подс. Л.
Б. (л. 105 от ДП), удостоверение за раждане на М.Л.Б. (л. 58 от съд. д.), два броя
характеристики по отношение на подс. Л. Б. (л. 59-60 от съд. д.), копие на трудов
договор № 2/15.09.2023 г. (л. 61-62 от съд. д.), писмо-отговор от 15.07.2024 г. от Отдел
„Пътна полиция“ към СДВР (л. 73 от съд. д.), писмо-отговор от 22.07.2024 г. от 08 РУ
– СДВР (л. 75 от съд. д.), писмо-отговор от 17.07.2024 г. от Отдел „Пътна полиция“
към СДВР с приложена справка – картон на водача Л. Б. (л. 80-88 от съд. д.) и
експертни способи на доказване: комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза (л. 60-68 от ДП) и химико-токсикологична експертиза (л. 74-76 от ДП).
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
доказателства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати логически грешки при оценката
на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305,
ал. 3 от НПК СРС е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е
обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
Правилно в основата на установените факти първоинстанционният съд е
поставил показанията на свидетелите В.В. и Ц.И., които въззивният съд също
кредитира като такива с висока доказателствена стойност, като от тях се установяват
времето, мястото и механизма на извършеното от страна на подс. Л. Б. деяние.
Настоящият съдебен състав намира показанията им за непротиворечиви, хронологично
последователни и убедителни относно случилото се на процесната дата и
предприетите от тях действия – съответно по пристъпване към проверка на
подсъдимия, констатираното от тях, че същият се държи неадекватно и нервно,
пристигането на дежурния автопатрул със свидетелите Б.З. и И.Б. и резултатите от
техническо средство „Drugtest 5000“ с фабр. № ARAM-0007, проба № 095/11.05.2022 г.
Показанията на свидетелите В. и И. напълно се подкрепят от изложеното от
свидетелите З. и Б., които се отзовали на сигнала им и проверили с техническо
средство подсъдимия първо за употреба на алкохол, а след това за употреба на
наркотични вещества, както и от съставения акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 589663/11.05.2022 г., подписан от подсъдимия без възражения,
от протокола за извършено изследване с техническо средство и от заключението на
химико-токсикологичната експертиза. З. и Б. последователно обясняват стандартната
процедура с фабрично запечатаната тест-касета, която се отваря пред водача, събира се
слюнков материал и след поставяне в уреда се генерира резултат с дата и час,
подлежащ на разпечатване.
По-нататък въззивният дава вяра на показанията на полицейските служители за
наличието на система за видеонаблюдение в патрулните автомобил и рутинното
„източване“ на записите в края на смяната, от които се установява защо не се
съхраняват записи към датата на последващото искане на защитата. Изложеното от
свидетелите се потвърждава от писмо-отговор от 15.07.2024 г. от Отдел „Пътна
полиция“ към СДВР, както и писмо-отговор от 22.07.2024 г. от 08 РУ – СДВР, съгласно
които всички файлове с аудио и видео информация от камерите за видеонаблюдение в
служебните полицейски автомобили, както и от боди камерите се съхраняват в срок от
5
30 дни.
Въззивният съд отдава липсата на спомени по отношение на детайли, свързани
с процесния случай, от страна на полицейските служители при разпита им в хода на
първоинстанционното съдебно следствие на изминалия период от време, както и на
големия брой еднотипни случаи, с които се сблъскват при изпълнение на служебните
си задължения, като непълнотите са преодолени с прочитане на протоколите от
разпитите им от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК.
По отношение на св. Р.Г.а въззивният съд кредитира показанията й единствено
в частта, че отношенията между подсъдимия и Т.Г. са такива, характеризиращи се с
напрежение и обмен на съобщения в недобър тон, доколкото те обясняват защо
подсъдимият е насочил подозрения към последния. Не се кредитират твърденията й,
че св. Г. е влизал в автомобила на подсъдимия вечерта преди процесната проверка – в
тази част показанията й остават изолирани, не се потвърждават от други доказателства
и следва да се преценяват с оглед явната й заинтересованост от благоприятен за
подсъдимия изход от делото, доколкото живее на семейни начала с него и двамата
имат дете. Допълнително, свидетелката не твърди да е възприела поставяне на каквито
и да е предмети в автомобила, а и представените от нея разпечатки от мобилна
комуникация не съдържат данни в тази насока.
Въззивният съд кредитира показанията на св. Т.Г., че не е имал контакт с
автомобила на подсъдимия в негово отсъствие и не е поставял нищо в него, като в тази
част показанията му са последователни и се подкрепят от липсата на други
категорични доказателства за противното. В останалата част показанията му за
предходните отношения и общуването с подсъдимия имат единствено пояснителна
стойност, а относно самата полицейска проверка въззивният съд отчете, че той не е
пряк очевидец на извършените действия.
Въззивният съд обсъди доводите на защитата в светлината на събраната
доказателствена съвкупност и намира, че те не разколебават извода за доказаност на
обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Решаващо значение имат писмените
доказателства – издаденият на място талон за медицинско изследване №
107209/11.05.2022 г.; АУАН серия GA № 589663/11.05.2022 г.; разпечатката от
„DrugTest 5000“ № ARAM-0007, проба № 095, 11.05.2022 г., 12:09:13 ч., както и
протоколът за съдебна химико-токсикологична експертиза № И-6597/05.08.2022 г. на
ВМА, удостоверяващ наличие на амфетамин и тетрахидроканабинол в кръвта на
подсъдимия. Тези доказателства са взаимно съгласувани и очертават ясен
хронологичен и причинно-следствен ред на проверката, транспортирането и
изследването.
Възражението за неспазване на надлежния ред по Наредба № 1/19.09.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози е неоснователно. От талона се установява, че
екземпляр е връчен на подсъдимия в 12:50 часа на 11.05.2022 г., със задължение за
явяване във ВМА в 45-минутен срок (до 13:35 часа). В протокола за медицинско
изследване е отразено, че на същата дата в 13:40 часа е взета кръв и урина, което
несъмнено предполага явяване преди момента на вземане на пробата. Поради това
първата инстанция обосновано е отхвърлила оплакването за закъсняло явяване като
ирелевантно към валидността на експертизата и към самата съставомерност. При този
състав на престъпление законът не изисква установяване на конкретна концентрация
или повлияване – достатъчно е управлението след употреба на наркотични вещества,
установена по надлежния ред чрез лабораторното изследване.
Оплакването на защитата за липса на видеозаписи от камерите в служебните
6
автомобили и боди-камери не подкопава доказателствената база. От една страна, по
делото има свидетелски данни, че проверката е протекла при работещи системи
(ППК/ВПК), а от друга – защитата сама сочи получения отговор от СДВР за
лимитиран срок на съхранение на записите (30 дни), което обяснява невъзможността за
текущото им приобщаване. Липсата на запис поради общия регламент за съхранение
не води до процесуална санкция при налични годни писмени и експертни
доказателства, каквито тук са налице.
Защитната теза за предубеденост на полицейските свидетели се опровергава от
тяхната съгласуваност по решаващите факти: място и време на спирането;
отрицателен алкотест; положителен резултат от „DrugTest 5000“ за
амфетамин/метамфетамин; издаване на талон № 107209; съпровождане до ВМА и
последвало вземане на биологични проби. Незначителните паметови пропуски по
несъществени детайли, характерни при изминал период, не засягат ядрото на
възприятията. Първата инстанция именно в този обем е кредитирала показанията,
съпоставяйки ги с писмените доказателства.
Изложените доводи от защитата относно св. Т.Г. не релевират към валидността
на лабораторния резултат. Самият свидетел отрича каквато и да е намеса в автомобила
на подсъдимия, а дори съществуващи лични конфликти между лица от квартала не
могат да разколебаят обективните, инструментално и лабораторно удостоверени
констатации за употреба.
На последно място, възраженията, свързани със субективната страна и
необходимост от доказване на състояние на опиянение, противоречат на приложимата
материалноправна рамка: престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е формален състав,
при който за ангажиране отговорността е достатъчно управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества, установена по реда на Наредбата и не се изисква
доказване на влияние върху водача или на определена концентрация.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че ключовите опорни точки на
защитата – твърдяно неспазване на 45-минутния срок, липса на видеозаписи,
предубеденост на свидетели и нерелевантни лични отношения – не намират опора в
доказателствата и не оборват решаващите писмени и експертни източници,
удостоверяващи управлението на МПС след употреба на амфетамин и
тетрахидроканабинол. Следователно присъдата на първата инстанция почива на
законосъобразна и обоснована оценка на доказателствената съвкупност.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подс. Л. Б. е
осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че подс. Л. Б. 11.05.2022 г. около 09:45 часа в гр. София
управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества –
амфетамин и тетрахидроканабинол, включени в Списък I, Приложение № 1 към чл. 3,
т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
съгласно чл. 3, т.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1/19.09.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, чрез протокол за съдебна химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза peг. № И-6597/05.08.2022 г. на Военномедицинска
академия – София.
7
Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не констатира
основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Съгласно чл. 343г от НК се предвижда и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК.
При определяне на наказанието районният съд правилно е съобразил, че не са
налице многобройни и изключителни смекчаващи отговороността обстоятелства,
поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Оттам
насетне съдът е дал и убедителни мотиви относно наличието на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализацията на наказанието.
СРС правилно е приел, че при извършване на деянието като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите
му характеристични данни, а като отегчаващи – управление на МПС след употреба на
два вида наркотични вещества, както и многобройните му нарушения на правилата за
движение по пътищата, което се установява от приложената по делото справка за
нарушител/водач. Ето защо въззивният съд намира за справедливи наложените на
подсъдимия наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на
500 лева. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три
години, тъй като са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът
на наказанието е до три години, подсъдимият е неосъждан и не се налага наказанието
да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на условното
осъждане без социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и
възпиращо на подсъдимия, като го мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол
и да не извършва в бъдеще престъпления с оглед възможността наказанието да се
изпълни.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
контролираният съд правилно е наложил и наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, което е съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да
бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от същото право по
административен ред.
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е решил и
съпътстващите наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на
разноските върху подсъдимия.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
въззивната инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.10.2024 г., постановена по н.о.х.д. №
5255/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9