Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично
съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар Д.Шулева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 5479 по описа за 2019
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „У.Х.“ АД против Н.Д.Н.
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е предоставил без
основание на ответника суми по шест разходни касови ордери на обща стойност от 41
840 лв., както следва: по РКО № 55/21.04.2010 г. - 35 000 лв.; по РКО №
123/21.07.2010г. - 2440 лв.; по РКО № 164/29.09.2010 г. - 100 лв.; по РКО №
168/01.10.2010г. - 700 лв.; по РКО № 169/05.10.2010г.- 2700 лв. и по РКО от
30.12.2011 г. - 900 лв. С нотариална покана ищецът поканил ответника да
представи пълен писмен отчет, придружен с оригинали на първични счетоводни
документи, които да докажат основание за получаването на сумите или да предложи
начин за тяхното възстановяване. Поканата била връчена на ответника на
21.02.2017 г., но в указания едноседмичен срок той не представил писмен отчет,
нито предложил да възстанови получените без основание парични средства. Поради
изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
41 840 лв./главница, получена без основание по горепосочените касови ордери/ и
9 169.93 лв./обезщетение за забава за периода 21.02.2017 г. - 19.04.2019 г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като
прави следните възражения: оспорва да е получил сумите, за които били издадени
шестте РКО; оспорва да е подписвал представените ордери - нито в графа “съставил“, нито в останалите
графи “броил сумите“, „ръководител“ и „получил сумата“ не бил положил подпис;
оспорва ищецът да е водил редовно счетоводството си; поддържа, че процесните
РКО не съдържали реквизитите, уредени в чл.7 от ЗСч./отм/. – не съдържали
основанието на счетоводната операция, нито носели подпис и име на лицата, които
са ги съставили и броили сумите, а един от ордерите бил без дата и номер;
оспорва верността на вписванията в дневниците по сметка 422 и хронологичните
описи; твърди, че тези дневници били съставени от ищеца и удостоверявали
изгодни за него факти. Моли съда да отхвърли исковете. Ответникът с отговора на
исковата молба е направил и възражение за прихващане със сумата от 250 000 лв.
– неизплатено възнаграждение като член на Съвета на директорите за периода
01.01.2004 г. – 30.04.2014 г., но производството по това възражение е
прекратено, на основание чл.126, ал.1 от ГПК, с влязло в сила определение от
26.05.2021 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
От справка на публичния сайт на
Търговския регистър се установява, че ответникът е бил изпълнителен директор на
„У.Х.“ АД през периода 08.04.2008г. до 27.02.2014 г. и член на Съвета на
директорите на същото дружество през периода 08.04.2008 г. до 30.04.2014 г.
През периода 21.04.2010г.
до 30.12.2011 г., докато е бил изпълнителн директор и член на Съвета на
директорите на „У.Х.“ АД от името на дружеството в полза на ответника са издадени шест
РКО за сумата общо от 41 840 лв., както следва: РКО № 55/21.04.2010 г.
за сумата от 35 000 лв., РКО с № 123/21.07.2010г. за сумата от 2440 лв., РКО №
164/29.09.2010 г. за сумата от 100 лв., РКО № 168/01.10.2010г. за сумата от 700
лв., РКО № 169/05.10.2010 г. сумата от 2700 лв. и РКО от 30.12.2011 г. за
сумата от 900 лв.
Тези суми са
осчетоводени в счетоводството „У.Х.“ АД като излезли от касата на дружеството.
Отразени са в сметка 422 - партида 001
- „Подотчетни лица - Н.Н./ответникът/ и е кредитирана сметка 501 - „Каса в
лева''.
С нотариална покана
ищецът е поканил ответника в едноседмичен срок да представи писмен отчет,
придружен с оригиналите на счетоводни документи, установяващи основание за
получените по процесните ордери суми или да върне получените парични средства. Поканата
е получена от ответника на 21.02.2017 г.
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема се установява, че в
счетоводството на ищеца са отразени множество задължения на ответника за
различни периоди от време по сметка 422 „Подотчетни
лица" по партида 001, както следва:
към 01.01.2010 г. - задължение в размер на 75 000 лв.; към процесния период 31.12.2010 г. - 134 815 лв. и към
31.12.2011 г. - 203 965 лв.; към 31.12.2012 г. - 206 293 лв.; към 31.12.2013 г. - 215 693 лв.; към
31.12.2014 г. - 267 793 лв.; към 31.12.2015 г. - 267 793 лв.; към 31.12.2016 г.
- 267 793 лв.; към 31.12.2017 г. - 267 793 лв. От счетоводството на „У.Х.“
АД не е предоставена информация на вещото лице да са начислявани възнаграждения за ответника през периода 2004 -
2014 г., няма и документи за извършени
плащания на възнаграждения за посочения период. По справките от НАП също
няма данни за изплатени възнаграждения на
ответника Н. за периода 2004 г. - 2014 г. Не са подадени справки за изплатени
суми по реда на чл.73 от ЗДДФЛ на ответника. В справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ се декларират изплатени доходи, различни от трудови правоотношения на
физически лица. В справката по чл.73, ал.б, работодателите посочват изплатените
през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и удържани през
годината данък и задължителни осигурителни вноски.
Що се отнася до
осигуряването на ответника от дружеството – ищец вещото лице е установило от справки от ТД на
НАП – София, че ответникът е бил осигуряван от „У.Х.“ АД през периода
01.01.2004 г. до 31.12.2017 г., като по години информацията по справките е
следната: през периода м.03.2004 г. до м.12.2007 г. - няма посочен облагаем
доход; за периода от м.01.2008 г. до м.07.2008 г. е посочен начислен облагаем
доход в размер на 2 000 лв. месечно; за периода от м.08.2008 г. до м.04. 2010
г. е посочен начислен облагаем доход в размер на 3 600 лв. месечно; за периода
от м.05. 2010г. до м.09.2010 г. е посочен начислен облагаем доход в размер на
700 лв. месечно; за м.10.2010 г. е посочен начислен облагаем доход в размер на 220 лв. месечно; за периода от
м.ноември 2010 г. до м.септември 2011г. ответникът е бил осигуряван, но не му е
начислен облагаем доход; за периода от м.октомври 2011 г. до м.февруари 2012 г.
е посочен месечен облагаем доход в размер на 0,00 лв.
Относно
представените по делото ордери вещото лице разяснява, че реквизитите на
разходните касови ордери не са нормативно регламентирани и се ограничават до
тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно. В представените
по делото касови ордери липсва основен
реквизит, а именно информация, която да описва стопанската операция, с изключение
на РКО № 55/21.04.2010 г. за 35 000 лв., в който е посочено основание за
плащането - „служебен
аванс”.
В сметка 422 - партида 001 - „Подотчетни лица - Н.Н.
са отразени процесните шест разходни касови ордери,
като вземане от ответника и е кредитирана
сметка 501 - „Каса в лева''. В счетоводните записвания липсва основен реквизит, а именно информация,
която да описва стопанската операция с изключение на РКО № 55/21.04.2010г. за 35 000 лв., в който е посочено „служебен
аванс". Според експерта, тъй като сумите са предоставени на
подотчетно лице, счетоводните записи по сметка 422 – „Подотчетни лица” са правилни.
Вещото лице е
направило и изчисления какъв би бил
размерът на дължимите възнаграждения на ответника, в случай, че се приеме, че е
следвало да получава по 2 минимални месечни работни заплати на месец за периода
01.01.2004 г. - 30.04.2014 г. – общо 54
400 лева.
От движението
по сметка 422 „Подотчетни лица" - Партида 001 - Н.Н."
се установява, че единствените операции по кредитиране на тази сметка (т.е.
намаляващи задължението на ответника) са следните: на 16.06.2010 г. е извършена вноска на каса по банковата сметка на
дружеството в „Общинска банка"АД в размер на 200 лв. От Дневен отчет от банковата сметка на „У.Х."АД се
установява, че вноската е извършена от В.Н.с
посочено основание: „вноска” и на 21.06.2010
г. е извършено плащане по банковата сметка на дружеството в „И.А.Б."АД
в размер на 54 405 лв. Сумата е
преведена от банковата сметка на Н.Д.Н.
в „И.А.Б."АД. В основанието е посочено: „вноска в капитала на „У.Х. АД".
За процесния
период, касаещ настоящото дело, няма
счетоводни данни за върнати/възстановени суми. Няма счетоводни данни за съставени отчети за извършени разходи, с които да
се намалят осчетоводените вземания на ищеца от ответника.
Според вещото лице счетоводството на
ищеца за 2010 г. и 2011 г. е водено редовно. Годишните финансови отчети на „У.Х.“
АД за 2010 г. и 2011 г. са проверени и
заверени от дипломирани експерт-счетоводители, които са изразили становище, че
консолидираните финансови отчети дават вярна и честна представа/представят
достоверно във всички съществени аспекти/ имущественото и финансовото състояние
на „У.Х." АД, неговите финансови резултати и паричните потоци, като
информацията е в съответствие с Националните стандарти за финансови отчети за
малките и средни предприятия.
По делото са изслушани основна и
допълнителна графологически ескпертизи за установяване автентичността на
издадените ордери. От основното заключение на графологическата експертиза, което съдът
кредитира, се установява, че подписите, положени за "ръководител"
и за "получил сумата" в представените пет оригинални РКО №
55/21.04.2010 г., № 123/21.07.2010 г., № 168/01.10.2010 г., № 169/05.10.2010 г.
и касов ордер от 30.12.2011 г. са изпълнени от ответника Н.Д.Н.. В един от ордерите - № 123/21.07.2010 г. - цифрите
"401" в долната част на ордера са поправени на "422", но
това не променя заключението относно автентичността на подписа, положен от
ответника. Вещото лице заявява, че не е компетентно да се произнесе по въпроса
дали има изпълнени текстове с различна
химикална паста, нито да установи поредността на изписване на текстовете, тъй
като не разполага с необходимата оптична техника.
За
установяване на обстоятелството дали може да се установи поредност на изписване
на текстовете и дали има изпълнени текстове с различна химикална паста по делото
е назначена допълнителна експертиза, чието заключение съдът приема. От него се
установява, че ръкописните текстове и подписите в РКО с № 55/21.04.2010 г.
са изпълнени с различни химикални пасти. Първо е изписан цифровият запис
„35000“ и след това ръкописният текст „служебен“. Не може да се определи поредността
при нанасяне на останалите ръкописни текстове. В посочения касов ордер не може да се установи
поредност на подписите в графи „съставил“, „ръководител”, „броил
сумата” и „получил сумата", тъй
като липсват участъци на пресичане между тях. По отношение на РКО с №
123/21.07.2010 г. вещото лице е установило, че ръкописните текстове и подписите
са изпълнени със сходна химикална паста. Първо е изписан ръкописният текст
„две“ и след това ръкописният текст „четиридесет“. Не може да се определи
последователността при нанасяне на останалите ръкописни текстове и подписите в
графи „ръководител”
и „получил
сумата” в този касов ордер, тъй като липсват участъци на пресичане между
тях. По отношение на РКО № 168/01.10.2010г., № 169/05.10.2010 г. и касов ордер
от 30.12.2011 г. вещото лице е установило, че ръкописните текстове и подписите са
изпълнени с различни химикални пасти, но не може да определи последователността
при нанасяне на ръкописните текстове и подписите в графи „ръководител”
и „получил сумата''.
По
делото е представено съдебно решение от 25.01.2021 г. по гр.д. № 6216/2018г. на
СГС, което е между същите страни, но за други вземания по други ордери. Липсват данни това решение да е влязло в
сила. Видно от същото ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 75 000 лв. – получена без основание,
отразена в разходни касови ордери на ищцовото дружиство, издадени през периода
22.04.2008 г. – 21.05.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2018
г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлено възражение за
прихващане на Н.Д.Н. срещу „У.Х.“ АД за сумата от 250 000 лв. – насрещно
вземане за неизплатени възнаграждения на Н.Н. като
член на Съвета на директорите на ищцовото дружество за периода 01.01.2004 г. –
22.04.2014 г.
При така събраните по делото доказателства
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД трябва да бъде доказан следният фактически
съства: 1/ответникът да е получил сумите по разходните касови ордери; 2/сумите да
са излезли от патримониума на ищеца.
В тежест на ответника е
да ангажира доказателства, че е получил сумите по ордерите на валидно правно основание.
По настоящото дело
ответникът не посочи основание за получаване на сумите. Защитата му се изразява
във възражение, че не е получил сумите по касовите ордери; подписът под същите
не е негов; ордерите са антидатирани; счетоводството на ответника не е водено
редовно. Ответникът направи и възражение за прихващане с насрещно вземане за сумата
от 250 000 лв., представляваща неизплатени възнаграждения на ответника като
член на Съвета на директорите на дружеството за периода 01.01.2004 г.
-30.04.2014 г., производството по което възражение бе прекратено с влязло в
сила определение, постановено в открито съдебно заседание от 26.05.2021 г.
По искане на ответника е
открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК по
оспорване автентичността на представените по делото ордери в частта на
положените от него подписи.
В това производство са
представени оригиналите само на пет от ордерите - № 55/21.04.2010 г., №
123/21.07.2010г., № 168/01.10.2010г., № 169/05.10.2010 г. и касов ордер от 30.12.2011 г. Не е представен оригиналът на
РКО № 164/29.09.2010 г., респ. не са изследвани подписите под този ордер.
От основното заключение
на графологическата експертиза, което съдът кредитира като компетгентно и
обективно дадено, се установи, че подписите под оригиналите на петте ордера за
„ръководител“ и „получил сумата“ са на ответника.
Тъй като под пет от ордерите
подписът за получил сумите е на Н.Д.Н., съдът прие оспорването на тези ордери
за недоказано. Посочените ордери са отразени и в счетоводството на ответника по сметка 422 - партида 001 - „Подотчетни лица - Н.Н., като вземане от ответника, и с тях е кредитирана сметка 501 - „Каса в
лева'', а от заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема като
компетентно и обективно дадено, се установява, че счетоводството на ответника
за периода, през който са издадени ордерите, е редовно водено.
С
оглед заключението на счетоводната експертиза е неоснователно възражението на
ответника за антидатираност на ордерите, тъй като същите са отразени хронологично
в счетоводството на ответника, което е редовно
водено за 2010 г. и 2011 г.
По отношение на шестия
ордер № 164/29.09.2010 г.:
По делото е представено
само копие от посочения ордер. Ищецът бе задължен да представи оригинала и на
този ордер, при което неговият представител заяви, че оригиналът на ордера,
заедно с останалите ордери, се намира по НОХД № 154/2019 г. на РС-Кърджали
/молба от 16.11.2020 г. – л.154/. При изискване от РС – Кърджали на оригиналите на ордерите, този
ордер не бе изпратен. Видно от писмо от 15.02.2021 г. на РС-Кърджали той не се намира по НОХД №
154/2019 г./л.188/.
Тъй като задължението за
представяне на оригинала на ордера по делото е върху ищеца, но същият не го
представи, с което осуети възможността да бъде проверена автентичността на
подписа в графа „получил сумата“, при липсата на други доказателства, съдът изключи
този документ от доказателствата по делото, на основание чл.183, ал.1 от ГПК.
Представените оригинали
на пет от ордерите, подписани от ответника/основно заключение на
графологическата експертиза/, както и приетото заключението на счетоводната
експертиза за вписванията в счетоводството на „У.Х.“ АД, по категоричен начин
установяват, че ответникът е получил посочените в ордерите суми от касата на ищеца.
Ответникът не сочи
основание за получаване на сумите, респ. не е ангажирал и доказателства да
съществува такова основание. В самите ордери също липсва основание за
получаваене на сумите, с изключени на един от тях - № 55/21.04.2010г. за сумата
от 35 000 лв. с посочено основание “служебен аванс“. Както вече бе посочено ответникът
не се позовава на това основание, а поддържа становището, че не е подписал
ордера. При липсата на твърдения за основание за получаване на сумата, по
делото не са събирани доказателства за съществване на такова основание, респ.
ищецът не се е защитавал срещу подобно възражение. По изложените съображения,
съдът приема, че сумата от 35 000 лв. също е получена от ответника без
основание. Дори и да не бъде възприет този извод на съда и да се приеме, че
сумата от 35 000 лв. представлява служебен аванс, липсват доказателства за
какъв точно служебен аванс, за извършване на какви конкретни действия е
предоставена тази сума, не е представен и отчет за нея. Тази сума не може да се
приеме и за аванс - част от дължимото възнаграждение за ответника, тъй като събраните
по делото доказателства установяват, че за м.04.2010 г. по справки от НАП месечният облагаем доход на
ответника е 3 600 лв., а в отговора на исковата молба ответникът твърди, че като
член на Съвета на директорите е следвало да получава месечно възнаграждение в
размер на две минимални работни заплати, което се потвърждава от протокол № 1/12.02.2004
г. на Съвета на директорите на „У.Х.“АД. Но
при възнаграждение в размер на две минимални работни заплати за м.04.
2010 г. от общо 480 лв./240лв. х 2/ или при облагаем доход за м.04.2010 г. в
размер на 3 600 лв. е неоправдано изплащане на аванс за м.04.2010 г. в размер
на 35 000 лв., поради което няма основание да се приеме, че тази сума
представлява аванс – част от възнаграждение за м.04.2010 г.
С оглед на изложените
мотиви, съдът прие, че предявеният иск е основателен до размера от 41740 лв. за
получените без основание суми по пет от ордерите № 55/21.04.2010 г., № 123/21.07.2010г.,
№ 168/01.10.2010г., № 169/05.10.2010 г. и
касов ордер от 30.12.2011 г., а в
останалата част до пълния предявен размер от 41 840 лв. за сумата, получена по РКО
№ 164/29.09.2010 г., искът следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чр.86, ал.1 от ЗЗД:
За да бъде уважен иска,
трябва да е установено наличието на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът е изпаднал в
забава, считано от 01.03.2017г., тъй като с изпратената нотариална покана му е
предоставен едноседмичен срок да представи отчет за получените суми или да
върне същите. Нотариалната покана е получена на 21.02.2017г., поради което
едноседмичният срок е изтекъл на 28.02.2017 г., т.е обезщетение за забава се
дължи, считано от 01.03.2017г., не и за периода преди тази дата.
Съдът, чрез счетоводната
програма на „Апис“, определи размера на обезщетението за забава върху главница
от 41740 лв. за периода 01.03.2017 г. до 19.04.2019г./датата на подаване на
исковата молба/ в размер на 9043.66 лв., до който размер искът е основателен, а
в останалата част, до пълния предявен размер от 9169.93 лв. и за периода
21.02.2017г. – 28.02.2017г., като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение, в размер на
5 986.08 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
При определяне размера на разноските
съдът уважи възражението на ответника за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение и намали техния размер от 3230 лв. без ДДС на 3060.30
лв. без ДДС. С оглед общата цена на исковете минималният размер на адвокатско
възнаграждение е 2060.30 лв. без ДДС. Делото е усложнено от фактическа страна,
поради направените възражения от ответника, което наложи изслушване на три
експертизи по делото - две графологически и една счетоводна. Първоначално част
от предмета на делото бе и възражение за прихващане с насрещно вземане на
ответника, производството по което бе прекратено, на основание чл.126, ал.1 от ГПК, но това възражение също следва да бъде отчетено при определяне размера на
възнаграждението за адвокатско възнаграждение, поради което съдът определи
размера на възнаграждението на 3060.30 лв. без ДДС, което с ДДС възлиза на 3672.36 лв. и при този размер изчисли общият
размер на разноските в полза на ищеца.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за вещи лица в размер на 3.10 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********, адрес *** – за адв.С.,
да заплати на „У.Х.“ АД, ЕИК *******,
съдебен адрес:*** – за адв. М., на основание основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 41740 лв./главница,
получена без основание по РКО № 55/21.04.2010 г., РКО № 123/21.07.2010г., РКО №
168/01.10.2010г., РКО № 169/05.10.2010г. и РКО от 30.12.2011 г./ и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
9043.66 лв. /обезщетение за забава за периода 01.03.2017 г. до 19.04.2019
г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г. до
окончателното изпращане, като иска за главницата в останалата част за сумата
над 41740 лв. до 41 840 лв., получена без основание по РКО № 164/29.09.2010 г.,
и иска за обезщетение за забава в
останалата част до пълния предявен размер от 9169.93 лв. и за периода 21.02.2017г
-28.02.2017г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.Д.Н. да заплати на „У.Х.“ АД, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 5 986.08 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „У.Х.“ АД да заплати на Н.Д.Н., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3.10 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: