Решение по дело №546/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 39
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20223001000546
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Т.а
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000546 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Скания Файнанс
България“ ЕООД със седалище с.Герман, община Столична срещу решение №
260040 от 09.05.2022г. по търг.дело № 428/19г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от дружеството
срещу „ЗС – Механизация“ ЕООД, „Девня Трейд“ ООД и НАП искове на
основание чл.439 ал.1 от ГПК, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не
дължи на „ЗС - Механизация“ ЕООД разликата над 66 851.65лв. до
120 455.21лв. – вземане за законна лихва върху сума в общ размер на
181 292.22лв., събрана по ИД № 20107180400566, което вземане се
претендира от „ЗС – Механизация ЕООД въз основа на обратен изпълнителен
лист № 219 от 22.04.2016г., издаден по търг.дело № 2329/11г. на ВОС;
разликата над 1 592.23лв. до 2 500лв., адвокатско хонорар по ИД №
20187810400949, претендирани разноски от взискателя „ЗС – Механизация“
ЕООД и разликата над 4 904.22лв. до 7 705.08лв. - такси по ИД №
20187810400949 с взискател „ЗС – Механизация“ ЕООД, както и е осъдено да
заплати направени по делото разноски на „Девня Трейд“ ООД в размер на
3 509.08лв.
1
Твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно тъй като е
необосновано и поради нарушения на материалния закон.
Оспорва извода на съда за датата – 19.03.2015г., когато е настъпил
погасителния ефект на прихващането, на която дата е издаден обратният
изпълнителен лист № 2707/2015г., издаден по ч.гр.дело № 159948/10г.
Твърди, че този извод не намира основание в закона. Излага, че съгласно т.1
на тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022г. на ОСГТК на ВКС при уважено
възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат
погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно
да се осъществи т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното
поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. Излага че
спорното вземане по процесния обратен изпълнителен лист е било изискуемо
от датата на влизане в сила на определение № 5532 от 09.12.2011г. по
търг.дело № 2329/11г. по отношение на „ЗС – Механизация“ ЕООД, която
дата е установена от първоинстанционния съд от извършена служебна
справка и същата е 07.05.2012г. с влизане в сила на разпореждане за връщане
на частна жалба на „ЗС – Механизация“ ЕООД срещу прекратителното
определение. Твърди, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че
законната лихва върху сумата от 181 292.22лв. е следвало да се начислява
считано от датата на събирането на всяка сума по изпълнителното дело до
19.03.2015г., а не до 07.05.2012г., когато съгласно задължителните разяснения
на посоченото тълкувателно решение е настъпил погасителния ефект на
прихващането, поради което и считано от тази дата е следвало да се
начислява лихва върху остатъка от непогасената главница, предмет на
обратен изпълнителен лист № 2707/2015г. по ч.гр.дело № 15994/10г. на ВРС.
Оспорва извода на съда, че процесните вземания не са погасени по
давност. Твърди, че след като определението за прекратяване по търг.дело №
2329/11г. е влязло в законна сила на 07.05.2012г. от тази дата ответникът има
възможност да поиска издаване на обратен изпълнителен лист. Твърди, че
съдът необосновано е приел, че с подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист на 20.03.2015г. давността е прекъсната по аргумент на
чл.116 б.Б от ЗЗД, както и че от датата на влизане в сила на разпореждането за
издаване на обратен изпълнителен лист – 19.04.2016г. започва да тече нова
давност, която е петгодишна. Твърди, че основанията за спиране и прекъсване
на давността не могат да се прилагат разширително. Позовава се на мотивите
2
по т.3 на тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк.дело № 5/15г. на
ОСГТК и твърди че производството по издаване на изпълнителен лист въз
основа на регламентираните в чл.404 т.1 от ГПК изпълнителни основания е
регламентирано в чл.405 – чл.408 от ГПК и производството по издаване на
изпълнителен лист е друго, различно от исковото. Твърди, че при
произнасяне по молба за издаване на изпълнителен лист не се дава
разрешение на материалноправен спор, а се разрешава процесуален въпрос,
свързан с наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз
основа на който се иска издаване изпълнителен лист. Постановеният от съда
акт е разпореждане, не се ползва със сила на присъдено нещо. Поради което и
твърди че нито подаването на молба за издаване на обратен изпълнителен
лист, нито съдебният акт, въз основа на който това искане е уважено,
прекъсва давността на основание чл.116 от ЗЗД. Твърди, че разпореждането за
издаване на изпълнителен лист не удължава срока на погасителната давност
относно изпълняемото право съобразно чл.117 от ЗЗД. Твърди, че в случая не
може да се приеме, че с подаването на молба за издаване на изпълнителен
лист, респ. с издаването на разпореждане за издаването му, давността е
прекъсната и удължена. Твърди, че за станалите изискуеми на 07.05.2012г.
вземания на „ЗС – Механизация“ ЕООД е започнала да тече кратката
тригодишна давност и същата е прекъсната едва на 18.12.2018г. с налагането
на запор върху банковите сметки на длъжника „Скания Файнанс България“
ЕООД, поради което и възражението за погасяване по давност е основателно.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му отхвърлителни части
и да постанови друго, с което исковете да бъдат уважен изцяло. Претендира
направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание от
процесуален представител писмена молба поддържа жалбата и моли съда я
уважи. Позовава се на постановено след подаване на въззивната жалба
неприсъствено решение № 573 от 16.12.2022г. по търг.дело № 123/22г., с
което е прието за установено в отношенията между страните, че „Скания
Файнанс България“ ЕООД не дължи сумата от 33 760.99лв., представляваща
остатък от главница от издаден обратен изпълнителен лист по ч.гр.дело №
15994/10г. на РС – Варна, прехвърлено на „Девня Трейд“ ООД с договор за
цесия от 23.06.2015г. поради извършено прихващане с вземане на „Скания
Файнанс България“ ЕООД към „ЗС – Механизация“ ЕООД по арбитражно
решение № 163/14г. на АС при БТПП на основание чл.439 от ГПК.
3
Въззиваемата страна „ЗС – Механизация“ ЕООД в срока по чл.263 ал.1
от ГПК не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, редовно
призовани, не се явява представител.
Въззиваемата страна „Девня Трейд“ ООД в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В депозирана за
съдебно заседание молба от процесуален представител, моли съда да
потвърди решението в обжалваните му части.
Въззиваемата страна НАП - Варна в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е
депозирала писмен отговор. В депозирана за съдебно заседание молба от
процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение,
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 428/19г. по описа на ВОС е по
предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, предявен
от длъжника „Скания Файнанс България“ ЕООД че не дължи на „ЗС –
Механизация“ ЕООД, взискател по изпълнително дело № 20187810400949,
образувано въз основа на обратен изпълнителен лист № 219 от 22.04.2016г.,
издаден по търг.дело № 2329/11г. на ВОС, вземане в размер на сумата
120 455.21лв., представляващо законна лихва за забава върху сума в общ
размер на 181 292.22лв., събрана по ИД № 20107180400566, както и вземания
за 2 500лв., представляващо адвокатски хонорар и за 7 705.08лв. – такси по
същото изпълнително дело. Ответници по иска са и кредиторите на „ЗС –
Механизация“ ЕООД по ИД № 20188080400381 – „Девня Трейд“ ООД и
НАП, насочили изпълнението срещу своя длъжник върху вземането му от
„Скания Файнанс България“ ЕООД по ИД № 20187810400949. Предмет на
въззивно производство е решението в отхвърлителните му части за разликата
над 66 851.65лв. до 120 455.21лв. – вземане за законна лихва, над 1 592.23лв.
до 2 500лв. - адвокатски хонорар и над 4 904.22лв. до 7 705.08лв. – такси. В
частта, с която исковете са уважени, решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
4
Тъй като в настоящия случай се оспорва от длъжника съществуването
на вземане на взискател, легитимиращ се с обратен изпълнителен лист
издаден в заповедно производство, следва да се приеме, че
материалноправната законосъобразност на принудителното изпълнение,
което е предприето въз основа на издаден обратен изпълнителен лист, може
да бъде оспорена от длъжника с установителен иск по чл.439 ал.1 от ГПК, но
без да намира приложение ограничението на чл.439 ал.2 от ГПК. В този
случай вземането по издадения обратен изпълнителен лист не е установено с
акт, ползващ се със сила на присъдено нещо, и поради това не е налице
настъпила преклузия спрямо фактите, осъществени преди издаването на
обратния изпълнителен лист и относими към съществуването на
изпълняемото право. /в този смисъл определение № 291 от 27.07.2020г. по
ч.т.д. № 624/20г. на ВКС, второ т.о./
Твърденията за недължимост на вземането по обратния изпълнителен
лист за законни лихви се основат на недължимост на главницата, върху която
същите са начислени, за която се твърди че е погасена с прихващане, в
отношение на евентуалност се прави изявление за съдебно прихващане на
вземането по обратния изпълнителен лист за законни лихви с вземане на
„Скания Файнанс България“ ЕООД по изпълнителен лист № 215 от
09.05.2018г., издаден по ч.търг.дело № 597/18г. на ВОС и в отношение на
евентуалност възражение за погасяване на вземанията за законни лихви по
давност.
Няма спор пред въззивната инстанция по отношение на фактите:
ИД № 20187810400949 е образувано по молба на „ЗС – Механизация“
ЕООД срещу „Скания Файнанс България“ ЕООД въз основа на обратен
изпълнителен лист № 219 от 22.04.2016г., издаден по търг.дело № 2329/11г.
на ВОС. Съобразно издадения обратен изпълнителен лист „Скания Файнанс
България“ ЕООД е осъдено да заплати на взискателя законната лихва за
забава върху събраната принудително по ИД № 20107180400566 сума в общ
размер на 181 292.22лв., считано от датата на събирането на всяка сума по
изпълнителното дело до окончателното и изплащане.
По ИД № 20187810400949 от длъжника са събрани исковите суми -
120 455.21лв. за вземанията по изпълнителния лист, 2 500лв. – адвокатски
хонорар и 7 705.08лв. разноски. Сумата е постъпила по сметка на ЧСИ на
5
21.12.2018г. и към момента е запорирана по ИД № 20188080400381. Размерът
на законната лихва, предмет на настоящето производство, е определен
съобразно обратния изпълнителен лист от датата на събиране на всяка сума
по данни на удостоверение по ИД № 20187810400949 до датата на
получаване на призовката за доброволно изпълнение. Този размер не е спорен
между страните в настоящето производство.
По възражението за погасяване на главницата в размер на 181 292.22лв.,
върху която са начислявани процесните законни лихви:
С влязло в сила решение по търг.дело № 207/17г. по описа на ВОС е
прието за установено в отношенията между „Скания Файнанс България“
ЕООД, „Девня Трейд“ ООД и „ЗС – Механизация“ ЕООД, че „Скания
Файнанс България“ ЕООД не дължи сумите по обратен изпълнителен лист от
19.03.2015г., издаден по ч.гр.д. №15994/10г. на Варненски районен съд, 31
състав, в полза на „ЗС - Механизация” ЕООД до размера на сумата
147 531.23лв. предмет на изпълнително дело № 20157810400684, което
вземане е било прехвърлено на „Девня Трейд” ООД с договор за цесия от
23.06.2015г., поради погасяване на вземанията чрез прихващане на насрещни
дългове между страните по реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД на основание в
чл.439 ал.2 от ГПК, а искът за разликата до 181 929.22лв. е отхвърлен.
Прихващането е извършено с активното вземане на „Скания Файнанс
България“ ЕООД, представляващо обезщетение по договор за финансово
обвързан лизинг от 25.05.2009г., установено с влязло в сила решение на АС
при БТПП от 11.02.2013г. по арб.дело № 487/11г.
С неприсъствено решение № 573 от 16.12.2022г. по търг.дело №
123/22г., постановено след подаване на въззивната жалба, е прието за
установено в отношенията между страните, че „Скания Файнанс България“
ЕООД не дължи сумата от 33 760.99лв., представляваща остатък от главница
от издаден обратен изпълнителен лист по ч.гр.дело № 15994/10г. на РС –
Варна, прехвърлено на „Девня Трейд“ ЕООД с договор за цесия от
23.06.2015г., поради извършено прихващане с вземане на „Скания Файнанс
България“ ЕООД към „ЗС – Механизация“ ЕООД по арбитражно решение
№ 163/14г. на АС при БТПП на основание чл.439 от ГПК.
С оглед на така представените влезли в сила решения и при зачитане на
силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че вземането на „ЗС –
6
Механизация“ ЕООД от „Скания Файнанс България“ ЕООД за главница в
размер на 181 929.22лв. е погасено с прихващане.
Спорният въпрос пред въззивния съд е към кой момент следва двете
насрещни вземания да се считат погасени. Датата, към която прихващането е
било извършено не е част от диспозитива на влезлите в сила решения на съда,
по отношение на нея няма сила на присъдено нещо, поради което и следва да
бъде определена в настоящето производство.
На основание чл.104 ал.2 от ГПК двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да бъде извършено. Отговорът на този въпрос следва да бъде даден от
съда при зачитане на задължителното разрешение, посочено в т.1 на
тълкувателно решение № 2/2020 от 19.03.2022г. по тълк.дело № 2/20г. на
ОСГТК. Съобразно него при уважено възражение за прихващане насрещните
вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който
прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е
било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. Кога е настъпила
ликвидността е без значение.
Даденото от ВКС разрешение налага обсъждане на въпросите за
моментите на настъпване изискуемостта на активното вземане и
изпълняемостта на пасивното вземане, с което е извършено съдебно
прихващане.
Изискуемостта е качество на вземането. Изискуемото вземане се
характеризира с възможността на кредитора да иска реално изпълнение.
Моментът, в който едно вземане става изискуемо, зависи от волята на
страните. Срокът за изпълнение по принцип е в полза на длъжника и отлага
настъпването на изискуемостта до изтичането му. Същевременно
задължението е изпълняемо и преди изтичането на срока. Когато липсва
уговорка, законът определя кога вземането става изискуемо. В чл.69 ал.1 от
ЗЗД е посочено, че ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага.
Изпълняемостта е качество на задължението. Изпълняемото задължение
може да бъде погасено от длъжника чрез реално изпълнение и това обвързва
кредитора да приеме предложената му съгласно дължимото престация, в
противен случай би изпаднал в забава. Тази възможност се обуславя от
7
интереса на длъжника да се освободи от задължението си. При липса на
уговорка и по аргумент от чл.69 ал.1 и чл.70 ал.1 от ЗЗД следва да се счита, че
длъжникът също може да предложи изпълнение веднага с възникване на
задължението.
Активното вземане на „Скания Файнанс България“ ЕООД, с което е
прието за установено извършването на прихващане по търг.дело № 207/17г.
по описа на ВОС представлява обезщетение по договор за финансово
обвързан лизинг от 25.05.2009г., установено с влязло в сила решение на АС
при БТПП от 11.02.2013г. по арб.дело № 487/11г. С постановяване на
решението на арбитражния съд, вземането на „Скания Файнанс България“
ЕООД е станало ликвидно – безпорно установено по основание и размер.
Видно от приложените по делото решение и мотиви към него, вземането на
лизингодателя е за обезщетение по чл.16 б.Б, подклауза II, б.ББ от ОУ към
договора за финансов лизинг в размер на сбора на неплатени лизингови
вноски за периода от 15.02.2010г. до 15.06.2012г. и същото е възникнало от
момента на прекратяване на договора – 13.09.2009г. Поради което и съставът
на въззивния съд намира, че активното вземане е изискуемо, считано от
датата на възинкаването му. Идентично е възникването и на активното
вземане на „Скания Файнанс България“ ЕООД, с което е прието за установено
извършването на прихващане с неприсъствено решение № 573 от 16.12.2022г.
по търг.дело № 123/22г., установено с арбитражно решение № 163/14г. на АС
при БТПП от 08.01.2018г. Вземането на „Скания Файнанс България“ ЕООД е
за пазарната стойност на употребяван самосвал, предмет на договор за
финансово обвързан лизинг от 25.05.2009г. към 13.09.2009г., от която дата е
прието от арбитражния съд дължимостта на сумата.
Пасивното вземане на „ЗС – Строителна механизация“ ЕООД срещу
„Скания Файнанс България“ ЕООД е за суми по издаден обратен
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15994/10г. на Варненски районен съд, 31
състав, за сумата 181 292.22лв., която сума е била събрана принудително по
ИД № 20107180400566. Вземането на „ЗС - Механизация“ ЕООД е за
недължимо платени суми в рамките на принудително изпълнение въз основа
на издаден срещу него изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК и
прекратено исково производство по чл.422 от ГПК. Дължимостта на сумите
по пасивното вземане е в резултат на неоснователно проведено
предварително принудително изпълнение. Независимо от кога въззивният съд
8
ще приеме че възниква задължението на взискателя по изпълнително дело №
566/2010г. – от момента на плащането на всяка една от събраните суми /за
периода от 25.07.2011г. до 24.02.2014г./, от последното плащане, от датата на
обезсилване на заповедта за изпълнение въз основа на която е издаден
изпълнителния лист или от датата на издаване на обратния изпълнителен
лист, всички тези дати са след датата на изискуемостта на активните вземания
на „Скания Файнанс България“ ЕООД – 13.09.2009г. Поради което и към
момента на възникване на пасивното вземане и настъпването на
изпълняемостта на задължението на „Скания Файнанс България“ ЕООД по
него, същото се погасява с изискуемото активно вземане на „Скания Файнанс
България“ ЕООД.
С оглед на така изложеното и установеното погасяване на задължението
за главница в размер на 181 292лв. на „Скания Файнанс България“ ЕООД към
„ЗС – Механизация“ ЕООД още към момента на възникването му и предвид
акцесорния характер на задължението за законна лихва, въззивният съд
намира, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи законна лихва върху
принудително събраната сума от „ЗС – Механизация“ ЕООД в резултат на
неоснователно проведено предварително принудително изпълнение. Не
дължи и направените в изпълнителното производство разноски от взискателя
и такси в изпълнението.
Поради което и предявеният иск е доказан и основателен в пълен
размер и следва да бъде уважен. Решението на първоинстанционния съд в
обжалваните му отхвърлителни части следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, изхода на спора пред въззивен съд и
направеното искане в полза на въззивното дружество се дължат направените
направените пред първа инстанция разноски в пълен размер, а именно сумата
5 226.41лв., представляваща държавна такса, 450лв. - възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение, съответно на разгледания в
производството иск в размер на 4 794.09лв., или общо сумата 10 473.50лв.
Като съобрази присъдените с първоинстанционното решение разноски в
размер на 5 902.55лв. в полза на въззивника следва да бъде присъдена още
сумата 4 570.95лв. Въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят и
направените пред въззивен съд разноски в размер на сумата 1 146.24лв.,
9
представляваща държавна такса и сумата 6 281.98лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция следва да бъде
отменено и решението и определение № 260378 от 05.07.2022г. по реда на
чл.248 от ГПК, с които въззивникът е осъден да заплати на ответниците
„Девня Трейд“ ООД и НАП разноски за първа инстанция съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260040 от 09.05.2022г. по търг.дело №
428/19г. по описа на Варненски окръжен съд, допълнено с определение №
260378 от 05.07.2022г. по реда на чл.248 от ГПК, в частта му, с която са
отхвърлени предявените от „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу „ЗС –
Механизация“ ЕООД, „Девня Трейд“ ООД и НАП искове на основание чл.439
ал.1 от ГПК, за приемане на установено, че „Скания Файнанс България“
ЕООД не дължи на „ЗС - Механизация“ ЕООД разликата над 66 851.65лв. до
120 455.21лв. – вземане за законна лихва върху сума в общ размер на
181 292.22лв., събрана по ИД № 20107180400566, което вземане се
претендира от „ЗС – Механизация ЕООД въз основа на обратен изпълнителен
лист № 219 от 22.04.2016г., издаден по търг.дело № 2329/11г. на ВОС;
разликата над 1 592.23лв. до 2 500лв., адвокатско хонорар по ИД №
20187810400949, претендирани разноски от взискателя „ЗС – Механизация“
ЕООД и разликата над 4 904.22лв. до 7 705.08лв. - такси по ИД №
20187810400949 с взискател „ЗС – Механизация“ ЕООД, както и в частта му,
с която „Скания Файнанс България“ ЕООД е осъдено да заплати направени по
делото разноски на „Девня Трейд“ ООД в размер на 3 509.08лв. и с която е
„Скания Файнанс България“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП чрез ТД на
НАП Варна сумата 157.90лв., юрисконсултско възнаграждение и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „Скания
Файнанс България“ ЕООД, „ЗС – Механизация“ ЕООД, „Девня Трейд“ ООД и
НАП, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи на „ЗС - Механизация“
ЕООД разликата над 66 851.65лв. до 120 455.21лв. – вземане за законна лихва
10
върху сума в общ размер на 181 292.22лв., събрана по ИД № 20107180400566,
което вземане се претендира от „ЗС – Механизация ЕООД въз основа на
обратен изпълнителен лист № 219 от 22.04.2016г., издаден по търг.дело №
2329/11г. на ВОС; разликата над 1 592.23лв. до 2 500лв., адвокатско хонорар
по ИД № 20187810400949, претендирани разноски от взискателя „ЗС –
Механизация“ ЕООД и разликата над 4 904.22лв. до 7 705.08лв. - такси по ИД
№ 20187810400949 с взискател „ЗС – Механизация“ ЕООД поради липса на
основание за начисляване на законна лихва тъй като главницата е погасена
чрез прихващане по иска на „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу „ЗС –
Механизация“ ЕООД, „Девня Трейд“ ООД и НАП по реда на чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗС – Механизация“ ЕООД със седалище с.Казашка река,
община Аврен, адрес на управление с.Казашка река, община Аврен,
ж.к.Оранжериен Компекс, ЕИК *********, „Девня Трейд“ ООД със седалище
гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, Западна промишлена зона,
ул.“Атанас Москов“ № 308, ЕИК ********* и Национална агенция за
приходите със седалище гр.София да заплатят на „Скания Файнанс България“
ЕООД със седалище с.Герман, община Столична, ЕИК *********, още сумата
4 570.95лв. /четири хиляди петстотин и седемдесет лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща дължими разноски и адвокатско възнаграждение
за първа инстанция, както и сумите 1 146.24лв. /хиляда сто четиридесет и
шест лева и двадесет и четири стотинки/ - държавна такса и 6 281.98лв. /шест
хиляди двеста осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ -
адвокатско възнаграждение, направени във въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11