№ 481
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря И.А ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110214244 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-4332-017036/23.08.2023 г. на
началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция"-СДВР, на И. П. П., с
ЕГН: **********, са наложени административни наказания: "глоба" в размер
на 850 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Срещу горепосоченото наказателно постановление на 20.09.2023 г. е
подадена жалба от П., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното НП
като незаконосъобразно, считайки, че при издаването му са допуснати
съществени процесуални нарушения, които не са конкретно посочени.
Поддържа се, че и не са доказани фактите и обстоятелствата, описани в НП,
поради което счита, че обжалваното НП е издадено и при неправилно
приложени на материалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
процесуален представител – адв. Т.Г, който поддържа жалбата и уточнява, че
съществените процесуални нарушение се изразяват в липса на императивни
реквизити на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
1
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема
становище по подадената жалба.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения срок /НП е
връчено на 12.09.2023 г., от процесуално легитимирана страна и срещу акт
подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На дата 20.07.2022 г. в 01:23 часа, в гр. София по ул. "Околовръстен
път", с посока на движение от бул. "Черни връх" към бул. "България" срещу
№ 28, техническо средство ATCC CORDON-MD със сериен № 1197,
заснемащо и записващо дата, час, скорост и рег. № на МПС, заснело л. а. "***
*****************" с рег. №******** собственост на *******************,
който се движел с превишена скорост 148 км/ч след приспаднат толеранс от
3% в полза на водача от 153 км/ч, при ограничение на скоростта 80 км/ч,
въведено с пътен знак В-26 в населено място.
АУАН е съставен по снимков материал по преписка № MD1197-
14462/2022 г. и попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП от И. П. П..
Нарушението установено със система за видеоконтрол ATCC CORDON-
MD със сериен № 1197, заснемащо и записващо точен час, дата, скорост и
рег. № на МПС. Посоченото АТСС - преносима (триножник) видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера към дата 20.07.2022 г. е било
технически изправно, видно от протокол за лабораторна проверка №09-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ, като представлява одобрен тип уред за
измерване с решение на Държавен институт по метрология на Хърватия от
13.06.2017 г., със срок на валидност на решението 10 години и удостоверение
от Български институт по метрология за вписване на АТСС.
Жалбоподателят на 19.07.2023 г. попълнил декларация по реда на чл.
188 ЗДвП, в която отразил, че на процесната дата именно той е управлявал
2
автомобила /л.7 от делото/.
С оглед на изложеното, актосъставителя Силви Славчева – мл.
автоконтрольор в ОПП-СДВР, въз основа на доказателствата, съдържащи се в
горепосочената преписка съставила срещу жалб. П. АУАН серия АД с бл.
№069084/19.07.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било
връчено лично на жалбоподателя и той в законоустановения 14-дневен срок
подал жалба срещу него.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: декларация по чл. 188 ЗДвП; справки от ОПП-СДВР, ведно с
приложения към тях; справка от Български институт по метрология и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и технически
характеристики на същия; протокол от последваща проверка на системата за
видеоконтрол и Заповеди на министъра на вътрешните работи, справка
картон на водача, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система; снимки, на осн. чл189, ал.15 ЗДвП; справка-картон на
водача.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитана
Ванеса Силвиева Т. и са изслушани обясненията на жал. П..
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло доказателствата, от които се установява, че
процесният АУАН е съставен въз основа на преписката, изготвена при
заснемане на процесния автомобил с автоматизирано техническо средство –
преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения.
АУАН е съставен едва след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП от
жалб. П., в която същият е декларирал, че на процесната дата и в посочения в
3
АУАН часови диапазон именно той е управлявал заснетия л. а. "***
*****************" с рег. №********.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната преносима
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола
за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното
нарушение – 20.07.2022 г., преносимата видео-радарна система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения е преминала последваща периодична
проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към
административнонаказателното производство като годно веществено
доказателствено средство.
От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на
процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 148 км/ч, /след приспаднат 3%
толеранс от 153 км/ч/, при ограничение от 80 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В-26.
В наказателното постановление е посочена скорост на управление на
МПС - 148 км/ч, за която е санкциониран жалбоподателят, докато в
снимковия материал е отразена скорост от 153 км/ч /л. 13 от делото/. От
приложените писмени доказателства към преписката от Български институт
по метрология – протокол от последваща проверка, се установява, че
допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над
100 км/ч. В конкретния случай, от приложените веществени доказателствени
средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 153 км/ч., от
4
който е бил приспаднат толеранс от 3 %, като жалбоподателят е
санкциониран за управление с наказуема скорост от 148 км./ч.
Показанията на св. Т., дадени в съдебно заседание, проведено на
22.01.2024 г. съдът не кредитира с доверие, от една страна с оглед на близките
й отношения с жалбоподателя, а от друга поради това, че същата
възпроизвежда свои субективни възприятия относно скорост на движение на
други автомобили, преминаващи покрай управлявания от жалб. П.,
твърдейки, че тя е била пътник в същия и предполагайки, че АТСС е отчело
скоростта на движение не на автомобила, управляван от П., а на други
автомобили. Същата версия се поддържа и от жалб. П..
Съдът няма как да приеме тази защитна теза като съответстваща на
обективната действителност, тъй като видно от приложеното по делото
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл.189, ал.15
ЗДвП /л.13 от делото/, в обсега на центриране на камерата на АТСС се намира
именно лек автомобил с рег. №****** Принципът на действие, както на
стационарните, така и на мобилните/преносими системи е един и същ:
измерване на скоростта от сертифициран измерител и когато тя е превишена
над допустимото ограничение - задействане на камера, визуализираща МПС,
чиято скорост е измерена от скоростомера, като на конкретната снимка със
знака „+“ е обозначено МПС, чиято скорост е отчетена. Следователно, в
конкретния случай липсва каквото и да е съмнение относно това, че е
измерена именно скоростта на автомобила, който е визуализиран на снимката,
представляваща веществено доказателствено средство, на осн. чл.189, ал.15
ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, а НП е
издадено също от компетентен орган –началник Сектор към СДВР отдел
Пътна полиция-СДВР, като това се потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателства – 2 бр. Заповеди на министъра на вътрешните работи и
1 бр. Заповед на директора на СДВР.
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
5
ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57, ал. 1 ЗАНН, като в конкретния случай нарушителят следва да се счита за
открит по смисъла на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН от датата на
подписване на декларацията по чл. 188 ЗДвП.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на
вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни
последици, като е целял настъпването им, а именно съзнавал е и е искал да
управлява автомобила със скорост от 148 км/ч при разрешена скорост от 80
км/ч за населено място, указана със съответен пътен знак.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал
от техническо средство, представляващ веществено доказателствено
средство, на осн. чл.189, ал.15 ЗДвП, като в случая скоростта е била
ограничена до 70 км/ч за населено място с пътен знак В-26, а същата е била
превишена от водача, като няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за
обстоятелства пречещи на правилното отчитане на скоростта от техническото
средство.
Налице е изготвен Протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /л. 12 от делото/. Всъщност именно с този протокол е удостоверено
използването на АТСС на съответното място за контрол, в който
изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката,
в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен
режим , режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в
който е монтирано АТСС , началото и края на работната смяна и номерата на
първия и последния запис. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от наредбата е
документът, предвиден да удостовери всяко използване на преносимо АТСС,
за да има връзка между предвидената с наредбата информация /съдържание
на протокола/ и снимковия материал, което в случая безспорно е така. Налице
6
е и снимка на разположението на уреда, съгласно чл. 10, ал. 3 от същата
наредба /л. 14 от делото/.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал и
наказанията на жалбоподателя за така извършеното административно
нарушение.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, предвижда глоба за
превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/ч
превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая
превишението е с повече от 50 км./ч. над допустимите 80 км./ч., с оглед на
което за всеки следващи 5 км./ч. превишение, глобата е увеличена с 50 лв.,
т.е. със 150 лева до отчетената наказуема скорост от 148 км./ч.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност за настъпване на ПТП, увреждане
живота и здравето на останалите участници в движението.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради
което съдът не дължи служебно произнасяня по този въпрос.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
7
017036/23.08.2023 г. на началник сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция"
СДВР, с което на И. П. П., с ЕГН: ********** са наложени административни
наказания: "глоба" в размер на 850 лв. и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8