№ 664
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110201669 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. С. Р., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 513р-100406/22.11.2021г., с което на жалбоподателя
на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2 вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на
чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на
обжалвания акт. Твърди се, че жалбоподателят не е нарушил цитираната
разпоредба. Посочено е от страна на жалбоподателя, че малко преди
проверката дръжката на маската му се скъсала и той ползвал поло-яката на
ветровката си (която нагласил така, че да покрива носа и устата му), тъй като
нямал възможност да си осигури друга.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Иска от съда да
1
отмени обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се
от юрисконсулт Мануела Димитрова. Същата изразява становище, че жалбата
е неоснователна и иска от съда обжалваният акт да бъде потвърден.
Претендира се разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, становищата и
доводите на страните, приема следната фактическа обстановка:
С РМС № 325 и удължена с РМС № 378, ПМС № 418, РМС № 482,
РМС № 525, РМС № 609, РМС № 673, РМС № 855, РМС № 72, РМС № 395,
РМС № 426/26.05.2021 г., РМС № 547/28.07.2021 г. и Решение на МС №
629/26.08.2021 г. на територията на Р. България извънредна епидемична
обстановка.
На 03.11.2021 г. около 14 ч. Т. С. Р., ЕГН ********** пътувал с
автобус по линия № 280 в гр. София. По същото време Дончо Донев и О. С. –
служители на сектор „Общинска полиция“ при отдел „Охранителна полиция“
на СДВР, изпълнявали служебните си задължения. На бул. „Климент
Охридски“, в близост до СМГТ „Технически университет“, двамата
извършили проверка на жалбоподателя, при която констатирали че същият не
е поставил защитна маска на лицето за еднократна или многократна употреба,
покриваща носа и устата.
Във връзка с изложеното бил съставен акт за административно
нарушение (АУАН) № 495596/03.11.2021 г. Нарушението било
квалифицирано по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Същият е връчен на
жалбоподателя на 03.11.2021г. като последният отбелязал, че има възражение
без да изложи конкретни такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, Т. Р.
депозирал възражение с вх. номер 513000-64426/04.11.2021 г., излагайки
конкретни съображения.
Въз основа на съставения акт, при идентичност на фактическата
обстановка и дадената правна квалификация било издадено обжалваното
наказателно постановление № 513р-10046/22.11.2021 г.. Същото е връчено на
жалбоподателя на 17.12.2021г. и е обжалвано с жалба от същата дата.
Съдът възприе горната фактическа обстановка, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. С. и св. Донев,
2
заповед № 513з-7383/27.03.2020г. , възражение, АУАН. Следва да се
отбележи, че свидетелите О. К. С. и Д. са служителите, извършили
проверката, но като такива двамата нямат почти никакъв спомен за случая.
Поддържат изложените в акта констатации като същите се подкрепят и от
оскъдните писмени доказателства, събрани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от оправомощени лица предвид разпоредбите
на ал. 3 и 4 от чл. 209а от ЗЗ във връзка с приложените по делото заповеди на
кмета на Столична община. В случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 209а, ал. 3от
ЗЗ /редакцията на ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, „нарушенията
по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни
инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на
регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от
директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини”, а ал. 4
сочи, че НП се издават съответно от директора на съответната регионална
здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.
В конкретния случай АУАН е издаден от младши инспектор в сектор
„Общинска полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ на СДВР,Столичния
инспекторат на СО, като относно неговата компетентност по делото е
приобщена заповед № 513з-7383/27.03.2020г. НП е издадено от Кмета на СО,
чиято компетентност произтича от закона. Спазени са сроковете за издаване
на АУАН и НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 209а от Закона за здравето, съгласно която: „
Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки
по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
3
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв.“
Съгласно т. 7 на заповед на Министъра на здравеопазването № РД01-
743/31.08.2021 г. всички лица, когато се намират в закрити обществени места,
в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение
№ 3. Приложение № 3 към т. 7 и 8 предписва инструкция за правилно носене
на защитна маска за лице като в т. 1 посочва, че същата следва да покрива
изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката.
От събраните доказателства в хода на делото, включително свидетелски
показания, както и обяснения на жалбоподателя, съдът по безспорен начин
установи, че жалбоподателят е нарушил чл. 63 от Закона за здравето.
Деянието е извършено виновно при непредпазлива форма на вина.
Съдът обаче приема, че при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят до неговата отмяна. Налице е бланкетно
описание на нарушението в съставения АУАН, което води до неговата
неяснота. Посочено е, че жалбоподателят не е поставил „защитна маска за
лице“. При бланкетно описание на нарушението не става ясно в какво се
изразява нарушението – дали жалбоподателят не е носил защитна маска за
еднократна или многократна употреба или носената маска не е покривала
носа и устата. С оглед посоченото се нарушава възможността на
жалбоподателя да формира своята защита, тъй като последният не е могъл да
разбере обхвата на вмененото му административно нарушение (в този смисъл
Решение № 392 от 24.01.2022 г. по адм. д. № 11098/2021 г. по описа на АССГ,
IV-ти касационен състав). Опит за саниране на посочения пропуск е
направен при описание на нарушението в издаденото наказателно
постановление, но същото отново не се отличава с достатъчно конкретика.
Отделно от това, нарушението е квалифицирано единствено по чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето без да е посочено конкретно забраната, която е
4
нарушена. И ако приемем, че все пак посочване на т. 7 от заповед № РД01-
743/31.08.2021 г. фигурира в текста на обжалвания акт, то същата препраща
относно това по какъв начин трябва да бъде сложена към т. 1 от Приложение
№ 3 към същия, каквото посочване липсва.
По изложените съображение, съдът приема, че подадената жалба е
основателна, макар и не по изложените в нея съображения, а атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход на спора, на разноски право има жалбоподателят.
Доколкото такива не се установяват направени (а не са и поискани), не следва
да бъдат и присъждани.
С оглед на посочените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. с ал.
3 от ЗАНН, Софийски районен съд, 100-тен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 513р-100406/22.11.2021 г.,
издадено от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с
което на жалбоподателя Т. С. Р., ЕГН **********, на основание чл. 209а, ал.
4, пр. 2 вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е
наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закон за
здравето.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5