Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 772
гр.
Пловдив, 18.4.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.4.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7873/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М.С.М. против Наказателно постановление № 19/2018,
издадено от Директор на Дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция Митници , с което: 1. на М.С.М.
е наложена глоба в размер на 44 249.72 лева за нарушение на чл. 233,
ал.2 ЗМ и 2. на основание чл. 233, ал.6
ЗМ предмета на нарушението- 21 287 броя стоки е отнет в полза на
държавата.
С
жалбата, в съдебно заседание по време на мотивиране на доказателствените
искания и в рамките на съдебните прения се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се
моли за неговата отмяна. На първо място се възразява срещу достоверността на
установената с АУАН и НП фактическа обстановка. Сочи се, че фактите по делото
не могат да обосноват, че извършеното от жалбоподателя е съставомерно от
обективна и субективна страна като нарушение по чл. 233, ал.2 ЗМ. Навежда се
довод, че допуснатите в митническата декларация, представена пред българските власти,
неточности при декларирането се дължат на объркване поради необходимостта
стоките да бъдат декларирани веднъж според Турската митическа тарифа и веднъж
според митническата тарифа на използвана в България. Сочи се също така, че в
процесната митническа декларация, представена пред българските власти, стоките
са декларирани съобразно представената пред турския съконтрахент поръчка, като
не следва да се носи отговорност за различните стоки изпратени от турския
доставчик. Възразява се, че деянието било несъставомерно, доколкото всички
дължими мита и ДДС за процесните стоки били заплатени. До същия извод се
достигало и при съобразяване на приетото от самия наказващ орган, че по
определени позиции от митническата декларация декларираните стоки били повече
от физически преброените. Не на последно място се навежда довод за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП- липса на посочване
на дата, място и обстоятелства при които е извършено нарушението; липса на изброяване в НП на доказателствата,
които потвърждават приетата за установена фактическа обстановка; липса на конкретизация
на процесните стоки, доколкото били
посочени само родовите им белези, но не и други индивидуализиращи
обстоятелства- модел, марка, материал на изработка; липса на мотивираност на
НП; липса на обсъждане в НП на въпроса за вината на наказаното лице. Относно
отнемането на стоките предмет на нарушението в полза на държавата се сочи, че
неправомерно са задържани всички стоки, а не само недекларираните
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото частично
потвърждаване и частично отменяне по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 25.04.2018 г. с декларация за
временно складиране № BG003000/3978/25042018 г. А.Г.А., ЕГН: **********,
представя пред митница Пловдив стоки - дрехи, обувки, платове - общо 475
колета, нето тегло 24775.369 кг., бруто тегло 24900 кг. Представени са
придружаващи документи: Фактура № 112401/24.04.2018г. на стойност 28 165,28
EUR, TIR CARNET № GX81704078, A.TR № V0382646 от 24.04.2018 г. Certificate of
origin № О 0725383/24.04.2018 г. Като получател в декларацията за временно
складиране е посочено „Антония Голд" ЕООД. Стоките са въведени и превозени
от Турция в Европейския съюз с товарен автомобил с регистрационен номер ******/*******
под покритието на TIR CARNET № GX81704078.
След представянето на стоките, на
25.04.2018 г. с митническа декларация с MRN № 18BG003000H0109879 /25.04.2018
г., същите са декларирани за режим „допускане за свободно обращение с крайно потребление“.
Декларирани са 22 броя стоки, общо 475 броя колета, с общо бруто тегло 24 900
кг. Стоката представлява облекла, шивашки материали и платове. Общата стойност
на стоките, декларирана в клетка 22 „Валута и обща фактурна стойност“ на
митническа декларация с MRN №I8BG003000H0109879/25.04.2018 г. съвпада с общата
фактурна стойност по представената фактура № 112401/24.04.2018 г. на стойност
28 165,28 EUR. В клетка 15 „Държавна на изпращане/износ" е декларирано
Турция. Декларатор и получател по
митническата декларация е „Антония Голд" ЕООД с ЕИК160125592.
Стоките са декларирани в клетка
32 от цитираната митническа декларация за внос, както следва:
- Стока № 1 - 1 брой PVC щори;
- Стока № 2 - 72 броя колани от
изкуствена кожа, без търговски марки;
- Стока № 3 - плат синтетика
(1,50)- 5 312 метра - 7 968 м2;
- Стока № 4 - 36 кг шивашки
материали: кант-ширит за декорация;
- Стока № 5 - 403 кг трикотажен
синтетичен плат;
- Стока № 6 - 127 броя трикотажни
поли дамски поли от синтетични материали с дължина до коляно;
- Стока № 7 - трикотажни
синтетични дамски: Бермуди - 121 броя, долнища - 280 броя, клинове-40 броя, панталон-490 броя, шорти- 147
броя, без търговски марки;
- Стока № 8 - трикотажно долно
бельо от синтетични материали и памук, с преобладаващ състав на синтетика: потници
193 броя;
- Стока № 9 - 200 броя трикотажни
синтетични дамски пижами, без търговски марки;
- Стока № 10 - 49 944 броя
трикотажни синтетични юношески тениски с къс ръкав, без търговска марка;
- Стока № 11 - трикотажни
синтетични дамски: Блузи - 978 броя, Елеци - 40 броя, Жилетки -587 броя, Туники
- 204 броя, с къс ръкав, без търговски марки;
- Стока № 12 - горни дамски
комплекта за активен отдих (клин и тениска с къс ръкав) от синтетични материали
- 1 143 комплекта, без търговска марка;
- Стока № 13- 81 броя мъжко яке
от синтетични материали с дълги ръкави, без търговски марки;
- Стока № 14 - 55 броя мъжки
костюм (панталон и сако с хастар) от текстилни материали, без търговска марка;
- Стока № 15 - 103 броя мъжки
сака от синтетични материали, без подплата, без търговски марки;
- Стока № 16 -дамски панталони от
Платове деним: дънкови бермуди 300 броя, без търговска марка;
- Стока № 17 - дамски рокли от
синтетични материали с дължина до коляното - 345 броя, без търговска марка;
- Стока № 18 - ризи от памук и
синтетични материали с преобладаващо съдържание на синтетика, с къс ръкав - 283
броя, без търговски марки;
- Стока № 19 - мъжки вратовръзки
от синтетични материали - 150 броя, без търговски марки;
- Стока № 20 - покривки за легло
от синтетични материали — 357 броя;
- Стока № 21 - трикотажни
синтетични дамски тениски с къс ръкав - 5223 броя, без търговски марки;
- Стока № 22 - трикотажни
синтетични юношески клинчета - 49 943 броя, без търговска марка.
На 25.04.2018 г., екип от
митнически служители - О.В., А.П.и Г.Г., служители в дирекция „Митническо
разузнаване и разследване" при ЦМУ, Агенция „Митници“ започват
извършването на щателна митническа проверка на стоката, натоварена в товарен
автомобил с ДКН ******/ ******* в митнически склад на „СТОНИ СОФТ" ЕООД №
BG00300000082, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе" № 57.
В хода на контролните действия от
товарния автомобил е била свалена 1
брой турска митническа пломба с номер 5259135. Същата е била с ненарушена цялост.
Пломбата е свалена в присъствието на управителя на дружеството „Антония
Голд" ЕООД - А.Г.А. и шофьора на товарния автомобил М.С.М. ЕГН: **********.
Извършено е частично разтоварване на стоката, като са свалени и проверени общо
122 броя колети.
Физическата проверка е
преустановена в 19:00 часа поради затваряне на складовата база. С цел
обезпечаване на доказателствата, проверяващият екип е присъствал на затварянето
на митническия склад, като допълнително са поставили митнически пломби с №
AB0984180 и № АВ0984181. Товарният автомобил е затворен и му е поставена 1 брой
митническа пломба № АВ0984179. За извършените контролни действия на 25.04.2018
г. е съставен Протокол за извършена митническа проверка № 18BG9999M015095/25.04.2018
г.
На 26.04.2018г. проверяващият
митнически екип в състав О.В., А.П.и Г.Г., продължил физическата проверка
стартирала на 25.04.2018 г. Преди започването на физическата проверка е
направена проверка за целостта на поставените митнически пломби, като е
установено, че същите са с ненарушена цялост и без видима външна интервенция.
След премахването им е дадено начало на физическата проверка. При контролните
действия са разтоварени и проверени общо 120 броя колети.
Физическата проверка е била
преустановена в 19:30 часа поради затваряне на складовата база. С цел
обезпечаване на доказателствата, проверяващия екип е присъствал на затварянето
на митническия склад, като допълнително са поставили митнически пломби с №№ АВ0984182
и AB0984183. Товарния автомобил е бил затворен и му е била поставена 1 брой
митническа пломба № АВ0984184. За извършените контролни действия на 26.04.2018
г. е съставен Протокол за извършена митническа проверка №
18BG9999M015243/26.04.2018 г.
На 27.04.2018 г., проверяващият
митнически екип в състав О.В.. А.П.и Г.Г., продължил физическата проверка от
25.04.2018 г. Преди започването на физическата проверка е направена проверка за
целостта на поставените митнически пломби, като е установено, че същите са били
с ненарушена цялост и без видима външна интервенция. След премахването им е
дадено начало на физическата проверка. При контролните действия са разтоварени
и проверени последните 185 броя колети (погрешно вписани в протокола за
извършена проверка като 120 броя колети, което се дължи на допусната техническа
грешка), с което е приключила физическата проверка. За извършените контролни
действия на 27.04.2018 г. е съставен Протокол за извършена митническа проверка
№ 18BG9999M015415/27.04.2018 г. Управителят
на „Антония Голд“ ЕООД, е присъствала на извършената на 27.04.2018 г. проверка,
като същата е подписала съставения протокол за извършените действия.
При извършената в периода
25.04.2018 г. - 27.04.2018 г. щателна митническа проверка са били преброени и
проверени общо 427 броя колета или сравнено с описаните в превозни документи,
търговска фактура и вносна декларация - 475 броя колета, митническият екип,
след преброяване и проверка, е установил с 48 броя колета по-малко от
посочените в митническата декларация.
Направена е съпоставка между
физически преброените стоки с декларираните стоки по митническа декларация с
MRN №I8BG003000H0109879/25.04.2018 г., като са се установили следните разлики:
|
Позиция по декларация 18BG003000H01098
79 |
Вид на стоката по декларация 18BG003000H0109879 |
Декларирани броя |
Физически преброени броя |
Установена разлика |
|
|
Поз. № 1 |
PVC щори |
1 брой |
1 брой |
няма |
|
|
Поз. № 2 |
Колани изкуствена кожа |
72 броя |
125 броя |
Повече- 53 броя |
|
|
Поз. № 3 |
Плат синтетика |
5312 м |
5306.7 м |
По-малко 5.3 м |
|
|
Поз. № 4 |
Шивашки материали: кант,
ширит за декорация |
36 кг |
36 кг |
Няма |
|
|
Поз. № 5 |
Трикотажен синтетичен плат |
403 кг |
403 кг |
Няма |
|
|
Поз. № 6 |
Трикотажни дамски поли от
синтетични материали с дължина до коляно |
127 броя |
971 броя |
Повече 844 броя |
|
|
Поз. № 7 |
Трикотажни синтетични дамски:
|
-бермуди- 121 броя -Долнища - 280 броя -Клинове - 40 броя -Панталон - 490 броя - Шорти - 147 броя |
- бермуди 1940 броя - долнища1148 броя - Клинове -40 броя - Панталони- 8135бр -шорти- не са установени
|
-бермуди-1819 броя повече -долнища- 868 броя повече -панталони -7645 броя повече |
|
|
Поз. № 8 |
Трикотажно долно бельо от
синтетични материали и памук, с преобладаващ състав на синтетика -потници |
193 броя |
5919 броя |
5726 броя повече |
|
|
Поз. № 9 |
Трикотажни синтетични дамски
пижами |
200 броя |
804 броя |
604 броя повече |
|
|
Поз. № 10 и поз. № 21 обединени
заедно |
Трикотажни юношески тениски с
къс ръкав |
55 167 броя |
56 724 броя |
1557 броя повече |
|
|
Поз.11 |
Трикотажни синтетични дамски блузи |
978 броя |
2188 броя |
1210 броя повече |
|
|
Жилетки |
587 броя |
12 броя |
575 броя по-малко |
||
|
Туники |
204 броя |
1015 броя |
811 броя повече |
||
|
Поз. № 12 |
Горни дамски комплекти за активен отдих /клин и тениска с къс ръкав/
от синтетични материали |
1143 комплекти |
Не е установена такъв вид стока |
1143 комплекти по-малко |
|
|
Поз. № 13 |
Мъжко яке от синтетични материали с дълъг ръкави |
81 броя |
81 броя |
няма |
|
|
Поз.№ 14 |
Мъжки костюм /панталон и
сако с хастар/ от текстилни материали |
55 броя |
763 броя |
708 броя повече |
|
|
Поз.№ 15 |
Мъжки сака от текстилни материали, без
подплата |
103 броя |
1264 броя |
1161 броя повече |
|
|
Поз. № 16 |
Дамски панталон от плат деним:
дънкови бермуди |
300 броя |
Не е установен такъв вид стока |
|
|
|
Поз.№ 17 |
Дамски рокли от синтетични
материали с дължина до коляното |
345 броя |
1553 броя |
1208 броя повече |
|
|
Поз № 18 |
Ризи от памук и синтетични
материали с преобладаващо съдържание на синтетика, с къс ръкав |
283 броя |
6306 броя |
6023 броя повече |
|
|
Поз. № 19 |
Мъжки вратовръзки от
синтетични материали |
150 броя |
151 броя |
1 брой повече |
|
|
Поз. № 20 |
Покривки за легло от синтетични материали |
357 броя |
1171 броя |
814 повече |
|
|
Поз. №21 |
Виж поз. № 10 |
|
|
|
|
|
Поз. № 22 |
Трикотажни синтетични
юношески клинчета |
49 943 броя |
5398 броя |
44 545 броя по-малко |
|
При проверката са констатирани 1 142 броя шапки с
козирка, които не са описани, както в
представената търговска фактура № I 12401/24.04.2018 г., така и не са
декларирани във вносната декларация № 18BG003000H0109879/25.04.2018 г.
На 27.04.2018 г. физическата проверка е била преустановена,
поради затваряне на складовата база. Складовото помещение е било затворено и
обезпечено с митнически пломби № АВ0984185 и № АВ0984186. Товарният автомобил е
бил затворен и запечатан с I брой митническа пломба № АВ0984187.
Контролните действия са продължили на 30.04.2018 г.
Митническите служители О.В., А.П.и В.Х.са направили проверка на поставените
митнически пломби. Установено, е че същите са с ненарушена цялост и без видима
външнаинтервенция, след което същите са били премахнати. При контролните действия са били отделени констатираните при
осъществената щателна физическа проверка стоки в повече, като същите са
задържани с два броя Разписка за задържане № 0091018 и Разписка за
задържане № 0091019 и двете от 30.04.2018 г. С приемо-предавателен Протокол на
30.04.2018 г., стоката е предадена на отговорно пазене в склад под митнически
контрол към митница Пловдив.
Взети мостри от всички описани стоки във вносната декларация
№ I8BG003000H0109879/25.04.2018 г. с цел представянето им пред митница Пловдив
за становище относно тарифно класиране и митническа стойност.
С Писмо № 32-168567 от 12.06.2018 г. на началника митница
Пловдив, изпратено до директора на дирекция „Митническо разузнаване и
разследване", е изразено становище относно тарифно класиране на стоките по
вносна декларация № 18BG003000H0109879/ 25.04.2018 г. Въз основа на която е
направена следната констатация:
|
Позиция ПО декларация 18BG003000H0109879 |
Вид на стоката по декларация 18BG003000H0109879 |
Декларирани броя |
Физически преброени броя |
Установена разлика |
Тарифно класиране спрямо Вносна декларация |
Тарифно класиране определено от митница Пловдив |
|
По3. 1 |
PVC щори |
1 брой |
1 брой |
Няма |
********** |
39253000 00 |
|
Поз. 2 |
Колани изкуствена кожа |
72 броя |
125 броя |
Повече -53 броя |
********** |
39269097 90 |
|
Поз. З |
Плат синтетика |
5312 м |
5306 ,7 м |
По- малко 5,3 м |
********** |
54077200
00 |
|
Поз. 4 |
Шивашки материали: кант,
ширит за декорация |
36 кг |
36 кг |
Няма |
********** |
58081000
00 |
|
Поз. 5 |
Трикотажен синтетичен плат |
403 кг |
403 кг |
Няма |
********** |
60053700 00 |
|
По3. 6 |
Трикотажни дамски поли от
синтетични материали с дължина до коляно |
127 броя |
971 броя |
844 броя повече |
********** |
61045300 00 |
|
Поз. 7 |
Трикотажни синтетични дамски:
|
-бермуди-121 броя -Долнища-280броя -Клинове - 40 броя -Панталон- 490 броя - Шорти - 147 броя |
- бермуди 1940 броя - долнища1148 броя - Клинове -40 броя - Панталони- 8135бр -шорти- не са установени
|
-бермуди-1819 броя повече -долнища-868 броя повече -панталони -7645 броя повече |
********** |
********** |
|
Поз. № 8 |
Трикотажно долно бельо от
синтетични материали и памук, с преобладаващ състав на синтетика -потници |
193 броя |
5919 броя |
5726 броя повече |
********** |
********** |
|
Поз. № 9 |
Трикотажни синтетични дамски
пижами |
200 броя |
804 броя |
604 броя повече |
********** |
********** |
|
Поз. № 10 и поз. № 21
обединени заедно |
Трикотажни юношески тениски с
къс ръкав |
55 167 броя |
56 724 броя |
1557 броя повече |
********** |
********** |
|
Поз.11 |
Трикотажни синтетични дамски блузи |
978 броя |
2188
броя |
1210 броя повече |
********** |
********** |
|
Жилетки |
587 броя |
12 броя |
575 броя по-малко |
|||
|
Туники |
204 броя |
1015 броя |
811 броя повече |
|||
|
Поз. № 12 |
Горни дамски комплекти за активен отдих /клин и тениска с къс ръкав/
от синтетични материали |
1143 комплекти |
Не е установена такъв вид стока |
1143 комплекти по-малко |
********** |
********** |
|
Поз. № 13 |
Мъжко яке от синтетични материали с дълъг ръкави |
81 броя |
81 броя |
няма |
********** |
********** |
|
Поз.№ 14 |
Мъжки костюм /панталон и
сако с хастар/ от текстилни материали |
55 броя |
763 броя |
708 броя повече |
********** |
********** |
|
Поз.№ 15 |
Мъжки сака от текстилни материали, без
подплата |
103 броя |
1264
броя |
1161 броя повече |
********** |
********** |
|
Поз. № 16 |
Дамски панталон от плат ден им: дънкови
бермуди |
300 броя |
Не е установен такъв вид стока |
|
********** |
********** |
|
Поз.№ 17 |
Дамски рокли от синтетични
материали с дължина до коляното |
345 броя |
1553
броя |
1208 броя повече |
********** |
********** |
|
Поз № 18 |
Ризи от памук и синтетични
материали с преобладаващо съдържание на синтетика, с къс ръкав |
283 броя |
6306
броя |
6023 броя повече |
********** |
********** |
|
Поз. № 19 |
Мъжки вратовръзки от
синтетични материали |
150 броя |
151 броя |
1 брой повече |
********** |
********** |
|
Поз. № 20 |
Покривки за легло от синтетични
материали |
357 броя |
1171
броя |
814 повече |
********** |
********** |
|
Поз. №21 |
Виж поз. № 10 |
|
|
|
|
|
|
Поз. № 22 |
Трикотажни синтетични
юношески клинчета |
49 943 броя |
5398
броя |
44 545 броя по-малко |
********** |
********** |
Видно от изложеното по-горе в
таблицата при физическата проверка е установена стока -трикотажни синтетични
юношески клинчета 5 398 броя, т. е. с 44 545 броя по-малко от декларираното.
Предвид обстоятелството, че стоката от позиция 7 и тази от позиция 22 се класира в един и същ тарифен
код, а именно 61 04 63 0000, то следва, че стоките от позиция 7, които са в
повече от декларираното, следва да бъдат отнесени към стоките от позиция 22.
Общо на 24.04.2018 г. били
превозени 21 287 броя стоки , както следва:
1. стока от поз. 2 от ЕАД -
„Колани от изкуствена кожа" - 53 броя;
2. стока от поз. 6 от ЕАД -
„Трикотажни дамски поли от синтетични материали с дължина до коляното"-
844 броя;
3. стока от поз. 8 от ЕАД - „Трикотажно
долно бельо от синтетични материали и памук с преобладаващ състав на синтетика –
потници“ - 5 726 броя;
4. стока от поз. 9 от ЕАД -
„Трикотажни синтетични дамски пижами" - 604 броя;
5. стока от поз. 10 и поз. 21 от
ЕАД - „Трикотажни синтетични юношески тениски с къс ръкав" и „Трикотажни
синтетични дамски тениски с къс ръкав" - 1 557 броя;
6. стока от поз. 11 от ЕАД -
„Трикотажни синтетични дамски блузи, жилетки, туники" - 1 446 броя;
7. стока от поз. 14 от ЕАД - „
Мъжки костюм/панталон и сако с хастар/ от текстилни материали" - 708 броя;
8. стока от поз. 15 от ЕАД -
„Мъжки сака от текстилни материали без подплата" - 1 161 броя;
9. стока от поз. 17 от ЕАД -
„Дамски рокли от синтетични материали с дължина до коляното" - 1 208 броя;
10. стока от поз. 18 от ЕАД -
„Ризи от памук и синтетични материали с преобладаващо съдържание на синтетика,
с къс ръкав" - 6 023 броя;
11. стока от поз. 19 от ЕАД- „Мъжки вратовръзки
от синтетични материали" - 1 броя;
12. стока от поз. 20 от ЕАД -
„Покривки за легло от синтетични материали" - 814 броя;
13. неописани в ЕАД и търговска
фактура - „Шапки с козирка" - 1 142 броя;
през външна граница на Европейския съюз (Ипсала - Турция,
Кипи - Гърция) без знанието и разрешението на митническите органи и стоките са открити в Република България, в резултат на
проверка след подаването на ЕАД №18BG003000H0109879/25.04.2018 г. в митница
Пловдив –нарушение по чл. 233, ал. 2 от Закона за митниците.
Шофьор осъществил превоза на стоките бил М.С.М..
Посочената фактическа обстановка
настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в
действителността.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в
АУАН. В този смисъл са и приложените по административната преписка писмени
доказателства: ЕАД 18BG003000H0109879, А.TR
№ V 0382646, Сертификат за произход № 0725383, Декларация за временно
складиране № BG003000/3978, Експедиционна фактура № 112401, ТИР Карнет GX81704078,
Протоколи за извършена проверка от 25.4.2018г, 26.4.2018г., 27.4.2018г.,
30.4.2018г., два броя разписки за задържане и приемопредавателен протокол от
30.4.2018г., както и събраните в хода на съдебното следствие по почин на съда
Митническа декларация Серия НС 0132174
/представена пред турските митнически власти/, Заявка за поръчка на стоки от дата 20.4.2019 г., и заключение на
съдебно-митническа експертиза, ведно с приложения към него.
Гореизброените
доказателства и доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви и
взаимодопълващи се поради, което и съдът изцяло ги кредитира и въз основа на
тях намира за изцяло неоснователно възражението отправено с жалбата за
неправилна фактическа установеност на обстоятелствата по делото.
Не може да бъде
възприет и доводът на жалбоподателя, че физическото преброяване на вещите,
обективирано в протоколите от 25.4.2018г, 26.4.2018г., 27.4.2018г., 30.4.2018г.
е неправилно извършено. От цитираните протоколи е видно, че физическото
преброяване е осъществено от компетентни служители на административно
наказващия орган. От приложените на л.109 до л. 126 от първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява високата професионална
квалификация на тези служители, поради което и у съдът не възниква съмнение за изправността на извършваните от тях
проверовъчни действия. Следва да се отбележи и че в случая не е спорен
начинът на класиране на стоките според митническия тарифен код на България,
респективно на ЕС, в който случай верността на изводите на АНО можеше да бъде
проверена чрез служебно назначена от съда допълнителна митническа експертиза
със задача да определи кода на всяка една от недекларираните стоки. Точно обратното, както в АУАН, така и в НП изрично
е посочено, че за 20 от 22 вида стоки тарифният код посочен в митническата декларация
и тарифният код определен от митническите органи съвпадат. Освен това на
наказаното лице не е вменено нарушение по чл. 234 ЗМ, когато съставомерно
обстоятелство би се явил кодът под който е класифицирана дадена стока. В случая
жалбоподателят спори единствено досежно верността
на извършеното физическо преброяване на стоките. Като допълнителен
аргумент, освен високата квалификация на извършващите преброяването лица, за
несъстоятелността на оспорването наведено от жалбоподателя могат да послужат и
самите резултати от преброяването. Установени
в повече при физическото преброяване са стоки от вида на: колани, дамски поли,
потници, дамски тениски с къс ръкав, дамски блузи, жилетки, тениски, туники,
мъжки костюм, мъжки сака, дамски рокли, ризи, мъжки вратовръзки, покривки за
легло, шапки с козирка. Установени са в по-малко са огромен брой синтетични
юношески клинчета, както и шорти. Противоречи на житейската и правна логика да
се предполага, че висококвалифицираният служител на агенция митници би преброил юношеско клинче, като
костюм, рокля, пола, покривка за легло или друга стока, която е установена в
повече. Още повече, че от жалбоподателя не са излагани твърдения за
недобросъвестно упражняване на служебните задължения на митническите служители
при извършваното физическо преброяване. Следва да се отбележи и че в последното
съдебно заседание жалбоподателят
изрично оттегли доказателствените си искания свързани с повторно преброяване на
всички над 21 000 недекларирани стоки. Поради всичко гореизложено
съдът приема, че преброяването в рамките на физическата проверка е надлежно и
правилно извършено. Не на последно място за верността на този извод
свидетелства и отразеното в НП, както и в приложените по делото протоколи за
извършена проверка, че управителят на дружеството получател на стоките е присъствал на
проверката, включително и на броенето на стоките и попълването на протоколите и
не е направил възражение за извършени грешки при преброяването.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложената
по делото Заповед № ЗАМ-556/32-127893 на Директора на Агенция Митници се установява
компетентността на административно наказващия орган. Компетентността на
актосъставителя се установява от разпоредбите на чл. 223 и чл. 230 ЗМ.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 18.06.2018 г., а НП - на 22.10.2018г., тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Изцяло
неоснователни са и изричните доводи наведени с жалбата за допуснати СПН при
описание на нарушението.
Противно на
твърдяното с жалбата, както в АУАН, така и в НП изключително подробно са
посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено и установено нарушението.
Нарушението е извършено на 24.08.2018г. на
външна граница на европейския съюз /Ипсала, Турция, Кипи-Гърция/, през която са
пренесени без знанието и разрешението на митническите органи общо 21 287
броя стоки, които по-късно са открити в България. Нарушението е установено в гр.
Пловдив, при извършена митническа проверка в периода 25.4.2018г.-30.4.2018г.
Изпълнено е
и изискването в НП да са посочени доказателствата, които потвърждават
извършването на нарушението. В НП изключително подробно са изброени, както документите,
които са представени от жалбоподателя в рамките на проверката, така и
извършваните от митническите служители действия, резултатите от тях и протоколите, в които същите са
обективирани. Именно това са доказателствата потвърждаващи нарушението.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че в случая е налице извършено нарушение по чл. 233, ал.2 ЗМ.
Нарушението е формално, на просто извършване, като за довършеността му не се
изисква настъпването на друг различен съставомерен резултат освен пренасянето
през границата на страната или през външна граница на ЕС на вещи без знанието и
разрешението на митническите органи. Така изрично и ТР 1/2015 по т.д 1/2014 на
ОСНК на ВКС.
В този смисъл обстоятелството
дали са начислени и заплатени всички дължими данъци и мита е абсолютно
неотносимо към съставомерността на деянието. Тези обстоятелства биха били
относими при вменено нарушение по чл. 234 ЗМ, но не и по чл. 233 от същия
закон. В тази връзка следва да се отбележи, че за разлика от чл. 234 ЗМ, който охранява интересите на
фиска и регулира обществените отношения по законосъобразното начисляване и
събиране на дължимите данъци и мита при презграничен превоз на стоки,
то нормата на чл. 233 ЗМ регулира съвсем различен кръг от обществени отношения,
а именно по осъществяване на
законосъобразен документален и/или физически контрол на пренасяните през
границата стоки от страна на митническите органи. За преценка накърнени
ли са тези обществени отношения от значение е не дали са внесени всички
публични държавни вземания, а изпълнени ли са задълженията за надлежно
деклариране и документиране на пренасяните стоки.
Доколкото нарушението е
установено не на самата външна граница на Европейския съюз или на граница на
Република България, а на митница
разположена във вътрешността на Република България- митница Пловдив, то
правилно нарушението е квалифицирано, като такова по чл. 233, ал.2 ЗМ, а не по
чл. 233, ал.1 ЗМ.
В случая предмет на нарушението
се явяват 21 287 стоки, които са подробно описани, както в АУАН, така и в
НП. В този смисъл се явява неоснователно възражението за недостатъчна
индивидуализация на предмета на нарушението. Според настоящия състав стоките са
индивидуализирани в достатъчна степен чрез посочване на техния вид, брой,
материал от който са изработени и посочване на номера на разписката за
задържане, с която са приобщени като доказателство по делото. Този начин на
индивидуализация на стоките от една страна позволява извършването на преценка
за съставомерност на деянието, а от друга е напълно достатъчен за обособяване
на стоките, които са предмет на нарушението от тези, които не са. Посочването
на марката на стоките или на други
индивидуализиращи белези- цвят, размер и тн, за което се настоява в жалбата
нито е необходимо с оглед постигане на гореописаните цели, нито се явява
практично с оглед огромния брой стоки предмет на нарушението, Не на последно
място следва да се отбележи, че индивидуализирането
на марките на процесните стоки е било и практически невъзможно, доколкото за повечето от тях в АУАН
и НП изрично е посочено, че дрехите
са без марки. Тоест не може да се изисква от актосъставителя и АНО да
посочват нещо което обективно не съществува.
Само за пълнота на изложението
следва да се изложат съображения и относно съществуващо по делото мнимо
противоречие, досежно предмета на нарушението. Така в назначената по делото
митническа експертиза е посочено на стр. 7, че при сравняване на данните от
таблиците на страници 3-5 от НП се констатира, че общият брой на установените в
повече и недекларирани стоки е 31 052
броя, а в НП като предмет на нарушението са посочени 21 287 броя. В случая обаче съществуващото
противоречие е само привидно. Това е така, доколкото в НП изрично е
описано как е образуван приетия за
меродаван размер на предмета на нарушението, а именно като от общия брой на
установените в повече и недекларирани
стоки се приспадне броя на установените в повече стоки от позиция № 7, тъй като
тарифния код на стоките от позиция седем и от позиция 22 е един и същ, а в
позиция 22 при физическото преброяване са установени по-малък на брой стоки от
декларираните. Верността на този извод се констатира и при извършване на
съответните аритметически операции: 31052- (1819+868+7645)= 21 287. Тоест
неяснота в повдигнатото обвинение не съществува. Освен това направеното
приспадане е изцяло в полза на наказаното лице, доколкото същият бива обвинен
за по-малък размер на предмета на нарушението и от това обстоятелство не могат
да се черпят аргументи за отмяна на НП, при констатираната липса на неяснота в
описанието на нарушението.
Неоснователен е доводът на
защитата, че деянието било несъставомерно доколкото били налице множество стоки, които били декларирани,
а при физическата проверка било установено, че са по-малко / напр.
44 550 броя по-малко юношески клинчета/. Както вече бе споменато чл. 233
ЗМ охранява обществените отношения по осъществяване на законосъобразен
документален и/или физически контрол на пренасяните през границата стоки от
страна на митническите органи. За нормално реализиране на тези отношения всички
пренесени през границата стоки следва да бъдат декларирани по вид и количество
пред митническите органи. В този смисъл обстоятелството,
че от даден вид стоки е декларирано по-голямо количество стоки от реално
пренасяните, не може да отнеме неправомерния и противоправен характер на
пренасянето през границата на друг вид стоки, които не са декларирани.
Неоснователен е доводът, че
допуснатите в митническата декларация, представена пред българските власти,
неточности при декларирането се дължат на объркване поради необходимостта
стоките да бъдат декларирани веднъж според Турската митическа тарифа и веднъж
според митническата тарифа на използвана в България. Този довод би бил уместен,
ако стоките бяха декларирани в турската и българската митническа декларация по
идентичен начин- с еднакво групиране и посочване на един и същ тарифен код в
двете декларации за една и съща група. Процесният случай обаче изобщо не е
такъв. От съпоставката на двете митнически декларации, представени като
доказателства по делото е видно, че в турския митнически документ стоките са обединени
в 28 групи, а в българската в 22 групи. Видно
е също така, че за групите, съдържащи идентични стоки, в българската и турската
митническа декларация са посочени различни тарифни кодове. Само за
илюстрация следва да се посочи, че в турската митническа декларация групата
стоки PVC щори са класирани под код 732429000000, а в българската митническа
декларация, кодът който е посочен е
**********. Същият код ********** е приложим и съгласно становището на
българския митнически орган. Всички разлики в групирането и класирането на
стоките между българската и турската митническа декларация са видни в
Приложение № 2 и Приложение № 3 към назначената на съдебна фаза
съдебно-митническа експертиза. Тоест не
може да се говори за никакво объркване в българската митническа декларация,
дължащо се на предхождащо класиране на стоките в турска митническа декларация.
Нещо повече съгласно отговорите на въпрос 1, 2 и 3 от заключението на СМЕ митническите тарифи на Европейския съюз
/включително и България/ и на Република Турция са изцяло хармонизирани и при
класиране на едни и същи стоки разлики в двете митнически декларации не би
следвало да има.
Неоснователен е доводът, че в
процесната митническа декларация, представена пред българските власти стоките
са декларирани съобразно представената пред турския съконтрахент поръчка, като
не следва да се носи отговорност за различните стоки изпратени от турския
доставчик. Този довод би бил уместен при положение, че по делото можеше да се
констатира пълно припокриване между видовете стоки и техния брой, така както са
посочени в българската митническа декларация и в търговската поръчка. От
съпоставката на двата документа е видно обаче, че между тях също са налице
разминавания и за идентичност на отразяванията не може да се говори. Само за
пример може да се посочи, че в търговската поръчка са отразени 99887 юношески
дрехи. В митническата декларация такава
графа няма, като вместо това са налице две графи: юношески клинчета, но с брой 49 943 и
юношески тениски с къс ръкав с брой 49 944, тоест не е налице механнично
прекопирване на данните от търговската поръчка в митническата декларация, както
твърди жалбоподателя.
Съгласно задължителните указания
за съдилищата, дадени с ТР 1/2015 по т.д 1/2014 на ОСНК на ВКС под пренасяне на стоки през
границата на страната следва да се разбира физическото/фактическо
пренасяне/транспортиране на стоките през границата на страната от лице, което упражнява фактическа
власт върху тях, като деянието е довършено в момента на обективното
преминаване на стоките през границата.
От дадената задължителна
дефиниция е видно, че за да е съставомерно деянието по отношение на дадено
лице, следва да бъде установено по
несъмнен начин, че то е имало
„фактическа власт“ върху стоките. Както теорията, така и практиката е
категорична, че под понятието фактическа власт следва да се разбира, че лицето
е имало възможност да извършва
необезпокоявани фактически разпоредителни действия с вещта.
При съвкупната оценка на
доказателствата по делото настоящият състав не намира за установено, че процесните стоки са се намирали във
фактическата власт на наказаният субект М.С.М..Прието е за установено в
НП, а не е и спорно по делото, че същият е бил
само шофьор на тира, в който са били превозвани недекларираните стоки.
В същото време не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства М.
да е бил надлежно упълномощен да ангажира правната сфера на дружеството
получател по отношения на стоките. Същият е бил натоварен само със задължението физически да транспортира стоките от
територията на република Турция на територията на ЕС, при това без стоките да
са предадени в негова фактическа власт. Този извод следва по несъмнен
начин от обстоятелството, че след натоварването на стоките, багажното отделение на тира е било
пломбирано, като пломбата не е била нарушена до извършване на митническата
проверка. От гореизложеното следва, че доколкото процесните стоки не са
се намирали във фактическата власт на шофьора,
то той не е легитимиран субект в процесния случай да носи отговорност по чл.
233 ЗМ.
В този смисъл е и трайната
практика на административните съдилища в страната: Решение № 191 от 21.12.2018
г. по к. адм. н. д. № 172 / 2018 г. на I състав на Административен съд – Ямбол,
Решение № 145 от 01.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 133 / 2018 г. на II състав на
Административен съд – Ямбол, Решение № 49 от 24.03.2017 г. по н. д. № 21 / 2017
г. на II състав на Административен съд – Ямбол, Решение от 18.04.2018 г. по к.
адм. н. д. № 60 / 2018 г. на Административен съд – Хасково, Решение от
11.07.2017 г. по н. д. № 112 / 2017 г. на Административен съд – Хасково.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че процесният случай,
в който отговорността на шофьора е ангажирана по отношение на стоки, които са
надлежно пломбирани и за който е относима цитираната практика съществено се отличава от случаите,
когато шофьорът сам закупува стоки /най-често цигари или алкохол/ от безмитни
зони, укрива ги в превозното средство, в нарочно изготвени тайници или сред законно превозвания товар и ги
превозва през границата на страната без да уведоми за тях митническите органи.
В този случай, стоките са закупени и укрити от самия шофьор, намират се в негова фактическа власт,
поради което и деянието му е съставомерно по чл. 233 ЗМ.
Извод за липса на пасивна
легитимация за шофьора да отговаря по чл. 233 ЗМ следва и от анализа на
приложимата нормативна база на ЕС. Така в чл. 5, т.12. от Регламент № 952/2013 за създаване на митнически кодекс на общността
е дефинирано, че „митническа
декларация“ означава актът, с който дадено лице изразява в установената
форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен
митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва
да бъдат приложени. В т. 6 от същия член
е посочено, че „митнически
представител“ означава всяко лице, определено от друго лице да
изпълнява действията и формалностите, изисквани съгласно митническото
законодателство, във взаимоотношенията му с митническите органи, а в т. 15 е уредено, че „декларатор“ означава лицето, което подава митническа
декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за
въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация или уведомление за
реекспорт от свое име или лицето, от чието име се подава такава декларация или
уведомление. Съгласно чл. 15, т.2, б “а“
от Регламента пък лице, което подава
пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за
разрешение или за друго решение, е
отговорно за точността и пълнотата на информацията, предоставена в
декларацията, уведомлението или заявлението.
В т.14 от митническата
декларация, представена пред българските органи MRN № 18BG003000H0109879
/25.04.2018 г. изрично е посочено, че
декларатор на процесните стоки е Антония Голд ЕООД. Следователно по
силата на изричните разпоредби на Регламента, не шофьора на тира, а
дружеството получател и декларатор Антония Голд ЕООД е отговорно за верността
на декларираното в митническата декларация и респективно се явява легитимиран
субект на отговорност по чл. 233 ЗМ.
В случая с оглед цитираните разпоредби на Регламента шофьорът М. би бил
легитимиран да отговаря по чл. 233 ЗМ само, ако беше „митнически представител“
на Антония Голд, по смисъла на цитираната дефиниция. По делото нито са изложени
твърдения, нито са събрани доказателства в тази насока, нито пък наказаният М.
отговаря на специалните условия, предвидени в Регламента за изпълняване
функцията „митнически представител“.
Налице е и трето самостоятелно
основание за невъзможност за ангажиране отговорността на шофьора М. за
вмененото му нарушение по чл. 233 ЗМ, дори и да можеше да се приеме, че същият
отговаря за верността на декларираното в подадената Митническа декларация.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В НП е
прието, а и не е спорно по делото, че шофьорът
е присъствал само на натоварване на колетите на камиона преди пломбирането му.
Съдържанието на колетите обаче не му
е показвано. Тоест шофьорът
не е бил наясно с точния вид и брой на стоките, които са се съдържали в
натоварените колети. Тази липса на знание изключва умишлената форма на
вина. Остава да се направи преценка дали той не отговаря за форма на вина под
формата на небрежност. Съгласно чл. 11, ал.2 НК тази форма на вина е налице, когато
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Нито в ЗМ, нито в
правилника за прилагането му, нито в Регламент № 952/2013 за създаване на митнически
кодекс на общността е предвидено задължение за шофьора на тира превозващ товара
да се запознава с точното му съдържание, след като същия е надлежно пломбиран.
Поради това, дори и да се приеме, че шофьорът е извършил противоправно деяние,
то не е виновно и следователно не съставлява административно нарушение, което
да е съставомерно за него.
По изложените съображения,
доколкото се установи, че не шофьорът
М., а получателят на стоките Антония Голд ЕОООД
е надлежен субект на нарушението по чл. 233 ЗМ, атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено в частта, с която на
жалбоподателят е наложена глоба в размер
на 44 279.72 лева.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че в назначената по делото експертиза е констатирано, че
в протокола от 26.09.2018г., с който са оценени процесните стоки е допусната
неточност, доколкото недекларираните стоки според НП са на брой 21287, а в протокола е дадена оценка на стоки на общ брой 24179
броя. С допуснатата неточност в конкретния случай не се засягат обаче
правата на страните. Цитираният
протокол е използван само за определяне величината на глобата която
следва да се наложи. Доколкото обаче съдът отменя наложената глоба на друго
основание, то допуснатият пропуск от АНО напрактика е саниран от съда.
Установи се вече, по несъмнен
начин, че процесните 21 287 броя
стоки са били предмет на нарушението по чл. 233 ЗМ. Съгласно чл. 233,
ал.6 ЗМ стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на
държавата независимо от това чия собственост са.
Приемането, че надлежен субект на нарушението е
различен от наказания, при обективно доказано извършване на нарушение по чл.
233 ЗМ, обаче не представлява пречка за конфискуване на същите в полза на държавата.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 233, ал.7 от ЗМ стоките - предмет на митническа контрабанда,
се отнемат в полза на държавата и в случаите, когато нарушителят е неизвестен.
От цитираната норма може да се направи извод, че предпоставка за конфискация на стоките е обективното извършване
на митническа контрабанда по смисъла на
чл. 233 ЗМ, но не и ангажиране на административно наказателната отговорност на
действителния нарушител. По изложените съображения НП следва да бъде
потвърдено в тази част.
В този смисъл е трайната практика
на административните съдилища в страната-Решение № 191 от 21.12.2018 г. по к.
адм. н. д. № 172 / 2018 г. на I състав на Административен съд – Ямбол, Решение
от 11.07.2017 г. по н. д. № 112 / 2017 г. на Административен съд – Хасково,
Решение № 92 от 05.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 328 / 2018 г. на
Административен съд – Кюстендил.
В същия смисъл е и разпоредбата
на чл. 198 от цитирания вече Регламент, съгласно който митническите органи
предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките, включително
отнемане и продажба или унищожаване, когато едно от задълженията, установени в
митническото законодателство за въвеждането на несъюзни стоки на митническата
територия на Съюза, не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически
надзор.
По изложените съображения НП
следва да се потвърди в частта, с която стоките предмет на нарушението са
отнети в полза на държавата.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че са напълно неоснователни доводите, че АНО неправомерно е
задържал всички стоки, а не само тези предмет на нарушението. Видно както от
текста на НП, така и от приложените по делото разписки за задържане –задържани
и отнети в полза на държавата само
21287 броя стоки, които не са били надлежно декларирани, съответно се явяват предмет
на нарушението по чл. 233 ЗМ.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19/2018 , издадено
от Директор на Дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция Митници в
ЧАСТТА, с която на М.С.М. е
наложена глоба в размер на 44 249.72 лева за нарушение на чл. 233, ал.2
ЗМ.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19/2018 , издадено от Директор на Дирекция „Митническо разузнаване
и разследване“ в ЦМУ на Агенция Митници в ЧАСТТА, с която на основание
чл. 233, ал.6 ЗМ предмета на нарушението- 21 287 броя стоки е отнет в полза на
държавата.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.