РЕШЕНИЕ
№ 799
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330102545 по описа за 2021 година
„Теленор България” ЕАД – гр. София е предявило установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на Л. М. Г., че последният дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата от 486,90 лева по Договор за
мобилни услуги № ********* г., именен с Допълнително споразумение №
******** г., с който е предоставен мобилен номер *********, от които сумата
в размер на 110,24 лева, представляваща незаплатени задължения за
начислени такси за ползвани услуги за периода 25.10.2018 г. – 24.01.2019 г., и
376,66 лева, представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя, както и сумата в размер на 138,39 лева по
Договор за лизинг от *******г., с който е предоставено устройство *******,
от които сумата от 19,77 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски
за периода 15.10.2018 г. – 24.01.2019 г., и сумата от 118,62 лева,
представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договора, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.08.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
1
410 ГПК № 5009/10.09.2020 г. по ч. гр.д. № 10470/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, X гр. с-в.
В исковата молба и уточняваща молба към нея се излагат съображения,
че на между страните е сключен Договор за мобилни услуги № ***** г.,
именен с Допълнително споразумение № ***** г., с който е предоставен
мобилен номер *******. За периода 25.10.2018 г. – 24.01.2019 г. ответникът
дължал сумата в размер на 110,24 лева, представляваща незаплатени
задължения за начислени такси и ползвани услуги, както следва: за периода
25.10.2018 г. – 24.11.2018 г.: месечна абонаментна такса в размер на 30,82
лева, такса за спиране на номер в размер на 0,75 лева, използвани мобилни
услуги в размер на 1,48 лева, всичко в размер на 33,05 лева без ДДС, респ.
39,66 лева с вкл. ДДС, за периода 25.11.2018 г. – 24.12.2018 г.: месечна
абонаментна такса в размер на 30,82 лева, такса за спиране на номер в размер
на 0,75 лева, временно възстановяване на изходящия трафик в размер на 1,24
лева и използвани мобилни услуги в размер на 0,33 лева, всичко в размер на
33,14 лева без ДДС, респ. 39,77 лева с вкл. ДДС, за периода 25.12.2018 г. –
24.01.2019 г.: месечна абонаментна такса в размер на 30,82 лева и използвани
мобилни услуги в размер на 0,22 лева, всичко в размер на 31,04 лева без ДДС,
респ. 37,25 лева с вкл. ДДС. Ответникът дължал и сумата в размер на 376,66
лева, представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя, представляваща всички стандартни
месечни вноски до края на предвидения срок, но не повече от сумата за три
стандартни месечни вноски, респ. се дължала сумата в размер на 92,46 лева,
представляваща три стандартни месечни вноски и сумата в размер на 284,20
лева, представляваща разликата между стойността на закупено устройство
******* без отстъпка и определената преференциална цена. Излагат се
съображения, че между страните е сключен и договор за лизинг от
*********** г., въз основа на който ищецът е предоставил на ответника
ползването на устройство *********, като се претендират дължими
лизингови вноски в размер на 19,77 лева за периода 25.10.2018 г. – 24.01.2019
г., и предсрочно изискуеми вноски в размер на 118,62 лева, респ. всичко в
общ размер на 138,38 лева.
Поради изложеното се предявява процесната претенция. Претендират се
разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от
особения представител на ответника – адв. Т. Я..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 10470/2020 г. на Районен съд Пловдив,
X гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение /според посоченото в заявлението/. Заповедта е
връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, в указания едномесечен
срок по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.342, ал.1 ТЗ:
От представения по делото договор за мобилни услуги от ****** г. /л.11-
14/ се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер
****** със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лева. С
допълнително споразумение към посочения договор от ***** г. /л.15-19/,
абонаментният план е променен на сумата от 36,99 лева, като на потребителя
е предоставено устройство ******за сумата от 200,66 лева лизингова цена с
абонамент. За посоченото устройство е сключен Договор за лизинг от ******
г. /л.17-19/
От представените по делото четири броя фактури /л.20-23/ и от
приобщеното по делото заключение по съдебносчетоводна експертиза /л.130-
135/, което съдът кредитира като компетентно изготвено, с необходимите
знания и умения, се установява, че за ползваните от ответника мобилни
услуги са издадени и осчетоводени при ищеца следните фактури: фактура №
**********/***** г., фактура № ***** г. и фактура № ****** г. Същите са
включени в дневника за продажби по ДДС. Фактура № **********/***** г.
не е включена в дневника за продажби и не е осчетоводена, като същата касае
начислени неустойки и лизинг. Съобразно заключението на вещото лице
размерът на дължимата неустойка при едностранно прекратяване на договора
за предоставяне на мобилни услуги възлиза на сумата от 376,66 лева, от които
3
сумата от 92,46 лева – три стандартни месечни вноски от по 30,82 лева, и
284,20 лева – разликата между стандартната цена на устройството и
действителната към момента на сключване на договора. Вещото лице е
посочило, че дължимите суми от ответника по Договор за лизинг от *******
г. е в размер на 118,62 лева.
Видно от представените договори, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонен номер и мобилно устройство, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси и лизингови вноски. Във всеки един от договорите се съдържа
описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорите от към съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са
налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на
договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като
същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им
задължения.
По отношение на използваните далекосъобщителни услуги и
дължимите вноски за лизинг, от ответника не се установи плащане на
посочените суми. Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест
на същия е да установи извършеното плащане, то доколкото не са
представени доказателства в тази насока, съдът намира, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на процесните задължения.
Поради всичко изложено и предявеният иск се явява основателен като
доказан, както по основание, така и по размер.
По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:
В чл. 3, раздел IV на допълнителното споразумение от ******* г. /л.15/ и
4
т.11 от Договора за мобилни услуги от ****** г. /л.12/, страните са уговорили
дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер
на стандартните месечни вноски. Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира за основателна претенцията за заплащане на сумата в размер на
92,46 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни вноски.
Не така стои въпросът обаче с претенцията за заплащане на сумата в
размер на 284,20 лева, представляваща неустойка разликата между
стандартната цена на устройството и действителната към момента на
сключване на договора. Според настоящия съдебен състав, ищецът не може
впоследствие да се търси като неустойка, предоставена търговска отстъпка с
договора. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя
формира крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен елемент от
договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента
на сключване на договора Предвид това, търсенето на заплащане на
предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, цели
последващо увеличаване на продажната цена. Съдът счита, че това от една
страна е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната
функция на неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално
обявената и договорена с потребителя цена на веща, което е в противовес с
чл. 143, ал. 2, т. 13 Закон за защита на потребителите.
Предвид изложеното, посочената претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е
направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК /л.126/ и доказателства
за сторени такива от 75 лева – платена държавна такса, 360 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие,
300 лева – депозит за особен представител, и 150 лева – депозит за ССчЕ.
Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца следва да се присъди сумата
в общ размер на 482,76 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
От страна на ответника липса претенция за присъждане на разноски, като
5
не са представени и доказателства за извършени такива.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство,
като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е представил
доказателства за заплатени разноски в размер на 25 лева – държавна такса, и
360 лева – адвокатско възнаграждение, като на същия следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част от иска, а именно сумата в размер на
210,01 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.
М. Г., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, сумата в общ размер на 341,09 лева (триста четиридесет и един
лева и девет стотинки), от които сумата в размер на 110,24 лева – незаплатени
начислени такси и цени за ползвани съобщителни услуги за периода
25.10.2018 г. – 24.01.2019 г. по договор за мобилни услуги от ******г. с
предоставен мобилен номер ******, и допълнително споразумение към
посочения договор от ******* г. към него, сключени между страните, сумата
в размер на 92,46 лева, представляваща неустойка при прекратяване на
посочените договори по вина на ответника, но не повече от три стандартни
месечни такси, и сумата от 138,39 лева – дължими лизингови вноски по
Договор за лизинг от ****** г. на устройство *******, ведно със законната
лихва върху посочените суми от датата на депозиране на Заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда – 21.08.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост
на сумата от 284,20 лева – неустойка, представляваща разликата между
стандартната цена на устройство ******** и действителната към момента на
сключване на Договор за лизинг от ****** г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5009/10.09.2020 г. по ч. гр. д. №
10470/2020 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с. в общ размер на 625,29 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 Л. М. Г., ЕГН **********, да заплати
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 210,01 лева
/двеста и десет лева и една стотинка/ - разноски по съразмерност за
6
заповедното производство по 10470/2020 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с.,
и 482,76 лева /четиристотин осемдесет и два лева и седемдесет и шест
стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. Я., за
сумата от 300 лева – възнаграждение за процесуалното представителство
на ответника в настоящото производство.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ч. гр. д. №
10470/2020 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с., да се върнат, поради отпадане
на необходимостта от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
7