Решение по дело №16523/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 април 2025 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20241110216523
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1410
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря В. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110216523 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на П. П. Ц. от гр. С., чрез адв. Кр. М. срещу наказателно
постановление (НП) №24-4332-022686/26.09.2024 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О
„ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно, незаконосъбразно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
НП не съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН, не били
изследвани всички обстоятелства по преписката, имало противоречие в
обстоятелствената му част, което водело до неяснота, както и се констатирало
противоречие между описаното като административно нарушение в акта и
НП. Липсвали доказателства за придобиване от жалбоподателя на процесното
МПС, както и се оспорва деянието да е осъществено виновно, включително и
че процесното ППС никога не е било регистрирано. Претендират се сторените
1
от жалбоподателя разноски по делото.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество поддържа депозираните
писмени бележки, с които се излага становище по същество, както и се
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендират се сторените по делото разноски.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 24.03.2024 г. около 10:55 ч. в гр. Б. по ул. „С. С., с посока от ул. „И.“ към
бул. „В.“ жалбоподателя П. П. Ц. управлявал ППС – АТВ, марка КТМ, с
рама***********, което не било регистрирано по надлежен ред и без
поставени регистрационни табели.
По време на управлението на ППС-то жалбоподателя бил спрян за
проверка от полицейски служители при 09 РУ-СДВР.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 24.03.2024 г. серия GA, бланков номер 1175857 на жалбоподателя за
нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП от ст. Полицай Е. С. Д.
Образувана била преписка рег. №4332р-29280/2024 г. по описа на 09 РУ-
СДВР, пр. пр. №41125/2024 г. по описа на СРП, с оглед преценка на данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление на СРП от
23.08.2024 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство и е
прекратена преписката с мотив, че извършеното от Ц. е с явно незначителна
обществена опасност и е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което
не следва да се прилага състава на престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на О
„ПП“-СДВР за сведение и преценка за наличие на административно
нарушение по случая.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР старши инспектор Г. В. Б.
назначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
2
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и приобщеното постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на СРП, които са логични и непротиворечиви и съдът
ги цени.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения
четиринадесетдневен срок, като разгледана по същество същата се явява
основателна, но не по изложените в нея основания, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване
на нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред и е без регистрационна табела, но
като обстоятелства на вмененото нарушение се сочат задълженията за
собственик на ППС, когато автомобила е с прекратена регистрация по чл.143,
ал.15 от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.“
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-
3
45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от
съответния митнически орган. Установява се, че не е спазена процедурата по
чл.143, ал.10 от ЗДвП при прекратената по този ред регистрация на МПС-то да
бъде уведомен собственика, което не е сторено от О „ПП“-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася
до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да
спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.
Съдът не споделя изложените в жалбата съображения за противоречие в
обстоятелствата описани в акта и НП, доколкото последното е издадено въз
основа на постъпилото прокурорско постановление, а именно в хипотезата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че в случая управляваното
ППС от жалбоподателя е АТВ. Същото не подлежи на регистрация по реда
предвиден в чл.140 от ЗДвП, а именно по Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Касае се за самоходна
земеделска и горска техника по смисъла на §6, т.16 от ЗДвП и съгласно §1, т.12
от ДР на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника.
4
Като същата подлежи на регистрация не по реда на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а по
този на Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на
техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника. Предвид което липсват годни доказателства, за да се приеме, че се
касае за МПС, което подлежи на регистрация по реда и при условията на
чл.140 от ЗДвП, а именно по Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед крайния съдебен акт при поискване се дължат разноски за
жалбоподателя. От жалбоподателят са се претендирали разноски с жалбата, но
липсват доказателства за сторени такива. Предвид което и с оглед факта, че
претенцията за разноски е до приключване на делото в първата инстанция,
като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните
състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то съдът намира, че липсва конкретизиран размер на
претенцията, както и доказателства за плащане на разноски, включително
адвокатски хонорар. Ето защо искането в тази насока отразено в жалбата като
неоснователно следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-4332-022686/26.09.2024 г.
на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски, като неоснователно.
5
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6

Съдържание на мотивите


Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на П. П. Ц. от гр. С., чрез адв. Кр. М. срещу наказателно
постановление (НП) №24-4332-022686/26.09.2024 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О
„ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно, незаконосъбразно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
НП не съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН, не били
изследвани всички обстоятелства по преписката, имало противоречие в
обстоятелствената му част, което водело до неяснота, както и се констатирало
противоречие между описаното като административно нарушение в акта и
НП. Липсвали доказателства за придобиване от жалбоподателя на процесното
МПС, както и се оспорва деянието да е осъществено виновно, включително и
че процесното ППС никога не е било регистрирано. Претендират се сторените
от жалбоподателя разноски по делото.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество поддържа депозираните
писмени бележки, с които се излага становище по същество, както и се
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендират се сторените по делото разноски.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 24.03.2024 г. около 10:55 ч. в гр. Б. по ул. „С. С., с посока от ул. „И.“ към
бул. „В.“ жалбоподателя П. П. Ц. управлявал ППС – АТВ, марка КТМ, с рама
************, което не било регистрирано по надлежен ред и без поставени
регистрационни табели.
По време на управлението на ППС-то жалбоподателя бил спрян за
проверка от полицейски служители при 09 РУ-СДВР.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 24.03.2024 г. серия GA, бланков номер 1175857 на жалбоподателя за
нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП от ст. Полицай Е.С.Д.
Образувана била преписка рег. №4332р-29280/2024 г. по описа на 09 РУ-
СДВР, пр. пр. №41125/2024 г. по описа на СРП, с оглед преценка на данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление на СРП от
23.08.2024 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство и е
прекратена преписката с мотив, че извършеното от Ц. Е с явно незначителна
обществена опасност и е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което
1
не следва да се прилага състава на престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на О
„ПП“-СДВР за сведение и преценка за наличие на административно
нарушение по случая.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР старши инспектор Г. В. Б.,
назначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и приобщеното постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на СРП, които са логични и непротиворечиви и съдът
ги цени.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения
четиринадесетдневен срок, като разгледана по същество същата се явява
основателна, но не по изложените в нея основания, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване
на нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред и е без регистрационна табела, но
като обстоятелства на вмененото нарушение се сочат задълженията за
собственик на ППС, когато автомобила е с прекратена регистрация по чл.143,
ал.15 от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.“
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
2
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-
45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от
съответния митнически орган. Установява се, че не е спазена процедурата по
чл.143, ал.10 от ЗДвП при прекратената по този ред регистрация на МПС-то да
бъде уведомен собственика, което не е сторено от О „ПП“-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася
до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да
спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.
Съдът не споделя изложените в жалбата съображения за противоречие в
обстоятелствата описани в акта и НП, доколкото последното е издадено въз
основа на постъпилото прокурорско постановление, а именно в хипотезата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че в случая управляваното
ППС от жалбоподателя е АТВ. Същото не подлежи на регистрация по реда
предвиден в чл.140 от ЗДвП, а именно по Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Касае се за самоходна
земеделска и горска техника по смисъла на §6, т.16 от ЗДвП и съгласно §1, т.12
от ДР на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника.
Като същата подлежи на регистрация не по реда на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а по
този на Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на
техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника. Предвид което липсват годни доказателства, за да се приеме, че се
касае за МПС, което подлежи на регистрация по реда и при условията на
3
чл.140 от ЗДвП, а именно по Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед крайния съдебен акт при поискване се дължат разноски за
жалбоподателя. От жалбоподателят са се претендирали разноски с жалбата, но
липсват доказателства за сторени такива. Предвид което и с оглед факта, че
претенцията за разноски е до приключване на делото в първата инстанция,
като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните
състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то съдът намира, че липсва конкретизиран размер на
претенцията, както и доказателства за плащане на разноски, включително
адвокатски хонорар. Ето защо искането в тази насока отразено в жалбата като
неоснователно следва да се остави без уважение.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


4