Р Е Ш Е Н И Е
№
655
гр.
Бургас, 19.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 01.06.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на
секретаря К. Събева, като разгледа НАХД
№ 298 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Л.Г.В. срещу Наказателно постановление № Е-684/30.12.2019 г., издадено
от кмета на община Бургас, с което на жалбоподателката, на основание чл. 70,
ал. 3ЗЗЖ вр. с чл. 68, ал. 1 ЗЗЖ, за нарушение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗЖ, и е
наложено наказание "глоба" в размер на 100 лв.
Жалбоподателката
обжалва НП като незаконосъобразно.
АНО, чрез
процесуалния си представител ю.к. А., оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 07.11.2019
г., около 10,15 часа, в гр. ********************, срещу магазин за плод и
зеленчук, както си вървяла св. К.Г. била нападната и ухапана по десния крак,
под коляното, от куче порода „Смес“, мъжко, жълто /бежаво/ на цвят, собственост
на жалбоподателката. Същото било с каишка и завързано за пътен знак. За
настъпилия инцидент бил подаден сигнал на телефон 112.
За установеното
нарушение на жалбоподателката е бил съставен на 07.11.2019 г. АУАН, а
впоследствие на 30.12.2019 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени
доказателства и от свидетелските показания на св. Р.Г.К. и К.Х.Г..
Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.
От правна страна:
Жалбата е
депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган – кмета на община
Бургас, съгласно чл. 70 ал. 2 ЗЗЖ, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Настоящият
състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В случая се
касае за нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗЗЖ, съгласно която разпоредба собственикът
е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето,
проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на
хора и животни.
Изложената в
акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели - Р.Г.К.
и К.Х.Г., на които кореспондира и събрания по делото писмен доказателствен
материал, от съвкупността, на които по несъмнен начин се установява, че на
07.11.2019 г., К.Г. е била ухапана по
крака от куче, собственост на жалбоподателката.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателката действително е осъществила от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение по чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на
животните, съгласно която разпоредба собственикът е длъжен да предотврати всяка
проява на необоснована агресия на кучето, застрашаваща живота или здравето на
другиго, поради което и правилно и е наложена санкция в размер на 100 лв., на
основание чл. 68, ал. 1 от същия закон.
Съгласно
посочената санкционна разпоредба, за нарушения по този закон лицата се наказват
с глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение - от 250 до 500 лв., освен
ако деянието не съставлява престъпление.
Наложеното на жалбоподателката административно
наказание е в размер, индивидуализиран към минималния, предвиден в закона,
съобразен е с тежестта на извършеното нарушение и наличието на вредни последици
от същото. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Съдът намира, че
в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.
28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му
в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.
9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът
счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр.
с чл. 11 ЗАНН.
С оглед всичко
посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива,
поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а
наказателното постановление да се потвърди.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
Е-684/30.12.2019 г., издадено от кмета на община Бургас, с което на
жалбоподателката Л.Г.В., ЕГН **********, на основание чл. 70, ал. 3 вр. с чл.
68, ал. 1 ЗЗЖ, за нарушение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗЖ, и е наложено наказание
"глоба" в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС