РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. В., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В. в публично заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Й.М.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Гражданско дело № 20211300100295
по описа за 2021 година
Настоящето производство е образувано по искова молба от Р. М. В. с ЕГН:
********** от гр.В., ул.“Узунова“№1 А, вх.А, ап.4 и С.В.. С. с ЕГН: ********** от гр.В.,
ж.к.“П. ВХ.*,АП.* чрез адв.В.М. -АК- П. , против „Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.Ж.З.“АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.Д.“№ 1 с правно
основание чл.432 КЗ , във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.497 от КЗ, с цена на иска от 40 000 лв. за Р. М.
В., обезщетение за неимуществени вреди, 25 100 лева, частичен иск от 30 000 лв. за С.В.. С.,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 08.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
16.04.2020г. до окончателното изплащане, след допуснато изменение на предявените искове
с протоколно определение от открито съдебно заседание от 04.06.2021г по гр.д.
№1724/2020г. по описа на РС-В. и протоколно определение от открито съдебно заседание от
25.02.2022г по настоящото дело.
Подържа се в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни
увреждания на ищците - Р. М. В., на 19 години и С.В.. С., на 18 години.
Твърди се, че на 08.04.2020 г. около 00:10 часа на път III-121 при 35+000 км, общ. К. е
настъпило ПТП, при което л.а. „Ф.Г.“ с рег.№**, управляван от М.Д. С. е нарушил
правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена с характера на пътя
скорост, в условията на ляв завой, водача губи управление и излиза от пътя в дясно по
посока на движението, в резултат на което настъпва ПТП. Вследствие на инцидента са
причинени телесни увреждания на двамата ищци, както и материални щети за собственика
на автомобила Д.М. С.. На виновния за ПТП водач -М. Д. СТ. е издаден АУАН
№168860/08.04.2020г. на ОДМВР-В..
Излага се, че за увреждащия л.а.„Ф.Г.“ с рег.№**, управляван от водача М.Д. С., има
сключена застраховка “ГО”, з.п.№ ВС/30/119002387955, валидна до 19.08.2020г. със
ответника – „ЗАД Д.Б.Ж.З.”АД, гр. С.. Излага се още, че по силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
1
използването на МПС.
Твърди се от ищците, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, като пострадали
лица са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ и са
представили всички документи, с които разполагат. Излага се, че по случая е заведена
преписка, по която застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищецът С.В.. С. е получил следните
телесни увреждания, изразяващи се в : Счупване на шиен прешлен на нива С1-С7-ТН1;
Множество охлузвания и наранявания по тялото и главата. Изпитвал болки в шийния отдел
на гръбнака, имал ограничени и болезнени движения и повишена ригидност на
паравертебралната мусК.тура. Извършена му била мека имобилизация и назначена
медикаментозна терапия. Във възстановителния процес бил насочен към провеждане на
физиотерапевтични процедури от I гр, които е провел под лекарски контрол. Поставена му е
диагноза: Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.
Поддържа се, че в резултат на уврежданията, получени от ПТП търпи силни болки и
много страдания. Възстановяването му продължава и към настоящия момент, не се чувства
добре физически и емоционално. Вследствие на счупване на шийни прешлени месеци наред
има болки в областта на шийния и торакалния отдел, главоболие и виене на свят, изпитвал е
трудности при лягане и ставане, трябвало е дълго време да спазва режим на покой, като за
известен период от време е разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си
жизнени потребности в ежедневието. Преди процесното ПТП ищеца е бил здрав и
работоспособен младеж, физически активен, но вследствие на инцидента за дълго време бил
лишен от обичайния си начин на живот, изпитвал неудобства в ежедневието си.
Посочва се, че към момента на инцидента бил ученик в XII клас, предстояло му е
дипломиране, а претърпения инцидент се отразил изключително негативно на психическото
му състояние. Излага се, че не е възстановен, продължава да не се чувства добре, има
нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва физически и психически, а
изживяния силен стрес при инцидента ще остане за цял живот в съзнанието му.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищцата Р. М. В. е получила следните
травматични увреждания: Контузио капитис. Комоцио церебри. Контузио тало-крураприс
декстра ет хумери декстра; Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена;
Посттравматично стресово разстройство; Множество охлузвания и наранявания по тялото и
др.
Поддържа се, че след ПТП на 08.04.2020 г. пострадалата е прегледана в Спешното
отделение при МБАЛ“С.П.“-гр.В. с оплаквания от болки в областта на главата, десен глезен
в дясно и гръден кош, главоболие и данни за загуба на съзнание. Приета била за лечение в
отделението по Хирургия на болницата, където направили клинични и образни
изследвания и назначено медикаментозно лечение. На 10.04.2020г. била изписана от
болничното заведение с диагноза: Контузио капитис. Комоцио церебри. Контузио тало-
крураприс декстра ет хумери декстра с дадени препоръки за спазване на ХДР. Излага се още,
че по повод на продължаващи оплаквания от страх, безпокойство и липса на сън направила
консултация с клиничен психолог, при което е установено наличието на тревожно
разстройство и депресия, вследствие на претърпяното ПТП, за което представя
психологическа експертиза от 04.05.2020г.
Твърди се за наличие на „Посттравматично стресово разстройство“ при
пострадалата. По повод болки в областта на десния глезен, на 19.05.2020г. направила
консултация със специалист-ортопед, при което са установени болезнени и ограничени
движения в дясна глезенна става, придружени с парартиК.рен оток, спонтанна и палпаторна
болка по проекция на предно-латерална ставна цепка; болезнени и ограничени движения в
2
дясна РС, флексионно-аддукторна контрактура; затруднен захват на дясната ръка,
анталгична походка. Предписано е медикаментозно лечение, насочена е към физиотерапия и
рехабилитация, двигателен режим.
Излага се, че на 21.05.2020г. ищцата посетила специалист-невролог, по повод
оплаквания от главозамайване, главоболие, загуба на равновесие, назначено било
медикаментозно лечение.
Твърди се от ищцата, че има придружаващо заболяване „Бронхиална асма“, което
вследствие на изживеният по време на инцидента стрес, е обострил неговите прояви.
Поддържа се от ищцата В., че в резултат на уврежданията, получени от ПТП търпи
силни болки и много страдания. Възстановяването продължава и към настоящия момент,
не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента получила следните
увреждания: Контузио капитис. Комоцио церебри. Контузио тало-крураприс декстра ет
хумери декстра; Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена;
Посттравматично стресово разстройство; Множество охлузвания и наранявания по
тялото и др. Вследствие на мозъчното сътресение месеци наред има главоболие и виене на
свят, не е можела дълго време да чете, гледа телевизия, да ползва компютър, трябвало е
дълго време да спазва режим на покой, като за известен период от време е разчитала на
близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието.
Полученото навяхване и разтягане на връзките на глезена я обездвижило за дълъг период от
време и причинило неудобства в ежедневието. Вследствие на полученото Посттравматично
стресово разстройство имала за дълъг период стрес, сънища и кошмари, свързани с
процесното ПТП, тревожност и депресия. Излага се, че към момента на инцидента била
ученичка в XII клас, предстояло дипломиране и продължаване на образованието, а
претърпения инцидент се отразил изключително негативно на психическото състояние.
Ищцата твърди, че преди инцидента била здрава и работоспособна, физически активна, но
вследствие на него за дълго време била лишена от обичайния си начин на живот, изпитвала
неудобства и не се е чувствала добре. Към настоящия момент не е възстановена, продължава
да има нарушения на съня, била напрегната, не е в състояние да се натоварва физически и
психически.
Поддържа се, че причинените неудобства, болки и страдания, като пострадали при
ПТП следва да бъдат компенсирани. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
неудобства от извършеното престъпление.
Твърди се, че причинените им вреди са в резултат виновното поведение на водача на
увреждащия лек автомобил „Ф.Г.” М.Д. С., а за което отговаря ответника по делото ЗАД
“Д.Б.Ж.З.”. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу
застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка „ГО”, поради което
за тях е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените неимуществени вреди. Претендираната за всеки един от
ищците сума била съобразена с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдание от причинените травматични увреждания, както и с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Молят съда да осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.Ж.З.“АД с ЕИК * да заплати следните обезщетения:
На С.В.. С. в размер на 25100 лева, частичен иск от 30000 лева, за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
причинените телесни увреждания, настъпили при процесното ПТП на 08.04.2020г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2020г. до окончателното изплащане.
3
На Р. М. В. в размер на 40 000 лева за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни
увреждания, настъпили при процесното ПТП на 08.04.2020г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.04.2020г. до окончателното изплащане.
Правят искане за присъждане на разноски и определяне на адвокатско
възнаграждение на процесуалният им представител за оказаното им безплатно процесуално
представителство. Представят доказателства и правят доказателствени искания за допускане
на гласни доказателства и назначаване на СМЕ, СМПЕ и САТЕ с поставени задачи .
Ответната по делото страна „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“АД с
ЕИК *, е представил отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявените
искове.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесния
автомобил и към настъпване на ПТП.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената
претенция за неимуществени вреди, както и размера на предявените искове, като завишени.
Оспорват се и предявените акцесорни искове за лихвите, поради неоснователност на
главните искове и началната дата.
Наведени са възражения за: механизма на ПТП, липса на застрахователно събитие,
липса на противоправно поведение на водача на лекия автомобил М.Д. С., наличие на
съпричиняване от ищците, като твърди, че са пътували без поставени предпазни колани.
Оспорват се твърдените физически и психически увреждания на ищците по вид, интендитет
и характер и тяхната продължителност.
Не възразява да бъдат приети представените с исковата молба доказателства.
Не представя доказателства, прави доказателствени искания за допускане на гласни
доказателства и назначаване на СМЕ, САТЕ с поставени задачи в отговора.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани предявените искове, евентуално да не бъдат уважени в предявените размери с
оглед направените възражения за прекомерност на същите. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представеният и неоспорен по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №49/09.04.2020г. се установява, че на 08.04.2020 г. около 00:10 часа на път III-121 при
35+000 км, общ. К. е настъпило ПТП, при което л.а. „Ф.Г.“ с рег.№**, управляван от водача
М. Д. СТ. и поради движение с несъобразена с характера на път скорост, в условията на ляв
завой, водача губи управление и излиза от пътя в дясно по посока на движението, в резултат
на което настъпва ПТП. Вследствие на инцидента са причинени телесни увреждания на
ищците Р. М. В. и С.В.. С., както и материални щети за собственика на автомобила Д.М. С..
На водача М.Д.С. е съставен АУАН */08.04.2020г. и е издадено НП№20-0953-
000451/21.04.2020г. на ОДМВР-В., Сектор „ПП“, с което му е наложено наказание „глоба“
за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Причина за настъпване на ПТП е
допуснатото от С. нарушение на правилата за движение по пътищата, който в условията на
ляв завой и спускане не избира подходящата скорост за движение, не се съобразява с
характера, релефа на местността, не владее автомобила, поднася, излиза извън пътя, в дясно
по посока на движение и се преобръща по таван.Автомобилът пада във водосточния канал
на язовир до гр.К..
4
По делото няма спор между страните, че към 08.04.2020 г. за процесното ППС л.а.
„Ф.Г.“ с рег.№**, с което е причинено ПТП и управлявано от водача М.- И. Д. С., има
сключена застраховка “ГО”, з.п.№ ВG/30/119002387955, валидна до 19.08.2020г. със „ЗАД
Д.Б.Ж.З.”АД, гр.С.. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети
лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
От приложеното писмо №2995/03.08.2020г. /л.40 от делото/ е видно, а и не е спорно
между страните, че ищците са спазили разпоредбата на чл.380 от КЗ, като са отправили
писмени застрахователни претенции за обезщетения от настъпилото на 08.04.2020г. ПТП
пред ответното застрахователно дружество, с молба вх.№1912/12.06.2020г. и е образувана
щета при ответника – Щета №0801-002644/2020-01/-02. От посоченото писмо ответникът е
отказал да изплати на ищците застрахователно обезщетение по смисъла на чл.496, ал.2,т.2
от КЗ.
От изслушаната и приета, като доказателство по делото, Съдебно-автотехническа
експертиза на в.л. Р.И., неоспорена от страните и която съда възприема, като компетентно
изготвена и обоснована, се установява механизма на ПТП и техническите причини за
неговото настъпване, а именно:
На 08.04.2020 г. около 00:10 часа на третокласен път III-121 в посока от гр.К. към
с.Бойница при 35+000 км, общ. К., л.а. „Ф.Г.“ с рег.№**, управляван от водача М.Д. С. се
движи със скорост от минимум 64 км/час., непосредствено преди язовир „К.“ при навлизане
в остър ляв завой, където скоростта е била ограничена максимум до 30 км/час, губи контрол
над автомобила, губи контрол над автомобила, като същия напуска платното за движение
по допирателната към кривата на завоя, преминала през десния банкет. При навлизане с
десните си странични колела в крайпътния скат, автомобила рязко се накланя надясно,
измествайки центъра на тежестта, което принуждава автомобила да се завърти надясно
около надлъжната си ос и да падне на дясната си страна. След плъзгане надолу по
повърхността на ската, автомобила достига до хоризонталната повърхност на преливника и
след около 2м. от остатъка на кинетичната енергия се обръща на 90 градуса и се установява
в покой по таван върху него.
Причина за произшествието е превишената скорост на движение на автомобила,
което не му е позволило да се впише в кривата на завоя и е напуснал платното за движение.
Вещото лице посочва, че скоростта на движение на лек автомобил „Ф.Г.“ на
местопроизшествието е била около 64 км/ч. и е в причинна връзка с настъпилото ПТП. ПТП
би се избегнало в случай на управление на автомобила със скорост по-ниска от
критичната/64 км/час/.
Експертът е дал заключение, че л.а. „Ф.Г.“ е заводски оборудван с 4 бр.
обезопасителни триточкови колани, които са монтирани по 2 бр.на предните и 2бр.на
задните седалки. Стандартните триточкови предпазни колани, не осигуряват фиксиране на
горната част на тялото при страничен удар, главата също не е фиксирана.
Пострадалият /ищецът/ С.С. е седял на предна дясна седалка-до водача.
Пострадалата /ищцата/ Р.В. е седяла на задна дясна седалка-зад С.С..
Според експертизата, обезопасителните колани са полезни при произшествия,
настъпили при скорости до 60 км/ч-когато вътрешната част на купето на автомобила не се
деформира и при челен удар.
При завъртане на автомобила колана няма възпиращо действие, тъй като върху
тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и главата и тялото се удря във
вътрешните части на купето.
5
Според вещото лице, в разглеждания случай, ударът е странично прав, с
преимуществено действие на ударните сили в страничната дясна част на автомобила.
В проведеното открито съдебно заседание по делото на 26.04.2021г. вещото лице
инж.Румен Илиев уточнява, че от техническа гледна точка, наличните травми в областта на
дясно рамо и дясна част на главата при пострадалите, без наличието на травми в челната
част на тялото и главата, от техническа гледна точка говори, че пострадалите са били с
поставени предпазни колани.
Съгласно така приетата по делото САТЕ съдът приема, че причина за настъпването на
ПТП и причинените травматични увреждания на ищците е на водача на лекия автомобил, в
който са се превозвали ищците, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като
се е движел с превишена скорост от 64км/час над допустимата за участъка от 30км/час.
Съдът приема за установено, че и двамата ищци в условията на ПТП са пътували с
поставени обезопасителни колани, което се установява по категоричен начин от изложеното
по-горе заключение на приетата САТЕ, както и от заключението на приетата и неоспорена
СМЕ№ 148/2021, изготвена от вещото лице д-р Р.А.. Д-р Р.А. е посочил, че след като е взел
предвид, че травмите на В. са вдясно/ едностранно/, а автомобилът се е преобърнал надясно
и в последствие по таван, от медицинска гледна точка следва да се приеме, че пострадалата
В. е била с поставен обезопасителен колан.
В същото заключение е посочено, че от медицинска гледна точка описаните
увреждания на С., както и едностранността на такива, посочени в свидетелските показания /
вдясно/ означават, че С. е бил с поставен обезопасителен колан по време на инцидента.
От приетите и неоспорени от страните Съдебно медицинска експертиза и
допълнителна експертиза на в.л. – д-р Р.А. и Съдебно-психиатрична експертиза изготвена
от д-р Н.Н., които съда кредитира като компетентно изготвени и обосновани, се установява,
че съгласно изследваната и анализирана медицинска документация по делото от вещите
лица ищците са претърпели следните травматични увреждания, които са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП на 08.04.2020г., както следва:
На ищеца С.В.. С. са причинени следните травматични увреждания: 1/. Повърхностни
травми на главата с неуточнена локация /амбулаторен лист №4662/08.04.2020г. от спешно
отделение л.23 от делото/. В СМЕ№148/2021гл.146 от делото вещото лице е дало
заключение, че при ищеца от медицинската документация не се установяват твърдените
множество охлузвания и наранявания по тялото и главата.
2/. Непълно вертикално счупване на тялото на 4-ти шиен прешлен, което е причинило
на ищеца трайно затруднение на движенията на врата. Оздравителния период на
увреждането протича за около 4 месеца, ако няма усложнения.
Според допълнителното заключение на СМЕ№148/2021г., възстановителния период
на счупването на гръбначно-мозъчен прешлен може да продължи до една година и този
процес при ищеца/ пострадалия/ С. би трябвало да е приключил в рамките на една година,
но по делото е приложен амбулаторен лист от 09.04.2021г., в който са отразени субективни
оплаквания и са назначени 20 броя физиотерапевтични процедури.
Вещото лице е посочил също, че симптомите след счупване на гръбначно-мозъчни
прешлени обикновено се проявяват веднага след травмата, но при някой вид-компресионно,
както и в настоящият случай-вертикално без разместване обикновено не са „силно“
проявени, могат да бъдат установени на по-късен етап при по-прецизно изследване, како в
случая с компютърна томография.
Непосредствено след инцидента на 08.04.2020г. ищецът С. е прегледан в Спешното
6
отделение при МБАЛ“С.П.“-гр.В. с оплаквания от болки в главата и тялото.
От приложените амбулаторни листове на ищеца се установява, че в първите четри
месеца на оздравителния процес същият е изпитвал спонтанна и палпаторна болка в шийния
отдел на гръбнака, имал е ограничени и болезнени движения и повишена ригидност на
паравертебралната мусК.тура, ограничена флексия и ротация, често главоболие и замаяност.
Назначена му е медикаментозна терапия и мека имобилизация.
От амбулаторен лист №*/09.04.2021г. е видно, че една година след инцидента и
получаване на травматичното счупване на прешлена ищецът изпитва болки,
паравертебрална мусК.тура в шиен дял, затруднени активни движения в шиен дял,
хипестезии по С5-С6-двустранна поза, пострадалият С. е провел физиотерапевтично лечение
с диагноза: Счупване на гръбначен прешлен, като са му предписани и изпълнени 20 броя
процедури,
Според допълнителното заключение на СМЕ№148/2021г., възстановителния период
на счупването на гръбначно-мозъчен прешлен може да продължи до една година и този
процес при пострадалия С. би трябвало да е приключил в рамките на една година, но по
делото е приложен амбулаторен лист от 09.04.2021г., в който са отразени субективни
оплаквания и са назначени 20 броя физиотерапевтични процедури, които би трябвало да са
ускорили възстановителния процес.
Вещото лице посочва, че не е възможно счупването при С.С. да е настъпило в дните
след претърпяното ПТП, поради късно поставената диагноза, при липса на данни за друга
значителна травма, както и че няма данни късната диагностика да е удължила оздравителния
процес при С., той не е можел да движи свободно главата и шията си в първите три месеца
след травмата.
На ищцата Р. М. В. са причинени следните травматични увреждания:
1/ Мекотъканна травма в областта на главата; 2/ лекостепенно мозъчно сътресение, 3/
Мекотъканни травми на десните крайници / привеждане със сгъване на далечните части на
горен десен крайник и нарушение на координацията на движенията/; 4/ Навяхване на дясна
глезенна става.5/ Дефектус остеохондралис талии декстра. Уврежданията са причинили на
ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според вещото лице оздравителният процес на ищцата при тези увреждания
обикновено е около 4 седмици, но от късно започналото лечение – медикаментозно и
физиотерапия с рехабилитация в случая може да е около 3 месеца.
В СМЕ №79/2021г /л.56/ вещото лице е констатирало, въз основа на приложената по
делото медицинска документация за ищцата, че няма медицинска документация за късно
възникнали усложнения или остатъчни явления в резултата на претърпените травми.
От даденото заключение по назначената допълнителна СМЕ №151/2021г. /л.143/ се
установява, че от приложената медицинска документация за ищцата В. се установява, че
поставената диагноза дисекиращ остеохондрит не е окончателна, а само е изказано
съмнение, че е възможно да има такова изменение в дясна глезенна става. В приложената
медицинска документация лекарят ортопед травматолог е описал, че е налице само слабо
изразен оток и болка при пипане по предната и външната повърхност на ставата. Вещото
лице е посочило също така, че описаните при прегледа изменения /амбулаторен лист
№679/07.04.2021г. и резултати от рентгеново изследване №1748/6.04.2021г.-л.112 и 113/
изразяващи се в лек оток в дясна глезена става и болка при пипане, както и установения при
рентгеновото изследване субхондрален дефект по външната ставна повърхност на дясна
скочна кост могат да бъдат получени в условията на станалото ПТП на 08.04.2020г.
От разпита в съдебно заседание на 04.06.2021г. пред РС-В. е заявил, че към момента
не смята, че се налага оперативно лечение на глезена при ищцата, такава интервенция
евентуално може да се наложи в бъдеще.
7
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази част с оглед представените
нововъзникнали доказателства по делото - Епикриза ИЗ: 15619/2021 г. на УМБАЛ „Д-р
Г.С.“-П. и копие на амб.лист №000728/27.07.2021г., от които е видно, че по повод на
персистиращи оплаквания от болки в лява глезена става при натоварване и след
консултация с ортопед и ЯМР, ищцата е насочена за оперативно лечение в Клиниката по
ортопедия и травматология на болницата в П.. Съгласно оперативен протокол от
09.06.2021г. й е направена операция, при която обективно е установен остеохондрален
дефект на латералната повърхност на талуса с размери 4/10 мм. След 4-дневен престой в
болничното заведение е изписана с диагноза: Дефектус остеохондралис талии декстра. При
изписването са й дадени препоръки за имобилизация с ортеза за срок от 40 дни, ползване на
помощни средства при придвижване за срок от 2 месеца и антикоагулантна профилактика за
срок от 30 дни.
При извършен профилактичен преглед на 27.07.2021г./амбулаторен лист
№728/27.7.2021г/ при специалист-ортопед, е установено следното обективно състояние на
ищцата: придвижване с помощни средства на късо разстояние и равен терен-2-3 крачки като
напълно обременява десен долен крайник: невъзможен моноподален стоеж на крайника.
Ищцата е провела рехабилитационно и физиотерапевтично лечение, видно от
амбулаторен лист №97/15.01.2022г, по повод на продължаващи оплаквания от болков
синдром, оток, ограничен обем активни движения.
След инцидента на 08.04.2020 г. пострадалата е прегледана в Спешното отделение
при МБАЛ“С.П.“-гр.В. с оплаквания от болки в областта на главата, десен глезен в дясно и
гръден кош, главоболие и данни за загуба на съзнание. Приета е за лечение в отделението по
Хирургия на болницата, където са направени клинични и образни изследвания, направени
са консултативни прегледи и е назначено медикаментозно лечение. На 10.04.2020г.
пострадалата е изписана от болничното заведение с диагноза: Контузио капитис. Комоцио
церебри. Контузио тало-крураприс декстра ет хумери декстра и са й дадени препоръки за
спазване на ХДР, видно от приложената епикриза.
Настоящият състав приема, че оздравителният процес не е приключил с оглед
настъпилите усложнения и извършената оперативна интервенция. Продължителен период,
повече от една година и десет месеца ищцата е изпитвала болки с различен интензитет
/болки в областта на главата, болезнени и ограничени движения в дясна глезенна става,
придружени с парартиК.рен оток, спонтанна и палпаторна болка по проекция на предно-
латерална ставна цепка; болезнени и ограничени движения в дясна PC, флексионно-
аддукторна контрактура; затруднен захват на дясната ръка, анталгична походка,
невъзможност да ходи, ограничение от оперативната интервенция./. Назначено било
медикаментозно лечение, насочена е към физиотерапия и рехабилитация, двигателен режим.
В проведеното открито съдебно заседание на 04.06.2021г. по грд.1724/2020 пред РС-
В. вещото лице д-р А. е пояснил, че диагноза мозъчно сътресение се поставя само и въз
основа на съобщение на пострадалото лице, без да има обективна клинична симптоматика и
същата се използва за настаняване на пострадалото лице в здравно заведение с цел -
изследвания и евентуално изчакване, дали няма да се развие клинична симптоматика. От
клинична гледна точка това е оправдано, но не е достатъчно основание за поставяне на
съдебно- медицинска диагноза.Също така посочва, че към момента и видно от прегледа от
месец април 2021г. при ищцата В. не са описани симптоми, които да се нуждаят от лечение.
По делото са приети Епикриза ИЗ: 15619/2021 г. на УМБАЛ „Д-р Г.С.“-П. и копие на
амб.лист №000728/27.07.2021г., от които е видно, че по повод на персистиращи
оплакванияот болки в лява глезенна става при натоварване и след консултация с ортопед и
ЯМР, ищцата е насочена за оперативно лечение в Клиниката по ортопедия и травматология
на болницата в П.. В медицинското заведение са й направени лабораторни изследвания,
консултации с интернист и анестезиолог, и е назначено медикаментозно лечение. Съгласно
8
оперативен протоколот 09.06.2021г. й е направена операция, при която обективно е
установен остеохондрален десфект на латепалната повърхност на талуса с размери 4/10 мм.
След 4-дневен престой в болничното заведение пострадалата е изписана с диагноза:
Дефектус остеохондралис талии декстра. При изписването са й дадени препоръки за
имобилизация с ортеза за срок от 40 дни, ползване на помощни средства при придвижване за
срок от 2 месеца и антикоагулантна профилактика за срок от 30 дни.
При извършен профилактичен преглед на 27.07.2021г. при специалист-ортопед, е
установено следното обективно състояние на ищцата: придвижване с помощни средства на
късо разстояние и равен терен-2-3 крачки като напълно обременява десен долен крайник:
невъзможен моноподален стоеж на крайника.
По повод на продължаващи оплаквания от болков синдром, оток, ограничен обем
активни движения, стягане в дорзална област на ставата и ищцата е провела двукратно
рехабилитационно и физиотерапевтично лечение, съответно на 01.11.2021г. и на
15.01.2022г., при което са й предписани и осъществени физио-терапевтични процедури.
Ищцата не доказа вследствие на преживяното ПТП да е настъпило обостряне на
съпътстващото заболяване Бронхиалната асма и не е ангажирала доказателства в тази
насока.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза №05/2021г.,
изготвена от д-р Н.Н., която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована се
установява, че ищцата Р. М. В. в резултат на ПТП е преживяла психическа/емоционална
травма – Остра реакция на стрес. През последвалите седмици и месеци, след ПТП на
08.04.2020г, психичните симптоми и изживявания варирали по сила и честота в рамките на
Протрахирала реакция на стрес/с тревожно-депресивен облик/ и дезадаптация. Към момента
на прегледа -25.03.2021г. вещото лице е дало заключение, че ищцата е възстановена.
Емоционалната травма се е отразила на психическото състояние, поведение и
функциониране на ищцата в рамките на Протрахирана реакция на стрес със смесена
тревожност-депресивна симптоматика.
От показанията на свидетеля В. А., баща на ищеца С.С. се установява, че същият
разбрал за инцидента на следващият ден, когато се видял със сина си. Видял, че ищецът
имал охлузване на дясното рамо и се оплаквал от болки в главата, по гръбначния стълб и
болки в ребрата. Имал голям оток от дясната част на челото, оплаквал се от болки и
сковаване; изпитвал трудност при движение на главата наляво и надясно. Свидетелят каза,
че при първоначалният болничен преглед не били установени фрактури при сина му, но
около 10 дни след инцидента болките във врата продължавали, от време на време получавал
замайване и затова се консултирали с лекар - ортопед в болницата в гр.В.. При прегледа се
установило, че ищецът има фрактура на 4-ти шиен прешлен и изпратил С. на рентгеново
изследване, което потвърдило фрактурата на 4-ти шиен прешлен и било предписано лечение
и обездвижване с шийна яка, както и да ползва обезболяващи медикаменти, които пил в
продължение на около 2 месеца. Свидетелят посочва, че ищецът носел яка в продължение на
около 3 месеца, като през цялото време, а и след това, С. продължавал да има болки във
врата и замайване. Направил консултация и с невролог- д-р Й., която му предписала
физиотерапия, която направил през м.август 2020г. Преди инцидента ищецът спортувал
активно, бил футболист във ФК „Б.“-В., но след катастрофата спрял да спортува, не се
занимавал активно със спорт както преди. Свидетелят каза също, че след инцидента
пострадалият изпитвал силни болки при местене на главата вляво и вдясно, с всеки изминал
ден врата му ставал все по-скован и не можел да си обръща главата без да си обръща тялото.
Помагали му при обличането и свалянето на горна дреха. Свидетелят счита, че ищеца не е
възстановен, тъй като при рязко завъртане на главата и при застудяване на времето
продължава да изпитва болки във врата си.
От показанията на свидетеля М. В., майка на ищцата Р.В. се установява, че същата
9
разбрала за катастрофата на следващия ден, когато видяла дъщеря си. Свидетелката посочва,
че ищцата нямала видими травми по тялото и лицето, освен на десния глезен и се оплаквал
от болки в дясна предмишница. Оплаквала се от световъртеж и болки в главата. По тази
причина била настанена за 48 часа в МБАЛ „С.П.“ - В., със сътресение на мозъка и фрактура
на десния глезен. След изписване от болницата ищцата се оплаквала от главоболие и
световъртеж, не можела да стъпва на десния си крак и се наложило да лежи около 20 дни.
Ходила с патерици до тоалетната през това време, за да не стъпва на крака си. Постепенно
главоболието изчезнало от болкоуспокояващите лекарства, които приемала, но продължила
да има проблеми с глезена, който се подувал постоянно и имала болки в продължение на
около 2-3 месеца. По тази причина посетили ортопед няколкократно, а в края на м.май
2020г. направила 10- дневен курс с антибиотик за спадане на отока в глезена. Свидетелката
каза, че и към този момент болките в глезена на Ралица продължават и има записан нов час
за посещение при ортопед, защото като стои продължително време на крак глезена отича и
се налага да ползва болкоуспокояващи медикаменти. Свидетелката посочва, че дъщеря
страда от бронхиална астма от дете, като преди инцидента не е имала оплаквания и
симптоми като задух и паническа атака, но след катастрофата получила задух и панически
атаки, в тези моменти била неадекватна, виждало се, че изпитва страх от нещо. Също така
посетила направила консултация с психолог във връзка с инцидента.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като възприятията на
свидетеля са лични, последователни и логични и кореспондират със събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, В.ският ОС, прие за установено
следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45
и чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от
три месеца, считано от предявяването ѝ.
Между страните не е спорно, че ищците са предявил застрахователна претенция пред
ответника, което се установява и доказва от приложеното по делото писмо изх.
№2995/03.08.2020г. от ответното дружество до двамата ищци, поради което предявените
искове са допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "ГО".
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. /
противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени и
имуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото
ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие на
08.04.2020 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е
10
налице противоправно деяние от страна на деликвента – М. Д. СТ., като водач на л.а. „Ф.Г.“
с рег.№**, който с поведението си е причинил настъпване на ПТП изразяващо се в
нарушаване на правилата на ЗДвП,; процесните неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите, като вината се предполага, съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно транспортно произшествие и
неговият механизъм, чрез приетата САТЕ.
Установи се, че на 08.04.2020 г. около 00:10 часа на път III-121 при 35+000 км, общ.
К. е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието л.а. „Ф.Г.“ с рег.№**,
управляван от водача М. Д. СТ., в който на предна дясна (пасажерска) седалка като пътник
се е превозвал ищeца С.В.. С., а на задна дясна пасажерска седалка ищцата Р. М. В..
Причина за настъпването на ПТП и причинените травматични увреждания на ищците
е на водача на лекия автомобил, в който са се превозвали ищците, който е нарушил
правилата за движение по пътищата, като се е движел с превишена скорост от 64км/час над
допустимата за участъка от 30км/час, което се доказва от заключението на приетата по
делото САТЕ. Вещото лице, изготвило САТЕ е посочило, че технически съобразена скорост,
при която не би настъпило ПТП е всяка скорост по-ниска от 64 км/ч., както и че случая,
скоростта на движение е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на
прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на л.а. „Ф.Г.“ с рег.№** М. Д. СТ..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: не е спорно между страните, че „Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.Ж.З.“АД с ЕИК * е застраховател по задължителната застраховка "ГО" за процесния
период на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само
извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна
съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление
Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Р.Б. сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради липсата на
11
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза на двамата
ищци. Настоящият състав намира, че така въведеното възражение за съпричиняване е
неоснователно и недоказано. От заключението на приетата пред ВОС и неоспорена от
страните съдебно-автотехническа експертиза, както и от поясненията на вещото лице
инж.Р.И. в откритото съдебно заседание по делото на 26.04.2021г. уточнява, че от
техническа гледна точка, наличните травми в областта на дясно рамо и дясна част на главата
при пострадалите/ищците/, без наличието на травми в челната част на тялото и главата, от
техническа гледна точка говори, че пострадалите са били с поставени предпазни колани.
Според експертизата, обезопасителните колани са полезни при произшествия,
настъпили при скорости до 60 км/ч-когато вътрешната част на купето на автомобила на се
деформира и при челен удар. При завъртане на автомобила колана няма възпиращо
действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и
главата и тялото се удря във вътрешните части на купето. Според експертизата, в
разглеждания случай, ударът е странично прав, с преимуществено действие на ударните
сили в страничната дясна част на автомобила, т.е. в случая предпазния колан няма
превантивно действие.
Обстоятелството, че ищците са били с поставени предпазни колани се установява и
доказва и от заключението на СМЕ№ 148/2021, изготвена от вещото лице д-р Р.А.. Експерта
е взел предвид, че травмите на В. са в дясно/ едностранно/, а автомобилът се е преобърнал
надясно и в последствие по таван, от медицинска гледна точка следва да се приеме, че
пострадалата В. е била с поставен обезопасителен колан.
В същото заключение е посочено, че от медицинска гледна точка описаните
увреждания на С., както и едностранността на такива, посочени в свидетелските показания /
вдясно/ означават, че ищецът С. е бил с поставен обезопасителен колан по време на
инцидента.
За да е налице принос на увреденият е необходимо не само извършените от него
действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина
връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Поради
всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна на двамата
ищци, тъй като по делото не се установиха нарушения, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат за всеки един от тях.
Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение.
По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените вреди. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на
размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното
значение за размера на вредите.
Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
Определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде
съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза
12
на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната,
обезценяването на лева и нарастването на цените. Това становище е застъпено в редица
актове на ВКС, като например Решение № 749/05.12.2008 г. постановено по т. д. № 387/2008
г„ ВКС, II ТО.
Причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното
деяние.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът С.В.. С. е търпял
болки и страдания. Съгласно приетата по делото СМЕ и писмените
доказателства/медицинска документация/ вследствие на инцидента е получила следните
телесни увреждания : 1/. Повърхностни травми на главата с неуточнена локация
/амбулаторен лист №4662/08.04.2020г. от спешно отделение л.23 от делото/. Съгласно
приетата СМЕ№148/2021г /л.146/ при ищеца от медицинската документация не се
установяват твърдените в исковата молба множество охлузвания и наранявания по тялото и
главата.
2/. Непълно вертикално счупване на тялото на 4-ти шиен прешлен, което е причинило
на ищеца трайно затруднение на движенията на врата. Нормалния оздравителен период на
увреждането протича за около 4 месеца, ако няма усложнения.
Съдът приема за установено и доказано по делото, че възстановителният период при
ищецът е протекъл в рамките на една година, като съобрази допълнителното заключение на
СМЕ№148/2021г., в което експертът е изложил, че възстановителния период на счупването
на гръбначно-мозъчен прешлен може да продължи до една година и този процес при ищеца/
пострадалия/ С. би трябвало да е приключил в рамките на една година, но следва да се
отчете, че по делото е приложен амбулаторен лист от 09.04.2021г., в който са отразени
субективни оплаквания и са назначени 20 броя физиотерапевтични процедури.
Ищецът С. е млад мъж на 20години. Безспорно е, че непосредствено след инцидента е
преживял емоционален страх и стрес от преживяното, като нормална човешка реакция в
подобни случай. На ищеца е причинена тежка травма, водеща до трайно затруднение на
движенията на врата. През възстановителният период ищецът е търпял болки и страдания с
различен интезитет. От приложените амбулаторни листове на ищеца се установява, че в
първите четири месеца на оздравителния процес същият е изпитвал спонтанна и палпаторна
болка в шийния отдел на гръбнака, имал е ограничени и болезнени движения и повишена
ригидност на паравертебралната мусК.тура, ограничена флексия и ротация, често
главоболие и замаяност. Назначена му била медикаментозна терапия и мека имобилизация,
които е приложил. От свидетелските показания на разпитания свидетел В. А. се установява,
че С. се оплаквал от болки и сковаване във врата; изпитвал трудност при движение на
главата наляво и надясно, за облекчаване на болките приемал обезболяващи лекарства по
лекарско предписания и три месеца е носел шиина яка, през който период продължавал да
изпитва постоянни болки във врата и замайване. Направил множество консултации с
ортопед и невролог, за облекчаване на симптомите и лечение.
Получените травми се отразили негативно на обичайният му начин на живот. Преди
инцидента ищецът спортувал активно, бил футболист във ФК „Б.“-В., но след катастрофата
спрял да спортува, не се занимавал активно със спорт както преди. Видно от свидетелските
показания ищецът изпитвал силни болки при местене на главата вляво и вдясно, ставал все
по-скован и не можел да си обръща главата без да си обръща тялото. В ежедневието
13
родителите му го подпомагали - при обличането и свалянето на горна дреха.
От амбулаторен лист №000588/09.04.2021г. е видно, че една година след инцидента и
получаване на травматичното счупване на прешлена ищецът изпитвал болки,
паравертебрална мусК.тура в шиен дял, затруднени активни движения в шиен дял,
хипестезии по С5-С6-двустранна поза, пострадалият С. е провел физиотерапевтично лечение
с диагноза: Счупване на гръбначен прешлен, като са му предписани и изпълнени 20 броя
процедури.
Настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за репариране на така
получените травматични увреждания от процесното ПТП за ищеца С. е в размер на
25100лв.
Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди от ищеца С.В.. С.
следва да се уважи в предявения размер от 25100 лв./двадесет и пет хиляди и сто лева/, като
частичен иск от 30 000 лв.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата Р. М. В. е търпял
болки и страдания. Съгласно приетата по делото СМЕ и писмените
доказателства/медицинска документация/ вследствие на инцидента е получила следните
телесни увреждания :
1/ Мекотъканна травма в областта на главата; 2/ Лекостепенно мозъчно сътресение, 3/
Мекотъканни травми на десните крайници / привеждане със сгъване на далечните части на
горен десен крайник и нарушение на координацията на движенията/; 4/ Навяхване на дясна
глезенна става; 5/ Дефектус остеохондралис талии декстра. ; 6/. Психическа/емоционална
травма – Остра реакция на стрес.
Уврежданията са причинили на ищцата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Ищцата В. е млада жена на 21години. Безспорно е, че непосредствено след инцидента
е преживял емоционален страх и стрес от преживяното, като нормална човешка реакция в
подобни случай.Психичните и емоционални изживявания при нея са по силно изявени,
поради което е получила и Остра реакция на стрес, психично/емоционална травма от която
се е възстановила в рамките на една година. От получената психична травма ищцата е имала
лични негативни емоции и субективни преживявания, като следствие на преживяното при
инцидента.
Настоящият състав приема, че при ищцата В. оздравителният процес е бил
продължителен, с оглед настъпилите усложнения и извършената впоследствие оперативна
интервенция. Продължителен период, повече от една година и десет месеца ищцата е
изпитвала болки с различен интензитет /болки в областта на главата, болезнени и
ограничени движения в дясна глезенна става, придружени с парартиК.рен оток, спонтанна и
палпаторна болка по проекция на предно-латерална ставна цепка; болезнени и ограничени
движения в дясна раменна става, флексионно-аддукторна контрактура; затруднен захват на
дясната ръка, анталгична походка, невъзможност да ходи, ограничение от настъпилото
усложнение и извършената оперативната интервенция, видно от Епикриза ИЗ: 15619/2021 г.
на УМБАЛ „Д-р Г.С.“-П.. Вследствие на извършената на 09.06.2021г оперативна
интервенция ищцата изпитала болки и страдания, както и ограничения в оздравителния
постоперативен процес – имобилизация за срок от 40 дни, използване на помощни средства з
срок от два месеца, антикоагуланстна профилактика за срок от 30дни. Назначено било
медикаментозно лечение, насочена е към физиотерапия и рехабилитация, които изпълнила.
От свидетелските показания на разпитания свидетел М. В. се установява, че ищцата
В. непосредствено след ПТП се оплаквала от световъртеж и болки в главата. По тази
причина била настанена за 48 часа в МБАЛ „С.П.“ – В.. Главоболие и световъртеж имала и
след изписването. Лежала около 20 дни. Неможела да стъпва на десния си крак и се
14
наложило да използва патерици. Болките в глезена продължили около 2-3 месеца, но не
изчезнали напълно, поради което се наложило за извърши последващи косултации с
ортопед, приемала лекарства за облекчаване на болките и отока. След катастрофата
изпитвала страх. Получавала панически атаки, в тези моменти била неадекватна, поради
което направила консултация с психолог във връзка с инцидента.
Получените травми се отразили негативно на обичайният ѝ начин на живот.
Емоционалната травма се е отразила на психическото състояние, поведение и
функциониране на ищцата в рамките на Протрахирана реакция на стрес със смесена
тревожност-депресивна симптоматика, като по изявени симптоматика на негативни
изживявания е имала през първите седмици и месеци след ПТП. Понастоящем ищцата е
възстановена от тази травма.
Настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за репариране на така
получените травматични увреждания от процесното ПТП за ищцата В. е в размер на
40000лв.
Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди от ищеца Р. М. В.
следва да се уважи в пълния предявен размер от 40000 лв./четиридесет хиляди лева/.
По предявения иск с правно основание чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД:
Предвид основателността на главните претенции, основателен е акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретният случай не е спорно между страните, че двамата ищци са предявили
застрахователни претенции пред ответното дружество, видно от писмо на ответника до
ищците изх.№ 2995/03.08.2020г. /л.30 от делото/ Настоящата инстанция приема, че в
конкретният случай в цитираното писмо ответното дружество е обективирало изричен отказ
за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение и от следващият ден
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение на всеки един от ищците, поради което искът за лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди следва да бъде уважен, считано от 04.08.2020 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива са направени и доказани.
Съдът констатира, че с Определение от 29.09.2020г. по гр.д.№1724/2020г. и двамата ищци
са освободени от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което разноски не им се
дължат.
На адв.В.В. М., с ЕГН : ********** с адрес:гр.С. 1000, ул.“Г.С.Р. №*,ЕТ.*,АП.* -
процесуален представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва
присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 3013лв., за осъщественото
процесуално представителство на ищците, от които 1283лв. за ищеца С.В.. С. и 1730лв. за
ищеца Р. М. В. определено съразмерно на уважените искове.
С оглед уважаване на предявените искове в пълен размер на ответното дружество не
се следват разноски.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да заплати по
сметката на ОС-В. държавна такса в размер на 2600 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
15
и 504лв. – съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното, В.ски ОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“АД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.Д.“№ 1, да заплати на С.В.. С. с ЕГН:
********** от гр.В., ж.к.“П. ВХ.*,АП.* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на
25 100лв. /двадесет и пет хиляди и сто лева/, частичен иск от 30 000 лв. представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на
08.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2020 г.. до
окончателното издължаване на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“АД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.Д.“№ 1 да заплати на Р. М. В. с ЕГН:
********** от гр.В., ул.“Узунова“№1 А, вх.А, ап.4 на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата
в размер на 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 08.04.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2020 г.. до окончателното
издължаване на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“АД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.Д.“№ 1 да заплати на адв.В.В. М. с
ЕГН********** с адрес на кантората:гр.С., ул.“Г.С.Р. №*,ЕТ.*,АП.*, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата в размер на 3013 лв./три хиляди и тринадесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на ищците С.В.. С. и Р. М. В.,
определена съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“АД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.Д.“№ 1 да заплати по сметка на ОС-В., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2600 лв., – държавна такса, дължима по уважените
срещу ответника искове, както и сумата от 504лв. представляваща съдебно –
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-С. с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при ОС – В.:_______________________
16