№ 114
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора М. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Мария П. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20225000500185 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За жалбоподателя-ищец ХР. В. Т. редовно призован, се явява адвокат
Е.Н., с пълномощно, приложено по делото.
За жалбоподателя-ответник П. на РБ, редовно призован, се явява
прокурор М.Б. от Апелативна прокуратура Пловдив.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. № 262955/17.03.2022 г. от П. на РБ
против Решение № 260031 от 02.03.2022 г., постановено по гр. дело №
530/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, което се обжалва в частите
му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15
000 лв. със законна лихва, обезщетение за имуществени вреди в размер на
1
8760 лв. със законна лихва и разноските по съразмерност от 1126 лв. с
конкретни доводи за неправилност и искане в тези му части решението да
бъде отменено и исковете отхвърлени, евентуално да бъде намален размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Заявена е липса на
доказателствени искания.
Ответникът по жалбата ХР. В. Т. е подал чрез пълномощника адв. Е.Н.
писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и
искане тя да бъде оставена без уважение.
Против първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба вх.
№ 262994/18.03.2022 г. от ХР. В. Т. чрез пълномощника му адв. Е.Н.. С нея то
се обжалва в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до
пълния предявен от 50 000 лв., с конкретни оплаквания за неправилност и
петитум да бъде отменено в тази му част с уважаване на иска в пълния му
предявен размер и присъждане на разноски. С жалбата не са заявени
доказателствени искания.
Адв. Н.: Поддържам въззивната жалба на доверителя ми и оспорвам
тази на Прокуратурата по съображенията в отговора.
Нямам доказателствени искания, както е отбелязано в разпореждането.
Представям списък на разноските, изразяващи се единствено в държавната
такса, платена за Апелативен съд.
Прокурорът: Поддържам жалбата на Прокуратурата, оспорвам тази на
г-н Т.. Нямам доказателствени искания.
С оглед липсата на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
на същото по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, и жалбата и отговора на
въззивната жалба на Прокуратурата ми са с подробни доводи. Затова няма да
се спирам на тях. Ще обърна само внимание на обстоятелството, че на
2
вниманието на първоинстанционния съд са убягнали съществени пороци на
процесуалните действия, осъществени от Прокуратурата, които съществено
са се отразили върху психиката и емоциите на моя доверител.
На първо място ще моля да преразгледате решението в частта, в която
първоинстанционният съд приема, че няма връзка м/у уволнението на
доверителя ми и воденото тогава против него досъдебно производство, което
после е прераснало в съдебно. Изрично в заповедта за уволнение е вписан
номера на досъдебното производство и се твърди, че уволнението е по
информация, която идва от отговорите на ІІІ РПУ. Това, че той е привлечен
към наказателна отговорност в един по-късен момент, очевидно не се
отразява на съдържанието и фактологията, по която е уволнен, тъй като има
пълна идентичност между фактите, заради които той е уволнен и фактите,
изложени в обвинителния акт. Практически с уволнението работодателят –
един мастодонт (подчертавам го това, защото от наказателното дело се вижда
как този мастодонт работодател „А.К.“ работи в една прекрасна хармония с
органите на ІІІ РПУ). Първо те уведомяват, че лице, което все още не е
обвиняемо, е извършило тези действия, за които „А.К.“ твърди, че са
увреждащи, дават информация на работодателя за действията по ДП, той си
уволнява човека, след което, когато се назначава експертиза и това се вижда и
от мотивите на присъдата, която е влязла в сила, когато се назначава
експертиза, за да се види такива ли са му действията на този човек, експертът
отива и пита it-специалистите на „А.К.“ какво се е случило, без да провери
сървъра, без да провери източниците на информация. Затова аз казвам, че
една фирма с доминиращо положение на пазара, когато има добрите връзки и
контакти, стига до там, че със средствата на наказателното преследване
смачква едно лице много преди то да бъде изправено на съд и съдът да го
обяви за невинен. Затова не може да се приемат доводите на
първоинстанционния съд, който казва, че след като е влязло в сила решението
не може да го преразглеждат. В това решение за уволнение пише, че
доверителят ми е извършил престъпление. Но обратна е логиката -
гражданският съд е обвързан с резултата от влязлата в сила присъда, а не
наказателният съд или вашият съд, който трябва да разглежда последиците от
едно незаконно обвинение, да се съобразява с това, че много преди да се
произнесе съдът един друг съд, разглеждащ трудовото правоотношение, е
приел, че доверителят ми е извършил престъпление и затова трябва да бъде
3
уволнен дисциплинарно. С оглед на това има много тясна връзка между
загубата на работата от страна на моя доверител и воденото наказателно
производство – нещо, което първоинстанционният съд не е взел предвид.
Другото, което не е взел предвид и подробно съм го разяснила, това е
недопустимата интервенция в личните права на моя доверител по чл. 8 от
ЕКЗПЧОС, в разрез с правото на Европейския съюз, пък и в разрез със Закона
за електронните съобщения. Началникът на ІІІ РПУ иска трафични данни за
моя доверител, дават му такива, дават му данни за IР адреса на неговия
компютър, проследява се откъде той влиза, кои сайтове ползва и т.н. За
всичко това има материали по делото и всичко това без санкцията на съда и в
разрез с решението по българско дело С 746/2018 г., по което се приема, че
подобна интервенция може да става само за тежки престъпления, свързани с
обществената и националната сигурност и то винаги след акт на съда. Не
може полицаят да отиде и да поиска тези трафични данни и те да бъдат
предоставени от доставчиците на интернет и на мобилни услуги.
Моля да съобразите онова, което не е съобразила първата инстанця, а
именно, че здравословното състояние на моя доверител е било много
сериозно, многократно е лежал в болница и макар експертизата да не е
установила пряка връзка между воденото наказателно производство и
кризите, които той е получил, няма спор, че здравословното състояние прави
неговите негативни преживявания много по-сериозни и по-дълбоки, защото
едно тежко болно лице, което многократно е било подлагано на различните
процесуалноследствени действия и впоследствие на множество съдебни
заседания, очевидно е, че то в по-сериозна степен преживява и по-дълбоко
това, което се случва несправедливо спрямо него.
Бил е великодушен първонистанционният съд и по въпроса, че
прокуратурата е проспала мерките за неотклонение, т.е. не ги е отменила,
когато е изтекъл пределният срок, а 5 месеца по-късно. Както обичайно по
тези дела, прокуратурата иска едва ли не да й се благодари, че мярката за
неотклонение била „подписка“. Само че мярка за неотклонение „подписка“
също влече след себе си ограничаване на правата, защото доверителят ми не е
могъл да напуска своя адрес и да пътува свободно, без да уведомява органа.
Първоначално тази мярка е била незаконна, защото е незаконно обвинението,
а и наред с всичко тя е продължила 5 месеца по-дълго отколкото е пределният
4
срок. И по този въпрос няма изложени мотиви от първоинстанционния съд.
Ето защо ви моля да съобразите доводите, както и обстоятелството, че
моят доверител е обвинен във връзка с упражняваната от него професия и във
връзка с престъпление, което извършва в рамките на своята служба. Има вече
достатъчно практика на Върховния съд, която сочи, че тогава, когато
обвинението е свързано с професионалната реализация на едно лице, тогава
болките и страданията, които претърпява това лице от незаконното
обвинение, са в много по-голяма степен засягащи неговата личност, неговото
достойнство, съответно неговите обществени връзки и авторитета, който той
има.
Що се отнася до отговора на въззивната жалба - моля да оставите без
уважение жалбата на Прокуратурата, като съобразите изложените доводи, че
прокуратурата все още твърди, че болките и страданията трябва да бъдат
доказвани с някакви формализирани доказателствени средства и способи, а
именно – здравословното състояние непременно с медицински документи,
като че ли свидетелските показания нямат значение, както и че според
прокуратурата не трябва да се кредитират близки на страната свидетели. Тези
свидетели са дали показания под клетва, а от друга страна не е нужно да си
психолог, за да знаеш, че тогава, когато едно лице е стигматизирано чрез едно
обвинение в обществото, една естествена психологическа реакция е
затварянето в себе си и изолацията, за която говорят неговите роднини.
Очевидно е, че споделянето и информацията, която се получава за неговото
здравословно състояние, за неговия емоционален статус е именно в този кръг
- най близък приятелски и роднински кръг. Очевидно е, че по-далечни
приятели и познати няма как да бъдат свидетели на неговите лични
преживявания.
С оглед изложеното и останалите съображения, които съм изразила в
двата документа, моля да уважите въззивната жалба на моя доверител, като
увеличите присъденото обезщетение за неимуществени вреди, да оставите в
сила решението за присъденото обезщетение за имуществени вреди, тъй като
те се изразяват единствено в платеното адвокатско възнаграждение, което с
оглед обема и сложността на делото и множеството изслушвани компютърни
експертизи, е адекватно, да не кажа занижено, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
5
Съответно моля да отхвърлите жалбата на Прокуратурата, както и да
присъдите минималните разноски, които са направени – само за ДТ.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на
Прокуратурата. Поддържам съображенията, които са изложени във връзка с
намаление на присъдения размер. Моля да имате предвид, че доказаните
болки и страдания от наказателното преследване са такива, които са
обичайни за наказателно преследване, а присъденото обезщетение е такова
като за по-силни от тези, които са доказани. Поради това в писмените си
бележки аз ви предлагам да приемете, че една сума в размер до 10 000 лева
или в частност 7000 лева е достатъчна, за да обезвъзмезди преживяванията,
които господин Т. е имал във връзка с воденото наказателно преследване.
По отношение на съображенията, които се чуха днес в съдебно
заседание, имам да кажа само две думи. Не можем да отъждествяваме ІІІ
РПУ на МВР с Прокуратурата, като г-н Т. не е длъжностно лице, което да
отговаря по реда на Закона за държавния служител и Прокуратурата в
никакъв случай няма власт да поиска освобождаването му, т.е. това е сторено
изключително по усмотрение на работодателя и даже да има някакъв принос
от страна на полицията, то за тези действия прокуратурата не може да бъде
държана отговорна, нито пък да понася някакви парични санкции.
Същото се отнася и до инициативата на Началника на ІІІ РПУ да иска
по незаконосъобразен начин данни, които не са искани от страна на
Прокуратурата.
Установено е по безспорен начин, че в резултат на наказателното
преследване не е влошено здравословното състояние на г-н Т.. Той не е
понесъл повече болки и страдания от обичайните.
В смисъла на изложеното моля да уважите жалбата на Прокуратурата и
да отхвърлите тази на г-н Т. като неоснователна.
Представям писмени бележки, които моля да имате предвид.
Адв. Н. (реплика): Прокуратурата отговаря за действията на органите
на ІІІ РПУ, защото те са извършени след образуване на досъдебното
производство. Както правилно посочи ВКС в тълкувателното решение кой
отговаря за незаконни обвинения, тук действа теорията на риска, която, с
оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от НПК, изцяло трябва да бъде поета
6
отговорността от Прокуратурата, тъй като след образуване на досъдебното
производство прокуратурата ръководи разследването и осъществява
постоянен надзор за законосъобразното и своевременно провеждане. Значи,
прокуратурата периодично се занимава и следи какво се случва с досъдебните
производства. Когато констатира предприети незаконосъобразни действия
може да даде съответните указания за законосъобразното провеждане,
съответно да не се ползва от резултатите на досъдебното производство от
получената информация тогава, когато тя е получена незаконно.
Прокуратурата взема мерки за отстраняване на допуснатите
закононарушения, а тук никакви мерки не е взела по отношение на
нарушенията, които са осъществени от разследващите от ІІІ РПУ.
Прокуратурата отговаря за всичко, което се случва след образуване на
досъдебното производство.
Прокурорът (дуплика): Само искам да кажа, че делото е по описа на
„Икономическа полиция“, а не на ІІІ РПУ.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок до 30.06.2022 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 13,51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7