Решение по дело №2019/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М.А.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.К.М. ***, против Решение №1114/23.07.2023г по АНД №900/2023г на РС - Варна, 37-ми състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К №6831885 и наложената на жалбоподателката глоба в размер на 200лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от ЗДвП.

Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.63в ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като с подробно мотивирани съображения се оспорват изводите на въззивния съд за законосъобразност, обоснованост и правилност на ЕФ, и се претендира отмяна на решението и на фиша като незаконосъобразни. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призован, не се явява; адв.М. е депозирал писмени бележки, с които поддържа жалбата на изложените в нея основания, и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Касационният ответник ОДМВР-Варна, редовно уведомени, не се представляват и не ангажират становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че ЕФ серия К №6831885 е съставен от ОДМВР- Варна против М.М. - ползвател на МПС – л.а.“Лексус НХ 300Х“ с рег. № ****, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП – за това, че на 10.04.2021г в 10:53ч в гр.Варна, на южен пътен възел Аспарухов мост в посока центъра на града, извършила нарушение за скорост – при разрешена скорост от 50 км/ч автомобилът се движел със скорост 77 км/ч, т.е. с превишение от 27 км/ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) №ARH CAM S1 – 11743c9. Било установено също, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ №К 2978271, в сила от 02.11.2020г, с който за същото нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП на М. е наложена глоба от 100лв. При тези данни с процесния ЕФ серия К №6831885 и наосн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от ЗДвП на М. е наложена глоба в размер на 200лв.

Въззивният съд посочил въз основа на кои събрани в хода на съдебното следствие доказателства приема така описаната фактическа обстановка по делото.

При така установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че в производството по издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания; същото е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН; спазени са особените правила на чл.57 от ЗАНН и чл.189 ал.4 от ЗДвП, т.е. че фишът притежава минимално изискуемите реквизити за редовността му от формална страна; фактическата обстановка е изяснена и е описана в ЕФ по начин, позволяващ установяване на точното време и място на извършване на нарушението; същото, вкл. и авторството му, е безспорно доказано (вкл. с ангажираните доказателства за техническата изправност на АТСС към момента на нарушението) и правилно квалифицирано; то не представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН; наложеното за него наказание глоба е определено в абсолютния размер по приложимия чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от ЗДвП предвид квалификацията „повторност“ на нарушението. С тези съображения ВРС потвърдил ЕФ, като присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в специалния минимум по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Настоящият касационен състав преценява тези правини извод на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразени, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Всички възражения на касационната жалбоподателка са неоснователни.

Първото от тях е за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН. С касационната жалба се поддържа, че от момента на извършване на нарушението 10.04.2021г до момента на издаване на процесния ЕФ 05.01.2023г е изтекъл едногодишният срок по чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН, т.е. преклудирана е по давност възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача.

Макар принципно да споделя всичко изложено в касационната жалба относно характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН, настоящият касационен състав счита, че той е неприложим към ЕФ. От една страна реквизитите на същия са изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 от ЗДвП и сред тях отсъства дата на издаване на ЕФ – реквизит, задължителен за АУАН и НП, именно с оглед преценката за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Волята на законодателя за липса на такъв реквизит в ЕФ е изразена недвусмислено, което обективно препятства възможността за преценка за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, а това прави безпредметно обсъждането и на въпроса кога е издаден фиша. Важи и обратното – никъде в чл.34 от ЗАНН не се съдържа предвиждане, че тези срокове са приложими и в съкратеното производство по издаване на ЕФ. Вярно е, че според константната съдебна практика ЕФ съвместява функциите на АУАН и НП, тъй като с него едновременно се повдига административнонаказателното „обвинение“ и се налага наказанието за извършеното нарушение. Нещо повече – релевантният факт за наличие на основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност, вкл. и досежно давността като обстоятелство, което я изключва, би следвало да е единствено и само извършеното административно нарушение, не и процесуалния ред за установяването и санкционирането му. Поради всичко гореизложено е логично да се заключи, че по отношение на този въпрос – приложимостта на чл.34 от ЗАНН в производството по издаване на ЕФ, е налице законодателна празнота. Нейното запълване чрез приложение по аналогия на разпоредбите на чл.34 от ЗАНН обаче е невъзможно поради принципната недопустимост на института analogia legis в наказателното производство, а АНП по ЗАНН е вид такова производство. Поради това всички възражения на касационната жалбоподателка по приложението на чл.34 от ЗАНН в конкретния казус са неоснователни. В тази връзка макар неправилно да е приел, че сроковете по този текст са спазени, ВРС е постановил правилен като краен резултат съдебен акт.

Само за пълнота на изложението тук следва да бъде посочено, че за разлика от сроковете по чл.34 от ЗАНН, според настоящия съдебен състав разпоредбата на чл.11 от ЗАНН е приложима и за нарушенията, установени и санкционирани с ЕФ, доколкото те не са изрично изключени от действието на тази препращаща норма. Така в случая спрямо извършеното на 05.04.2021г от М.М. административно нарушение не са изтекли сроковете по чл.80 и чл.82 от НК, т.е. ангажирането и реализирането на административнонаказателната й отговорност за същото не са изключени поради изтекла давност.

Второто възражение е за липса във въззивното съдебно решение на обсъждане на фактите относно издадения за нарушението от 05.04.2021г първи ЕФ против С. М. като управител на „Сити Трейд Корпорейшън“ ЕООД – собственик на МПС, анулирането му въз основа на подадената от нея декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, и последващото издаване на оспорения от тях ЕФ против М.М. – посочена като ползвател на МПС и негов водач на инкриминираната дата. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви и нарушаващо правото на защита на касаторката, за която било неясно дали съдът е приел, че тя е управител на „ОТП Лизинг“ ЕООД или на дружеството-ползвател „Сити Трейд Корпорейшън“ ООД .

Касационната жалбоподателка не оспорва, че „Сити Трейд Корпорейшън“ ЕООД е вписано в талона на л.а. като негов собственик, а от доказателствата по преписката е видно, че АИС на КАТ дружеството фигурира като ползвател на същия л.а., собственост на „ОТП Лизинг“ ООД; че С. М. е управител на дружеството-ползвател, че тя като правоимащо лице е декларирала по реда на чл.189 ал.5 от ЗДвП, че при извършване на нарушението именно М.М. е управлявала автомобила. Безспорно в проверяваното въззивно съдебно решение не присъства нито един от тези факти, съответно – липсва обсъждането на правното им значение за казуса, както изисква правната прецизност. Този пропуск обаче според касационния съдебен състав не е съществен, защото няма отражение върху законосъобразността на ЕФ, която е предмет на проверка от съда. Жалбоподателката не оспорва, че именно тя е управлявала МПС на посочените във фиша дата и място, съответно – не оспорва и факта, че в качеството си на водач на автомобила е субект на административнонаказателното производство, посочен по реда на чл.189 ал.5 от ЗДвП (противно на поддържаното от нея АНО няма задължение по чл.57 от ЗАНН конкретизира форма на вината – понеже нарушенията от този вид са субективно съставомерни както при умисъл, така и при непредпазливост). Това е единствения релевантен факт за казуса, той е обсъден от въззивния съд и са изложени съображения в тази насока, поради което касационният съд преценява като неоснователно и второто възражение.

Третата група възражения касаят твърдяната недоказаност на нарушението. Отново не се оспорва наличието на знак за ограничение на скоростта в този пътен участък до 50 км/ч, но се твърди, че той едновременно бил скрит зад гъста растителност и поставен неправилно, което не следвало да се вменява във вина на жалбоподателката. Тук единствено следва да бъде посочено, че спазването на пътните знаци не е предоставено на собствената преценка на водачите за това дали са поставени правилно или не, и след като не отрича, че такъв знак на този пътен участък е поставен, М.М. е била длъжна да съобрази скоростта на управление на л.а. с него, което очевидно не е сторила. Твърдението, че съдът не бил констатирал противоречие в отчетената скорост на движение от 80 км/ч и вписаната в ЕФ 77 км/ч е неоснователно – такова противоречие липсва, по-ниската скорост е резултат от приспадането на допустимата грешка от 3 км/ч при измерване скоростта на движение, и с посочването на по-ниската скорост в ЕФ никое право на наказаното лице не е засегнато.

Неоснователни са и възраженията относно използваното техническо средство – то е одобрен тип средство за измерване, преминало е през периодичен технически преглед със срок на валидност 1 година, т.е. до м. октомври 2021г. Доказателствата за това са приложени по АНП, ведно с такива за вида, устройството и принципа му на действие, както и снимка на разположението на уреда на мястото на извършване на нарушението. Всички тези доказателства са посочени от ВРС в проверяваното му решение, и предходният съдебен състав се е позовал на тях, за да приеме за доказано извършеното нарушение. Данни и твърдения, които да го опровергават, по делото липсват, а по АНП е приложена и фотоснимка на автомобила в частта на регистрационните му табели, която представлява доказателствено средство съгл. чл.189 ал.15 от ЗДвП.

В заключение – всички възражения относно произнасянето на ВРС с решението в частта му за разноските биха имали стойност в случай, че ЕФ бе отменен и съдът бе отказал да присъдил разноски в полза на жалбоподателката. Отхвърлянето на жалбата й от въззивната инстанция прави претенцията й за разноски неоснователна, съответно – прави безпредметно обсъждането на поставените с касационната жалба въпроси в тази насока.

В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват основания за претендираната отмяна на ЕФ. В идентичен смисъл се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с релевираните касационни пороци, а други такива – съставляващи основания за ревизия или отмяна на решението, не бяха констатирани и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски е неоснователна, а ответникът не е поискал такива.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1114/23.07.2023г по АНД № 900/2023г на ВРС, 37-ми състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К №6831885 и наложената на М.А.М., ЕГН **********,***, глоба в размер на 200лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: