Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
четиринадесети октомври 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Калинка Ковачева,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1552/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на И.П.Г., ЕГН **********,***, против
Заповед № 20-0445-000070/30.06.2020г. на Младши автоконтрольор в РУ-Аксаково – Д.Х.Д.
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/: Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се сочи, че
заповедта е незаконосъобразна, т.к. противоречи на материалния закон. Твърди
се, че не са били налице основанията за налагането й, тъй като от една страна Г.
не е шофирал автомобила към момента на проверката, а от друга страна е налице
съдебно решение, въз основа на което следва да се приеме, че жалбоподателя е
правоспособен. Молбата към съда е за отмяна на заповедта. В съдебно заседание,
жалбоподателя поддържа жалбата си на сочените в нея основания.
Ответната
страна, редовно призована се
представлява в съдебно заседание ю.к.Г.. По същество оспорва жалбата. Моли съда
да отхвърли същата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 30.06.2020г. полицейските
служители Д.Д. и П. С. били назначени в наряд, за да осъществяват контрол за
спазването на ЗДП. Около 10.20 часа били заели позиция до фирма „Пласт Хим“ в
гр.Аксаково. По същото време откъм главния път Варна-Добрич, се задал л.а.
„Ситроен“ с ДК № В 8246 СР. Когато видял полицейският автомобил водачът на превозното
средство отбил в дясно и спрял. Разстоянието до служебният автомобил било около
40 метра. Полицейските служители видели, как от шофьорското място на спрелия
автомобил излиза мъж на видима възраст 55-60 години, минава зад автомобила и
сяда на мястото на пътника. Съответно от пътническото място става жена на
същата възраст и заема шофьорското място, след което автомобилът потеглил и се
приближил към полицейския пост. Полицейските служители спрели л.а. и извършили
проверка, в хода на която било установено, че автомобила е собственост на
жалбоподателя Г.. Към момента на проверката същият бил управляван от съпругата
му К.Г, а преди да забележат патрулния автомобил, л.а. „Ситроен“ е управляван
от жалбоподателя Г.. Полицейските служители извършили проверка на документите и
на двамата водачи и установили, че Г. не притежава СУМПС.
Въз основа на горните
констатации Д.Д. съставил АУАН серия GA №230364, а впоследствие и процесната
ЗПАМ № 20-0445-000070/30.06.2020г., с която на основание чл.171, т.2а, буква
„а“ от ЗДП, е наредил прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното
следствие беше разпитан свидетеля С., който разказа пред съда за начина, по
който е била проведена проверката и за възприятията на двамата полицейски
служители. В разпита си С. потвърди, че именно Г. е шофирал автомобила преди да
отбие вдясно и да се смени със съпругата си, след като е забелязал полицейският
автомобил.
По делото е представена и
справка за нарушенията на Г., като водач на МПС.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения.
Предмет на делото е
индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДП. Актът е
издаден от компетентен орган, младши автоконтрольор в РУ – Аксаково при при ОД
на МВР – Варна, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП и приложената по делото Заповед №
365з-2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР - Варна. Съгласно точка 2.4 от
тази заповед назначените по график служители на длъжност „младши
автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да издават Заповеди
за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.“д“ и т.2а от ЗДП. Видно от представените по
делото ежедневна ведомост и месечен график /л.44-46/ на 30.06.2020г. младши
автоконтрольор Д. към РУ Аксаково при ОД на МВР Варна е бил на работа от 8.30
до 20.30 часа, поради което съдът приема, че е бил назначен по график съгласно
изискването на наредбата.
Актът съдържа всички необходими реквизити заложени в
изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В тази връзка, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че при
издаването на атакуваната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нейната
отмяна.
Макар и уредена в ЗДП, принудителната
административна мярка – изземване на СУМПС, която е
част от административнонаказателното производство е индивидуален
административен акт и поради тази причина подлежи на контрол за
законосъобразност по реда на АПК.
За да приеме, че по делото
са налице достатъчно доказателства, за това, че именно Г. е шофирал автомобила,
съдът кредитира показанията на св.С., които кореспондират с останалите
доказателства по делото и най-вече със сведението дадено от съпругата на Г., К.Г,
която лично е потвърдила, че именно съпругът й е шофирал автомобила преди да
забележат патрула и да се сменят.
Съдът намира за недоказани
твърденията на Г., че тези показания на Г. са дадени след оказан й натиск от страна
на полицейските служители, тъй като по делото не са представени никакви
доказателства, които да ги подкрепят.
Относно материалната
законосъобразност на заповедта:
Разпоредбата на чл.157, ал.4
от ЗДвП е категорична, че водач, на когото са отнети всички контролни точки,
губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В ал.5
е предвиден реда, по който водач загубил правоспособността си може да я получи
отново, а именно чрез полагане на нов изпит.
В тази връзка, съдът намира
за необходимо да отбележи, че не споделя възраженията на Г., че той не е
загубил правоспособността си и не притежава СУМПС, единствено поради
незаконосъобразния отказ на Началника на РУ Аксаково да приеме документите му
за издаване на ново свидетелство. От една страна Г. не представи по делото
доказателства, в подкрепа на твърдението си, че е подавал документи за издаване
на ново СУМПС. От друга страна по делото са налице следните факти:
По отношение на Г. е била
издадена ЗПАМ № 30087/12.07.2007г., с която е било разпоредено „Изземване на
СУМПС“ на основание чл.171 т.4 от ЗДвП. Тази заповед е била отменена с Решение
№ 2622/09.12.2015г. по адм.д. № 2461/2015г. по описа на Административен съд
Варна, потвърдено с Решение № 9101/21.07.2016г. по адм.д. №2040/2016г. по описа
на ВАС. Именно на тези решения Г. се позовава, като твърди, че не е изгубвал
правоспособност по смисъла на ЗДП. Горните твърдения се преценяват от съда,
като неоснователни. От една страна мотивите по посочените съдебни решения не
касаят правоспособността на Г., а процесуалната законосъобразност на
разглежданата по делата ЗПАМ. От друга страна, по делото е представена Справка
за нарушител/водач за Г. /л.26-30/ от която е видно, че срещу жалбоподателя е
била издадена и последваща ЗПАМ № 16-0819-002120/02.09.2016г., съгласно която
на основание чл.157 ал.4 от ЗДвП е било иззето СУМПС на Г.. На съда е служебно
известно, че тази ЗПАМ е влязла в сила, след като жалбата на Г. е била оставена
без уважение с влязло в сила решение по адм.д. № 935/2017г. по описа на
Административен съд Варна.
Изводимо от горното, съдът
намира, че по делото е безспорно доказано, че Г. е загубил правоспособност да
управлява МПС още към 02.09.2016г. и до този момент не се е възползвал от
възможността, предоставена му от законодателя по чл.157 ал.5 от ЗДвП и не е
положил нов изпит за придобиване на правоспособност. Тоест към момента на проверката,
респективно към момента на издаване на процесната заповед Г. е бил
неправоспособен водач.
В чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДП
ясно е записано, че се налага принудителна административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е
правоспособен водач.
При тази законова уредба,
съдът намира, че административния орган е действал при условията на обвързана
компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания
индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за
издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага
допълнителни мотиви към акта си.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При
издаването й не са допуснати
нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата
следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид изхода на спора на
основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ОДМВР Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и
правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника
процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в
минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.П.Г., ЕГН **********,***,
против Заповед № 20-0445-000070/30.06.2020г. на Младши автоконтрольор в
РУ-Аксаково – Д.Х.Д. за налагане на принудителна административна мярка:
Прекратяване на регистрацията на ППС - „Ситроен-Ксара“ с ДК № В 8246 СР, за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН **********,***, да заплати на ОД-МВР – Варна, съдебно
деловодни разноски -юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: