РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Перник , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500529 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. К., подадена чрез адв. Б., против
решение № 55/05.07.2020 г., постановено по гр.д. № 970/2019 г. на Районен съд –
Радомир, в частите, с които e предоставено упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете *** на бащата М. Р. М.; местоживеенето на детето *** е
определено при бащата М. Р. М. на адрес ***; определен е режим на лични отношения
между майката М. Г. К. и малолетното дете ***, М. Г. К. е осъдена да заплаща на
малолетното си дете ***, чрез неговия баща и законен представител М. Р. М., месечна
издръжка в размер на 180,00 лева, считано от 18.10.2019 г., платима чрез пощенски
запис до 5-то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване и
в частите, с които са отхвърлени насрещните претенции на М. Г. К. и в нейна тежест са
възложени сторените от първоначалния ищец разноски.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на
първоинстанционното решение жалбоподателката моли то да бъде отменено в
съответната част и да бъдат отхвърлени предявените от М. Р. М. искови претенции и
уважени предявените от нея насрещни такива, като й се присъдят сторените разноски
за двете съдебни инстанции. Релевират се оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, доколкото не били
обсъдени в цялост събраните доказателства и наведените от страните доводи. Не били
1
взети предвид факти и обстоятелства от съществено значение за разрешаването на
повдигнатия спор, при анализа на които се достига до извод, че именно
жалбоподателката от момента на раждане на детето се е грижила изключително за
неговото отглеждане, възпитание и финансова обезпеченост, за разлика от бащата, и е
по –пригоден родител, на който следва да се предоставят родителските права.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от
М. Р. М. иск за издръжка за разликата над 180 лева до пълния предявен размер от
300,00 лева не е предмет на въззивна проверка.
Въззиваемата страна – М. Р. М., чрез адв. С. Т., е подала писмен отговор в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита за неверни и необосновани релевираните в същата
оплакванията. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът е
обсъдил всички относими писмени и гласни доказателства и е постановил решението
си в съответствие с постановките, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., като извършил
преценка на всички обстоятелства, обуславящи интереса на детето. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Ищецът М.М. и ответницата М.К. са родители на малолетното дете – ***,
роден на *** г., видно приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено от
община *** въз основа на акт за раждане № ***г.
Съгласно представените пред първата инстанция социални доклади на ДСП –
Р. и ДСП-К. след раждането му детето е отглеждано от майката до *** г., когато в
ДСП-Р. е подаден сигнал от служители на РУ-гр.Р., че майката е употребила алкохол е
не споделя къде се намира детето й. Служители от ОЗД-Р. и РПУ-Р. посетили дома на
майката и установили, че детето е оставено само в жилището, като на малолетното дете
е предоставена полицейска закрила. В съдебно заседание на 03.06.2020г. разпитаният
социален работник М. С. разказва как във връзка с подадения на *** г. сигнал от РУ-Р.,
че майката се намира в районното управление, видимо пияна и заявява данни, че не
знае къде се намира детето й, е посетила адреса, на който майката живее и установила,
че детето на възраст към онзи момент ***, е оставено само. Адресът бил установен от
приятелка на майката. При влизане в дома около 8,30 – 9 часа детето било много
уплашено и плачело. Когато детето видяло майка си се успокоило и започнало да се
усмихва. От страна на ОЗД-Р. са предприети незабавни действия за издирване на
бащата, който се отзовал незабавно, заявил желание да поеме грижите за детето и
2
същото му е предадено в присъствие на майката. За установяване на това
обстоятелство е представен и протокол от *** г.
След поемане на детето бащата М.М. го завел на прегледи при **************,
при които е установено, че детето ********************* вследствие неглижиране в
отглеждането му от страна на майката. При първоначалния преглед от личния лекар на
детето д-р Н. М. когато то е било на *** е установено, че
****************************************. При последващи прегледи, когато
детето вече се оглежда от бащата е установен значителен напредък
*********************************. Във връзка със здравословното състояние на
детето по делото са представени
************************************************. Личният лекар на детето – В.
М., е разпитана в съдебно заседание на 12.06.2020 г. пред районния съд, и разказва, че
************************************************************************.
Пред въззивната инстанция е представена епикриза от
*************************************************.
В представените пред първата инстанция социални доклади е отразено относно
жилищните условия и средата на детето, че майката живее в собствено жилище,
състоящо се от 3 стаи и кухня, обзаведено в с всичко необходимо, като за детето е
осигурено легло, детска количка и столче за хранене. В приетия пред въззивната
инстанция социален доклад от ДСП-Р. е посочено, че хигиената не е на необходимото
ниво. Домът, който обитава бащата и детето в ***, представлява двуетажна къща,
собственост на прародителите на бащата. Бащата и детето живеят на втория етаж,
състоящ се от две спални, всекидневна и кухня, баня и тоалетна. В жилището е топло и
чисто. Стаята е обзаведена с детско легло и обикновено единично легло, на което спи
бащата, за да е близо до детето. Детето има дрешки, обувки и якета, количка, корито за
къпане, детско колело и играчки. Отразено е, че при посещението на адреса на бащата
е установено, че той живее заедно с родителите си в една къща и в съседство се своята
леля, които взимат активно участие в отглеждането на детето, което изглежда
щастливо и видимо се чувства комфортно в присъствието на баща си, баба си и
другите роднини. В приетите социални доклади е отразено, че детето все още не
посещава детска градина. Общува основно с баща си и роднините от разширеното му
семейство. Привързано е към баща си, търси присъствието му, чувства се комфортно в
дома, в който се отглежда в момента. Независимо, че майката е виждала детето само
два пъти откакто е предоставен за отглеждане на бащата, връзката между тях не е
прекъсната. В докладите е отразено, че майката е безработна, бащата също напуснал
работа, за да полага грижи за детето, като е финансово подпомаган от родителите си.
Заключението на ДСП-Р. доклада от ***г. е, че бащата задоволява потребностите на
детето от покрив, облекло, храна, здравни грижи и емоционален комфорт. Майката е с
доказан нисък родителски капацитет. До момента не е заявила желание да ползва
социална услуга с цел надграждане на родителските й умения. С поведението си
поставя в риск живота и здравето на детето си. Обобщено е, че средата, в която живее
малолетното дете, при бащата, е подходяща за неговото отглеждане и възпитание. В
интерес на детето е да остане да живее при бащата, като с майката бъде определен
режим на лични отношения. В доклада на ДСП-К. от *** г. е отбелязано в допълнение,
че детето няма редовни контакти с майка си, но връзката между тях не е прекъсната и
следва родителите за постигнат съгласие относно отглеждането му.
3
Пред районния съд по реда на чл. 59, ал. 6 СК са изслушани и двамата
родители, като всеки от тях е изразил желание да се грижи и възпитава детето си.
Майката счита, че тя е по-добрия родител, единствена е полагала грижи за детето от
раждането му. Бащата твърди, че детето е приоритет за него и възприема себе си като
по-добрия, разумен и отговорен родител. Когато детето му било предадено от
служители на ДСП – Р., то било ******************************************.
Сочи, че многократно е виждал майката в пияно състояние, като се е случвало тя да
изоставя детето при него и да отсъства за период от петнадесет дни. Твърди, че откакто
отглежда детето, майката го е посещавала два пъти, като и при двете посещения е
лъхала на алкохол.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели. От показанията на свидетелката М. Й. се установяват обстоятелства
относно познанството на родителите, че след раждането на детето майката е отказала
да дойде да живее с бащата в къщата на неговите родители в *** и заживяла с детето в
апартамент в ***, който свидетелката твърди, че е посещавала, за да провери как е
детето. Бащата и неговите родителите също посещавали детето. Свидетелката сочи, че
многократно е оставяла пари на майката за задоволяване нуждите на детето, но след
като установила, че майката употребява алкохол и цигари и парите отивали затова,
започнала да купува памперси и други неща от първа необходимост. Според
свидетелката детето не било отглеждано добре и не било обгрижвано. Споделя, че
жилището, обитавано от майката, било мръсно и неподдържано. Сочи, че след като на
*** г. детето било изведено от жилището на майката и предадено на бащата, то
***************************. След като направили консултации със специалисти,
установили, че то ***********************. Според свидетелката бащата е поставил
над своите интереси тези на детето и е напуснал работа, откакто детето е останало на
неговите грижи, за да може да се грижи за него. Бащата е осигурил всичко необходимо
за развитието му, като може да разчита на своите родители при отглеждането му.
Настоящият съдебен състав, преценява дадените показания по реда на чл. 172 ГПК,
като отчита родствената връзка между свидетелката и ищеца, като кредитира същите,
тъй като те се подкрепят от останалите събрани доказателства – социални доклади и
медицинска документация.
От показанията на свидетелката В. В. се установява, че същата е помагала на
майката в грижите за детето, след като приключи работа, тъй като ответницата живее
сама в жилището и не може да разчита на ничия помощ, но след като детето е
навършило *** месеца е помагала на майката само в събота и неделя. Сочи, че майката
се е грижела добре за детето – къпела го е редовно и го е хранела, като в жилището е
било чисто и подредено. Твърди, че след раждането на детето роднините по бащина
линия са дошли да го видят след около месец, като бащата също е идвал, но това не се
е случвало често. Лелята на ищеца също е идвала два – три пъти, като е оставяла по
100,00 лева на майката. Относно предоставяне на детето на бащата свидетелката
разказва, че М. отишла до някакво казино, за да вземе пари в заем от познат и там е
възникнал конфликт между нея и охранителите, за който решила да подаде сигнал в
полицията, като пред полицаите е споменала, че детето и е само в апартамента.
Споделя, че е придружавала М. при посещения на детето във ***.
По делото е представено удостоверение от МБАЛ „ Р.А.“ АД – гр. П. от ***
г., от което се установява, че М. К. към настоящия момент не се води на отчет към
Психиатричното отделение, а през *** г. е ****************************.
4
Във въззивното производство е изготвена и изслушана комплексна психоло-
психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че след свалянето
от отчет М.К. показва добра адаптивност, завършва образованието си, работи.
Здравословното й състояние е стабилно и не се установяват изразени по тежест
симптоми на актуално психично заболяване, което би застрашило здравето и психиката
на малолетното дете. Бащата е с правилно психическо развитие през различните
възрастови периоди, без данни за психически заболявания и проблеми. Налице е
пригодност и психическа устойчивост на двамата родители, като и при двамата се
установява емоционална зрялост, загриженост и привързаност към детето. Посочено е,
че главно участие в отглеждането на детето с оглед правилното с оглед психическото и
физическо здраве на същото, неговото спокойствие и морално възпитание и
отговорност следва да има бащата, на когото да се възложат родителските права, като
се определи режим на личен контакт с майката. Методите на възпитание на бащата
към детето са съобразени с неговото развитие и възраст. Отчита се, че майката не е
имала способността да отглежда правилно и ефикасно детето. При двамата родители се
наблюдава изградена устойчивост към афекта и балансиран самоконтрол, не се
наблюдават завишения по скалите на агресивност и автоагресивно поведение към
детето или другия родител. И при двамата в процеса на изследване се демонстрира
важността от общуване на детето и с двамата родители, което е фактор за правилни
родителски способности, за да не се получи отчуждаване от липсващия родител.
Констатирано е, че бащата е способен да преценява правилно емоционалните реакции
и поведение на детето, което не се наблюдава при майката, при него се наблюдава
готовност при стресови ситуации и такива, в които не е в състояние да се справи да
потърси специализирана помощ, което майката не прави.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице-психиатър д-р
А. разяснява относно ***************************************. Вещото лице –
психолог Г. посочва, че при клиничното изследване с тест „***“ не се установила
патология в личността на нито един от двамата родители. Показали изключително
чисти профили, без отклонения. В самооценъчните скали за родител – майката
самооценява себе си като човек, който има желание за комуникира и общува с детето,
без да има претенции то да е постоянно при нея. Отчита, че няма този родителски
капацитет, който би предполагало да има. Това е нейна реалистична оценка, която ако
е с диагноза, не би могла да си постави. Налице е пригодност и на двамата родители,
защото няма отклонения. Бащата е с по-голям родителски капацитет, но това не
означава, че и другият родител, с по-малък такъв, не е способен да се грижи за детето,
ако подобри капацитета си чрез програми за родителстване. В следствие особеностите
на детето според вещото лице, *************************, е важно майката да
общува с него поетапно, не трябва директно, защото то има по-специфичен режим на
отглеждане. То трябва да бъде с придружител при срещите си с майката, който познава
потребностите му.
За установяване имущественото състояние на родителите е извършена
служебна справка НАП относно регистрирани трудови договори, от която се
установява, че майката е в трудово правоотношение с *** от ***г. на длъжност „***“,
бащата е прекратил трудовото си правоотношение със същия работодател на *** г.,
като няма данни за последващо такова. Лицата нямат участие в търговски дружество,
видно от извършени справки в ТРРЮЛНЦ. В представената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на М.М., той е декларирал, че не
5
притежава имущество, доходите които получава са в размер на около 600 лв. месечно
от работа на повикване, изразяваща се в рязане и подреждане на дърва, почистване на
дворове и строителни работи. Въпреки указанията на съда, дадени с определение от
28.09.2020 г., майката М.К. не е представила доказателства да имуществено състояние,
както и за придобита степен на образование. Представено е по делото копие от
диплома за завършено *** образование на бащата в ***.
Съгласно задължителните указания и разяснения в т. II от ППВС №
1/12.11.1974 г., съдилищата , като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай
и интересите на децата, при решаването на спора относно упражняването на
родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, следва да съобразяват в
съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените
от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният
морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите
да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към родителите, полът и
възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното
отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се
предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на
живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор
има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка
към настоящия момент са посочени изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59,
ал. 4 от действащия СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Следва да се подчертае,
както е посочено и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
(пример: Решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на
ВКС; Решение № 163/27.06.2018 г. по гр. дело № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС
и др.), че съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата
на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай
обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на
неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на
полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето,
анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към
кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали
родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда
може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето
след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на
живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Същевременно съдът следва да
положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем
тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.
Изхождайки именно от конкретиката на казуса, настоящият състав счита, че
бащата е родителят, при когото следва да живее детето ***, и на когото следва да се
предостави упражняването на родителските права, до който извод е достигнал и
районният съд.
Както се установи от приетите медицински документи, гласни
доказателствени средства, социални доклади и психолого-психиатричната експертиза,
при отглеждането на детето от майката детето е било неглижирано, вследствие на
6
което се достигнало до ******************, което поетапно се преодолява откакто
грижи за него полага бащата.
Моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у
децата нравствени добродетели. Данните за употреба на алкохол от страна на майката
и посещаването на заведения, в които се устройват хазартни игри в ранните часове на
деня създава отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за детето.
Обстоятелството, твърдяно от ответницата, че се е налагало да се грижи за болната си
майка, която скоро след това е починала, както и това, че ответницата няма опора, няма
кой да й помага, според показанията на св. В., са фактори, които обуславят
емоционалното състояние на майката и способността и да ръководи постъпките си, но
същевременно не могат да променят извода на съда, че към настоящия момент майката
не е родителят, който може да полага адекватна грижа за живота и здравето на детето.
Същата разполага с възможността да посещава програми за подобряване на
родителските си умения.
От социалните доклади се установява, че детето е привързано, както към
майката, така и към бащата, то се чувство спокойно сигурно при последния и при
разширеното му семейство.
Съобразно ППВС № 1 /74 г. възрастта на децата е от значение, когато наред с
другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в
ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се
нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от
бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Когато, обаче, какъвто е настоящият
случай, майката е неглижирала детето и е поставила в сериозен риск неговото здраве,
не е целесъобразно предоставянето на детето на майката. Бащата е този, който е
проявил засилена грижа, откакто детето му е предоставено и се обърнал към помощта
на съответните специалисти.
И двамата живеят в жилища, в които условията за живот и отглеждане на
детето са добри. В грижите за детето бащата е подпомагано от своите роднини, докато
майката може да разчита на инцидентна помощ от приятели. Бащата, за разлика от
майката, притежават добър родителски капацитет, познават нуждите и желанията на
детето си и се стреми да ги задоволяват, видно от представените доклади и СППЕ.
Преценявайки тези обстоятелства и настоящият състав счита, че в интерес на
детето *** е да живее при баща си и той да упражнява родителските права по
отношение на него. Касае се за момче на близо * години, за което от първостепенно
значение е неговото здравословно състояние и правилно психическо развитие.
С оглед предоставянето на родителските права на бащата, на майката следва
да се определи режим на лични контакти с детето. Този контакт ще бъде обезпечен в
най-голяма степен по начина, посочен от районния съд, който е диференциран
съобразно възрастта на детето и съответства на препоръката на психолога за по-
специфичен режим на лични отношения между майката и детето, като срещите бъдат
поетапни и на тях да присъства придружител, който познава потребностите на детето.
Отчитайки възрастта на детето и възможностите на родителите, районният съд е
присъдил издръжка, която според настоящият състав е достатъчна да покрие нуждите
му.
7
С оглед предоставяне упражняването на родителските права на бащата,
районният съд правилно е определил местоживеенето на детето да е на неговия адрес.
По изложените съображения правилно са отхвърлени предявените насрещни
претенции.
По разноските:
С оглед изхода на настоящото въззивно производство жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 500 лева, представляваща
направени по делото разноски, от които 300 лева - депозит за вещо лице, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, заплатено в брой по договор за
правна защита и съдействие от *** г., обективиращ разписка.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/09.07.2020 г. по гр.д. № 970/2019 г. на Районен
съд – Радомир обжалваните му части.
ОСЪЖДА М. Г. К., с ЕГН **********, да заплати на М. Р. М., с ЕГН
**********, сумата от 500 /петстотин/ лева- разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8