Решение по дело №8/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260192
Дата: 25 август 2021 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20212160100008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е   260192

 

гр.Поморие, 25.08.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ районен, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа  година в състав:                                               

              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

 

при секретаря ВА.тина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия  Н.Япаджиева гр.дело № 8  по описа за две хиляди двадесет и първа година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред ПРС е образувано въз основа на искова молба подадена от А.Д. *** против  П.И.Н. ***.  Ищeцът в исковата молба твърди, че работи  в „Черноморскириболов Бургас"АД на длъжност „водолаз“ и на 31.05.2020г. около 14,00ч. в акваторията на северния плаж на гр.Поморие в близост до първия вълнолом бил  на работа под вода, приблизително на дълбочина 1,50 - 1,60м., когато чул мотора на приближаващ се плавателен съд, като в последния момент, за да се предпази успял да се сниши към дъното и в този момент усетил силен удар в левия крак. Изтласкал към повърхността на водата и видял лодка с наименование „Юлия с рег.№БС 2617, управлявана от ответника П.И.Н., и извикал, че е ударен, но ответника потеглил и напуснал местопроизшествието, а той успял да се качи на лодката си и да се върна на брега. От удара на витлото на лодката на ответника, получил порезна рана по дължината на лявото ходило, което наложила да бъде транспортиран в Окръжна болница - Бургас, където по спешност би опериран, като в резултат на инцидента са му причинени неимуществени вреди, телесни повреди и трайна деформация на лявото стъпало. Седмици след инцидента изпитвал силни болки, дълго време бил  обездвижен и неработоспособен, не можел  да се придвижвам сам и  лекарите му дали  болнични за повече от 50 дни. В резултат на инцидента му били причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на термо чорапи на стойност 70 лв., плавници марка "Марис" на стойност 180 лева. Моли съдът да  осъди  ответника П.И.Н.  му заплати  1200лв.(хиляда и двеста лева), представляващи част от обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, както и да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в размер 250 /двеста и петдесет лева/, заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. В хода на  производството увеличава размера на иска за неимуществени вреди от 1200лв. на 10000 / десет хиляди/ лева.

В срока  по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Същия оспорва изложената фактическа обстановка, като твърди, че е преминал на ниска скорост и на разстояние около 30м. от празна лодка без обозначителен флаг или буй за наличие на водолаз и по никакъв начин не е разбрал, че във водата има водолаз и едва две-три минути след  като подминал празната лодка видял, че изплувал човек от водата, който заплувал към лодката си, крещейки псувни и обиди. По късно се срещнал с ищеца който  го обиждал и му  поискал пари. Счита че  не е осъществен състава на чл.45 ЗЗД тъй като  следва едновременно да са налице противоправност, виновно поведение, вреда, причинно следствена, връзка, а в настоящия случай не е налице нито противоправност, нито виновно поведение, а доколкото се установят твърденията на ищеца, то се касае за случайно събитие. Моли иска да бъде отхвърлен.

Предявения иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Представен е Трудов договор № 261/ 205.2020г. от който се установя, че ищецът е назначен на длъжност  „водолаз“ в  „Черноморски риболов“ АД гр.Бургас. Представено е Съдебномедицинско удостоверение №8782020г. от което се установява, че на 10.06.2020г. при прегледа на  ищеца д-р Милева е  установила оток на ляв глезен и ходило, порезна рана по ляво стъпало и че е причинено разстройство на здравето  неопасно за живота. Видно от   представената Епикриза  изд.от отделение по ортопедия и травматология  А.Д.И.  е постъпил на 31.05.2020г. в отделението с порезна рана с големина 20см по воларната част на ляво стъпало, обилно кървяща. С местна анестезия е  извършен дебридман, лаваж, дренаж , миорафия. На ищеца са предоставени 30 дни домашно лечение, видно от представения болничен лист до 03.07.20г. , а с последваш болничен лист са му предоставени още 20 дни отпуск по болест – до 23.07.2021г.

По делото са допуснати до разпит четирима свидетели. Свидетеля И.К. свидетелства, че работи като спасител и на 31.05.  бил на плажа, тъй като са почиствали във връзка с предстоящото „отваряне“ и имал възможност да наблюдавал инцидента. Той  видял лодката на А. която познавал, закотвена по посока на Фара / на изток/, празна, тъй като А.  бил под водата, като на лодката на А., на носа, имало обозначителен знак, табела  - „синьо и бяло като триъгълник отрязан, като лястовича опашка, „флаг - алфа“, който знак означавал, че има човек във водата, човек зад борда. Обозначителния знак  бил с размери 40 дължина на 20 ширина, флаг бяло - синьо изрязан като той го виждал от сушата. Сочи, че е видял  голяма лодка със син кант идваща от с.Равда в която имало двама човека, която бързо минала покрай вълнолома и лодката на А., след което А. излязъл от водата на 6-7 метра от лодката и извикал „удариха ме, удариха ме“. Твърди, че се чули викове, но двамата мъже продължили с лодката посока към Бургас, а  А. се качил в лодка си и тръгнал към пристанището. Сочи, че  към този момент А. работил  в морето, между фара и пристанището и че от години  се занимава с улов на рапани и  винаги работил на плиткачите. Свидетелката  И. – съпруга на  ищеца свидетелства, че  А. бил в болницата два, три дена и  като се прибрал около 20 дни бил на болкоуспокоителни, защото не можел да спи, бил обездвижен, не можел да върви и бил много разстроен  психически, защото изтървавал сезона, като това за семейството бил основен доход. Не искал да разговаря и тъй като  раната била много голяма, на цялото стъпало не можел да стъпва добре около 4-5 месеца, а повече от месец той не можел да върви и ползвал  патерици.

Свидетеля Н. – син на ответника свидетелства, че  бил с баща си с неговата лодка за риба в Равда и се прибирали, като минали край фара на Поморие и в далечината се виждали две лодки, като едната била празна, и приближавайки я на  разстояние около 30-40м от нея видели, че няма никой на лодката. Свидетеля видял някаква ламаринка или пластмаса на лодката, на която имало нещо нарисувано, но около нея нямало  буйове, нито човек на лодката. Сочи, че много бавно минали покрай лодката  и тръгнали към Сарафово и след като се отдалечили от лодката, той  се обърнал и видял, че мъж маха с ръце и нарежда и заплувал към лодка. Твърди, че същия ден те не разбрали, че се е случило нещо.  Свидетеля К. свидетелства, че на 31 май 2021г. той е излязъл на пристанището с лодката си и веднага след него е излязъл А., който го повикал и  отивайки  свидетеля видял  цялата лодка в кръв, вързал крака на А., за да предотврати кръвотечението, като на моменти същия губил съзнание  и го откарал в „спешна помощ“ където видял раната на левия крак, която била дълбока около 2 см. Сочи, че А.бил с плавници, а в лодката му имало рапани който по късно свидетеля предал на изкупвача.

По делото е допусната  СМЕ и в изготвената експертиза вещото лице е посочило, че от медицинската документация се установява, че А.И. е получил оток на ляв глезен и ходило, порезна рана с големина 20 см по воларната част на ляво  стъпало и е налице траен белег без деформация. Сочи, че обичайния срок за възстановяване  при такъв вид травма е 25-30 дни през който период е бил обездвижен и неработоспособен.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи. 

За уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД е необходимо да се налице следните предпоставки: с виновното си противоправно поведение ответникът да е причинил на пострадалия – ищец вреди, да са доказани твърдените неимуществени вреди, с оглед определяне на справедливо обезщетение. Анализът на събраните доказателства налага за съда извода, че са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за отрицателните преживявания у ищеца, претърпени в резултат на нанесените му на 31.05.2020г. чрез управляваната от ответника лодка телесни увреждания.

Според съда безспорно се установи, че на 31.05.2020г. ищецът е извършвал водолазна дейност в близост до осигуряващото плавателно средство – собствена лодка и ответникът преминавайки с управляваната от него лодка в близост до лодката на ответника е причинил на А.И. порезна рана  на ляво стъпало. Нанасянето на увреждане именно от лодката управлявана от ответника – П.Н. се установява по категоричен начин от събраните гласни доказателства, който в тази част са  категорични. Дори св. Г.Н., който сочи, че не е видял буй какъвто е очаквал да види, като сигнал за човек под вода, свидетелства, че е възприел излезлия от водата  човек, веднага след като са подминали лодката на ищеца, който нещо е  викал, след което отплавал към лодката. Самия ответник в отговора  сочи, че „една две минути след подминаване на празната лодка видях че изплува човек  от водата, който заплува към лодката си, крещейки псувни и обиди“. Така събраните доказателства, водят до единствен извод, че нараняването на ищеца който е бил под вода е  причинено от преминаващата лодка управлявана от ответника. От събраните доказателства се установява причинено на ищеца увреждане – лека телесна повреда - порезна рана с големина 20 см по воларната част на ляво  стъпало, оток на ляв глезен и ходило. 

Основен въпрос който  следва да се изясни е имало ли е на лодката на ищеца поставено обозначение, което да  сигнализира за преминаващите наоколо плавателни съдове, че има човек  извършващ водолазна дейност. Доколкото  водолазната дейност се е извършвала от ищеца през деня, той е следвало да постави твърд плакат на флаг А (алфа) от Международния код на сигналите.

От показанията на свидетелите се установява, че  на лодката на А. И. предназначена за риболов е имало поставен обозначителен знак – табела, указваща че има човек под водата. Безспорно е, че това е било флаг - Алфа и той подробно е описан от св. К.. Свидетеля К.  сочи, че на лодката на А.е имало обозначителен знак, поставен на носа на лодката, която е била закотвена и той от разстояние от около 60м. е възприел този знак. Свидетелят сочи и наименованието на обозначителния знак флаг - „Алфа“ и описва  табелата „обозначителния знак  беше с размери 40 дължина на 20 ширина, флаг бяло – синьо, изрязан като табела, като лястовича опашка, аз го видях от сушата“. За наличие на табела сочи в показанията  си и св. Г. Н., който е възприел  някаква ламаринка или пластмаса и сочи „като минавахме с лодката видях някакво триъгълниче от ламарина или табелка от някаква ламарина за обозначение ….на табелката имаше нещо нарисувано…..оглеждахме са за буй“.  От показанията на този свидетел се установява, че той не е разбрал значението на поставения флаг /табела/, но я е възприел, като същия е очаквал да  види буй, като сигнал за човек, какъвто действително не е имало,  но и в конкретния случай не е съществувало и задължение  за ищеца да  постави буйове.  

Разпоредбата на чл. 4  от Наредба № Н-7 от 12.06.2008г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност посочва предупредителните сигнали  които следва да се  вдигат при спускане на водолаз и това са : през деня – флаг „Алфа“, установен в Международния код на сигналите, приет с Резолюция А.80 (IV) на Международната морска организация, и три фигури, разположени във вертикална линия, на най-видно място: горният и долният – сфери, а средният – ромб, съгласно Конвенция за международните правила за предпазване от сблъскване на море – 1972 г., ратифицирана с Указ № 461 от 1975 г. (ДВ, бр. 22 от 1975 г.);  през нощта – три вертикално подредени светлинни сигнала: горният и долният – червени, а средният – бял. За яснота следва  да се отбележи, че дори да се използва наименованието флаг, знака обозначаващ човек под вода,  следва да е твърд плакат  и наименованието  флаг не бива да се възприема като поставяне на знак от плат, тъй като при безветрие той не може да бъде възприет от околните.

Доколкото на лодката на  ищеца е имало  поставен твърд плакат на флаг А / алфа/ и същия  не е бил отдалечен от лодката  си на повече от 100метра за него не е имало задължение да постави буй, така както счита ответникът. Относно отдалечеността на ищеца от лодката показанията на свидетелите са противоречиви, като свидетеля И.Кунев сочи, че яхтата е преминала на около 15 метра от лодката на ищеца, св. Н. – 30-40мета, а в отговора ответника сочи 30метра. Тъй като нараняването на ищеца е получено при преминаване  на лодката на ищеца, то се налага извода, че той не е бил отдалечен  на повече от 30 метра от лодката  си и не е имал задължение  да постави буй. Разпоредбата на чл. 5 от Наредба № Н-7 от 12.06.2008г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност предвижда  при отдалечаване на водолаза от осигуряващото плавателно средство на повече от 100 м да закрепва за себе си контролен буй. Относно размера на табелата,  видно от показанията на св. К., същия е възприел табелата от  около 60 метра, което означава, че ответника е имал възможност да я възприеме и да не се движи в близост до лодката на ищеца, а  да мине на безопасно разстояние от плавателния съд.

При това положение съдът намира, че са осъществени всички елементи на деликтния състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Управлявайки собствената си лодка и  преминавайки в непосредствена близост до  лодката на ищеца при поставен знак – флаг „Алфа“ на лодката на А.И.,  ответника причинил увреждане на  ищец, изразяващо се  в порезна рана с големина 20 см по воларната част на ляво  стъпало. Ответника е бил длъжен да премине на безопасно разстояние  от закотвената лодка, като доколкото не е имало поставен буй се налага извод, че водолаза  се намира на разстояние до 100 метра от собствената си лодка. В случая ответника  е възприел  поставения знак на лодката, но не го е разпознал, тъй като е очаквал да види  буй, какъвто ищецът не е имал задължение да постави,  преминал е на разстояние което не е безопасно за намиращия се под водата  водолаз и му е  причинил увреждане чрез  витлото на лодката. Установеното от събраните доказателства травматично увреждане е причинило на ищеца както физически, така и психо-емоционални болки и страдания. Налице е причинна връзка между противоправното деяние на ответника и причинените неимуществени вреди. Налице е вина на ответника, която при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за отговорността по чл. 45 ЗЗД, поради което искът се явява доказан по своето основание.

 Съдът не споделя възражението на ответника, че е налице случайно събитие, като се има предвид, че деянието е станало в район близо до брега и в сезон подходящ за риболов и лов на рапани.

 Вида, обема, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се кредитира   показания на свидетеля З.Иванова преценени при условията на чл.172 от ГПК,  за характера на увреждането, вида, силата, интензитета, продължителността на болката, интензитета и продължителността на конкретните физическите и емоционални страдания и неудобства в ежедневието. С оглед характера на телесното увреждане  същото е довело до неудобства, дали отражения върху нормалния начин на живот на ищеца. Същия не е можел свободно да се движи, ползвал е патерици  и е изпитвал болки, бил е подтиснат и стресиран. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът преценява, че обезщетение в размер на 5000лв. е достатъчно да възмезди ищеца за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания и безпокойство. Искът за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 5000лева, и да се отхвърли за горницата до претендираните 10000лева.

Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволени увреждания, длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата от дата на увреждането 31.05.2020г. в случая е основателна и следва да бъде уважена.

Ищецът  претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 250лв. включващи 70лв. стойност на термо чорапи и 180лв. – стойност на плавници.  От показанията на св. К.  и св. К. се установява, че ищецът е бил с плавници, като  с оглед  нараняването което е получено, логично е  плавниците да са срязани. Ищецът обаче не представи доказателства за стойността на увредените вещи, като не са ангажирани доказателства и за състоянието в което са били преди инцидента, поради което съдът следва да определи стойността  на щетите, като счита че за увредените  термо чорапи и плавници следва да присъди обезщетение в размер на 40.00лв. за термо чорапите и 100.00лв. за плавниците или общо 140 / сто и четиридесет/ лева,

 С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.

Ищецът е удостоверил извършването на разходи в размер на  1252 / хиляда  двеста петдесет и два/ лева, от които съразмерно на уважената част от претенциите има право да получи сумата от 643 /шестстотин четиридесет и три/   лева. 

Ответникът не е заявил искане за разноски и не е удостоверил извършването на такива.

Мотивиран от  изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  ответника П.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***   да заплати на ищеца  А.Д.И., ЕГН **********,  сумата от 5000 / пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени  на 31.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 31.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за размера  над 5000лева до частично предявения от 10000лв. отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА  ответника П.И.Н., ЕГН **********,   да заплати на А.Д.И., ЕГН ********** , сумата от 140 / сто и четиридесет/ лева  представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 31.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за размера  над 140.00лв. до предявения от 250.00лв. отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА ответника П.И.Н., ЕГН ********** да заплати на А. Д.И., ЕГН ********** сумата от 643 /шестстотин четиридесет и три/   лева представляваща - съдебноделоводни разноски съразмерно с уважената част на иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред БОС в  двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните

 

        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: