Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8
с-в в открито заседание на пети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 3749 по описа на състава
за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС срещу „Т.Т.1.“
ЕООД и иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Н.И.И..
Ищецът Р.М.И. твърди, че притежава правото на собственост
върху недвижими
имоти, находящи се в град София, Столична община, район „Кремиковци“, квартал
„Враждебна“, на улица „*******, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.8552.513 по кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД - 18 - 61, изд. на 27.09.2010г. от Изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 760 кв.м., с номер по предходен план 513 от квартал 49, парцел II, при граници на
поземления имот съгласно документ за собственост: от север - УПИ1-514, 515, 516
от изток – УПИ XIV - 512, от юг - улица „58 -ма“ и от
запад - улица ******“, при граници на поземления имот съгласно
скица на поземлен имот: поземлен имот с идентификатор 68134.8552.1062, поземлен
имот с идентификатор 68134.8552.512, поземлен имот с идентификатор и
68134.8552.1056, на построената в имота ЕДНОЕТАЖНА ДВУФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор 68134.8552.513.1 одобрена със Заповед № РД - 18 - 61,
изд. на 27.09.2010г. от Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от
116 квадратни метра съгласно скица на сграда № 15-73592, изд. на 21.02.2017г.
от АГКК- служба София, с хоризонтално пространствено разпределение: полуподземен етаж, със застроена площ от 113,
95 квадратни метра, включващ: гараж, коридор, три избени помещения, склад и
стълбище; първи жилищен етаж, със застроена площ от 133, 50 квадратни метра, включващ: три спални, дневна
- столова, кухня, баня с тоалетна, коридор, два балкона и стълбище; втори
жилищен етаж със застроена площ от 121, 34 квадратни метра, включващ: две
спални, дневна-столова, кухня, баня с тоалетна, коридор, два балкона и
стълбище, при граници на сградата: от три страни - двор, сграда с идентификатор
68134.8552.513.2 и сграда с идентификатор 68134.8552.513.3, както и на
построената в същия имот СГРАДА СЪС СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ с идентификатор
68134.8552.513.2 по кадастралната карта, одобрени със Заповед № РД - 18 - 61,
изд. на 27.09.2010г. от Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от
65 квадратни метра съгласно скица на сграда № 15-73637, изд. на 21.02.2017г. от
АГКК при граници на сградата: двор, сграда с идентификатор 68134.8552.513.1,
сграда с идентификатор 68134.8552.513.3, двор, поземлен имот с идентификатор
68134.8552.512, поземлен имот с идентификатор 68134.8552.704. Споменатото право ищецът твърди да
е придобил по изрично предвиден в закона оригинерен способ - придобивна
давност, чрез непрекъснато, необезпокоявано и явно владение на имота
осъществявано лично от него през периода от 27.12.2005г. до 23.03.2017г. и с
намерение да притежава имота като свой, доколкото живеещите в същия имот
неговир роднини направили публични изявления, че от навършване на пълнолетие, този
имот му принадлежи. Всеки от двамата ответници, се легитимирал на самостоятелно
основание в качеството на собственик на имота. Първият ответник „Т.Т.1.“ ЕООД само
формално се легитимирал като собственик на описаните имоти, посредством. На
практика, този ответник никога не бил установявал фактическа власк върху имота.
Вторият ответник Н.И.И. се легитимирал като приобретател на имота – купувач на
публична продан, позовавайки се на правните последици на влязло в сила Постановление
за възлагане на недвижим имот от 27.02.2017г. което било издадено по
изпълнително дело № 20158390400355 по описа на ЧСИ И.К.с рег. № 839 при КЧСИ.
Доколкото след предявяването на иска т.е. на 20.04.2017г. ответникът Н.И. бил
въведен във владение на процесния недвижим имот, а ищецът бил отстранен от
имота – за последния бил налице правен интерес, да установи срещу „Т.Т.1.“ ЕООД
само правото си на собственост, както и да ревандикира имота от втория ответник
Н.И.И. – който упражнявал фактическа власт върху него, без да притежава
субективни права. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира, след
като бъде установено в отношенията му с двамата ответници, че именно той
притежава на оригинерно правно основание правото на собственост върху
процесните имоти – да бъде осъден втория ответник Н.И.И. да му предаде
владението върху имота. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът
претендира за осъждане на ответниците, да му заплатят направените съдебни и
деловодни разноски.
Претенцията на ищцата е изрично оспорена от ответника Н.И.И.. В становището
си пред съда, този ответник категорично отрича твърдението на ищеца, че
последния бил установил и бил упражнявал фактическа власт върху процесния
недвижим имот, явно, необезпокоявано и непрекъснато. Поддържа тезата, че
посочената от ищеца начална дата на установяване на давностно владение върху
имота - 27.12.2005г. била по- късна от датата на вписване на исковата молба за
реализиране на правото, в процеса на което той придобил на публична продан
процесния имот. Твърди, че след предявяването на иска установил фактическа
власт върху процесния недвижим имот, тъй като на 20.04.2017г. бил въведен във
владение на имота от частен съдебен изпълнител. Моли за отхвърляне на иска и
претендира за осъждане на ищеца да му заплати направените съдебни разноски.
Ответникът „Т.Т.“ ЕООД не изразява становище по предявения иск, след като е
призован за участие в процеса в хипотезата на чл. 50, ал.2 от ГПК.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетият като доказателство Договор за покупко- продажба от 12.02.2015г., който бил обективиран в
Нотариален акт № 67, том І, рег. № 1610, дело № 47/2015г. на нотариус М.И.с №
260 в НК формално легитимира ответника „Т.Т.1.“ ЕООД, в качеството на
приобретател и собственик на процесните недвижими имоти.
Страните не спорят, че по молба на легитимиращия се като
взискател „М.К.Г.“ ООД е било образувано изпълнително дело № 20158390400355 по
описа на ЧСИ М.К., с рег.
№ 839 на КЧСИ, срещу конституирания като като длъжник по изпълнението ответник в настоящия
процес „Т.Т.1.“ ЕООД, а принудителното изпълнение е насочено върху процесните
недвижими имоти, доколкото от формална страна – като техен собственик се
легитимира именно „Т.Т.1.“ ЕООД.
На 13.08.2015г. е извършен опис на процесните недвижими имоти, по молба на
взискателя „М.К.Г.“ ООД, а за пазач на имота е оставен М. Р.И., както се
установява от съдържанието на приетия като доказателство Протокол за опис на
недвижим имот от 13.08.2005г. по изпълнително дело № 20158390400355 по
описа на ЧСИ М.К., с рег. № 839 на КЧСИ /на стр. 228-229 от делото/.
Страните не спорят, а въз основа на приет като
доказателство препис от документа /на стр. 68-69 от делото/, съдът приема, че в
рамките на изпълнителното производство е било издадено Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.02.2017г. по изпълнително
дело № 20158390400355, което е влязло в сила на 20.03.2017г. и е надлежно вписано в Агенция по вписванията.
Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане е извършен въвод
във владение на ответника Н.И.И., с Протокол за принудително отнемане на
недвижими имоти – въвод във владение от 20.04.2017г. по изпълнително дело №
20158390400355 на ЧСИ И.М.-К.с рег. № 839 /на стр. 63-65 от делото/.
В дадените пред съда показания, свидетелката Й.Н.А. заявява,
че познава ищеца, но не познавала ответника Н.. Свидетелката живеела в съседен
имот и познавала цялото семейство на ищеца, включително дядо му и баба му които
също живели в имота. Тя имала впечатления, че Р. живеел в имота от дете.
Свидетелката си спомня, че през 2010г.-2011г. дошли хора, които размахвали
някакви документи и според свидетелката били изгонени от бащата на Р. – М..
Пред свидетелката М. заявил, че никой от живеещите в нея нямал претенции към
къщата, но М. считал, че тя принадлежи на Р..
В дадените пред съда показания, свидетелят Ю.Р.И., който
заявява, че е роднина по съребрена линия на ищеца/брат на баща му/. Свидетелят
бил живял в същия имот със семейството си и имал впечатления, че бащата на Р.
смятал сина си за собственик на имота. Причина за това били думите на дядо му Р.,
който починал пред 2005г. и не успял да прехвърли собствеността на внука си
/ищеца/ въпреки декларираното намерение. Свидетелят възприел лично факта, че
бил извършен опис на имота от съдебен изпълнител. Свидетелят възприел лично, че
ответникът Н., когото свидетелят дори идентифицира лично в съдебната зала -
дошъл в имота и се представил за собственик. През 2006г. имотите били посетени
от непознати с черен автомобил, които били изгонени с пушка от бащата на Р. - М.,
който е брат на свидетеля. М. заявил на непознатите посетители, че им е върнал
парите и не трябва да търсят нищо повече. Свидетелят знаел, че за къщата се
грижел само Р., докато бащата М. работел
в чужбина. Именно Р. бил поел всички разходи и грижи за поддръжка на имота –
физически и финансови, след като навършил пълнолетие.
Като доказателства по делото са представени писма от
„ЧЕЗ- Р.Б.“ АД и от „Софийска вода“ АД,
чието съдържание съдът не обсъжда подробно, доколкото счита, че то не
установява прако относими към предмета на доказване факти.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на исковете;
Съгласно задължителните указания, дадени в т.2А от Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. по ТД № 4/2014 г., ОСГК на ВКС - искът по чл.108
от ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на
тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение,
доколкото диспозитивът е носител на силата на пресъдено нещо в окончателния
съдебен акт. От тук следва, че с предявяването на ревандикационния иск срещу
ответника Н.И.И., в качеството му на купувач на спорните имоти на пъблична
продан, ищецът е сезирал съда имплицитно и с положителен установителен иск,
относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот.
Срещу ответника „Т.Т.1.“ ЕООД, ищецът също има правен интерес да предяви иск, а
правният интерес от предявяването на иска след извършената публична продан на
имотите, произтича от разпоредбата на чл. 496, ал.2 от ГПК. Правният интерес
предпоставя предявяване на установителен, а не ревандикационен иск срещу този
ответник, доколкото ищецът твърди, че този ответник не владеел имота, но
формално се е легитимирал като носител на правото на собственост върху него,
към момента на издаването на Постановлението за възлагане на публична продан.
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г.
по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС ищецът разполага с възможността да избере
вида и обема на търсената правна защита, когато избрания процесуален способ не
противоречи на основните принципи на гражданския процес и изискванията за
неговата допустимост.
При така изложените съображения настоящият съдебен състав
приема предявените искове за процесуално допустими.
По основателността на исковете:
Предмет на
спора е заявеното от ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот,
което той твърди да притежава в своя
патримониум, след като го е придобил по давност – чрез упражняване на
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт в периода - от навършването на
пълнолетие на 27.12.2005г. до предявяването на иска. Ищецът твърди, че в този период е владял
имота необезпокоявано, непрекъснато и явно, демострирайки пред другите
обитатели и пред трети лица намерението си да свои имота. Разрешаването на
процесния спор е обусловено от преценка на доказателствата, които могат да
установят пряко споменатите по- горе и подлежащи на установяване факти, които
са визирани от разпоредбата на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността, защото именно придобивната давност е
релевираното от ищеца правно основание за възникване на правото на собственост
върху процесния недвижим имот.
В
действителност, в предмета на спора бяха релевирани и други твърдения, касаещи
деривативни способи за придобиване на право на собственост – правни сделки. Тази
факти обаче не подлежат на главно и пълно доказване, тъй като са свързани с
направените правоизключващи възражения от страна на ответниците, докато
основната доказателствена тежест в процеса носи ищеца, като се има предвид
релевираното от него придобивно основание за правото на собственост.
В качеството си
на ищец, Р.М.И. следваше да установи по необходимия категоричен начин фактите,
с които законът свързва възникването на релевираното основание за придобиване
на право на собственост. Основен сред тези факти е фактът на владението на имотите, което следва да се е осъществявало
– необезпокоявано и непрекъснато, както и факта на външно
обективираното спрямо всички трети лица намерение,
да се свои имота, в рамките на определения от чл. 79, ал.1 на ЗС десет
годишен давностен срок.
Уместно е да се
отбележи, че в конкретния случай, съществува единствено възможността да се
приложи десет годишен давностен срок за придобиване на имота, тъй като не е
налице формална правна сделка, който да създаде предпоставки за третиране на
ищеца като добросъвестен владелец.
За установяване
на подлежащите на доказване факти, ще трябва да бъде обсъдено основно
съдържанието на приетите писмени доказателства, които установяват извършените в
рамките на изпълнително дело № 20158390400355 по
описа на ЧСИ М.К., с рег. № 839 на КЧСИ /на стр. 228-229 от делото/ изпълнителни действия, както и да
бъдат взети предвид показанията на разпитаните по
искане на ищеца свидетели.
При липса на
официални удостоверителни документи - извън тези, които са съставени в рамките
на изпълнителното дело - само свидетели биха могли да имат непосредствени
впечатления за фактическата власт на определено лице върху имота през целия
релевиран период.
Договорите за откриване
на потребителски партиди и факта на плащането на сметки за имота, респ. на
данъчни и други публични задължения, които го касаят, могат да докажат
намерението да се свои имота, но не могат да установят пряко упражняването на
фактическа власт върху него.
Внимателният
анализ на свидетелските показания, който съдът осъществи, характеризира тези
показания като неубедителни, защото разкрива дълбоки и същности противоречия
между изнесените факти. Такива противоречия са налице както относно
фактическата власт върху процесните имоти, така и относно лицата които са я
упражнявали пред посочения от ищеца период, ката и относно периода, в който лично
ищеца Р.М. би могъл лично да упражнява фактическа власт, демонстрирайки явно
намерението си да свои имотите. При това, прави впечатление, че свидетелите
ясно идентифицират имота, посочват неговото местонахождение, но сочат факти,
които се изключват взаимно и не позволяват да бъде обоснован необходимия
категоричен извод в подкрепа на твърденията на ищеца за необезпокоявано, непрекъснато и явно владение върху имота, което да
е било осъществявано от него в продължение на поне десет години.
След като
възприе лично показанията на отделните свидетели - съдът счита, че ищецът Р.И.
е бил само едно от многото лица, които са живели в имота през процесния период
от време. Субективното намерение на ищеца да свои имота, не е било достатъчно
категорично демонстрирано, нито срещу останалите обитатели на имота, нито пред
трети лица - като се има предвид, че според показанията на двамата свидетели -
не ищеца - а баща му е „прогонвал“ претендиращите за право на собственост трети
лица, противопоставяйки им доводи от собствените си делови отношения с тях).
Следователно, субективното усещане на ищеца, че именно той е изключителен собственик
на имота, както и декларативните изявления на отделни обитатели на имота в този
смисъл, следва да бъдат възприемани като някакво абстрактно намерение, а не като признаци
на фактическо владение.
С дълбоки резерви съдът приема също и твърдението на
свидетелите, че ищецът бил поел всички разходи по поддръжка на имота, считайки
се за негов собственик, не само защото в
хода на процеса, това твърдение не бе установено /очевидно са заплащани
разходи, но не се установи от кого/. Самото твърдение в тази насока е житейски
неправдоподобно, защото младата възраст, имуществото и доходите на ищеца в
периода непосредствено след навършване на пълнолетие, трудно биха му позволили
да поема разноските на имот като процесния – със значителна големина и обитаван
от множество родствено свързани лица.
На следващо
място, трябва да се отбележи, че владението на имота очевидно не е било необезпокоявано през периода,
доколкото по партидата на имота са вписвани разпоредителни сделки, а съдържанието
на приетия като доказателство Протокол за опис на недвижим имот от 13.08.2005г.
по изпълнително дело № 20158390400355 по описа на ЧСИ
М.К., с рег. №
839 на КЧСИ /на стр. 228-229 от делото/ обективира извършването на изпълнително
действие, със съответните правни последици.
Впрочем показанията на разпитаните свидетели сочат, че
владението на имотите е било оспорвано демонстративно, публично и многократно
от страна на трети лица, но отблъскването на опитите за установяване на
фактическа власт е било осъществено вместо от ищеца Р.И. - от баща му М., който
също е живеел в процесните имоти.
По всички
изложени съображения, ищецът не успя да установи по необходимия убедителен
начин, чрез пълно и главно доказване, основната предпоставка, която при
условията на чл. 79, ал.1 от ГПК поражда субективното право на собственост,
което право той се домогва да защити,
посредством предявяването на исковете срещу двамата ответници.
При това
положение, като съобрази разпределението на доказателствената тежест съдът
намира, че предявените искове срещу всеки от двамата ответници, свързани със
собствеността на процесните имоти, следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените съдебни разноски. Въз
основа на, представените разходни документи, включително и представения договор
за процесуално представителство на стр. 99 от делото, съдът приема, че разноските, дължими на ответника
Н.И. възлизат общо на сумата от 7910 лева. Вторият ответник не
е легитимиран да претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.М.И. с ЕГН **********
и с адрес-***, иск с правно основание
чл. 108 от ЗС - срещу Н.И.И. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д. П.,***
и иск с правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС - срещу „Т.Т.1.“ ЕООД с ЕИК ********, със
седалище *** относно следните недвижими
имоти:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.8552.513 по кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД - 18 - 61, изд. на 27.09.2010г. от Изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 760 кв.м., с номер по предходен план 513 от квартал 49, парцел II, при граници на
поземления имот съгласно документ за собственост: от север - УПИ1-514, 515, 516
от изток – УПИ XIV - 512, от юг - улица „58 -ма“
и от запад - улица ******“,
при граници на поземления имот съгласно скица на поземлен имот: поземлен имот с
идентификатор 68134.8552.1062, поземлен имот с идентификатор 68134.8552.512,
поземлен имот с идентификатор и 68134.8552.1056, на построената в имота
ЕДНОЕТАЖНА ДВУФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 68134.8552.513.1
одобрена със Заповед № РД - 18 - 61, изд. на 27.09.2010г. от Изпълнителния
директор на АГКК със застроена площ от 116 квадратни метра съгласно скица на
сграда № 15-73592, изд. на 21.02.2017г. от АГКК- служба
София, с пространствено разпределение: полуподземен етаж, със застроена площ от
113, 95 квадратни метра, включващ: гараж, коридор, три избени помещения, склад
и стълбище; първи жилищен етаж, със застроена площ от 133, 50 квадратни метра, включващ: три спални, дневна
- столова, кухня, баня с тоалетна, коридор, два балкона и стълбище; втори
жилищен етаж със застроена площ от 121, 34 квадратни метра, включващ: две
спални, дневна-столова, кухня, баня с тоалетна, коридор, два балкона и
стълбище, при граници на сградата: от три страни - двор, сграда с идентификатор
68134.8552.513.2 и сграда с идентификатор 68134.8552.513.3, както и на
построената в същия имот СГРАДА СЪС СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ с идентификатор 68134.8552.513.2
по кадастралната карта, одобрена
със Заповед № РД - 18 - 61, изд. на 27.09.2010г. от Изпълнителния
директор на АГКК, със застроена площ от 65 квадратни метра съгласно скица на
сграда № 15-73637, изд. на 21.02.2017г. от АГКК при граници на сградата: двор,
сграда с идентификатор 68134.8552.513.1, сграда с идентификатор
68134.8552.513.3, двор, поземлен имот с идентификатор 68134.8552.512, поземлен
имот с идентификатор 68134.8552.704.
ОСЪЖДА
Р.М.И., да заплати на Н.И.И., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от
7910 (седем хиляди деветстотин и десет) лева, представляващи съдебни разноски в
производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: