Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 11.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА И.
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10718 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 32301 от 14.05.2018 г. по гр.д. № 16571/2015 г. на СРС,
27 състав, е осъдено „П.е.е.“ООД да
заплати на Б.Р.Л. на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД и на основание
чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1/ сумата от 12750,00
лв., представляваща обезщетение за претърпените от Б.Р.Л. неимуществени
вреди в резултат от травматично увреждане на показалеца на дясната му ръка,
настъпило на 10.02.2013 г. по повод работата с машина за производство на
екобрикети по договор за изработка с „П.Е.Е.“ ООД, което увреждане е настъпило
в резултат от противоправно и виновно поведение на ответника, изразило се в
неизвършване на предварителен инструктаж за безопасност при работа с работното
оборудване (машината за производство на екобрикети) и в допускане Б.Р.Л. да
борави с машината при липса на направен такъв предварителен инструктаж за
безопасност при работа с нея, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва
върху цитираната сума от деня на депозиране на исковата молба в съда
(27.03.2015 г.) до окончателното погасяване, като е отхвърлен така предявения иск за
горницата над присъдената с настоящото решение сума от 12750,00 лв. до пълния
размер на предявения иск, равняващ се на 15 000,00 лв.; и 2/сумата от 2736,94 лв. представляваща
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва, начилено върху
главницата от 12750 лв. за периода от 10.02.2013 г. до 22.03.2015 г., вкл.,
като е отхвърлен този иск за горницата над
присъдената с настоящото решение сума от 2736,94 лв. до пълния предявен размер
на този иск, равняващ се на 3219,37 лв. С решението съд се е
произнесъл и относно разноските, като е осъдил „П.е.е.“ ООД да плати на адв. Л.И.Н.(пълномощник на ищеца,
оказал безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3чл.38, ал.2 от ЗАсв. )
сумата от 915,12 лв. за адвокатско възнаграждение, отделно е осъдил ищеца да плати на ответника 208.46лв. роазноски, и оттветника да заплати на СРС сумата 1061,49 лв. разноски
за държавната такса за разглеждане на исковата претенция на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.
Това решение е обжалвано и от
двете страни по спора.
Ищецът Б.Р.Л. и чрез
пълномощника си адв.Л.Н. обжалва
решението в частта, в които искът му за разликата над уважения размер 12750лв. до предявени размер от 15000лв. е бил отхвърлен, респ.
и в частта за разноските, с доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Оспорва ответникът да е направил своевременно възражение за съпричиняване с
отговора на исковата молба и след това, при което недопустимо съдът се е
произнесъл по наличие на такова, оспорва и изводите на съда, вкл. и като
вътрешно противоречиви, относно
вмененото на ищеца задължение
да не влиза в съприкосновение с машината, докато тя още спира след
изключване, след
като е приел за установено, че нито на него, нито на останалите работещи е бил проведен инструктаж за безопасно боравене с нея. Моли решението в
обжалваната част да се отмени и да му се определи в цялост претендирания размер
на обезщетението, ведно с разноските по делото, вкл. и запблащане от товетника на адвокатско
възнаграждение за адв.Н. съгласно чл.38 от ЗАдв.
Ответната страна не е дала отговор по жалбата в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, пред въззивния съд пълномощникът на ответник адв.А.С. оспорва общо жалбата на ищеца.
Ответникът „П.е.е.“ООД, чрез пълномощник адв.А.С., обжалва решението в частта, в които искът му
за сумата
12750лв. е бил уважен, респ. и в частта за
разноските, с доводи за неправилност на решението, поради нарушение на
материалния закон при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД спрямо установените факти по
делото, и несъобразяване с чл.52
от ЗЗД. Оплакванията по въззивната жалба са относно необсъждане на всички възражения на ответника с отговора на исковата молба
и по същество, оспорват се и изводите на съда, че между страните е имало
сключен неформален договор за изработка, че ответникът е възложил работа
и е носел цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията, че възложителят - ответникът е изисквал от и е задължавал ищеца и останалите ангажирани
на работа на този обект, във всеки отделен случай да търсят
индивидуално за случая решение на техническия проблем в машината. Счита, че не е налице противоправно и виновно
поведение на ответника, касаещо причинените на ищеца неимуществени вреди. Оспорва приетите от съда проценти на отговорност на ищеца за
съпричиняване 15%, както и присъдения размер на обезщетението като несправедлив,
несъобразен с общото икономическо състояние на обществото, и несъобразен със
събраните по делото доказателства, сочещи на причинена лека телесна повреда. Моли
решението да се отмени в обжалваната част и искът отхвърли изцяло, евентуално
да се намали присъденото на ищеца обезщетение по справедливост и при спазване
на чл.52 от ЗЗД.
С писмен отговор по
жалбата, ищецът оспорва същата като неоснователна.
Пред въззивния съд не са събирани
нови доказателства.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение следва да се счита обжалвано
изцяло. Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба/-и оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предявен е иск с основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени по време на извършвана от
ищеца работа, възложена му от ответника, в следствие на ремонт на машината, на
която ищецът работел по възлагане от ответника и на работна площадка на ответното предприятие
за производство на екобрикети в гр.*******.
Ищецът Б.Р.Л. твърди, че след интервю с управителя на
ответното дружество в края на 2012 г., е бил одобрен за работа-производство на
екобрикети с мащина, като му било показано, какви са изискванията за
продукцията, след което бил допуснат да работят на обекта и с машината на
дружеството. Твърди че не му е правен инструктаж за безопасност при работа с
машините, и без трудов договор е започнал работа още през м. декември в
продължение на няколко дни. Така продължило и след това, като на 10.02.2013 г.
ищецът бил за пореден ден на работа в цеха в гр. Бяла Слатина, област Враца,
ул. „*******, като изработвали брикети, заедно с друг избран кандидат, и лицето
С., и машината, която прави брикети,
проявила дефект и започнала да изпуска масло от буталото. Един от управителите
били уведомен за проблема, за да изпрати техник за ремонта, но управителят накарал него и колегата му да
разглобят машината и да я ремонтират. Двамата се опитали, но маслото
продължавало да тече. Спрели отново машината и ищецът решил да провери дали не
се е отвил някой от болтовете от вибрациите, но при проверка на втория болт,
буталото се върнало и смачкало показалеца на дясната му ръка - премазан от
буталото през втората става и фаланга, засегнати били кожа, подкожие,
мускулатура, стави, ставни структури и костни връзки, което състояние го довело
до шок. Веднага бил отведен в „Бърза помощ“, където му поставили морфин. Спешно
бил транспортиран до УМБАЛ „Д-р Георги Странски“,гр. Плевен, където бил
опериран по спешност, като било извършено наместване на смазаните кости и
свързване на кости.Останал в болница 3 дни, възстановяването след това трудно,
болезнено и мъчително: пръстът не се движел, имало значителни ограничения, бил
обезформен.След сваляне на металната фиксираща конструкция, движенията не били
изцяло възстановени, пръстът щял да остане изкривен за цял живот. Не можел вече
да спортува както преди, а поради нарушението на фината моторика на пръста /ищецът твърди да е
десняк/ бил затруднен да работи по –високо пратена работа. За претърпените
неимуществени вреди -болки и страдания от травмата, психически дискомфорт, свързани с трайния
дефицит на движенията и нарушенията на фината моторика на пръста, претендира обезщетение
в размер на 15 000 лв., заедно с мораторна лихва в размер на 3219.37 лв. от
настъпване на вредата - 10.02.2013 г., до 22.03.2015 г., и ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, и разноски по делото.
С отговора на исковата молба по чл.131 от ГПк, ответникът
„П.Е.Е.“ ООД оспорва иска по основателност. Оспорва по време на настъпване на
злополуката на 10.02.2013 г., ищецът Л. да е работел в ответното дружество, нито
да е имал сключен трудов или граждански договор, защото цехът за производство
на екобрикети на ул. „******1 в гр. Бяла Слатина към процесната дата не е
развивал дейност. Машината за производство на брикети от слама била доставена през
м. декември 2012 г., като при монтажа на машината било установено, че към
машината са доставени механични компоненти, които са износени, което било и
причината машината да не може да произвежда 100 % продукт и да не може да бъде
пусната в експлоатация. Предявил рекламация пред доставчика за замяна н
амашината с друга, както и се било случило по- късно. Не оспорва, че ищецът е
била одобрен за работа, но възразява, че преди сключване на трудовия договор
поради необходимост от замяна на машината, по време на обиколка на цеха, с цел
да бъдат запознати кандидатите с производството на екобрикети и с дейността,
която да се извършва в цеха, ищецът видял другите одобрени кандидати за работа,
които наблюдавали С. Тонга, който бил предприел действия за отстраняване на
повредата по машината и отишъл при тях. Твърди, че ищецът „по своя инициатива“
бил решил да помогне на Тонга, „без нищо и никой да е налагал действието на Л.
по отстраняване на повредата в машината.“ Според ответника това съставлявало
груба небрежност от страна на ищеца при настъпване на злополуката. Моли искът
да с е отхвърли, претендира разноски.
Прието е също за безспорно по делото, че между страните
не е съществувало трудово правоотношение, както и че на ищеца не е бил
провеждан инструктаж за работа с машината за
производство на екобрикети. Не се спори
между страните също, и се подкрепя от събраните писмени доказателства и
свидетелски показания, че на
дата 10.02.2013 г. на територията на ответното предприятие в гр.Бяла Слатина, в процеса по
отстраняване на повреда по машината за производство на брикети, собственост на
ответното дружество, ищецът е бръкнал в машината, когато тя, макар и изключена от ел. мрежа, все
още не е била спряла напълно /признание за това ищецът е направил в открито
съдебно заседание пред СРС на 20.06.2017 г./, при което вторият пръст на лявата
му ръка бил премазан. Получената травма била лекувана оперативно в болница още
същия ден в гр.Плевен, като болничният престой е бил 3 дни.
Установява се от приетата съдебно-медицинска експертиза,
която не е оспорена по делото, и съдът кредитира при преценката й по чл.202 от ГПК, че на ищеца е причинена тежка травма на десния показалец, изразяваща се в
конквасация в обласиа на проксималната (най-близката към дланта) фаланга,
засягаща и проксималната интерфалангеална ставичка (ПИФС) на показалеца; вещото
лице подчертава, че понятието „конквасация“ (букв. размачкване) е втората
най-тежка по вид травма на крайник или на части от него след ампутацията (при
която има отделяне на крайник или на част от него от туловището), като при
конвасацията се наблюдава открито засягане в дълбочина на всички анатомични
структури, характерни за конкретната антомична област - кожа, подкожие,
мускули, фасции, съдове, нерви и подлежаща кост, а комуникацията с околната
среда и предмети прави конквасацията винаги инфектирана. Според вещото лице -
травматолог, загубата на движения в ПИФС е трайна и не може да бъде
възстановена, като болките, които ищецът изпитва в момента,
би трябвало да са слаби, с изостряния при опит за силен юмручен захват. Според
вещото лице в момента ищецът може да осъществява - макар и непълнен, юмрючен захват, сочещо че тази най-важна
функция на ръката се явява съхранена и му позволява възможност за работа в
голям диапазон от дейности, както и пълноценно самообслужване, обаче трайно
затруднени остават финните движения на засегнатия показател, а оттам - и на
ръката като цяло, което на свой ред ограничава възможността за извършване на
голям диапазон от дейности, свързани с финна работа и сетивност.
Установява се от приетата съдебно-психиатрична медицинска
експертиза, която не е оспорена по делото, и съдът кредитира при преценката й
по чл.202 от ГПК, че към момента на изготвяне на заключението на вещото лице, при
ищеца Л. е налице тревожно-депресивна симптоматика поради стресова ситуация
вследствие на описания в исковата молба инцидент. Дефицити се установяват във
възстановяване на приятелските отношения в неформалната група и трудовата
реализация, която е била затруднена поради обективни и субективни фактори,
каквито са намалената работоспособност поради травмата и появилата се
впоследствие тревожно-депресивна симптоматика.Според вещото лице, към датата на
оценката м.08.2017г. е налице частично
възвръщане към обичайния начин на живот преди преживяната травма, като
тенденцията е подобен род емоционално-негативни преживявания да се компенсират
и да намаляват своята интензивност с времето. Показанията на свидетеля П.М.също сочат, че при
ищеца след описаното по-горе травматично увреждане е налице тревожност относно
бъдещето му поради ограничения кръг работа, която можел да върши, също и поради
видимия дефект на пръста/криел ръката си постоянно/.
Не се спори между страните по делото, че ответното дружество е възложило
на ищеца да изпълнява работа в интерес на дружеството- преимуществено да подава
на специализирана машина за производство на екобрикети материал и да следи
излизането на готовата продукция от машината /установено от свид. П.М.и сдив. В.И./
на територията на ответното дружество в гр.Бяла Слатина. Това сочи на сключен
неформален /не в писмена форма/ договор за изработка, при която ищецът има
ролята на изпълнител, а ответника-на възложител на работата.Относно правната
характеристика на възлагането в доктрината се поддържа становището, че то е
фактическо натоварване на друг правен субект - физическо лице за извършването
на определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без
правно значение формата, чрез която се осъществява възлагането на работа. Дори
в хипотезите, където е нормално да се изисква определена форма, като например
сключването на трудов договор, неспазването на това изискване не освобождава
възложителя от отговорността, ако са налице всички останали предпоставки на
фактическия състав за деликтната отговорност. 3аконът не поставя изискване
възлагането на работа да е възмездно. Упражняването от възложителя на
властническото правомощие да възложи работа е основанието за ангажиране на
деликтната му отговорност. Този, който извлича полза от дадена работа, той
трябва да поеме и отговорността в случай на причинена вреда. Тежестта на
доказване на възлагането на работата пада върху ищеца /в този смисъл решение №
63 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/.
При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства- свидетелски показания, въззивният съд намира за установено, че
работата по производдството на екобрикети е била цялостно организирана и
ръководена от възложителя, чрез негов представител-С. Тонга, когото свидетелите
М.и И./изпълнявали същата работа за ответника като ищеца/ определят като човек,
който им се водел като пряк началник, отговарял за тях, обяснявал им как се
работи на машината, надписвал им надниците, следял и работата им, когато е бил
на смяна с тях, бил по –висшестоящ от ищеца Л. и им поставял задачите. Същият С.
Т.се сочи от свидетеля И.да е присъствал на място по време на инциденнта с
ищеца на 10.02.2013 г. наред с това се установява от показанията на св.И.и св.К.,
че именно на свид.К.е било възлагано да ремонтира машината в случаите, когато
при работата й се появи проблем, като така е процедирано и на 10.02.2013 г.-
св.И.е повикал св.К.да ремонтира машината. Това сочи, че ответникът като
възложител, чрез свои
представители –С. Т.и
свид.К., е контролирал и
управлявал работната среда и нейните компоненти, както и целия работен процес намашината за екобрикети; като на С.
Т.- представител на възложителя, е било въложено да управлява,
направлява и контролира работния процес, и само
когато той е отсъствао, това лице е предоставяло на Б.Л.
пряко да дирижира процеса на работа.в случая обаче на 10.02.2013 г. С. Т.е присъствал на място,
т.е. той е отговарял за работата от името на възложителя. Въззивният съд не намира за доказано твърдението
на ищеца, че на ищеца е било възлагано да ремонтира машината- показания в тази
насока дава само свид.П.– че С. Т.им е възлагал да поправят машината, но в тази
му част показанията се опровергават от тези на другите двама свидетели-И.и К.,
сочещи че ремонта се е извършвал от свид.К.като на 10.02.2013 г., така и
предишни пъти. Съдът приема за безспорно установено от свидетелските показания,
че още от монтирането й на работната площадка на ответника, машината е била
технически неизправна, като в нея е съществувал непрекъснат технически проблем,
и невъзможност за ползването й по предназначение, такова признание се съдържа и
в отговора на исковата молба и приложеното към нея писмено доказателство.
Установява се от свидетелските показания на свид. И.и К., че в деня на
процесния инцидент, за пореден път се е проявил обичайният за машината
технически проблем, при е бил повикан за помощ отново свидетеля К.К..
Последният първо спрял машината от работа, свалил е предпазителите й, опитал се
е да приведе машината в състояние на временна изправност, пуснал я е отново в
работен режим, констатирал, че техническият проблем всъщност продължава да не е
отстранен напълно, поради което е разпоредил отново да бъде спряна машината с
оглед да провери частите й и тяхната изправност, и в момент, когато машината е
била почти спряла след второто й изключване от електрическото захранване,
ищецът Л. - без да е получил конкретно и изрично нареждане за това, е бръкнал в
машината, когато тя е била изключена и почти спряла, воден от намерението вероятно
да укрепи развил се винт, докато св. К.още е там, при което бутало на машината
неочаквано е смазало пръста на ищеца. По същото време предпазителите на
машината, които пречели да се бръкне в нея, не били поставени още, тъй като
ремонтът не бил счетен за приключен. Показанията на свид. И.установяват, че по
това време С. Т.е бил на място около машината, но няма данни същия, или свид.К., да са попречили на ищеца да бръкне в машината
докато са свалени предпазителите й и
въртенето й не е спряло окончателно.
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, както е правилно е квалифицирал спорното материално право първоинстанционния
съд. Налице са елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като въззложителя на
работата.В няколко решения на ВКС по сходни случаи, имащи отношение към
правилнотои еднообразно прилагане на материалния закон /решение №
274:17.10.2011 г. по гр.д.№ 19/2011 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС и препращането с
него към решение № 1049/06 г. на четвърто г.о.
на ВКС и. решение № 414/07 г. по гр. д. № 32/06 г. на трето г.о., постановени
при действието на ЗЗБУТ/ се
приема, че когато възложената по договор за изработка работа е
цялостно организирана и ръководена от възложителя, така че липсва
самостоятелност на изпълнителя при извършването й, за настъпилите за
изпълнителя вреди отговаря възложителят, ако се установи неизпълнение на
задълженията му по осигуряване на безопасни условия на труд. Отговорността на
възложителя е деликтна - той отговаря за противоправните действия и
бездействия, изразяващи се в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата / ППВС № 9/66 г./. Отговорността на възложителя,
когато е лице, притежаващо предприятие или място, където се осъществява трудова
дейност произтича от задължението му да осигури там здравословни и безопасни
условия на труд- чл. 2 и чл. 14 от ЗЗБУТ. Възложителят отговаря по различен начин за вредите,
причинени на негови работници и за вредите, причинени на изпълнителя по договор
за изработка. В първия случай отговорността му е безвиновна /вкл. за случайно
събитие/, а във втория само виновна - за вреда, причинена от противоправно и
виновно поведение на негови работници. На осн. чл. .2 от ЗЗБУТ законът се прилага за всички предприятия и места, където
се осъществява трудова дейност, независимо от формата на организация, вида на
собственост и основанието, на което се извършва работата. Понятието работодател
обхваща това по § 1 от ДР на
КТ, както и всеки,
който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието и организацията
- § Е т. 2 от ЗЗБУТ. На осн. чл. 14, ал. 1 и 2 от
закона юридическите и физически лица, които самостоятелно наемат работещи са
длъжни да им осигурят здравословни и безопасни условия на труд, независимо от
задълженията на работещите по този закон / на последното е обърнато внимание и
в приложеното по делото решение № 1049/06 г. на ВКС/. На осн. чл. 16, т. 6 и 7
от закона работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на
работата, без риск за здравето и по безопасен начин; да не допуска до местата,
където съществува сериозна или
специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани.
По настоящето дело съобразно изложеното по-горе, се установи противоправно
и виновно поведение на лицата, на които възложителят е предоставил управлението
и контрола на работата с машината-С. Т.и св.К., като вината се предполага и
презумпцията по чл.45 ЗЗД не беше оборена, които лица не са провели инструктаж
и не са предприели действия да обезопасят мястото на работа и ремонтиращата се
машина със свалени предпазители и не са следили за охрана и безопасност на
труда.
Установена е причинна връзка между извършваната от
пострадалия работа и полученото травматично увреждане, както и че настъпилите
вреди са в резултат на противоправно бездействие на ответника, който не е взел
мерки за обезопасяване на машината, на която ищецът е изпълнявал възложената
работа и не е изпълнил задължението си да инструктира ищеца преди започване на
работа.
Така установената фактическа обстановка сочи на функционална връзка между
увреждането и възложената на ищеца работа, осъществен е и специфичния резултат
от травматичното увреждане.
Обезщетението за неимуществени вреди се определи по правилото на чл.52
от ЗЗД по справедливост, като се преценяват конкретни обективно съществуващи обстоятелства като характерът и начинът на увреждането, допълнително влошаване на състоянието; осакатявания; загрозявания;
морални страдания и др. Съдът взема предвид установеното от експертизите и
свидетелските показания, а и писмените доказателства, че ищецът на млада възраст/около 28 годишен/ е претърпял травматично увреждане, в
следствие на което е
преживял болки, страдания с голяма интензивност в първите дни след операцията,
и умерена интензивност във възстановителния период/продължил около 140 дни/,
оперативно лечение, съществувала е и опасност от ампутация на пръста, като е
налице и трайно, необратимо увреждане,
което не му позволява да извършва действия на финна моторика с дясната ръка,
която при него е и водеща. Налице са и последици, макар и с тенденция за
отшумяване, и върху психиката му, в продължителен период от време след
травмата, предвид което въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е в размер на претендирания размер от 15 000лв.
Възражението за съпричиняване, направено още с отговора
на исковата молба, се явява основателно, тъй като ищецът е ищецът е вкарал
ръката си в машината, след като тя е била изключена от ток и почти спряла,
което същият и призна в откритото заседание на 20.06.2017г. Това негово
действие се явява непредпазливо и необмислено поведение, което е допринесло
също за настъпване на увреждането му, предвид което е налице съпричиняване от негова
страна по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който принос се определя на 15 % ,
доколкото съдът приема, че ответното предприятие има преобладаващ принос за
увреждането при съпоставката между обема на приноса на противоправното и
виновно поведение на ответника, предобусловило настъпването на инцидента, и
непредпазливостта в поведението на самия ищец като съпричиняващ фактор.
Ето защо решението подлежи на потвърждаване, вкл. и в
частта за разноските, определени според изходана спора.
По разноските за въззивната инстанция: Съобразно изхода на спора, направените от страните разноски
по подадените от всяка от тях въззивни жалби остават в тяхна тежест. Не е
налице и основание за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 а
от ЗАдв. за
заплащане на адв.възнаграждение на
пълномощника на ищеца- на адв.Л.Н., за оказваната защита по възивната жалба на ищеца пред въззивната
инстанция, тъй като не се уважава жалбата
му.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32301 от 14.05.2018 г. по гр.д. № 16571/2015 г. на СРС, 27 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.