Присъда по дело №962/2020 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви към присъда № 2/22.01.2021г. по ВНОХД № 962/2020г. по
описа на Окръжен съд - Бургас
Въззивното производство е образувано след като с решение №
103/24.08.2020 г., постановено по НВОХД № 121/2020 г. на Апелативен съд –
Бургас, е възобновено наказателното производство по ВНОХД № 594/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, отменено е решение № 180/12.11.2019 г.
по ВНОХД № 594/2019 г. по описа на БОС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас от стадия на съдебното
заседание.
С присъда № 82 от 23. 04. 2019 г., постановена по НОХД № 5885/2017
г., Районен съд - Бургас е признал подсъдимия Н. А. Д. , с ЕГН **********, за
невиновен в това, че на 22.02.2017 г., около 20:00 часа в с. Ново Паничарево,
общ. Приморско, обл. Бургас, пред магазин за хранителни стоки „Приз”, чрез
нанасяне на удар с бокс в областта на лицето, причинил на С. Г. Й. , с ЕГН
**********, средна телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация
на горни четири резеца, три от тях - 11, 12 и 21, от втора степен, а 22 - от
първа степен, травма на нервно съдовия сноп на луксираните зъби, като
травмата на зъбите се квалифицира като водеща до трайно затруднение на
дъвченето във фазата на отхапване - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го оправдал по
повдигнатото обвинение.
С присъдата съдът е постановил да се върнат на К. Г. С., ЕГН ***, 1
/един/ брой метален бокс; на Д.В. Н., ЕГН ****, 2 /два/ броя брадви; на Н. В.
Н., ЕГН ***, 1 /един/ брой бокс и на Я. Н. Р., ЕГН ***, 1 /един/ брой метален
чук. Върнал е на подсъдимия Н. А. Д. , ЕГН ********** 1 /един/ брой дървена
бухалка.
Със същия съдебен акт БРС е постановил да се отнемат в полза на
държавата 1 /един/ брой сгъваем сив нож, 1 /един/ брой сгъваем черен нож, 2
/два/ броя черни метални бухалки и 1 /един/ брой бокс, в случай че не са
потърсени в едногодишния срок от завършване на наказателното
производство. Накрая с присъдата съдът е отнел в полза на държавата 1 /един/
брой плик, съдържащ 1 /един/ брой полиетиленов плик, тип джемпър и 1
/един/ брой полиетиленов плик, тип джемпър със стикер, като вещи без
стойност, които да бъдат унищожени по реда на ПАС.
Срещу така постановения съдебен акт е подаден протест от прокурор
при Районна прокуратура - Бургас, в който се релевират доводи за
неправилност на присъдата. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че в
хода на съдебното следствие са били събрани множество доказателства в
подкрепа на повдигнатото обвинение. Иска се отмяна на атакуваната
първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Н.
Д. да бъде признат за виновен в извършване на посоченото в обвинителния
акт деяние.
1

По делото е постъпило писмено възражение срещу въззивния протест на
прокурора от адв. К. К. от АК – Бургас, защитник на подсъдимия Д., в което
се възразява срещу искането за отмяна на оправдателната присъда и се
изразява позиция за обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен
акт.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас не поддържа протеста. Счита, че предвид
събраните на въззивното съдебно следствие доказателства, извършеното от
подсъдимия деяние следва да се квалифицира като причиняване на лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие, съдът разясни на
частния обвинител правото му по чл. 287, ал. 5 от НПК да поиска съдът да се
произнесе с присъда и за престъплението, което се преследва по тъжба на
пострадалия, ако действително се установи, че е извършено престъпление от
частен характер. В тази връзка частният обвинител С. Й. направи искане
съдът да се произнесе с присъда и за престъплението, което се преследва по
тъжба на пострадалия, като моли съда да наложи на подсъдимия по-леко
наказание.
Защитникът на подсъдимия, адв. К. К. , поддържа подаденото писмено
възражение с релевираните в него доводи. Аргументирайки извод за
недоказаност на обвинението по чл. 129, ал. 1 от НК, пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият Н. Д. се присъединява към становището на защитника си
и моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от посочените основания и оплаквания в протеста, в
предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК,
намира протеста за процесуално допустим, поради подаването му в
законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.
Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и
анализ на доказателствения материал по делото, събран включително и след
проведеното въззивно съдебно следствие, приема, че в рамките на
проведеното наказателно производство са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред, всички относими към правния спор
доказателства, нужни и достатъчни за неговото правилно решаване. Те
позволяват да се приеме за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н. А. Д. е роден на 1*** г. в гр.***, с постоянен адрес на
местоживеене в гр. ***, ж.к.„***”, бл. *, вх. *, ет. *, с настоящ адрес на
местоживеене в с. ***, общ. ***, ул. „**” № *. Той е*** гражданин, ***
образование, ***, ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият и частният обвинител С. Й. се познавали, тъй като и
2

двамата живеели в с.***, общ. ***, обл. Бургас. Между двамата съществувало
напрежение, тъй като няколко месеца преди този инцидент, частният
обвинител и неговият брат нанесли побой на подсъдимия.
На 22.02.2017 г., около 19:30-20:00 часа св. С. Й. отишъл в центъра на с.
Ново Паничарево, купил си бира от магазина и седнал на намиращата се
отсреща каменна ограда. По същото време на това място били и десетина
младежи от селото, в т.ч. свидетелите Е. Й., Й. И., Г. Х., Х. Х., Д. А., М. Б..
Свидетелят А. А. се намирал на около 7-8 метра от мястото, тъй като по
същото време имал среща с приятелка.
Докато св.С. Й.си седял и разговарял със св.Х. Х., до магазина спрял лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. №***, управляван от подс.Н. Д.. В автомобила
бил св.Д. Ф. и още две неустановени по делото лица. След като спрял
автомобила, подсъдимият слязъл от него и се насочил към св.С. Й.. Отправил
му реплика, след което му нанесъл удар с крак в рамото, а след това и
юмруци в главата и лицето. Пострадалият се опитал да се предпази и бутнал
подсъдимия. Тогава св.Финдулов и двете неустановени лица слезли от
автомобила и започнали да ритат св.Й., като му нанасяли удари на различни
места по тялото. Св.Й. паднал на земята и в момента, в който се опитал да се
изправи, подсъдимият замахнал с дясната ръка и му нанесъл удар с юмрук в
областта на устата. От този удар пострадалият отново паднал на земята, след
което последвали още удари и ритници по тялото му. Успял да се изправи и
побягнал, но го настигнали близо до кметството и отново започнали да го
ритат. В един момент нападателите спрели и избягали.
Присъстващите на мястото на инцидента лица се разбягали, като
свидетелите Й. И., Г. Х. и лице на име И. В. отишли при св. И. Й. - брат на
пострадалия, който по това време се намирал в дома си на ул. „***“ в с.***.
След като разбрал, че Н. и негови приятели бият брат му в центъра на селото,
той веднага се запътил натам. Когато стигнал, видял брат си да лежи на
земята и да пъшка, с подуто лице и устни и да плюе кръв. Попитал го какво се
е случило. Пострадалият отговорил, че е бил бит от Н. и други мъже, които са
го нападнали с боксове и бухалки. Свидетелят И. Й. се обадил на тел. 112.
След известно време пристигнала линейка с екип на „Спешна помощ“, който
откарал брат му в гр.Бургас.
След подадения сигнал на тел. 112, на място пристигнали свидетелите
А. Б. и Д. П. - двамата полицаи „ООР“ при РУ - Приморско. След тях
пристигнали и свидетелите Ж. Д. - началник група ОП при РУ - Приморско,
Н. М. - мл.автоконтрольор при РУ - Приморско, И. Д. - мл.полицейски
инспектор при РУ - Приморско и И. П. - инспектор КП при РУ - Приморско.
Свидетелите предприели заградителни мероприятия, като Д. и М.заели КПП в
близост до горското стопанство на ул.„Девети май“, в центъра на селото, а
останалите заели КПП в близост до кметството.
Около 22:15 часа, по ул.„Девети май“, в посока от входа на селото,
горепосочените свидетели видели да се движат един след друг три леки
3

автомобила - „Ауди А6“, с рег. № ***, „БМВ 520“, с peг. № *** и „Ауди А8“,
с рег.№ ***, които рязко спрели на улицата. От лекия автомобил „Ауди А6“, с
peг. № ***, слезли свидетелите С. Г., Н. Г. и Д. Ф., а водач на автомобила бил
подсъдимият Н. Д.. От лекия автомобил „БМВ 520“, с peг. № ***, с водач
св.Н. Н., слезли свидетелите И. П., Д. Н. и Я. Р.. В лекия автомобил „Ауди
А8“, с рег. № ***, били свидетелите К. Х. и К. С., който управлявал МПС.
След като слезли от автомобилите, свидетелите тръгнали да бягат
нагоре по ул.„Генерал Радецки“, с изключение на св.К. Х., който останал до
автомобила си /“БМВ“/. В момента, в който тръгнали да бягат нагоре по
улицата, служителите на РУ - Приморско ги последвали. От горната част на
улицата се чули викове и шум от чупене на стъкла. Малко след това лицата
тръгнали да бягат в обратна посока към служителите на РУ - Приморско, при
което били задържани и отведени в РУ - Приморско.
При извършения оглед на местопроизшествие на 22.02.2017 г., са били
иззети като веществени доказателства два броя метални бухалки, черни на
цвят, с надпис „ВАТ“, под него надпис „GAVANGXIN“, два броя метални
боксове, черни на цвят, един брой сгъваем нож черен на цвят и един брой
сгъваем нож сив на цвят.
С протоколи за доброволно предаване от 23.02.2017 г. са били
предадени два броя брадви, един брой метален чук, един брой дървена
бухалка, приобщени като веществени доказателства по делото.
Съгласно заключението на назначената и изготвена на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза, вследствие на нанесения побой,
на пострадалия С. Й. са били причинени травматична луксация на горни
четири резеца, като трите от тях - 11, 12 и 21, са от втора степен, а 22 - от
първа степен, травма на нервно-съдовия сноп на луксираните зъби, като
травмата се квалифицира, като водеща до трайно затруднение на дъвченето
във фазата на отхапването. Разпитани в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, експертите д-р П. и д-р Й. допълват, че лечението
на подобна травма трае повече от 30 дни. Според вещите лица, уврежданията
са в резултат от удари с твърд тъп предмет /юмрук/, като не са установили
травми, причинени от удари с бокс.
Разпитан повторно в хода на проведеното въззивно съдебно следствие,
пострадалият С. Й. заяви, че първоначално подсъдимият го е ударил с крак в
гърдите, след което му нанесъл няколко удара в главата и лицето, като в
областта на зъбите, ударите са били с юмруци. Посочва, че и към настоящия
момент всички зъби са му налични.
При проведен повторен разпит на вещите лица д-р П. и д-р Й. пред
настоящата въззивна инстанция, след изслушване показанията на частния
обвинител С. Й., експертите дадоха заключение, че към момента няма
отпадане на зъби, тъй като всички луксирани такива, са налични.
Така приетите от въззивната инстанция фактически положения се
4

установяват въз основа на анализа на събраните по делото доказателства,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на частния
обвинител С. Й., дадени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, показанията на
свидетелите Й. И., И. Й., Л. Й., М. Б., Г. Х., А. А., А. Б., Д. П., И. Д., Ж. Д., Н.
М., К. С., К. Х., Я. Р., И. П., Д. Ф. и Н. Я.а, дадени в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, както и прочетените на основание
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на свидетелите Х. Х., Е.
Й., Н. Н. и Н. Г., дадени на досъдебното производство, прочетените на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от НПК показания на
свидетелите С. Г., Д. Н. и Д. А., дадени на досъдебното производство, както и
частично от обясненията на подсъдимия Н. Д.; в писмените доказателствени
средства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК – протоколи за оглед на
местопроизшествие от 22.02.2017 г.; в експертното заключение на
извършената по делото съдебномедицинска експертиза (том I, л. 93-94 от
ДП); във веществените доказателствени средства – фотоалбуми към
протоколите за оглед на местопроизшествие, както и в писмените
доказателства, събрани по предвидения в НПК ред.
От показанията на свидетелите-очевидци Й. И., Г. Х., Х. Х., Е. Й. и Д.
А., както и тези, дадени от пострадалия С. Й. пред въззивната инстанция,
анализирани в съвкупност с останалите доказателства, безспорно се
установява авторството на престъпното деяние и механизмът на
осъществяването му. Показанията на тези свидетели са обективни,
пресъздават в детайли обстоятелства, свързани с извършване на деянието,
удостоверяват в хронологична последователност неправомерните проявни
форми на поведение на подсъдимия. Случилото се на инкриминираната дата е
възприето от свидетелите лично, пряко и непосредствено и формира извода
на съда за доказаност по несъмнен начин на обстоятелствата, изложени при
описание на горната фактическа обстановка.
Посочените свидетели установяват какви са били действията на всеки
от участниците в конфликта. Категорични са, че подсъдимият е инициатор на
сбиването и пръв е нанесъл удари на С. Й., като действията му са били
насочени към накърняване телесната цялост на пострадалия.
Съобщеното от посочените свидетели съвпада с дадените пред
въззивния съд показания от пострадалия С. Й. и напълно кореспондира с
установеното в приетото от съда заключение на съдебномедицинската
експертиза на д-р П. и д-р Й. досежно вида и броя на уврежданията и
механизма на причиняването им.
Разпитани повторно пред настоящата инстанция, вещите лица
поддържат направения от тях извод, че установената по отношение на
пострадалия С. Й. и описана в заключението травматична луксация на горни
четири резеца, водеща до трайно затруднение на дъвченето във фазата на
отхапването, е получена от твърд тъп предмет с ограничена повърхност,
5

какъвто е юмрукът на човек. Разясняват, че хипотетично е възможно тази
травма да бъде получена при падане на повърхност, но в този случай биха
останали наранявания и по изпъкналите части на лицето, каквито не са били
установени при пострадалия. Категорично поддържат становище, че за да се
предизвика луксация, ударът трябва да е бил със значителна сила, но не много
голяма, тъй като иначе би се стигнало до фрактура на зъбите.
Тези обективни данни кореспондират с дадените пред настоящата
инстанция показанията на пострадалия С. Й. в частта, в която заявява, че
първоначално подсъдимият го е ударил с крак в гърдите, след което му
нанесъл няколко удара в главата и лицето, като в областта на зъбите ударите
са били с юмруци, поради което съдът кредитира показанията му в тази им
част. В тази насока са и показанията на свидетелите-очевидци Й. И., Г. Х., Х.
Х., Е. Й. и Д. А. в частта им, в която установяват нанесени от подсъдимия на
св.Й. както удар с крак, така и юмручни удари в лицето, и относно видимите
наранявания на пострадалия, които е получил именно в резултат на тези
удари, тъй като същите изцяло кореспондират със заключението на
експертите по извършената по делото съдебномедицинска експертиза.
Свидетелката Л. Й. също заявява, че по данни от пострадалия, подсъдимият го
ударил по устата с юмрук. Съдът дава вяра на тези показания, които
съществено противоречат на обясненията на подсъдимия в частта им, че не е
имал пряк контакт със св.Й. и, че не е удрял последния в лицето.
Категорично също така вещите лица ангажират експертна позиция, че
ако ударът е бил причинен с бокс, дори и с лека сила, ще останат видими
травми по лигавицата на устните или по кожата. Това би довело дори и до
избиване на зъби. Подобни увреждания обаче в случая не са констатирани.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия, същите имат двойствена
природа – от една страна те са гласно доказателствено средство, но от друга
страна са средство за осъществяване на правото на защита и в частност за
излагане на благоприятна за подсъдимия и изхода на делото защитна версия.
Ето защо, като гласно доказателствено средство, обясненията на подсъдимия
следва да бъдат внимателно и критично анализирани, в резултат на което да
бъдат кредитирани само ако твърденията в тях се потвърждават от останалите
безспорни писмени и гласни доказателства по делото. В конкретния случай,
съдът достигна до извод за тяхната достоверност единствено по отношение на
времето и мястото на възникване на конфликта между него и пострадалия,
както и че не е имал в себе си метален бокс по време на инцидента. Същият
твърди, че не е нанасял удар на пострадалия в лицето. Заявява, че е възможно
да е ударил св.Й. в тялото, но не и в главата. Твърди също, че никой от
неговите приятели не е нанасял побой на пострадалия. Поддържа версия, че
двамата с пострадалия предимно са се дърпали, от което якетата им били
скъсани.
Тези обяснения на подсъдимия досежно фактите на обвинението не
могат да бъдат приети за достоверни, защото са крайно нелогични,
6

неубедителни и противоречат на заключението на вещите лица по
назначената съдебномедицинска експертиза, както и на събраните по делото
гласни доказателствени средства, кредитирани от съда.
Единствените показания, подкрепящи твърденията на подсъдимия, са
тези на част от свидетелите-очевидци Д. Ф., А. А. и М. Б., дадени пред
първата инстанция, на които въззивният съд също не дава вяра, тъй като ги
оценява като недостоверни.
На първо място, досежно времето на извършване на деянието, според
св.Ф. конфликтът е възникнал около 20:00 часа, докато св.А. говори за
спречкване, станало около 22-23 часа.
На следващо място, свидетелят Ф. сочи, че подсъдимият не е нанасял
удари на пострадалия. Твърденията му, че подс.Д. слязъл от автомобила, за да
си купи цигари, и в този момент частният обвинител го нападнал, като го
ударил в рамото и в главата, а той слязъл от автомобила, за да ги разтърве,
противоречат на останалите свидетелски показания.
При разпита си в съдебно заседание пред БРС, св.А. твърди, че е видял
подс.Д. да замахва към свидетеля С. Й., но не е видял да го удря. Свидетелят
видял как подсъдимият пада на земята и как от автомобила на подсъдимия
излезли момчета, да ги разтърват и започнали да бият пострадалия Й. в
лицето с голи ръце. Не е видял обаче пострадалият да има видими
наранявания по себе си. Самият подсъдим не заявява в обясненията си
подобен сценарий на развилите се събития.
В подкрепа на версията на подсъдимия, че двамата с пострадалия
предимно са се дърпали, са и показанията на свидетелката М. Б., дадени пред
първоинстанционния съд. Същата твърди, че не е забелязала след това по
нито един от тях да има някакви наранявания. Разпитана повторно от БРС, св.
Б. уточнява, че не е присъствала през цялото време на инцидента и заявява, че
не е видяла дърпане или заплашване. Двамата започнали да си говорят,
отначало нормално, след което се карали на висок тон.
Така проследените несъответствия по фактите и хронологията на
събитията, наред с данните, изнесени от посочените свидетели, дават
основание на съда да приеме, че показанията на свидетелите Д. Ф., А. А. и М.
Б., в частта им, подкрепяща защитната версия на подсъдимия, не са
обективни, а целят единствено да обслужат тезата на подсъдимия. Нещо
повече, липсата на обективност в показанията им съдът извежда и от данните,
съдържащи се в медицинската документация, установяваща получените от
пострадалия Й. увреждания на инкриминираната дата.
В оценката си за достоверност на показанията на свидетелите И. Й.и Л.
Й., настоящият въззивен състав не намери причина да подложи на съмнение
заявеното от тях, въпреки че съдържат косвена информация относно
авторството на деянието. Двамата пресъздават обстоятелства, свързани с
обективното състояние на пострадалия, настъпилите увреждания след
7

нанесения му побой, както и с оздравителния процес на Й..
Показанията на свидетелите А. Б., Д. П., Н. М., И. Д. и Ж. Д. - всички
полицейски служители, са относими, доколкото в тях се съобщава, че на
посочените в обвинението дата и място в с.Ново Паничарево между
подсъдимия и пострадалия е имало конфликт, прераснал в сбиване, като
пострадалото лице е откарано за оказване на медицинска помощ в гр.Бургас.
Посочените свидетели са полицейски служители, отзовали се на сигнал,
подаден на тел. 112. Предприетите от тях действия, чрез заградителни
мероприятия на различни места в селото, са част от последвалите събития, но
по същество са неотносими към обвинението.
Относно показанията на останалите, разпитани по делото свидетели – К.
С., К. Х., Я. Р., Д. Н., Н. Н., И. П., Н. Г., С. Г., оценявайки същите, настоящият
въззивен състав приема, че посредством тях не се установяват значими за
правилното решаване на делото факти предвид, че възприятията на сочените
свидетели касаят последващ инкриминираното деяние момент. По същество,
съдържанието на същите потвърждава, че по-рано същата вечер между
подсъдимия и пострадалия е възникнал конфликт, прераснал в сбиване.
Обсъдени поотделно и в тяхната взаимна последователност и логична
връзка, посочените по-горе доказателствени източници, на които въззивният
съд дава вяра при установяване на фактическата обстановка, навеждат на
единствения възможен и категоричен извод, че пострадалият е получил
инкриминираните наранявания в резултат на виновно поведение от страна на
подсъдимия. В тази връзка въззивният съд не споделя извода на първата
съдебна инстанция, че в случая не е доказано авторството на извършеното
деяние.
Въззивната инстанция намира, че от доказателствената съвкупност по
делото се установява, че на посочените дата и място, вследствие на нанесен
му от подсъдимия Д. удар с юмрук в лицето, пострадалият Й.е претърпял
увреждане с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК. Основавайки се на повторно разпитаните пред настоящата инстанция
експерти, извършили назначената по делото съдебномедицинска експертиза,
въззивният съд, формирайки извод относно степента на функционално
засягане на здравето на пострадалия, счита, че в настоящия случай липсва
увреждане с характеристиките на средна телесна повреда, а получените от
св.С. Й. травми съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1
от НК. Законодателят ясно е разграничил отделните видове телесни повреди.
Съгласно Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленума на Върховния съд на
Република България, под избиване на зъби се разбира не само загубата на зъб,
но и счупването му на нивото на венеца или разклащането му до такава
степен, че отпадането да е неминуемо. В случая безспорно се установи, че
няма избиване на зъби. Въпреки че пострадалият не е предприел никакво
лечение, то и към момента няма отпадане на зъби, тъй като всички луксирани
такива, са налични. Въз основа на тези констатации и съобразно указанията,
8

дадени с ППВС № 3/1979 г. – т. 11, следва правният извод, че деянието на
подсъдимия Н. Д. не е съставомерно по чл. 129, ал. 1 НК, тъй като
увреждането на пострадалия не представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, а осъществява състава на престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, съгласно изричната разпоредба
на чл. 161, ал. 1 от НК е от частен характер и се преследва по тъжба на
пострадалия. При това положение въззивният съд счете, че следва да разгледа
въпроса за приложението на чл. 287, ал. 5 от НПК, в която хипотеза е
допустимо при образувано по общия ред производство за престъпление от
частен характер, съдът да се произнесе с присъда и за престъплението, което
се преследва по тъжба на пострадалия, при наличието на съответните
предпоставки - производството да е образувано в срока по чл. 81, ал. 3 от
НПК и частният обвинител или прокурора, на основание чл. 48 от НПК да е
направил такова искане. В тази връзка настоящата въззивна инстанция
разясни на частния обвинител Станко Йорданов правото му по чл. 287, ал. 5
от НПК, като същият направи изрично искане съдът да се произнесе с
присъда и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Действително, разпоредбата на чл. 287, ал. 5 от НПК се отнася за
изменение на обвинението в хода на първоинстанционното съдебно
производство. Поради това, че и въззивната инстанция има правомощието да
провежда съдебно следствие, да събира доказателства и да установява нови
фактически положения, хипотеза като тази, визирана в чл. 287, ал. 5 от НПК,
може да възникне и в хода на въззивното съдебно следствие. Предвид на това
и отчитайки характеристиките на конкретното наказателно производство,
настоящият съдебен състав възприе, че за да се постигне законосъобразен и
справедлив финал както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на пострадалия, е допустимо приложението на чл. 287, ал. 5 от НПК и в хода
на въззивното съдебно производство. В подкрепа на този извод са Решение №
253/21.12.2016 г. на ВКС по н.д. № 927/2016 г., III н.о., Решение №
115/17.05.2016 г. на ВКС по н.д. № 414/2016 г., II н.о. и Решение №
383/25.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1074/2012 г., II н. о.
С оглед на изложеното и предвид на това, че пострадалият С. Й.е
конституиран като частен обвинител и на основание чл. 287, ал. 5 от НПК
направи искане съдът да се произнесе с присъда и за престъплението, което
се преследва по тъжба на пострадалия, и тъй като наказателното производство
е образувано преди изтичането на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, настоящият
въззивен състав прие, че следва да се произнесе с присъдата си и за
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът счита, че с
гореописаното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 22.02.2017
г., около 20:00 часа, в с. Ново Паничарево, общ. Приморско, обл. Бургас, пред
9

магазин за хранителни стоки „Приз”, чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на лицето, причинил на С. Г. Й. , с ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в травматична луксация на горни четири резеца, три
от тях - 11, 12 и 21, от втора степен, а 22 - от първа степени и травма на
нервно съдовия сноп на луксираните зъби.
От обективна страна деянието е извършено против обществените
отношения, свързани със здравето и физическата неприкосновеност на
личността, чрез действие – удар с юмрук, довело до гореописаните
травматични увреждания на пострадалия.
С деянието си подсъдимият Д. е причинил на частния обвинител Й.
телесни увреждания, обусловили разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК, което се определя като лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК. Извършеното от подсъдимия деяние е в пряка причинна
връзка с причинения съставомерен резултат.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно към момента на
извършване на деянието наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Д. с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал обществената опасност и противоправност на
действията си, съзнавал е, че с нанасянето на удари на пострадалия неизбежно
ще му причини телесни увреждания и пряко е искал и целял настъпването на
такива.
Предвид така направената правна оценка на действията на подсъдимия,
въззивният съд отмени първоинстанционната присъда, в наказателно –
оправдателната й част, и вместо това постанови нова присъда, с която призна
подсъдимия Д. за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
като го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 130, ал. 1 НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода за срок до две година или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието, настоящият съдебен
състав прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото
съдебно минало на подсъдимия. Видно от справката за съдимост (л. 15 от
НОХД №5885/17 г. на БРС), подс.Д. е осъждан многократно за престъпления
от общ характер - 7 на брой, част от които за тежки умишлени престъпения.
Съдът не отчете като утежняващо положението на подсъдимия факта, че
същият не се признава за виновен, тъй като прие, че по този начин той
упражнява законното си право на защита. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът прецени дългата продължителност на настоящото
наказателно производство.
Съвкупната обективна преценка на очертаните и изложени по-горе от
съда смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, препятства определяне на
наказанието в лимитираната от чл. 55 от НК санкционна рамка. Същите не
10

удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност
или изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства, при
задължително констатирана несъразмерна тежест на най-лекото, визирано в
особената материалноправна норма наказание, поради което и не мотивират
определяне на наказание по визираните правила. С оглед на това, съдът
определи наказанието при условията на чл. 54, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 от НК.
Ето защо, като съобрази изложените обстоятелства, съдът възприе, че за
постигане целите по чл. 36 от НК, справедливо, с оглед тежестта на деянието
и обществената опасност на дееца, се явява наказанието пробация,
включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес, с периодичност – два пъти седмично, за срок от 1 година;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година
и безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за една
година.
Така определено по вид и размер наказанието ще способства както за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави, така и възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подс.Н. Д. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР-Бургас
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 387.92
лв., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Бургас сумата от 80 лв. и по сметка на ОС-Бургас сумата от 180.00 лв.,
представляващи направени в хода на съдебното производство разноски.
Въззивният съд потвърди първоинстанционната присъда в частта й
относно произнасянето какво да стане с веществените доказателства.
Мотивиран от изложените съображения, въззивният съд постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
11

Номер на акта:	2
Дата:	22 януари 2021 г.
Съдия:	Светлин Иванов Иванов

Дело:	20202100600962
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 септември 2020 г.

Присъда по дело №962/2020 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите