№ 744
гр. Сливен, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230103777 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. Д. от гр. Сливен
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на вземания по
Договор за кредит поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че след извършена справка в ЦКР към БНБ установила,
че има вписано задължение, цедирано на ответника, за което не е уведомена.
Поради наличие на друго задължение към ответника, ищцата се свързала с
негов служител, за да постигнат споразумение, като ищцата била уведомена,
че трябва да плати и процесното задължение по издаден изпълнителен лист от
29.10.2010 г. по ч. гр. д. № 49347/2010 г. по описа на Софийския районен съд.
Ищцата твърди, че е изтекъл 5-годишният давностен срок за вземанията на
ответника, поради което моли за признаване за установено, че не дължи
сумата от общо 9692,85 лв. по издадения изпълнителен лист от 29.10.2010 г.
по ч. гр. д. № 49347/2010 г. по описа на Софийския районен съд, поради
погасяване по давност. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище за недопустимост на иска. Евентуално
заявява основателност на предявения иск и го признава изцяло. С оглед
1
направеното признание на иска и тъй като не е дал повод за завеждане на
делото, ответникът моли разноските по делото да останат в тежест на ищцата,
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Евентуално прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск и моли съдът да го уважи и да присъди направените в
производството разноски като постанови решение при признание на иска.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищцата Д. Д. Д., ЕГН: ********** не дължи
сумата от общо 9692,85 лв. /девет хиляди шестстотин деветдесет и два лева и
осемдесет и пет стотинки/ по издаден изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по ч.
гр. д. № 49347/2010 г. по описа на Софийския районен съд, поради погасяване
по давност.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че
то се основава на признанието на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички процесуални
предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй
като с отговора на исковата молба ответникът е признал предявения иск.
Ищцата е поискала изрично съдът да се произнесе с решение при признание
на иска. Признатите права не противоречат на закона или добрите нрави и са
такива, с които страната може да се разпорежда. При тези факти, съдът
приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал. 3 на
чл. 237 ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на
признанието на иска.
Относно разноските:
Ищцата претендира ответното дружество да бъде осъдено да й заплати
направените по делото разноски.
2
Ответникът, от своя страна, моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото, разноските да се
възложат върху ищцата.
По въпроса за отговорността за разноски при признание на иска от
ответника - кредитор по предявен установителен иск за недължимост на
погасени по давност вземания е налице противоречива съдебна практика.
Според едното становище, извънсъдебната покана за плащане на едно
вземане, вкл. погасено по давност, винаги предизвиква повод за отричането на
вземането по исков ред от длъжника. Законът не създава задължение за
длъжника да предявява възраженията си, включително и тези за изтекла
погасителна давност, пред кредитора си извънсъдебно, поради липсата на
въведено специално рекламационно производство, поради което и негов е
изборът дали да упражни правото си чрез иск или чрез възражение по
предявен срещу него иск. Следователно, доколкото кредиторът е уведомявал
длъжника за съществуването на вземането и го е претендирал извъсъдебно, не
е налице една от двете предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК - ответникът кредитор да не е дал повод за спора и той дължи
разноски на длъжника, дори с отговора на исковата молба да е признал иска. В
този смисъл са Определение № 266 от 28.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2402/2018 г.,
ВКС, III г. о. и Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г.,
ВКС, IV г. о.
Според другото становище, кредиторът има право да претендира от
длъжника погасеното по давност вземане и ако получи изпълнение, то е
надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била
погасена с изтичането на давност. Извънсъдебната покана до длъжника да
плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност
за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба. В този смисъл е цитираното от пълномощника на ответното
дружество Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС,
ІV г. о., а също и Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018
г., ВКС, III г. о., Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г.,
ВКС, ІV г. о., Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г.,
ВКС, III г. о. и Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г.,
3
ВКС, ІV г. о.
С Определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 г., ВКС, II
т. о. съдът е обединил двете становища, като е застанал зад виждането, че
практиката, подкрепяща второто становище, не влиза в противоречие с
първата, а напротив, допълва и урежда отговорността за разноски на
ответника в хипотеза, при която ответникът не разполага с изпълнителен
титул или с друга възможност за процесуална или извънпроцесуална принуда
по отношение на позоваващия се на давност ищец по отрицателния
установителен иск. Съдът допълва, че със съдебните актове е направено
разграничение между уредбата по отменения ГПК и този, в сила от 01.03.2008
г., като е подчертано, че съобразно действащия ГПК, в отклонение на
предходната уредба, се дава по - широка защита на длъжника и се признава
интереса му да установи действителното правно положение и в хипотеза, в
която кредиторът не разполага с изпълнителен титул срещу него или с други
средства за принуда. Изрично е подчертано, че в тези случаи, когато
кредиторът не разполага с изпълнителен титул или други средства за принуда
и признае иска, не следва да бъде прието, че е станал причина за завеждане на
делото. Изрично е посочено, че „при такова свое поведение той не дължи
разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска“.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че при предявени искове
за установяване на несъществуване на вземания, поради погасяването им по
давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с оглед конкретните обстоятелства
по делото може да се приеме, че има хипотези, в които ответникът - кредитор
не е дал повод за завеждане на делото.
Настоящият случай обаче не е такъв. Ответникът действително е
признал изцяло предявения иск, но не е налице втората кумулативна
предпоставка, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.
В случая, в основата на предявения иск е твърдение, че ответникът е бил
поканен от ищцата извънсъдебно да постигнат споразумение за заплащане на
друг дълг на ищцата, при което процесният да бъде заличен от ЦКР към БНБ,
но ответникът е отказал с мотив, че ищцата трябва да заплати и процесното
задължение по издадения изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по ч. гр. д. №
49347/2010 г. по описа на Софийския районен съд.
4
Отказът на ответника да уважи извънсъдебното възражение на ищцата
за погасяване на процесните вземания по давност представлява повод за
завеждане на делото, поради което и с оглед изхода на спора, ответникът носи
отговорността за направените разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 387,72 лв., представляваща заплатена държавна
такса.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, възлиза на 1269,28 лв.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая високата цена на
предявения иск, но и обстоятелствата, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и разглеждането му е приключило в едно открито съдебно
заседание, в което не са събирани доказателства. Ответникът е признал иска
изцяло, но пълномощникът на ищцата се е явил лично в о. с. з. и е предприел
добросъвестно всички необходими действия по защита правата на клиента му.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да
5
заплати на пълномощника на ищцата сумата от 400,00 лв. - адвокатско
възнаграждение по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................... НЕ ДЪЛЖИ на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15,
вх. „А“, ет. 4 сумата от общо 9692,85 лв. /девет хиляди шестстотин
деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ по издаден изпълнителен
лист от 29.10.2010 г. по ч. гр. д. № 49347/2010 г. по описа на Софийския
районен съд, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“
№ 1, бл. 15, вх. „А“, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес
гр. Сливен, ......................, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 387,72 лв.
/триста осемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
направени разноски по делото - заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“
№ 1, бл. 15, вх. „А“, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. И. Р. от АК - Сливен,
с персонален номер **********, с адрес гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 1,
офис 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от
400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
по делото.
Решението е постановено при признание на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6