Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22/19.012021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета и първа
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №533/2020г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение №260045 от
07.10.2020г., постановено по АНД №1024/2020г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №20-0996-002105/06.07.2020г. на Началника сектор „ПП“
към ОД на МВР Монтана, с което на П.И.С. *** на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В съдебно заседание, касатора поддържа жалбата си и моли да бъда
уважена, като развива доводите посочени в жалбата.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно
нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което законосъобразно по
отношение на административнонаказаното лице е ангажирана
административнонаказателна отговорност. В мотивите си въззивния съд е изложил
доводи, че при налагане на административното наказание е съобразена
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон и при постановяването му са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Не се установява обжалваното решение да е
неправилно поради несъответствие с материалния закон. Обосновано и правилно при
надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е
приел в мотивите си, че в случая е налице безспорно установено административно
нарушение на разпоредбата на чл.137а, ап.* от ЗДвП. Въззивния съд е изложил
точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение, както и относно
точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от
настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в
мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те
мотивират и настоящия съдебен акт. По разбиране на настоящия съдебен състав в
хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената
сила на АУАН. Настоящият съдебен състав отбелязва, че правилно са кредитирани
свидетелските показания на свидетеля Г*** И. – актосъставител и И*** И*** –
свидетел по АУАН, тъй като тези лица не са заинтересовани от изхода на делото
свидетели, какъвто безспорно е свидетеля З*** С. – син на касатора.
Не
се установява при постановяване на решението да е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което да е нарушило правото на
защита на административнонаказаното лице. От протоколите на водените заседания
не се установява да са заявени искания за събиране на доказателства, тоест
съдебното решение е постановено въз основа на надлежно събираните писмени и
гласни доказателства, който въззивния съд е събрал служебно. В случая, както обосновано
е посочил в мотивите си въззивния съд, съвкупния анализ на доказателствата по
безспорен начин са установили извършеното нарушение на разпоредбата на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП.
Настоящият
съдебен състав счита, че за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на
целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може
да се приеме, че неизпълнението на задължение на водача да управлява МПС с
предпазен колан е маловажно административно нарушение, както законосъобразно е
прието от административнонаказващия орган в мотивите към наказателното
постановление, които са обосновали и липсата на основание да се уважат
възраженията по АУАН.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила
предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №260045 от 07.10.2020г., постановено по АНД №1024/2020г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: