МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 910 ПО ОПИСА ЗА 2010,
наказателно отделение на ВОС
По внесен във ВОС обвинителен акт против подсъдимия Ц.М.Ц. е образувано
производство пред първа инстанция за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.257, ал.1, вр.чл.256 НК за това, че
-на
11.05.2000 г. в гр.Варна, като собственик и управител на „АКТИВ ТРЕЙД” ООД
Варна, праводател на „ОЛИМП 2001” ЕООД Варна, укрил данъчни задължения по ЗДДС
в особено големи размери, 733083.40 лв., като водил счетоводна отчетност и
ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – фактура № 399/30.04.2000 г.
с доставчик „Маями 98 – Д.Д.” ЕТ и справка-декларация № 03-04-603380/11.05.2000
г.
-на 12.06.2000 г. в гр.Варна, като
собственик и управител на „АКТИВ ТРЕЙД” ООД Варна, праводател на „ОЛИМП 2001”
ЕООД Варна, укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери,
118930.00 лв., като водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с
невярно съдържание – фактура № 1389/02.05.2000 г. с доставчик ЕТ „Тони-М” и
справка-декларация № 03-04-604326/12.06.2000 г.
Делото пред съда се разглежда повторно, след връщането му от въззивната
инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда.
На досъдебното производство
подсъдимият не се признава за виновен, като твърди, че престъплението е
извършено от лицето, което е било наето за счетоводител на фирмата. В съдебно заседание подсъдимият,
по реда на чл. 371 т.2 от НПК, след предварително изслушване, признава фактите
по обвинителния акт и желае да не се разпитват свидетелите и вещите
лица и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни
заключения. Поради това и съдебното производство е проведено при условията на
чл. 371 т.2 от НПК. като с определение на
съда е обявено, че при постановяване на присъдата, ще се ползват
самопризнанията на подсъдимия и без да се събират доказателства за фактите в
обстоятелствената част на обв. акт, като по реда на 283 от НПК са прочетени и
приобщени съответните протоколи.
Прокурорът поддържа обвинението, като
предлага на съда да го признае за
виновен и да му наложи наказание под минималния размер, съгласно чл. 55 от НК,
като отделно наложените наказания се групират и с присъдата по НОХД № 96/04 г. на
ОС-Русе.
Защитата на подсъдимия желае, съобразно
указанията на АС-Варна, да се разпита допълнително като свидетел М.П., и доколкото неговите показания не са част от
фактите, изложени в ОА, а и във връзка с твърденията на подсъдимия на досъдебното
производство. По съществото на делото счита, че описаните в ОА деяния не съставляват
престъпление, тъй като престъплението е резултатно, а в случая се касае само за
деклариране на сделки, които не са били осъществени поради това и деянието не е осъществено от
субективна страна. Тъй като инкриминираните документи са били само подписани от
подсъдимия, то според адв. Германов деянието не е осъществено и от субективна
страна, поради което моли да бъде оправдан Алтернативно, моли съда за определи
наказанието при условията на чл. 55 от НК.
В последната си дума подсъдимият желае
да бъде оправдан по това обвинение.
След като прецени доказателствата,
събрани на досъдебното производство, както и съобразно изложеното в
обвинителния акт, съдът прие за установено следното.
През 1999 год. подс.Ц. и св.В. регистрирали търговското дружество „Актив
Трейд" ООД-Варна. Заедно го управлявали и представлявали в дейността му, свързана с търговия със зърнени култури. Нямали наети работници, складови бази и техника. Дружеството било
регистрирано по ЗДДС от 30.04.1999 г. и
поради това подавало всеки месец изискуемите по чл. 100 от ЗДДС
справки-декларации
През 2001 год.
дружеството било преименовано на „ОЛИМП 2001" ООД и било променено ли
седалището му. Впоследствие дружеството било продадено на Е.Янев.
След продажбата била извършена данъчна
ревизия и на Янев, като представляващ вече „Олимп
2001", бил изготвен ДРА № 153/2001 год., Констатираните данъчни задължения са били налични в периоди преди тази последна пререгистрация, поради което и
наказателното производство било водено срещу представителя на търговския субект
към датата на подаване на СД, по които било установено, че не е съществувало
право на данъчен кредит – подс. Ц., като представляващ „Актив трейд" ООД Варна, за периода май-юни
2000 г.
Документите, които
съгласно изискванията на ЗДДС – справки
декларации за отделните данъчни периоди, били подписвани от подс. Ц.. По делото
няма писмени данни- трудови или граждански договори, от които да се установява
дали е имало друго лице, което да е
извършвало счетоводната дейност на дружество. Разпитан за пръв път пред
настоящия състав на съда, М.П., заявява, че не е имал отношения с
дружеството във връзка със счетоводната
му документация. Той самият имал фирма, която е осъществявала сделка с тази на
подс. Ц.. Двамата били в приятелски отношения, като св. П. твърди, че е помагал
със съвети и е имал поглед върху бизнеса на Ц., но не е извършвал счетоводна
дейност за дружеството му, не е подготвял документи, които да са били
подписвани от Ц.. П. има висше образование- специалност счетоводство, но е
работил на трудов договор в друга фирма.
Така, във връзка с
дейността на дружеството са установени следните обстоятелства във връзка с два
данъчни периода м.април и м. май 2000г.
1. За м. април 2000 г. дружеството на подс. Ц. е отразило в дневника за покупки данъчна
фактура, издадена от “Маями 98”ЕТ, под № 399/30.04.2000г., с предмет на
доставката- “стоки и машини по опис”, отразена стойност на сделката
3 665 416,60 лева, начислен ДДС 733 083,40 лева и обща стойност
на сделката в размер на 4 398 500 лева.
- Посочената в
дневника фактура на първо място не отговаряла на изискванията на ЗСч. за
документална обоснованост – на изискванията на чл. 8 ал.1 от ЗСч., тъй като в
нея не били посочени място на съставяне и име на састъвителя. Същевременно тя
не отговаряла на изискванията на ЗДДС /отм./ - чл. 102 ал.1 и ал.2 – не е била
придружена с касова бележка от фискално устройство /тъй като е следвало да се
приеме, че има плащане брой и липсват
данни за банкова операция по тази сделка/.
- на второ място-
освен счетоводните недостатъци на тази фактура, установено е, че по тази по тази фактура сделка не е била
осъществявана. Според твърденията на
управителя и представляващия ЕТ”Маями 98” сделка с фирмата на Ц. не е имало,
фактура не е била издавана и тази сделка не е осчетоводена в неговото
дружество.
-
независимо от липсата та сделка, на 11.05.2000 год. подс. Ц. в качеството си на
управител на „Актив трейд” ООД подал в НАП-Варна справка-декларация №
03-04-603380 за отчетен данъчен период 01.04.2000 – 30.04.2000 год. В нея била
описана фактура № 399 от 30.04.2000 год. с доставчик ЕТ „Маями 98-Д.Д.”, по
която неправомерно е ползвал данъчен кредит в размер на 733083.40 лв.
-
графологичната експертиза от ДП дава заключение, че подписа положен под СД за
този данъчен период е на подс. Ц./ обстоятелство, което той не оспорва/ .
2 . За м. май 2000 г. дружеството на подс. Ц. е отразило в дневника за покупки данъчна
фактура, издадена от “Тони М”ЕТ, под № 1389/02.05.2000г., с предмет на
доставката- “комисионни услуги по осигуряването на стока”, отразена стойност на
сделката 594 650 лв, начислен ДДС 118 930 лева и обща стойност на сделката
в размер на 713 580 лева.
- Посочената в
дневника фактура на първо място не отговаряла на изискванията на ЗСч. за
документална обоснованост – на изискванията на чл. 8 ал.1 от ЗСч., тъй като в
нея не били посочени място на съставяне и име на съставителя. Същевременно тя
не отговаряла на изискванията на ЗДДС/отм./ и ППЗДДС, тъй като не са приложени
никакви документи, Подс.Ц. също не е
предоставил такива, въпреки дадената му възможност за това.
- на второ място-
освен счетоводните недостатъци на тази фактура, установено е, че по тази фактура сделка не е била
осъществявана. Според твърденията на
управителя и представляващия ЕТ”Тони-М” сделка с фирмата на Ц. е имало, той е
осчетоводил фактурата, отразена е в дневника му за продажби, но дори и той самият не дава никакви подробности по
тази сделка и за какво се е отнасяла. Липсва договор, касова бележка за плащане
и всякаква друга документация , от която да се направи извод за реална сделка
-
независимо от липсата на сделка, на 12.06.2000
год. подс.Ц. в качеството си на управител на „Актив трейд” ООД подал в
НАП-Варна справка-декларация № 03-04-604326 за отчетен данъчен период 01.05.2000
– 30.05.2000 год. В нея била описана фактура № 1389 от 02.05.2000 год. с
доставчик ЕТ „Тони М””, по която отчел ДДС за възстановяване в размер на 118
930 лв.
-
графологичната експертиза от ДП дава заключение, че подписа положен под СД за
този данъчен период е на подс. Ц./ обстоятелство, което той не оспорва/ .
От събраните по делото доказателства и
в рамките на ревизионното и в
наказателното производство нито подсъдимия, нито неговите съконтрахенти, не са
представили надлежни доказателства за реалността на документираните сделки –
първични счетоводни документи или регистри, доказателства за материална база,
за транспортиране на стоките, за работна ръка, свързана с доставки на стоки и пр. Съответно и
резултатите от ССЕ потвърдила констатациите на ревизиращите органи относно
фиктивността на посочените сделки, респ. липсата на основание за ползване на
пълен данъчен кредит.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин, като съгласно чл. 373 ал. 3 от НПК съдът
следва да се позове на събрания от ДП
доказателства и направеното самопризнание на подсъдимия а именно: обясненията на подсъдимия / самопризнания на фактите в акта/, приобщените
чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК - показания
на свидетелите Д.Ж., С.Т., П.В., заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ /графологична/
, както и всички останали доказателства по делото.
Извън
доказателствата от досъдебното производство и самопризнанието по фактите по
обвинителния акт, остават тези, събрани
от предходния състав на съда, доколкото в чл. 373 от НПК, при самопризнание не
е предвидена подобна възможност. Съгласно изискването на чл. 373 ал.3 от НПК, съдът е длъжен да се позове в мотивите си само
на тези от ДП, поради което и съдът, въпреки че прочете и тези док-ва, не се
позовава на тях и не ги обсъжда в настоящите мотиви, поради забраната на чл.
373 т.3 от НПК .
По
делото е разпитан като свидетел лицето М.П.,
по искане на защитата на подсъдимия, с оглед на обстоятелството, че прокурорът
при изготвянето на ОА не се е позовал на неговите показания, тъй като той не е
бил разпитван в качеството му на свидетел.
Тези
доказателства съдът счита, че са непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Свидетелите по делото не твърдят, че са осъществявали сделки с фирмата на Ц.,
като тези обстоятелства се потвърждават и от факта, че никой от тях не е имал необходимите
мощности и капацитет за да осъществят реално тези сделки. Подсъдимият обаче е подписвал
и депозирал н ТДД месечните справки декларации, на базата на инкриминираните
фактури, като е претендира приспадането на данъчен кредит. Не се спори от него,
че именно той е подписвал СД, а възраженията му, че счетоводни документи и други декларации са
били изготвяни от св. П., се явяват негова защитна версия. П. твърди, че не е в трудовоправни или
гражданскоправни отношения с фирмата на Ц., по делото не е установено да е
имало сключени договори с него. Няма данни по делото, че именно П. е подготвял документите на
подсъдимия и да е водил счетоводството му , а Ц. само да ги е подписвал, в качеството си на управляващ и
представляващ дружеството и не може да се твърди, че е бил неинформиран или
заблуден от другиго- върху декларациите стоят именно неговите подписи, а преди
да стори това подсъдимия е следвало да
се запознае с текста на документа.
За
нереалността на сделките се съди по следните доказателства- от дневника за
покупки за м.април 2000 г. е отразена
фактура № 399 от 30.04.2000 год. с издател ЕТ”Маями 98”. При извършената
насрещна проверка е установено, че фирмата не разполага с първични счетоводни
документи, това обстоятелство е направило невъзможно да се проверят самите
счетоводни документи и съответно получателите на доставките, както и да се
установи произхода на стоките. Също така е установено, че данъкът не е вписан
във вторичните счетоводни документи и регистри по смисъла на чл.17 ЗСч., както
и да са съставени необходимите счетоводни статии по смисъла на същия закон. За
втората фактура- № 1389/00 г. с издател ЕТ„Тони-М” – при опита да бъде извършена насрещна проверка от
данъчните органи търговецът не е открит на данъчния адрес, не е било намерено и
лице за контакти, впоследствие не са били открити данни начисления данък по
тази фактура да е бил отразен във вторичните счетоводни документи и регистрите
по ЗСч. Макар и св. Т., собственик на “Тони-М” да твърди, че сделка е имало и е
включил фактурата в дневника си за продажби, то други доказателства в тази
насока няма.
Че
фактурираните сделки са били неосъществени се установява и от липсата на касови бележки,
а такива, съгласно действащата към този момент Наредба № 4/1999 год. на МФ, при плащането в брой между търговците, следва
задължително да се издава касова бележка
от касов апарат с фискална памет. Тя е документ, регистриращ доставка на стоки
и услуги , при осъществяване на плащане
- било то в брой, с чек, ваучер, банкова карта. В настоящият случай
посочените при двете фактури, с отразяване “плащане в брой”
липсва фискален бон, който да го удостовери.
С оглед на така установеното съдът приема от правна страна, че
подсъдимият Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.257, ал.1, вр.чл.255 ал.1 от НК за това, че
- на
11.05.2000 г. в гр.Варна, като собственик и управител на „Актив трейд” ООД
Варна, избегнал плащането на данъчни задължения
по ЗДДС в особено големи размери, 733 083.40 лв., като подал в ТДД Варна
месечна СД № 03-04-603380/11.05.2000 г., в която потвърдил неистина-
несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществена сделка по фактура № 399/30.04.2000 г. с доставчик „Маями
98 – Д.Д.” ЕТ и ,
- на 12.06.2000
г. в гр.Варна, като собственик и управител на „Актив трейд” ООД Варна, избегнал плащането на данъчни задължения по
ЗДДС в особено големи размери, 118 930 лв., като подал в ТДД Варна месечна СД №
03-04-604326/12.06.2000
г., в
която потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществена
сделка по фактура № 1389/02.05.2000 г. с
доставчик „Тони-М” ЕТ
Тези деяния от субективна страна подсъдимият
е извършил умишлено, целял е настъпването на престъпния резултат -
получаване на облаги от действия си по подаване в ТДД справки-декларации, като
е включил фактурите в двете СД, изискуеми
по ЗДДС, по които фактури няма
реално извършени сделки, Без наличие на реална сделка не е
възникнало и данъчно събитие. При липсата на облагаема доставка по см. на чл.
32 от ЗДДС не е възникнало за “Актив трейд”
право на приспадане на данъчен кредит. Подсъдимият обаче е сторил
обратното, със съзнанието, че сделки не са били осъществени, като е потвърдил неистина – включвайки фактурите,
по които не е установено да е имало сделки. Със сумите на
начисленото ДДС по фактурите за покупки по неосъществени сделки е намалявал общата сума на начисленото
от него ДДС за извършени покупко-продажби и формирал разлика от ДДС за
получаване, като неправомерно същият е ползвал като данъчен кредит. По този
начин е било избягвано плащане на данъчни задължения, чрез потвърждаване на
неистина в данъчни справки-декларации.
По тези
съображения и съдът прие, че с оглед на фактите, изложени в обвинителния акт на
ВОП, деянието не следва да се квалифицира като лъжливо документиране по см. на
чл. 256 / отм./, по който текс
подсъдиимтя е оправдан. Квалификацията, дадена от прокурора на тези
факти е неправилна- той приема че както фактурите, така и СД, подавани в ТДД,
са счетоводни документи и по този начин са укривани данъчни задължения. СД не
са счетоводни документи, а декларации, които се изискват по силата на ЗДДС/ отм./
за удостоверяване на определени обстоятелства.
Вярно е, че фактури са счетоводни документи, в които са отразени неверни
факти, но извода за фиктивност на инкриминираните
две фактури, сам по себе си не
осъществява състава на престъпление по чл. 256 от НК. За да се ползва от пълен
данъчен кредит, на който няма право /при липса на облагаема доставка/ и по този
начин да намали данъчната основа и съответно да избегне плащане на по-големи
данъчни задължения, подсъдимият, освен тези фактури е следвало да подаде и
справки –декларации до ТДД, в които да отрази тези неверни обстоятелства, а те
не са счетоводни документи. С описаните по-горе действия на подсъдимия е осъществен
състав на същото наказуемо престъпление, без да се изменя обстоятелствената
част на обвинението, тъй като при всички случаи става въпрос за данъчни
задължения в особено големи размери и санкцията следва да се определи по чл.
257 от НК / отм/, а изпълнителното деяние- по
чл. 255 ал.1 от НК , в ред. на ДВ
бр. 62/97 г.
Със съставянето
на всяка една от инкриминираните справки-декларации по чл. 100, ал. 1 и 3 ЗДДС
и депозирането й пред съответната данъчна служба, се осъществява от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние по чл. 255 ал.1 от
НК, в ред. на НК към 2000 г./ бр. 62/97
г./ .
Квалификацията по по-тежко наказуемия състав на чл.
257, ал. 1 НК /ДВ, бр. 92/97 г./ се обуславя от особено
големия размер - по смисъла на чл.
93, т. 14 - ДВ, бр. 62/97 г., към датата
на деянието – 733 083.40 лева за м.април и 118 930 лева за май- на избягнатото данъчно
задължение.
От
субективна страна подсъдимият е
действал при пряк умисъл - съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и ги е желаел.
С
оглед изложеното по-горе настоящият състав на съда намира, че от събраните по
делото доказателства може да се направи категоричен извод за това, че подс. Ц.
е извършил две престъпления по чл. 257 вр. чл. 255 ал.1 / ред. бр.62/97 г/ от НК, възоснова на обстоятелствата, изложени в акта на прокурора. Съдът не
споделя виждането на защитата, че след като данъчните престъпления са
резултатни, и няма данни подсъдимият да е ползвал данъчно предимство, то от
обективна страна състав на престъпление против данъчната система не е
осъществен. В случая , като е включил
фактурите в двете СД, изискуеми по
силата на чл. 100 от ЗДДС /отм./, по които фактури няма реално извършени сделки, като със сумата
на начисленото ДДС по фактурите по
неосъществените сделки е намалил общата сума на начисленото от него ДДС за
извършени покупко-продажби и формирал разлика от ДДС за получаване, и така неправомерно е ползван данъчния кредит. По този начин са избегнати плащания на данъчни задължения, да два поредни
месеца, всяко едно от които е в особено големи размери. По отношение на
възражението на защитата, че не е установено кой е изготвил инкриминираните
документи, подписани от подсъдимия- по-горе беше обсъдено поведението на подсъдимия
във връзка с полагането на подписа под всеки един от тях, съответно и неотносимостта на това, кой фактически е
изготвял справките и фактурите.
По отношение на наказанието.
На първо място- приложимата
норма. Съгласно последното изменение на
НК (ДВ, бр. 75/2006 г.), чл. 257 е отменен, като укриването на данъчни
задължения, по чл. 255 от НК, когато е в
особено големи размери е инкорпорирано в текста на изменения чл. 255
ал.3 от НК. При новия текст/ чл.255 ал.3 от НК/
при избягване на данъчни
задължения в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три
до осем години и конфискация на цялото или част от имуществото на виновния. При
посоченото изменение на закона, на основание чл. 2, ал. 2 НК, следва да се
приложи отменената норма на чл. 257 от НК
и във връзка с чл. 255 ал.1 т.2 от НК/ редакция към бр.62/1997 г./,
защото новият текст на чл. 255 ал.3 от НК се явява по-неблагоприятен за
подсъдимия, защото е определена по-висока долна
граница, при същите признаци на
фактическия състав, както и кумулативно - по- тежко наказание - конфискация.
Поради това и съдът индивидуализира наказанието съобразно санкцията на отменения чл.257 от НК, която
предвижда от две до десет години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
С оглед на използваната от подсъдимия възможност за
предварително изслушване, както и направеното от него самопризнание на фактите
по обвинителния акт, по реда на чл. 371 т.2 от НПК, съдът, на основание чл. 373
ал.2 от НПК е задължен да приложи чл. 58 А от НК от НК.
Съдът счете, че следва да приложи разпоредбата на чл. 58 А от НК, в
редакцията преди изменението в ДВ бр. 26/2010 г. поради което приложи чл. 55
ал.1 т.1 от НК, тъй като постигнатия по този начин резултат е по - благоприятен
за дееца. Наред с това съдът се съобрази и със забраната за влошаване
положението на подсъдимия, доколкото настоящето производство е второ по ред, а
въззивното производство се е развивало само по жалба на подсъдимия. Поради това
и наложи наказания на подсъдимия за двете престъпления в размер от по една
година лишаване от свобода / в рамките
на определеното от предходния състав/ и без да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
При преценка за приложението на чл. 66
ал.1 от НК, съдът прие, са налице обстоятелствата по този текст - подсъдимият
не е осъждан, а отлагането на изпълнението на наказанието се явява
общественооправдано и целесъобразно за
действителното поправяне на подсъдимия, че съответства на целите на чл.
36 от НК - както с оглед нуждите на специалната, така и на генералната
превенция. При приложението на чл. 66 ал.1 от НК превес има специалната над генералната
превенция, защото това е най-вече в интерес на осъдения. От значение е и
обстоятелството, че деянията са извършени преди десет години и поради това следва да се отдаде
необходимата тежест на продължителния период на досъдебното производство, и
определено е извън разумните срокове
според критериите въведени с чл. 6, т. 1 ЕКПЧ, а от своя страна подсъдимият не
е допринесъл за продължителността на процедурата. Една закъсняла наказателна
репресия под формата на ефективно търпяно наказание не би имала превъзпитателен
ефект. И отново поради причина на reformatio in pejus съдът отложи изпълнението им , с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият е осъден и с присъда по НОХД № 96/2004 год. но
ОС-Русе, а деянията по настоящото дело и тези по посоченото дело са били
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
което и съдът групира наказанията и определи да
изтърпи най-тежкото от
определените му наказания, а именно това по НОХД № 96/2004 год. на ОС-Русе –лишаване
от свобода за срок от една и шест месеца,
което отложи с изпитателен срок, определен по реда на чл. 66 от НК и определи четиригодишен изпитателен срок.
Наред с лишаването от свобода, по чл. 257 /
отм./ е предвидено и наказание глоба,
което съдът на основание чл. 55 ал.3 от НК не наложи по изложените по-горе
съображения за наказателна репресия извън разумните срокове за разследване.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: