Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7- ми
състав
на
осемнадесети юни година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х.- Коюмджиева
Секретар:
Емилия Кривачкова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14550 по
описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, по реда на чл.362 – чл.364 ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявен от Л.С.Т., ЕГН **********, чрез адв. М.П. срещу Л.Х.М.,
ЕГН **********, чрез нейния законен представител и настойник И.Х.М., иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, да бъде обявен за окончателен
сключения между страните предварителен договор за продажба от 26.05.2015г., с
който ответницата се задължила да
продаде на ищеца собствеността върху следния недвижим имот: целият първи
/надпартерен/ етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се на адрес:
гр. София, ул.“******, със застроена площ
за етажа 67 кв.м. и ½ идеална част от общите части на сградата и
½ идеална част от дворното място, цялото от 680 кв.м., срещу сумата от
146 250 лв.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между ищеца и ответника
предварителен договор от 26.05.2015г., ответницата Л.М. като продавач се
задължила да прехвърли на ищеца собствеността върху следния недвижим имот:
целият първи /надпартерен/ етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, находяща
се на адрес: гр. София, ул.“******, със застроена площ за етажа 67 кв.м. и ½ идеална част от
общите части на сградата и ½ идеална част от дворното място, цялото от
680 кв.м., представляващо по нотариален акт имот № 13а, в кв. 265 по плана на
гр. София, местността „Павлово-Бъкстон“, бивш парцел ХІ-13 в кв.351 по плана на
Красно село, Боянско, гр.София, при граници: бул. Бъкстон, ул. Е. Н.и парцел
дванадесети срещу сумата от 146 250 лева. Посочва, че окончателният
договор следвало да бъде сключен на 22.07.2015г.
Навежда твърдения, че на 18.08.2017г. изпратил покана за уговаряне на дата
за сключване на окончателен договор, като на нарочената среща ответницата
заявила, че не е в състояние да изпълни задължението си, тъй като след датата
на подписване на договора е била поставена под пълно запрещение, като за
настойник бил определен брат й – И.М.Х.. Заявила е, че няма лична карта, брат й
нямало да й съдейства за сделката.
В установения
срок по чл.131 ГПК, ответникът Л.Х., чрез законния й представител И.М., чрез пълномощник адв. Я.В. е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Наведено е възражение за унищожаемост на сключения на 26.05.2015г.
предварителен договор, като заявява, че към датата на подписване на договора Л.М.
не е могла да разбира или да ръководи действията си. Посочва още, че със
постановени съдебни актове същата е поставена под пълно запрещение. Заявява, че
и към датата на подписване на предварителния договор – 26.05.2015г. и към
датата на получаване на поканата – 18.08.2017г. ответницата Л.М. не е могла да сключи
окончателния договор,
тъй като е била поставена под с влязло в сила решение под пълно запрещение.
Релевира възражение, че предварителния
договор - 26.05.2015год. е унищожаем в
хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД т.е. при сключването на процесния предварителен
договор, ответницата Л.Х.М. не е могла да разбира и ръководи действията си,
поради психическо заболяване и се
намирала в производство по поставяне под запрещение. Поради това подържа, сключеният
предварителен договор по силата на императивната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е унищожаем, а иска по чл.19, ал.3 ЗЗД неоснователен поради липса на
валиден договор.
В открито заседание
ищецът, чрез пълномощника си адв.П. поддържа предявения иск.
В открито заседание ответникът, чрез
пълномощниците си адв.В. оспорва
исковете. Представя писмена защита.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, като е
установено от приетите писмени доказателства, че ответницата е придобила правото на собственост върху
процесния имот – целия първи целият първи /надпартерен/
етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София,
ул.“******, със застроена площ за етажа
67 кв.м. и ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална
част от дворното място, цялото от 680 кв.м., представляващо по нотариален акт
имот № 13а, в кв. 265 по плана на гр.София, местността „Павлово-Бъкстон“, бивш
парцел ХІ-13 в кв.351 по плана на Красно село, Боянско, гр.София, през м. ноември 1995г., с покупко –продажба оформена с нотариален акт
№69, н.д. №21435 /1995г. на Нотариус при СРС./л.7 от делото/
Видно от
приложения в препис на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 26.05.2015г. е, че ответника М., като продавач, се е задължила да
продаде и прехвърли собствеността на ищеца Т. върху следния собствен имот: целият първи /надпартерен/ етаж от масивната двуетажна жилищна сграда,
находяща се на адрес: гр. София, ул.“******, със застроена площ за етажа 67 кв.м. и ½ идеална част от
общите части на сградата и ½ идеална част от дворното място, цялото от
680 кв.м., представляващо по нотариален акт имот № 13а, в кв. 265 по плана на
гр.София, местността „Павлово-Бъкстон“, бивш парцел ХІ-13 в кв.351 по плана на
Красно село, Боянско, гр.София за сумата
146 250 лв.
Страните са се задължили да сключат окончателен
договор до 22.07.2015г. /л.4 от
делото/ В чл.2 от договора е уговорен зададтък от 731 лв.,
платим по сметка на продавача в 3 дневен срок от подписване на договора, а
останалата цена при изповядване на сделката.
Видно от приетото извлечение от
банкова сметка *** „Банка ДСК“ с титуляр Л.Х.М., сумата от 731
лв. е постъпила на 26.05.2015г. по нареждане на ищеца Л.Т../л.8 от делото/
Не е спорно, че към момента на
сключване на предварителния договор е бил на производство иск по чл.5 от ЗЛС за поставяне на ответницата
Л.М. под пълно запрещение.
Приета е неоспорена покана от ищеца Т. до
ответницата М., за среща и становище по прехвърляне на имот по предварителен
договор от 26.05.2015г., връчена на 18.08.2017г./л.9 от делото/
С влязло в сила Решение № 214
от 12.10.2015г. постановено по гр.д. №1695/2015г. на ВКС, III г.о. ответницата Л.Х.М. е поставена под пълно запрещение, по иск на нейния брат И.М., като препис от решението е изпратен на
органа на по настойничество и попечителство.
/л.57-л.61 от делото/
Съгласно
удостоверение на СО, район „Изгрев“ изх. №ДИ-11 от 08.01.2018г., кмета р-н
Изгрев, като орган по настойничество и попечителство с Протокол №РИВ 17-вк-157/
10.02.2017г. е назначил за настойник на поставената под пълно запрещение Л.Х.М. нейния брат И.Х.М..
Видно от приетото писмо на Държавна психиатрична болница „Св. И.
Рилски“, Л.Х.М., е била настанена за лечение в периода от 07.07.2010г. до
02.08.2010 г. в лечебното заведение с
диагноза параноидна шизофрения. /л.97 от делото/
С оглед наведеното възражение за унищожаемост е назначена съдебно – психиатрична експертиза с вещо лице д-р Е.М.. От приетото неоспорено
заключение, се установява, че Л.Х.М., 51 год.
страда от Параноидна шизофрения, с
непрекъснато протичане. Обоснован е извод за наличие на промяна на личността.
Заболяването е регистрирано в болнично заведение през 2007г., а началото му
вероятно е години преди това. Обоснован
е извод, че поради заболяването си Л.Х.М. е била с нарушени базисни психични
годности към датата 26.05.2015г. и не е била в състояние да разбира и ръководи
действията си. Поради описания ход на
болестта и медицинската логика вещото лице психиатър да приема, че към
26.05.2015г. Л.М. е страдала от
шизофренна психоза, която е нарушавала базисните й психични годности. Сочи, че
в подкрепа на това твърдение е и несъмненото психотично състояние, описано на
10.05.2015г. в епикризата от Спешния кабинет на ЦПЗ «Проф.Н.Шипковенски».
Приетото
неоспорено заключение на
съдебно – психиатрична
експертиза, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
Установеното от
фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД - за обявяване на сключен
предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен. За да бъде
обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, един предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, следва да се установи наличието
на следните предпоставки: 1. предварителният договор да е сключен в писмена
форма и да е валиден; 2. да съдържа всички съществени елементи на договор за
продажба на недвижим имот и 3. прехвърлителят да е собственик на недвижимия
имот към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен.
По делото се
установи, че ищеца и ответницата са
подписали предварителен договор в предвидената в чл. 19, ал.1 ЗЗД форма, чието
съдържание отговаря на изискванията на чл. 19, ал.2 ЗЗД.
Спорен е
въпросът дали този договор е валидно сключен, като ответната страна е направила
своевременно възражение за неговата унищожаемост на основание чл. 31, ал.1 вр.
чл. 31, ал.2 ЗЗД .
Според чл. 31 ЗЗД "Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен
ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недееспособността произлиза от същия договор".
Конкретното
състояние на това дееспособно лице изключва способността му да формира разумно
волеизявление. Става дума за временно или краткотрайно състояние, което може да
се дължи на болест, алкохолно опиянение, въздействие на наркотични вещества,
хипноза, анестезия и т.н. Законът не се интересува от причините за това
състояние на недееспособност и неговата продължителност. Важно е лицето да се е
намирало в него при сключването на сделката. Невъзможност за разбиране на
действията означава липса на способност да бъдат разбирани
"свойствата" на действията. Според правната доктрина, да се разбира
"свойството" на постъпките, означава волеизявяващият да съзнава
съдържанието на своята дейност, извършвана от него, в това число средствата,
които използва и целта, която преследва. Оттук следва, че в хипотезата на чл.
31 ЗЗД е изключена нормалната оценъчна способност на лицето.
По повод
релевираното възражение за унищожаемост на процесния договор, тъй като е
сключен от Л.М. в състояние, което не й е позволявало да разбира или да
ръководи действията, е изслушана съдебно-психиатрични експертизи, които дават
противоречиви заключения. Както бе посочено според СПЕ продавачката - Л.М. към момента на сключването на
предварителния договор от 26.05.2015г. е страдала от Параноидна шизофрения, характеризиращо се с невъзможност лицето да
взима решения и да извършва рационални действия. Установи се, че заболяването е
регистрирано през 2007г. и е с непрекъснат ход на протичане.
Унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато
едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната
сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си, като без значение
е продължителността на това състояние, а определящо е състоянието на лицето към
момента на извършване на сделката и по-специално дали това състояние е било
такова, че да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и разумно,
така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си.
Преценката е предоставена на съда, като при извършването й, тъй като се касае
за дееспособно лице, следва да бъдат съобразени всички съотносими, установени
към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране
на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно
състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и
други. При противоречиви съдебно-психиатрични експертизи, заключенията следва
да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото относими
доказателства (в този смисъл Решение № 698 от 12.01.2011 г. на ВКС, III ГО, по
гр. д. № 14 /2010 г.).
При съвкупната преценка на събраните доказателства
съдът кредитира заключението на СПЕ, според която ответницата е
страдала от
шизофренна психоза и е била с нарушени базисни психични годности, като
същата към момента на подписването на предварителния договор 26.05.2015 г. не е
могла да разбира и ръководи действията и постъпките си.
Предвид изложеното, решаващият състав намира за
доказано възражението на ответницата, чрез настойника и, че процесният
предварителен договор, макар и подписан от дееспособно лице, последното при
сключването му не е могло в пълна степен да разбира и ръководи действията си,
поради заболяването, от което е страдало, респективно предварителният договор е
унищожаем на основание чл. 31 ЗЗД, поради порок във волята на прехвърлителката Л.М..
При липсата на валидно сключен предварителен договор,
предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването му за окончателен, се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за настоящото
производство. Според представения списък
по чл.80 ГПК, ответникът е направил разноски в общ размер на 4 755лв., от които 300.00 .лв.
за съдебно-психиатрична експертиза; адвокатско възнаграждение – общо 4455 лв., както за които е направено
възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Предвид материалния
интерес от общо 77 361 лв. и
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение съобразно предвидения в чл.7, ал.2 т.4 от НМАВ , долен праг от
2 850лв. или общо разноски пред СГС от 3150 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, от Л.С.Т., ЕГН **********, чрез адв. М.П. срещу Л.Х.М., ЕГН **********, чрез нейния законен представител и настойник И.Х.М., за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба
от 26.05.2015г., с който ответницата се задължила да продаде на ищеца собствеността върху
следния недвижим имот: целият първи /надпартерен/ етаж от масивната двуетажна
жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул.“******, със застроена
площ за етажа 67 кв.м. и ½ идеална
част от общите части на сградата и ½ идеална част от дворното място,
цялото от 680 кв.м., срещу сумата от 146 250 лв. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.С.Т., ЕГН **********, чрез адв. М.П. да
заплати на Л.Х.М., ЕГН **********, чрез нейния законен представител и настойник И.Х.М.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за производство пред СГС в общ размер на 3150 лв.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: