Р Е
Ш Е Н
И Е №217
гр.Кюстендил, 31.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юли, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Пенка Братанова
Членове:
Веселина Джонева
мл.с.Калин Василев
при
секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№199/2019г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на адв.М.Ч. ***, в качеството й на особен
представител на Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение с №122
от 19.02.2019г., постановено от Районен съд (РС) – Дупница по гр.д.№806/2018г.
по описа на този съд.
С
обжалваното решение РС-Дупница се е произнесъл по предявени от „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул.„Цариградско шосе“ №159, район Младост, бл.БенчМарк Бизнес Център, срещу Б.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове
по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, като е признал за установено по отношение на Б., че дължи на дружеството за
електроснабден имот, находящ се в гр.Д., ул.„*********“ №*****, с клиентски номер **********, следните суми: ******* лева - главница по незаплатена фактура №**********/30.11.2016г. за период от
01.09.2016г. до 29.11.2016г., издадена на основание чл.83 ал.1 т.6 от ПИКЕЕ във
връзка с извършена проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и съставен КП №3016388/29.11.2016г.; ******* лева - лихва за забава за период от 13.12.2016г. до 01.12.2017г.; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д.№2592/2017г. на РС – Дупница –
11.12.2017г., до изплащане на вземането, както и
е осъдил Б.К.Б. да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД сумата от ******* лева -
разноски по водене на делото, както и ****** лева - разноски по ч.гр.д.№2592/2017г. по описа на ДнРС.
Решението
се обжалва изцяло, с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за необоснованост
на извода на ДнРС за съответствие на извършената корекция на сметката с
установените правни норми. Сочи се, че разпоредбата на чл.47 ал.4 от ПИКЕЕ
императивно задължава оператора на съответната мрежа при извършена проверка да
доведе до знанието на абоната за нея, като едва тогава констатациите в
протокола биха го обвързали и би могъл да се осъществи фактическия състав на
чл.47 от ПИКЕЕ, което в случая не е било сторено и се е доказало, че
констативният протокол не е бил връчен на Б.. Извършена е била смяна на
електромера, без да е бил уведомен Б. за извършената проверка, за констатациите
по нея и за резултатите от механизма на проверката и процедурата по
извършването й. Сочи се, че към датата на проверката – 29.11.2016г. - ПИКЕЕ,
като подзаконов нормативен акт, е бил действащ. При все това, според
жалбоподателя, дружеството не е доказало наличието на всички основания,
визирани в чл.47 и чл.48 от ПИКЕЕ за преизчисляване на количеството ел.енергия
за процесния период. В жалбата се прави оплакване, че не е била спазена
процедурата по чл.4 ал.4 (вероятно се има предвид чл.74 ал.4) от ПИКЕЕ,
задължаваща оператора на съответната мрежа, в случаите, когато клиентът не е
присъствал при съставяне на констативния протокол, установяващ промяна на
системата на свързване, да изпрати на клиента протокола с писмо с обратна
разписка, доколкото процесният констативен протокол не е бил получен от Б.,
като в обратната разписка е било отразено, че пратката не е била потърсена.
Претендира се отмяна на постановеното решение и отхвърляне на исковете.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – „Чез Електро България“ АД, чрез
пълномощника ю.к.Л.М., е подал отговор на същата. В отговора се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и за липса на пороци на
атакувания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен се претендира да
бъде потвърден. Основното възражение в жалбата се окачествява като
неоснователно, доколкото първоинстанционният съд правилно е достигнал до
извода, че процедурата по чл.47 и чл.48 от ПИКЕЕ е била спазена. До Б., според
изискването на чл.47 ал.4 от ПИКЕЕ, е било изпратено уведомление относно
извършената проверка с приложен към него КП, правени са били опити за връчване на
адреса на потребление без резултат, а при оставяно служебно известие, в
съгласие с Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, пратката не е била потърсена. Дружеството счита, че процедурата не е
била опорочена по причини, за които то би могло да отговаря, тъй като същото не
разполага със способи за проверка на актуална адресна регистрация, като
уведомленията са били изпращани на адреса, за който е била регистрирана
партидата, като същевременно ответникът не е уведомил дружеството за настъпила
промяна в адресната му регистрация, в адреса на потребление или в адреса за
кореспонденция, каквото задължение има съгласно чл.13 т.5 от Общите условия на
„Чез Електро България“ АД. Неизпълнението на посоченото задължение, според
въззиваемия, определя Б. като недобросъвестна страна, която не може да черпи
права от своето поведение. Противното, според страната, би довело до
неоснователно обогатяване на потребителя. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след преценка на събраните по делото доказателства /във въззивното
производство нови доказателства не са събрани/, в контекста на оспорванията и
възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Дупница е
бил сезиран с искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415
ал.1 т.2 от ГПК.
Доколкото
във въззивната жалба не се правят оплаквания във връзка с правилността на
фактическите изводи на ДнРС относно съществуващата облигационна връзка между
страните, естеството на правата и задълженията на същите, извършената на
29.11.2016г. проверка на средството за търговско измерване (СТИ) на адреса в
гр.Д. ул.„************“ №***, констатациите при тази проверка, обективирани в
съставения констативен протокол №3016388/29.11.2016г., относно осъществено
неправомерно въздействие върху СТИ, посредством промяна на схемата на
свързване и извършената в последствие
корекция на сметката на абоната, въззивният съд възприема за правилна тази
фактическа обстановка, поради което не намира за необходимо да я преповтаря в
настоящото решение, като препраща към мотивите на районния съд относно фактите
по делото.
Пред
въззивната инстанция е повдигнат правният спор дали така установените факти
осъществяват хипотезата, при която продавачът на ел.енергия има правото да
извърши едностранно корекция на сметката на потребителя и ако има това право –
законосъобразно ли е била изпълнена корекционната процедура.
В
обжалваното решение РС-Дупница е приел, че ищецът в исковия период се е
намирал в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ответника, който е абонат на дружеството за адрес
гр.Д., ул.„*************“ №**, с
клиентски номер ***********. Намерил е за безспорно, че Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени от
ДКЕВР с Решение №ОУ - 059 от 07.11.2007г., в сила от 26.11.2007г. и изменени и
допълнени с Решение №ОУ - 03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР, както и Общите условия
на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ - 056 от 07.11.2007г., в сила от 26.11.2007г.,
са били публикувани в един централен
и един местен всекидневник, респ. същите са
влезли в сила. ДнРС е
изтъкнал, че претендираното вземане се основава
на съдържащите се в КП №3016388/29.11.2016г. констатации, като за обстоятелствата, посочени в констативния
протокол по делото са били събрани и
други доказателства – чрез показанията на свидетеля Е.Д. /участвал в
съставянето на протокола/ и Д.Д. /свидетел на съставянето на протокола/, които са потвърдили отразените в констативния протокол обстоятелства –
демонтирано СТИ, поради неплащане и извършеното свързване на електроинсталацията директно, без
СТИ. Съдът е намерил, че отразените в констативния
протокол факти се потвърждават и от вещото
лице по назначената съдебно – техническа експертиза, според която е било осъществено директното прикачване към електрическата
мрежа, в резултат на което потребената енергия не се е измервала – действие,
представляващо промяна на схемата на свързване.
В обжалваното решение, ДнРС е намерил за безспорно установено наличието на външно целенасочено
въздействие върху схемата на свързване, довело до неотчитане на потребяваната в
обекта електроенергия, при което е счел за приложим чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ,
предвиждащ, че при установена промяна
на схемата на свързване се извършва преизчисляване на консумираната
електрическа енергия по реда на чл.48 ал.1 само въз основа на констативния
протокол, съставен по реда на чл.47, в присъствието на служители на полицията и
подписан от тях, което изискване в случая е било спазено. Съдът е приел, че
доказателствата по делото установявали, че в конкретния случай корекционната
процедура по чл.47 и чл.48 от Правилата
за измерване на количествата електрическа енергия е била приложена
точно, включително по отношение на дължимата сума, отразена в приетата по
делото фактура.
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Според
съда, решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Настоящият състав споделя изводите на РС-Дупница относно осъществяването на
изискуемите се предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Въззивният съд следва да отговори на правните
доводи, релевирани във въззивната жалба, които са свързани с твърдения за
неспазване на предвидената в ПИКЕЕ процедура във връзка с извършената корекция
на сметката, в това число и относно предвиденото в чл.47 ал.4 от ПИКЕЕ задължение
за уведомяване на абоната относно констатациите от проверката и относно
извършената смяна на електромера.
На първо
място следва да се посочи, че за прилагане на корекционния механизъм, предвиден
в чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.47-чл.51 от ПИКЕЕ, не е необходимо да се доказва
виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на
клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на
измененията и допълненията на горепосочените норми, извършени със Закона за
изменение и допълнение на ЗЕ, обн. в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.,
както и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, обн. в ДВ бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г. Т.е, след
16.11.2013г., е налице предвидено законово основание крайният снабдител
/доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл.47-чл.51 от ПИКЕЕ, действащи
към 2016г., което е правнорелевантният за настоящия случай момент, уреждат
различните случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи: при липса на средство
за търговско измерване (чл.48 ал.1); случаите, при които при метрологичната
проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата
(чл.48 ал.1); случаите, при които при проверка на измервателната система се
установи промяна на схемата за свързване (чл.48 ал.2); при повреда или неточна
работа на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа
енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от
клиента (чл.49). Следователно, със ЗИДЗЕ, в сила от 17.07.2012г., и приетите
въз основа на законовата делегация по чл.83 ал.2 във вр. с ал.1 т.6 от ЗЕ,
Правила - ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013г., е предвидена възможност за крайния
снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да коригира едностранно сметките
на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електрическа енергия. Начините за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия е уредено в зависимост от конкретните причини за
неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия. В
предвидената в раздел IX на ПИКЕЕ корекционна процедура
са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена
или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена
законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и
обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното
количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от
задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия, като
целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
неговото виновно поведение. За извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в ПИКЕЕ
начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и в
ПИКЕЕ процедура.
При
наличие на предвидено законово основание за едностранна корекция за неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на
ПИКЕЕ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените
ПИКЕЕ съдебна практика, която е обоснована с липсата за предшестващия период на
нормативна уредба, предвиждаща възможност на доставчика на електрическа енергия
да извърши корекции на сметката на потребителя за ползвана електрическа енергия
за минал период. В този смисъл е напр.решение №115 от 20.09.2017г. на ВКС по
т.д.№1156/2016г., II т.о., ТК. Следва да се отбележи още и, че за настоящото
производство е ирелевантно обстоятелството, че чл.47 от ПИКЕЕ е отменен с
решение №1500 от 2017г. на ВАС на РБ, обн. в ДВ бр.15/2017г. от 14.02.2017г.,
тъй като отмяната няма обратно действие. В контекста на изложеното, налага се извод,
че без значение за законосъобразното приложение на корекционната процедура е
въпросът дали е или не е налице доказана намеса на абонатите в установената
промяна на схемата на свързване на СТИ.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че КП не бил съставен по предвидения в ПИКЕЕ
ред. Напротив, констативният протокол от проверката отговаря на изискванията на
чл.47 ал.1-ал.4 от ПИКЕЕ, тъй като независимо, че не е подписан от клиента или
негов представител, носи подписите на двамата представители на ФП, които са
независими свидетели, различни от служителите на оператора и чието присъствие
цели именно защита интересите на абоната. С оглед констатацията за наличие на
промяна на схемата за свързване, констативният протокол, установяващ намесата в
измервателната система, е съставен и в присъствието на служител на полицията и
е подписан от него, каквото е изискването на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ. От
представените пред ДнРС уведомително писмо и обратна разписка, в която са
вписани изпратените до абоната документи, се установява, че дружеството е
направило необходимото да уведоми абоната за съставения констативен протокол,
каквото е изискването на чл.47 ал.4 от ПИКЕЕ, но пратката е останала
непотърсена от адресата. Следва да се сподели довода на въззиваемия, направен с
отговора на въззивната жалба, в посока, че дружеството, като страна в
съществуващото правоотношение, е положило дължимата грижа да изпълни
задължението си по чл.47 ал.4 от ПИКЕЕ и да уведоми абоната, изпращайки
констативния протокол на адреса, на който се намира електроснабдения имот,
който при това – според данните по делото – и към онзи, и към настоящия момент
представлява негов постоянен и настоящ адрес. Същевременно, Б. не може да черпи
за себе си благоприятни последици от проявеното бездействие да получи документи
на адреса, нито от неизпълнението на задължението му по чл.13 т.5 от
действащите Общи условия да уведоми продавача в съответния срок за настъпила
промяна относно адреса, на който може да бъде откриван, ако същия е бил
променен. Поради посоченото, съдът счита, че нормата на чл.47 ал.4 от ПИКЕЕ
следва да се счита спазена, респ. процедурата следва да се приеме за
неопорочена. Не намират опора в данните по делото оплакванията във въззивната
жалба, че при проверката е била извършена подмяна на електромера, за което
абонатът не е бил уведомен – СТИ е било свалено още преди проверката и при
същата не е било поставяно ново.
Доказано
по делото е, че по надлежния ред, предвиден в ПИКЕЕ, е било установено от
служители на електроразпределителното дружество, че по отношение на
измервателната система за обекта е била осъществена целенасочена манипулация,
представляваща промяна на схемата на свързване и водеща до цялостно неотчитане
на потребяваната ел.енергия. Следователно, били са установени факти,
предпоставящи прилагане на въведената с Правилата корекционна процедура.
Предвидената в ПИКЕЕ възможност за извършване на едностранна корекция при
определени база, цена и период и в лимитативно посочени случаи, се трактува
като способ за разпределение на риска от неправомерни манипулации върху
измервателните средства от недобросъвестни лица; като вид компенсаторен, а не
санкционен механизъм за избягване на неоснователно обогатяване, който на общо
основание може да намери приложение в настоящия случай.
Чл.48
ал.1 от обнародваните в ДВ бр.98/12.11.2013г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР, към приложението на който
препраща и ал.2 и то само на база съставения КП, предвижда възможност за
преизчисляване /корекция/ на количеството ел.енергия и в случаите, в които при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата. Механизмът за изчисляване на
корекцията за битовите абонати е уреден в същата норма и от приетото по делото
от районния съд заключение става ясно, че в конкретния случай този механизъм е
спазен, за което всъщност и между страните не съществува спор. В този смисъл
фактурираната сума е резултат от законосъобразно приложение на относимите за
случая правила. Няма спор и относно размера на лихвата за забава при дължимост
на главницата.
Изложените
доводи очертават извода на съда, че преценката на ДнРС за основателност на
предявения иск е правилна и се споделя от настоящия състав.
3. Относно разноските:
Жалбоподателят
не е направил разноски за въззивното обжалване.
С оглед
изхода на делото, на основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, на общо
основание на ответника по жалбата – юридическо лице - следва да се присъдят
разноски за юрисконсулт, които, съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед цената на иска и
неголямата фактическа и правна сложност на делото, следва да бъдат в размер на
100.00 лева. На дружеството се следва заплащане и на сумата от 300.00 лева,
заплатена за адвокатско възнаграждение на особения представител на въззивника.
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение с №122 от 19.02.2019г., постановено от
Районен съд– Дупница по гр.д.№806/2018г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Чез Електро България“ АД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: гр.София 1784, бул.„Цариградско шосе“ №159, район Младост, бл.БенчМарк Бизнес Център, сумата от
400.00 лева (четиристотин лева), представляваща разноски за
производството пред КнОС.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.