№ 1522
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110213708 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. С. Г. с ЕГН ********** чрез процесуален представител
адв. М. Б. срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 6806687 на СДВР за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип
“CORDON M2” идент. № MD1197, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1200 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата е посочено, че при съставяне/издаване на електронния фиш са допуснати
съществени процесуални нарушения, с което се накърнява правото на защита на наказаното
лице и това води до незаконосъобразност на електронния фиш /дадената в електронния фиш
цифрова правна квалификация е непълна и неясна, предвид текстовото отразяване за
повторност на нарушението, което обвързва и размера на наказанието, и пр./, поради което
се иска той да бъде отменен. Излагат се съображения, че в ЕФ не са представени
доказателства, указващи на вида на пътния знак и месторазположението му, спрямо мястото
на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие; към ел. фиш не е приложен
снимков материал, както и, че липсват доказателства за надлежно съставен протокол,
съгласно изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
В съдебното заседание жалбоподателят А. С. Г. редовно призован не се явява.
Не се явява и упълномощеният му адв. М. Б.. По делото е постъпило писмено
становище, в т. ч. и по същество на същото, с искане и за присъждане на направените по
делото разноски, включително за адвокатски хонорар, с приложен списък за разноски.
Въззиваемата страна СДВР – редовно призована, не се представлява. По делото са
постъпили от процесуален представител на административно наказващия орган писмени
бележки по същество на същото, с искане и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в
1
неговата съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.12.2022 г. в 11:45 часа, с АТСС тип “CORDON M2” идент. № MD1197 било
заснето движение на лек автомобил марка и модел „АУДИ А6 ЛИМУЗИНА“ с
регистрационен номер ***, със скорост от 134 км/ч – над разрешената скорост от 80 км./ч.,
въведено с пътен знак В-26 в извън населено място, като е отчетено отклонение от 54 км/ч.
Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано
името на А. С. Г., като собственик на горепосоченото моторно превозно средство. В
описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 134 км/ч –
превишаване с 54 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на
техническото средство. Видно от приложения Протокол от проверка № 09-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г. техническото средство е преминало успешно последваща метрологична
проверка със срок на валидност, обхващаш и процесната дата 29.12.2022 г. В ЕФ е вписано,
че нарушението е установено на Автомагистрала Тракия, 1-ви км, бензиностанция „Петрол“,
с посока на движение от с. Нови хан към гр. София. Вписано е още, че нарушението било
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия
К № 5757128. В представената по делото справка за нарушител/водач на името на
жалбоподателя е отразено, че ЕФ серия К № 5757128 е връчен на жалбоподателя на
08.07.2022 г. С ЕФ серия К № 5757128 жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Видно от приложената по делото справка за промяна на регистрацията, посоченото
МПС е регистрирано на името на жалбоподателя, обстоятелство, което не се оспорва.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – Снимков материал; Справка за собственост
на МПС с per. № ***; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Протокол от метрологична
проверка; Преглед на вписан тип средство за измерване; Решение за одобрение на типа на
уреда за измерване; Справка-разпечатка за нарушител/водач от АИС АНД; Протокол за
използване на АТСС; фотоснимка на АТСС; Ежедневна форма на отчет; Справка за
нарушител/водач; сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с технически
средства; писмо от АПИ с изх. № 11-00-1270/07.12.2023 г.; писмо от Столична община с рег.
№ 529000-7143/15.12.2023 г.; Електронен фиш серия К № 5757128/05.04.2022 г. Така
приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е
приобщено по съответния ред по делото.
Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, които кредитира, от приложените по делото писмени
доказателства, прочетени и приети от съда на основание чл. 283 от НПК, на които дава вяра.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, съдът приема, че е подадена в установения в
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП 14-дневен срок от връчване на фиша, предвид липсата на други
доказателства, поради което е допустима.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е безспорно
установено от представените писмени доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с АТСС, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава ел. фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Обжалваният ел. фиш е издаден от компетенетен
орган и съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел. фиш на формално
основание. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно
подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено
нарушението. Административното наказване чрез издаване на ел. фиш съдържа особени
правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН.
2
Съобразно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, ел. фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. Според даденото тълкуване в Тълкувателно решение от 26.02.2014 г.
по т. дело № 1/2013 г., ОСК на ВАС, ел. фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му действие, изрично
уредено в ЗДвП, ел. фиш притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП,
но изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, според които при използване на
мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
орган, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП била неприложима и за констатирани с тези
технически средства нарушения на ЗДвП бил приложим общият ред за съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление. В посочената разпоредба е уредено издаването на
ЕФ за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система.
В тази връзка следа да се посочи, че съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. От посоченото следва, че разпоредбата на чл. чл.
189, ал. 4 от ЗДвП се отнася и до двата вида АТСС.
По делото е наличен и протокол за използване на АТСС, ведно със снимка на
разположението на уреда, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., в който, са посочени участъкът от пътя с описание на мястото,
действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и
данни за извършена метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП. Съдът счита, че са спазени изискванията за използването на мобилната система за
видеоконтрол – налице са протокол за използване на АТСС и снимка на разположението му;
системата е преминала периодична проверка и се е намирала в техническа изправност към
датата на извършване на нарушението.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че при издаването на процесния ЕФ
АНО не бил взел предвид, че всяко техническо средство имало допустима грешка на
измерване в определени параметри. Съдът констатира, че съгласно приложения по делото
снимков материал, засечената скорост на процесния автомобил е 139 км/ч. В процесния
електронен фиш е посочена 134 км/ч, тоест на жалбоподателя е направен така наречения
„толеранс“, който представлява възможната процентна грешка при засичане на скоростта.
Този толеранс е 3 % от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като
засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3 %. В случая не може да става
грешка на посочена друга скорост, тъй като правата на жалбоподателя са напълно защитени,
тъй като евентуално възможна грешка при отчитането на скоростта е изчислена в негова
полза. Обстоятелството, че при издаването на процесния ЕФ е съобразен толеранс от минус
3 км/ч е в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП указва, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
МПС. От справка от СДВР-МВР безспорно се установява, че към датата на нарушението –
29.12.2022 г., собственик на заснетия лек автомобил е физическо лице – А. С. Г.. Последният
не е посочил лице, на което да е предоставил собственото си МПС на посочените дата, час и
място, в писмена декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което ел. фиш е
издаден против жалбоподателя. Следователно и от гледна точка на субекта на нарушението,
3
ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден на физическото лице, което в качеството си
на регистриран собственик на МПС към датата на нарушението, дължи заплащане на
глобата.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението
на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн.
в ДВ. бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Касае се за
ангажиране на административно-наказателна отговорност на физическото лице, собственик
на процесното МПС.
В настоящия случай, в ел. фиш е прието, че извършеното от жалбоподателя
нарушение е повторно, поради което санкцията е наложена на основание чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП. Според разпоредбата на §. 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП – в двегодишен срок
от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е наложено като нов водач.
Следователно, следва да бъде доказано, че коментираното нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизане в законна сила на наказателно постановление или ел. фиш, по
аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, с който на лицето е била наложена глоба за същото
нарушение. Видно от справката картон на водач А. С. Г., че с приложения ел. фиш, Серия К,
№ 5757128, издаден от СДВР-МВР, на лицето е наложено административно наказание глоба
в размер на 50.00 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, като е отбелязано, че същият е влязъл в сила. От приложената справка АИС-АНД,
съобразно датата на връчване – 18.07.2022 г. и липсата на данни да е бил обжалван, се
установява и точната дата на влизането му в законна сила, а именно: на 02.08.2022 г. С оглед
датата на влизането му в сила – на 02.08.2022 г., нарушението на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1
от ЗДвП, предмет на обжалвания ел. фиш, извършено на 29.12.2022 г. от жалбоподателя,
несъмнено е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш, Серия К, №
5757128, т. е. налице е квалифициращия признак "повторност" по смисъла на чл. 182, ал. 4
от ЗДвП. В случая е наложен двойният размер на глобата по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП –
глоба в размер на 600 лева за превишаване на разрешената максимална скорост извън
населено място над 50 км/ч, съобразно установената стойност на превишението в настоящия
случай от 54 км/ч. С оглед на това обстоятелство, по отношение на жалбоподателя е
наложена глоба в двоен размер от 1200 лева, на основание санкционната разпоредба на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер, с оглед на което съдът констатира, че
материалният закон е правилно приложен, при вземане предвид правилната санкционна
разпоредба, с оглед наличието на квалифициращия признак "повторност". Безспорно,
жалбоподателят е бил запознат с фактите, въз основа на които е вменена вината му и е имал
възможност да се защитава по тях. Предвид гореизложеното, и с оглед безспорното
установяване на деянието, дееца и неговата вина, съдът намира, че обжалваният ел. фиш е
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. /вж. Решение № 6054
от 16.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 6077/2023 г.; Решение № 747 от 2.02.2024 г.
на АдмС - София по адм. д. № 10445/2023 г.; Решение № 51 от 3.01.2024 г. на АдмС - София
по адм. д. № 10368/2023 г.; Решение № 6057 от 16.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
6121/2023 г./
Съгласно изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година,
4
член 28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат
по реда на АПК. При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на
ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
СДВР-МВР разноски в размер на 80 лева за предоставена правна помощ в хода на
производството, осъществена чрез изготвяне на писмена защита от надлежно упълномощен
процесуален представител, без явяване в съдебно заседание, а претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6806687 от 30.12.2022 година, с който
на основание член 189, ал. 4 връзка член 182, ал. 4 , вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП на А. С. Г. е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 200, 00 лева за нарушение на член
21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, А. С. Г., ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към
Министерство на вътрешните работи, сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща
направени разноски за предоставената правна помощ от юрисконсулт в настоящото
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
глава 12 от АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5